№ 19
гр. Ловеч, 14.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:ПОЛЯ ДАНКОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно частно
гражданско дело № 20214300500570 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 418, ал.4 ГПК.
Постъпила е частна жалба от "Райфайзенбанк /България/ " ЕАД, ЕИК
*******, представлявано от изп. директор А.В.А. и М.Т.П. – прокурист и
началник отдел „Правен“, със седалище и адрес управление: гр. София, бул.
"Никола Вапцаров" № 55, чрез юрисконсулт Пресиана Бориславова Д., срещу
Разпореждане № 2234 от 12.11.2021 г. на РС - Ловеч, постановено по ч.гр.д.
№ 2103/2021 г., с което първоинстанционният съд e оставил без уважение
Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и
изпълнителен лист срещу длъжника С. АБ. ОСМ., ЕГН **********, с адрес:
гр.Никопол, ул.“Васил Левски“ № 56 и с.Александрово,общ. Ловеч,
ул.“Димитър Рашков“ № 49 за вземания по договор за потребителски кредит
№ 1905272551096815 от 31.05.2019 г., както следва : 18858,67 лева –
главница; 1218,64 лева – възнаградителна лихва за периода от 20.06.2020г. до
22.08.2021г., 327,51 лева – обезщетение за забава върху редовно падежирани
главници, начислено за периода от 20.05.2020г. до 22.08.2021г., 204,23 лева –
обезщетение за забава върху предсрочно изискуема главница, начислено за
периода от 23.08.2021г. до 07.10.2021г., 24,00 лева – разноски във връзка с
уведомяване за настъпване на предсрочна изискуемост, ведно със законната
1
лихва от датата на депозиране на заявлението до изплащане на вземането,
както и присъждане на разноските по делото: 412,66 лева – държавна такса и
100,00 лева – юрисконсулско възнагражедание.
В нея излага съображения, че същото е неправилно и
незаконосъобразно и моли съда да го отмени, а делото да бъде върнато на
ЛРС за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист в полза на
"Райфайзенбанк /България/ " ЕАД против Сергин Абил О.. Не споделя извода
на заповедния съд, че от приложените към заявлението писмени
доказателства не се установява твърдяната предсрочна изискуемост на
вземането в полза на банката. Твърди, че представеното извлечение от
счетоводните книги е редовно от външна страна и безспорно установява
подлежащо на изпълнение вземане, което попада в обхвата на проверката на
заповедния съд съгласно чл.418, ал.2 ГПК. Сочи, че за да бъде налице
надлежно обявяване на предсрочна изискуемост по договор за банков кредит,
следва да са налице два кумулативни елемента – обективен (неплащане от
страна на длъжника) и субективен ( волеизявленията на кредитора, че счита
всички суми по отпуснатия кредит за предсрочно изискуеми), в който смисъл
е т.18 от ТР по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Оспорва извода на
заповедния съд за липса на субективния елемент за предсрочна изискуемост.
Твърди, че едностранното волеизявление на Банката за превръщане на
кредита в предсрочно и изцяло изискуем, се съдържа в приложеното
уведомително писмо, което следва да се счита за надлежно връчено на
кредитополучателя. Счита, че Банката е изпратила писмата за предсрочна
изискуемост на кредита с „Български пощи“ЕАД до всички известни адреси,
в т.ч. постоянен адрес: гр.Никопол, ул.“Васил Левски“ № 56 и настоящ адрес:
с.Александрово, ул.“Димитър Рашков“ № 49, но са се върнали с отбелязване
„непотърсено в срок“. Твърди, че кредиторът е положил максимална
дължима грижа за уведомяването на длъжника, като отново е възложил
връчване на ново писмо за предсрочна изискуемост с изх.№ 800-
188/12.07.2021 г. чрез ЧСИ Цветозар Найденов с рег.№ 756 с район на
действие ОС - гр.Плевен по постоянен адрес на длъжника в гр.Никопол.
Посочва, че с оглед допълнителните разходи, който банката следва да стори и
впоследствие да претендира срещу задълженото лице, последната е
преценила, че повторно връчване на друго ЧСИ с район на действие ОС -
гр.Ловеч и по настоящ адрес ще натовари допълнително длъжника. Изтъква,
2
че банката няма задължение да извършва второ и /или трето връчване на
писма за предсрочна изискуемост в случай, че веднъж вече е извършено
такова връчване чрез „Български пощи“ ЕАД, като обобщава, че банката е
изпълнила задълженията си по уведомяване на длъжника добросъвестно при
положена максимална грижа и не може да й бъде вменявано във вина и да
търпи негативи от това, че не е сторила още разходи във връзка с връчване на
уведомление от ЧСИ в друг район на действие.
На следващо място твърди, че страните по конкретния договор за
потребителски кредит от 31.05.2019 г. са уговорили предпоставките и начина
за настъпване на предсрочната изискуемост на вземането и уведомяване на
кредитополучателя. Цитира чл. 11.8 от Договора, съгласно който страните са
уговорили материално правна фикция за получаване на всички уведомления и
изявления, които следва да бъдат направени в писмена форма и ще се считат
за валидно получени от кредитополучателя, ако чрез лично доставяне или
изпращане по пощата или с куриерска фирма с обратна разписка достигнат до
адреса му, посочен в договора. Позовава се съдебна практика на ВКС, в
която е постановено, че е допустимо в договора между страните да са
уредени способи за връчване на кореспонденция, както и да се предвиди, че
изявлението на едната страна ще се счита за достигнало до другата, без
фактически същото да е получено. Счита, че такава клауза, която фингира
недоставено или само изпратено съобщение като получено ( в случая чл. 11.8
от договора) е в съответствие с принципите на добросъвестно упражняване на
правата на кредитора, при съществуването на предпоставки, при наличието на
които се счита, че е положена дължимата грижа, като според договора е
налице валиден опит за предаване на съобщението на адрес или на адресат,
което се приравнява на фактическото му получаване. Твърди, че в
конкретния случай уведомленията до кредитополучателя са достигнали до
адреса му, посочен в договора, т.е. единствените възможни адреси за
уведомяване на длъжника, известни на банката. В чл. 6.2 от Договора
страните са се съгласили, че кредитополучателят следва в едноседмичен срок
да информира банката за промяна на адреса, като по този начин още веднъж
са въвели материалната правна фикция за т.нар. фригирано връчване на
всички уведомления и са приели, че същите ще се считат за надлежно
връчени на адреса/те, при която не е необходимо лично получаване от
длъжника на уведомлението. По изложените доводи оспорва направения
3
краен извод от заповедния съд за липса на една от двете дадени
предпоставки.
Към частната жалба прилага писмени доказателства.
От приложеното по ч.гр.д. № 2103/21 год. на ЛРС съобщение се
установява, че обжалваното разпореждане е връчено на банката на 06.12.2021
г., а частната жалба е подадена на 06.12.2021 год. Следователно от страна на
жалбоподателят е спазен преклузивния срок по чл. 418, ал. 4 от ГПК и
производството по делото е допустимо, тъй като жалбата е подадена и от
страна с правен интерес срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Съдът като съобрази представените по ч.гр.д. № 2103/21 г. на ЛРС
писмени доказателства и изложените в частната жалба оплаквания, счита
същата за неоснователна.
Производството по ч.гр.д. № 2103/2021 г. по описа на Районен съд -
Ловеч е образувано по подадено заявление от „Райфайзенбанк /България/"
ЕАД, ЕИК ******* за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК
против длъжника С. АБ. ОСМ., ЕГН ********** за заплащане на следните
суми по извлечение от счетоводните книги на банката: 18858,67 лева –
главница; 1218,64 лева – възнаградителна лихва за периода от 20.06.2020г. до
22.08.2021г., 327,51 лева – обезщетение за забава върху редовно падежирали
главници, начислено за периода от 20.05.2020г. до 22.08.2021г., 204,23 лева –
обезщетение за забава върху предсрочно изискуема главница, начислено за
периода от 23.08.2021г. до 07.10.2021г., 24,00 лева – разноски във връзка с
уведомяване за настъпване на предсрочна изискуемост, ведно със законна
лихва от датата на депозиране на заявлението до изплащане на вземането,
както и присъждане на разноските по делото: 412,66 лева – държавна такса и
100,00 лева –юрисконсулско възнагражедание.
В обстоятелствената част на заявлението е посочено, че вземанията
произтичат от договор за потребителски кредит №1905272551096815 от
31.05.2019 г., сключен между „Райфайзенбанк/България/" ЕАД и С. АБ.
ОСМ., по силата на който Банката е предоставила на Кредитополучателя
кредит в размер на 20720.00 лв., като последния се е задължил да върне
ползвания кредит, заедно с дължимите лихви в срокове и при условията на
процесният договор. Към заявлението са приложени договор за кредит №
1905272551096815 от 31.05.2019 г. и погасителен план, извлечение от
счетоводни книги на банката, пълномощно, уведомление за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем изх.№ 800-18/02.07.2021г., Разписка от
08.08.2021 г. за връчено уведомление чрез ЧСИ Цветозар Найденов с рег.№
756 на КЧСИ, придружително писмо до „Райфайзенбанк България“ ЕАД изх.
№ 10795/09.09.2021г., молба до ЧСИ Цветозар Найденов вх.№
4
5162/08.07.2021г., доказателство за заплатени разходи за уведомяване,
уведомление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем изх.№ 001-
18882, известие за доставка на „Български пощи“ЕАД и вносна бележка за
заплатена държавна такса за ИЛ.
В т.14 от подаденото пред заповедния съд по реда на чл. 417 от ГПК
заявление е посочено, че предсрочната изискуемост на всички вземания на
банката по договор за кредит № 1905272551096815 от 31.05.2019 г. е
настъпила с достигането до кредитополучателя на писмо с изх.№ 800-
18/02.07.2021 г. за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита
съгласно чл. 9.2 от Договора, поради настъпил случай на неизпълнение –
неплащане на основание чл. 8.1 от Договора. Посочва, че от приложеното
копие на писмо за предсрочна изискуемост, заедно с надлежно оформени
книжа и придружително писмо за извършено връчване чрез ЧСИ Цветозар
Найденов, с рег.№ 756, същото се счита за връчено на 23.08.2021г. по реда на
чл. 47, ал.5 от ГПК. Писмо за предсрочна изискуемост с изх.№ 001-18882 е
изпращано и до известния на банката настоящ адрес на длъжника, като се
прилага известие за доставяне да информация и доказателство.
С Разпореждане № 2234 от 12.11.2021 г., районният съд е отхвърлил
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК на
„Райфайзенбанк/България/" ЕАД за претендираните суми. В мотивите на
същото е прието, че заявителят не е използвал възможностите за връчване на
длъжника на уведомителното писмо за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем чрез нотариална покана или ЧСИ по настоящия адрес. Направен е
извод, че кредиторът не е положил достатъчно усилия да уведоми длъжника
за решението си да обяви кредита за предсрочно изискуем и същият не е
уведомен за това.
За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл. 417 от ГПК, е необходимо от една страна заявлението да е
редовно от външна страна и съдържа всички необходими данни, с оглед
индивидуализиране на претендираното в заповедното производство парично
вземане, а от друга - да се установи неговата изискуемост.
Въззивната инстанция счита, че правилно районният съд е приел, че с
оглед качеството на длъжника е налице договор с потребител по смисъла на §
13 от ДР на ЗЗП, като спрямо договора, във връзка с който е възникнало
процесното вземане, обект на заповедта за изпълнение на парично вземане
въз основа на документ по чл.417 от ГПК, е приложим Законът за
потребителския кредит /ЗПК/, което обуславя и местна подсъдност по реда на
чл. 411, ал.1, изр.2-ро от ГПК, за която съдът следи служебно.
В т.18 от ТР № 4/18.06.2014 г. по т.д.№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС е
указано, че вземането става изискуемо с неплащането на определен брой
вноски, но и след като банката е упражнила правото си да направи кредита
предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната му изискуемост.
Изрично е посочено, че правото на кредитора да обяви предсрочната
5
изискуемост следва да се упражни преди подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение. В решение № 40/ 17.06.2015г.на ВКС по т.д. №
601/2014г., I ТО е прието, че при преценката относно наличието на
предсрочна изискуемост, съдът следва да изследва не само обективната
предпоставка за изгубване предимството на срока – а именно неплащане на
вноски по кредита, но и съществуването на субективната предпоставка за
настъпване на предсрочната изискуемост - отправено от банката
волеизявление до кредитополучателя за обявяване предсрочната изискуемост
на кредита. Волеизявлението на банката – кредитор следва да бъде
обективирано в писмен документ, който да е недвусмислен и да съдържа
ясно обстоятелствата по чл. 60, ал.2 от ЗКИ или обстоятелствата, посочени в
договора, които дават право на кредитора да упражни правото си на
предсрочна изискуемост. Предсрочната изискуемост на кредита настъпва на
датата, на която волеизявлението на банката е достигнало до длъжника.
Законодателят не предписва конкретен способ за връчване на писмени
съобщения между страните, следователно удостоверяването на същите може
да бъде извършено както чрез нотариална покана по реда на чл. 50 ЗННД ,
така и по реда на чл. 43 от ЧСИ. Удостоверяване на връчено волеизявление
може да се извърши и чрез пощенска пратка, като съгласно чл. 36, ал.2 от
Закона за пощенските услуги, условията за доставяне на пощенски пратки се
определят според Общите условия, приети от Комисията за регулиране на
съобщенията. Редовността на връчването се преценява според избрания от
кредитора способ, но следва да се съобрази, че в случай, че не е осъществено
фактическо връчване на съобщението, с което кредитът е обявен за
предсрочно изискуем, то кредиторът следва да положи усилия за откриване
на длъжника – Решение № 40/17.06.2015г. по т.д. № 601/2014г. на ВКС I т.о. В
този смисъл съдът следва да направи конкретна преценка на положените
усилия по откриване на длъжника в зависимост от обстоятелствата във всеки
конкретен случай.
Изхождайки от изложеното, съдът счита за неоснователно
възражението на жалбоподателя, че в настоящия случай е налице
субективната предпоставка, обуславяща предсрочната изискуемост на
кредита, респективно положени ли са достатъчни усилия от страна на
кредитора за откриване на длъжника.
Съгласно чл. 11.8 от Договора за потребителски кредит №
1905272551096815 от 31.05.2019 г., страните са избрали уведомленията за
предсрочна изискуемост да бъдат в писмена форма и да се считат получени
чрез доставка лично, чрез куриер, или чрез изпращане по пощата с обратна
разписка (чрез „Български пощи“ ЕАД или друг оператор с лиценз за
извършване на универсални и/или неуневерсиални пощенски услуги по избор
на изпращащата страна) или по друг начин да достигнат до адреса на
кредитополучателя. В договора изрично е записан като адрес за
кореспонденция настоящия адрес на кредитополучателя – с.Александрово, ул.
“Димитър Рашков“ № 49. Видно от приобщените към делото документи, с
6
писмо изх.№ 001- 18881/26.03.2021 г., изпратено чрез „Български пощи“ ЕАД
на постоянния адрес на длъжника в гр.Никопол, пратката е върната на
изпращача с отбелязване „непотърсена в срок “. Изпратено е писмо с обратна
разписка с изх.№ 001-18882/26.03.2021 г. на настоящия адрес на длъжника в
с.Александрово, обл.Ловеч, посочен в договора за кредит, като видно от
приложената по делото разписка, същата е върната с отбелязване
„непотърсена в срок“. Настоящият състав приема, че така представените
обратни разписки за връчване на документи с уведомителни писма за
обявяване на предсрочна изискуемост на договора за потребителски кредит
1905272551096815 на "Български пощи" ЕАД с изх.№ 001- 18881/26.03.2021
г.. и изх.№ 001-18882/26.03.2021 г. не удостоверяват направено връчване. По
делото липсват данни доставянето на пратката да е извършено по реда на чл.
36 от Закона за пощенските услуги и чл. 5, ал.3 и чл.13 от Общите правила за
доставяне на пощенските пратки и пощенските колети, приети с Решение №
581/27.05.2010 г. на Комисията за регулиране на съобщенията. От
представените доказателства не могат да се установяват датите, на които е
посещаван адреса, оставяни ли са съобщения за получаване на пратката.
Формалното отразяване "непотърсени в срок", без да е изпълнена
разпоредбата на чл. 13, ал.1 от Общите правила не може да удостовери
надлежно връчване, респективно да породи удостоверителното изявление на
пощенския оператор. От приложените документи е видно, че кредиторът е
упражнил правото си да обяви предсрочната изискуемост на кредита, чрез
връчване на документи за предсрочна изискуемост чрез ЧСИ Цветозар
Найденов, с изх.№ 800-18/02.07.2021 г., с рег.№ 756, с район на действие ОС-
Плевен по постоянен адрес на длъжника. Видно от приложената по делото
разписка от 08.08.2021г., адресът е посещаван на три отделни дати, като
посещенията са посочени надлежно в разписката, в която е отразено и
изявление на Фатма Исмаилова. Последната е дала информация, че
кредитополучателят не живее на постоянния си адрес и се намира в чужбина,
като е залепено уведомление.
При тези данни съдът намира, че банката-кредитор не е положила
достатъчно грижи за откриване на длъжника и неговото уведомяване за
предсрочната изискуемост на кредита. Този извод се извежда от
обстоятелството, че липсва надлежно уведомяване чрез предвидените в
закона способи на известния на кредитора и посочен в договора за кредит
настоящ адрес в с.Александрово. В случая не може да се презумира и
недобросъвестно изпълнение на задълженията на кредитополучателя по
договора за кредит, свързани с посочване на адрес за кореспонденция.
По изложените съображения и поради съвпадане на изводите на
настоящия въззивен състав с тези на РС- Ловеч, обжалваното разпореждане
следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
7
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 2234/12.11.2021 г., постановено по
ч.гр.дело № 2103/2021 г. по описа на Ловешкия районен съд.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8