Решение по дело №22/2019 на Районен съд - Балчик

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№                                                         05.12.2019 г.                                              гр. Балчик

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Районен съд - Балчик                                                               граждански състав         

на пети ноември                                                  през две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание в следния състав:

                                                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ : Цонко И.

                                                                                             

секретар Радостина Стоилова

прокурор

изслуша докладваното от съдия И.

гр.дело № 22 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

                Производството е по искова молба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Н.С. и М.Д., чрез юрисконсулт И.Н.Н., срещу Р.М.Р., с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес ***, пр.основание чл.415 ГПК и цена 1222.33 лв.

            Ищецът твърди, че на 24.04.2018 г. е подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 11.04.2018 г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК ********* и „Агенция за събиране на вземания“ АД, ЕИК *********, по силата на който вземането, произтичащо от Договор за стоков кредит № 239603 от дата 5.01.2017 г. между „Банка ДСК“ ЕАД и Р.М.Р. е прехвърлено в негова полза. Договорът за заем съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. До ответника е изпратено по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомление за извършената цесия от страна на „Банка ДСК“ ЕАД с изх. № УПЦ-П-ДСК/239603 от 23.05.2018 г. посредством „Български пощи“ ЕАД с известие за доставяне. Същото се връща в цялост като неполучено с отбелязване, че получателят се е преместил на друг адрес. На 07.01.2019 г. ищцовото дружество изпраща повторно уведомително писмо до настоящия адрес на кредитополучателя, посочен в договора за стоков кредит, чрез куриерска фирма с изх. № УПЦ-С-ДСК/239603. Към момента на подаване на настоящата искова молба, уведомителното писмо, респ. обратна разписка, не са се върнали с данни за резултата от връчването. Моли съдът да връчи на ответника същите ведно с исковата молба и приложенията към нея. Позовава се на постановените от ВКС на основание чл. 290 и 291 от ГПК Решение № 3/16.04.14 г. по т. д. № 1711/2013 г. на I т. о. и Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/09 год. на II т. о., съгласно които ако към исковата молба по иск на цесионера, е приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал. 3 пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от съда, като факт от значение за спорното право. На 05.01.2017 г. между „БАНКА ДСК“ ЕАД, като Кредитор и Р.М.Р. като Кредитополучател е сключен Договор за стоков кредит № 239603, при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит. На основание сключения между страните договор, Кредитополучателят се е задължил да върне сумата по кредита в срок до 5.04.2018 г., на 15 броя месечни погасителни вноски, съгласно погасителен план неразделна част от Договора за кредит, в който е посочен падежът на всяка отделна погасителна вноска, като първите 14 броя вноски са в размер на 116.83 лв. всяка, а последната погасителна вноска е в размер на 116.82 лв. Срокът на договора е изтекъл на 5.04.2018 г. с последната погасителна вноска и не е обявяван за предсрочно изискуем. Начислена е лихва за забава, за периода от 5.08.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда. Общият размер на начислената лихва е 57.80 лв., който е съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска. Сумата, която е погасена до момента, е в размер на 707.91 лв., с която са погасени, както следва: договорна лихва: 157.25 лв., главница: 550.66 лв. Ищецът е подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу ответника в Районен съд - Балчик. Съдът е образувал ч.гр.д. № 689 по описа му за 2018 г., издал е Заповед за изпълнение и е връчил същата на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Моли съда, след като се запознае с всички доказателства по делото, да постановите съдебен акт, по силата на който да признаете за установено, че Р.М.Р. като Кредитополучател по Договор за стоков кредит № 239603 от 05.01.2017 г. дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК *********, следните суми, присъдени в издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 689/2018 г. на Районен съд - Балчик, а именно: 808.33 лв. (осемстотин и осем лева и тридесет и три стотинки) - главница по 9 броя погасителни вноски за периода от 05.08.2017 г. до 05.04.2018 г.; 236.20 лв. (двеста тридесет и шест лева и двадесет стотинки) - договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 05.05.2017 г. до 05.04.2018 г.; 120.00 лв. (сто и двадесет лева) - такса разходи при изискуем кредит; 57.80 лв. (петдесет и седем лева и осемдесет стотинки) - лихва /обезщетение/ за забава за периода от 05.08.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда; законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението до окончателно погасяване на дълга. Претендира присъждане разноските, направени в хода на заповедното производство на основание чл. 78, ал. 8 ГПК и разноските, направени в хода на настоящото производство, както и юрисконсулстско възнаграждение в размер на 350.00 лв. (триста и петдесет лева) на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.

Ответникът Р.М.Р., с ЕГН **********,***, чрез назначения от съда особен представител адв. И.Ц. *** подава писмен отговор, като счита иска за недопустим, защото ищецът не е активно легитимирана страна в настоящото производство. Сочи, че ответникът не е получил уведомление за извършената цесия и тя не е породила правни последици, въпреки, че му е връчено като особен представител, но не може да се приеме, че има правно действие, защото се касае за представителство по закон, а не по договор. По основателността оспорва иска като неоснователен и недоказан. Прави възражение за настъпила погасителна давност на исковата претенция. Счита претендираните суми за противоречащи на добрите нрави и търговските взаимоотношения.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното: От приложеното ч. гр. д. № 689/2018 г. по описа на РС - Балчик се установява, че на 03.10.2018 г. ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение против ответника за процесните суми. Заявлението е уважено, като е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите по заявлението. Заповедта е връчена при условията на чл. 47, ал.5 ГПК, поради което са дадени указания за предявяване на исковете, предмет на настоящото производство. Исковете са предявени в срок. Липсва спор между страните, че на 05.01.2017 г. между ответника в качеството на кредитополучател и „Банка ДСК“ ЕАД– кредитор е сключен договор за стоков кредит  предоставен на кредитополучателя за сума в общ размер от 1358.99 лв., включваща застрахователна премия в размер на 106.09 лв. Уговорен е, че размер на погасителна вноска 116.83 лв., броят на вноските - 14. Фиксираният годишен лихвен процент – 40.33 %, лихвен процент на ден 0.1120 %, общ размер на всички плащания 1752.44 лв., годишен процент на разходите 48.69 %. На 24.04.2018 г. между „Банка ДСК“ ЕАД в качеството на продавач – цедент и ищцовото дружество в качеството на купувач – цесионер е сключен Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия). Продавачът е прехвърлил изцяло на ищеца всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и лихви. Изпратено от цедента на 23.05.2018 г. уведомление до ответника за сключения договор за цесия е върнато с отбелязване, че съобщението не е получено. Второто съобщение е изпратено на ответника от ищеца на 07.01.2019 г., като е върнато, тъй като на адреса няма такова лице.

Изпратените по пощата и куриер уведомления до ответника-длъжник не са достигнали до адресата, разписките за връчване, представени пред съда, установяват, че пратките не са доставени. Не е осъществено и връчване на уведомленията до ответника за прехвърляне на вземанията в хода на производството с материалноправния ефект по чл. 99, ал. 4 ЗЗД, същите като част от приложенията към исковата молба са получени от назначеният от съда особен представител и предаването им не може да се приравни на нотифициране на длъжника предвид особения характер на представителството от назначен от съда по чл. 47, ал. 6 ГПК процесуален представител и обема на неговите правомощия. С оглед на това съдът приема, че длъжника не е валидно уведомен от цедента или цесионера за прехвърлянето на вземанията на нов кредитор, поради което правата на същия да търси вземанията и са непротивопоставими на длъжника, спрямо който цесията ще има действие от момента, в който прехвърлянето на вземанията му бъде съобщено.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: За да се уважат предявените искове, дружеството–ищец следва да установи вземането си на претендираното договорно основание /договор за цесия/ и в претендирания размер, както и че ответникът е надлежно уведомен за цесията. Ищецът следва да докаже изправността на цедента – наличието на сключен договор за кредит в съответствие с императивните законови разпоредби, в това число валидно постигната договореност между страните за връщане на кредита с лихва, настъпване на предпоставките за изискуемост на претендираните обезщетение за забава и такси, като установи вземанията си и по размер, включително и тези касаещи начислените такси. Ищецът следва да докаже, че кредиторът е изпълнил задълженията си по договора за кредит, в това число че е предоставил сумата по кредита. С оглед възраженията на ответника за наличие на неравноправни клаузи, ищецът следва да установи дали същите са договорени индивидуално в случай, че се твърди такова договаряне. Ответникът следва да докаже всички факти, които сочи да изключват, унищожават или погасяват процесните вземания в т. ч. и възражението си за наличие на законови предпоставки за обявяване на договора за недействителен, т. е. противоречие с национални и европейски нормативни актове, накърняване на добрите нрави и наличие на неравноправни клаузи. На първо място следва да се разгледа направеното от ответника възражение за липса на надлежно уведомяване за прехвърляне на вземането от кредитора по сключения от него договор за паричен заем. Видно от приетите по делото доказателства цедентът и цесионерът са изпратили на ответника уведомления по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, като същите са върнати като неполучени. В случая не се установява да е налице редовно връчване на уведомление за цесия на ответника преди подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение. В случая обаче длъжникът не е получил препис от исковата молба и приложенията, тъй като връчването е извършено надлежно по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Затова, тъй като ответникът не е получил и в хода на съдебното производство процесното уведомление, следва изводът, че извършената цесия все още не е произвела спрямо ответника своето действие по смисъла на чл. 99, ал. 4 ЗЗД. В тази връзка следва да се отбележи, че макар и уведомлението да е било връчено на особения представител на ответника, назначен му от съда по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК, уведомяването му за цесията не би могло да произведе действие спрямо ответника, тъй като се касае за представителство по закон, а не за договорни пълномощия. Представителната власт на особения представител се изчерпва с осъществяване на процесуалното представителство по конкретното гражданско дело, по което същият е назначен, и не обхваща получаването на материалноправни изявления до представлявания от особения представител отсъстващ ответник. Особеният представител може да извършва всички съдопроизводствени действия, освен тези, свързани с разпореждане с предмета на делото – арг. от чл. 29, ал. 5 вр. чл. 34, ал. 3 от ГПК, защото не е страна по спорното материално правоотношение. Следователно получаването от негова страна на изявления, които принципно биха довели до промяна в това материално правоотношение, а именно: заменянето на предходния кредитор с нов, няма да произведе този ефект. Следователно към настоящия момент цесията не е произвела правно действие по отношение на длъжника и не му е противопоставима. Ето защо и исковете на ищцовото дружество следва да бъдат отхвърлени. За пълнота следва да се посочи, че сочената разпоредба на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД не касае действителността на договора за цесия, а единствено противопоставимостта на същата на длъжника, която ще настъпи след надлежното му уведомяване за нея.

С оглед изхода на делото, ищецът няма право на разноски нито в заповедното, нито в исковото производства, като изричен диспозитив за това не следва да се постановява, тъй като претенцията за разноски не е иск и по нея се дължи изрично произнасяне, само когато е основателна.

Ответникът не е направил искане за присъждане на разноски, а и такива реално не са направени, поради което не следва да му се присъждат такива.

Мотивиран от горното, съдът

 

                                                                       Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Н.С. и М.Д., чрез юрисконсулт И.Н.Н., срещу Р.М.Р., с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес ***, обективно съединени искове за признаване за установено в отношенията между страните, че Р.Р. дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК: *********, сумата 808.33 лв. (осемстотин и осем лева и тридесет и три стотинки) - главница по 9 броя погасителни вноски за периода от 05.08.2017 г. до 05.04.2018 г.; сумата 236.20 лв. (двеста тридесет и шест лева и двадесет стотинки) - договорна (възнаградителна) лихва за периода от 05.05.2017 г. до 05.04.2018 г.; сумата 120.00 лв. (сто и двадесет лева) - такса разходи при изискуем кредит; 57.80 лв. (петдесет и седем лева и осемдесет стотинки) - лихва (обезщетение) за забава за периода от 05.08.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда; законна лихва върху главницата считано от датата на подаване на Заявлението до окончателно погасяване на дълга, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 689 по описа за 2018 г. на Районен съд - Балчик, като неоснователни.

         Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от датата на връчване на препис от него на страните с въззивна жалба пред Окръжен съд – Добрич.

 

 

 

                                                               Съдия: