№ 90
гр. Русе, 30.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Александър Иванов
Членове:Пламен Дочев
Явор Влахов
при участието на секретаря Тодорка Недева
в присъствието на прокурора С. Гр. Г.
като разгледа докладваното от Явор Влахов Въззивно административно
наказателно дело № 20254500600323 по описа за 2025 година
Производство е по гл. XXI от НПК, съобразно разпоредбата на чл.378,
ал.5 от НПК.
С Решение №26/16.01.2025г., постановено по АНД № 2107/2024г. на
Районен съд-Русе, обвиняемият В. С. М., от гр.Русе, с ЕГН-********** бил
признат за виновен в извършването на престъпление по с чл.343, ал.1, б.„б“,
пр.2, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК, за това, че на 20.09.2022г. в гр. Русе при
управление на моторно превозно средство – л.а.„Фолксваген Пасат“ с рег. № Р
0632 ВС, нарушил правилата за движение по пътищата: - по чл.5, ал.2, т.1 от
ЗДвП - „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и
предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са
пешеходците....“, като водач на пътно превозно средство не изпълнил
задължението си да бъде внимателен и предпазлив към пешеходката И.Г.П.. -
по чл.40, ал.1 от ЗДвП - „Преди да започне движение назад, водачът е длъжен
да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде
опасност или затруднения за останалите участници в движението“, като водач
1
не изпълнил задължението си да се убеди, че пътят зад превозното средство е
свободен и че няма да създаде опасност за останалите участници в движението
- пешеходката И.Г.П., - по чл.40, ал.2 от ЗДвП - „По време на движението си
назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното
средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да
му сигнализира за опасности“ - по време на движението си назад, като водач,
не изпълнил задължението си непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното
средство, а при невъзможност да го стори не осигурил лице, което да му
сигнализира за опасности, - по чл.116 от ЗДвП - „Водачът на пътно превозно
средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците,
особено към престарелите хора“, като водач на пътно - превозно средство не
изпълнил задължението си да внимателен и предпазлив към пешеходците и
особено към престарелите хора - И.Г.П. /род. **.**.****г./, в резултат на което
по непредпазливост причинил на И.Г.П. от гр.Р. средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на десни лакетна и лъчева кост - в далечния край,
довело до трайно затрудняване на движенията на десен горен крайник. При
наличие предпоставките на чл.78а от НК, с това решение съдът освободил М.
от наказателна отговорност и му наложил административно наказание
„Глоба“ в размер на 1000лв., платими по бюджета на съдебната власт, а на
основание чл.343г от НК - и наказание "Лишаване от право да управлява
МПС" за срок от 6 месеца.
Със същото решение В. М. бил осъден да заплати сумата от 1036.00 лв.
по сметка на ОД МВР-Русе, за разноски на досъдебното производство.
Срещу присъдата е подадена въззивна жалба от защитника на
обвиняемия В. М. – адв.М. Д., с оплаквания, доразвити и в допълнителни
съображения, че първоинстанционният съд не съобразил поотделно и в
тяхната взаимна връзка и обусловеност данните по делото, тъй като ако бил
сторил това, неминуемо щял да стигне до единствено правилния извод, че не
са налице достатъчно доказателства, съобразно които обвиняемия да бъде
признат за виновен по така повдигнатото му обвинение.
В съдебното заседание обв.М. и защитникът му поддържат изцяло
въззивната жалба. Защитникът излага подробни аргументи, според които по
делото нямало доказателства между автомобила, управляван от обвиняемия и
2
пострадалата да е имало каквото и да било съприкосновение, което да е
довело до падането на последната. Допуска, че пострадалата явно поради
възрастта си и затрудненото предвижване, след операция на крака и
ползването на патерица, се е стреснала от потеглянето на автомобила,
залитнала е и е паднала сама. Пострадалата, според защитника, е съобщила
невъзможен механизъм на съприкосновението на автомобила с тялото й. При
тези съображения моли решението на Районен съд – Руса да бъде отменено
изцяло, като бъде постановено ново такова, с което обвиняемия В. М. да бъде
оправдан изцяло по така повдигнатото му обвинение.
Обвиняемият М. се присъединява към становището на защитника си и
моли да бъде оправдан.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура счита
жалбата на обвиняемия за неоснователна, като изцяло споделя изводите на
първоинстанционния съд за безспорна доказаност на извършеното
престъпление, както и за установеност авторството на това деяние. Изразява
становище, че с решението си Районен съд-Русе правилно е приложил
материалния и процесуалния закон, поради което моли съдът да потвърди
първоинстанционния съдебен акт.
Русенският окръжен съд, като взе предвид депозираната жалба и
допълнение към нея, съобрази доводите на страните в съдебно заседание,
прецени събраните по делото доказателства и служебно провери на основание
чл.313 и чл.314 от НПК правилността на първоинстанционния съдебен акт,
прие за установено следното:
Депозираната жалба е процесуално допустима, като подадена в
законоустановения срок, от легитимирано лице и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Първоинстанционното производство е протекло по реда на глава
двадесет и осма от НПК – освобождаване от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание. Районният съд, за изясняване на
делото от фактическа страна, на съдебното следствие е разпитал обвиняемия
М. и е приобщил събраните на досъдебното производство доказателства.
С оглед събраните по делото доказателства се установява фактическата
3
обстановка описана и приета от първоинстанционния съд, а именно:
На 20.09.2022г. обв.В. М. посетил „Стоково тържище“ на ул.„Потсдам" в
гр.Русе, като паркирал автомобила си - „Фолксваген Пасат" с peг. № Р 0632
ВС перпендикулярно пред една от сградите, в редица с други автомобили. В
обедните часове на деня той се качил в автомобила и с ниска скорост го
привел в движение на заден ход. По същото време, зад автомобила на
обвиняемия, от ляво на дясно, преминавали свидетелките И.П. и Г.Б.. Около
месец по-рано П. била претърпяла операция за смяна на тазобедрена става,
поради което се придвижвала по-бавно и с помощта на патерица тип
„канадка“. В момента, в който обв.М. привел в движение на заден ход
автомобила си, свид.Б. го била отминала и спряла встрани да изчака бавно
подвижната свид.П.. Когато последната достигнала до задната дясна част на
автомобила, който продължавал придвижването си назад, последвало
съприкосновение между задната дясна част на превозното средство и тялото
на И.П.. От удара пострадалата загубила равновесие, политнала вляво от
автомобила и паднала по очи на земята, при което наранила дясната си ръка.
Намиращи се наблизо, неустановени по делото лица, помогнали на И.П. да се
изправи на краката си. Обв.М. възприел в дясното си странично огледало
политането на П. и веднага преустановил движението на автомобила си.
Излязъл, за да провери какво се случило и след като разбрал, че свид.П. е
паднала и е наранена, я качил заедно със свид.Б. в автомобила си и ги откарал
до домовете им, като им помогнал да разтоварят и покупките си. Малко по-
късно свид.П. се оплакала на дъщерята на свид.Б., че я боли дясната ръка и й
разказала какво се е случило. Тогава последната подала сигнал на ЕЕН 112 и
отвела П. в УМБАЛ“Канев“. След извършените прегледи се установило, че
пострадалата има фрактура на дясната ръка. Междувременно, по повод
подадения сигнал, обв.М. бил призован да се яви в двора на Сектор „Пътна
полиция“ при ОД МВР-Русе, където с оглед на управлявания от него лек
автомобил било образувано досъдебното производство по настоящото
наказателно производство. При този оглед било установено, че автомобилът е
покрит с повърхностен слой прах, като не били установени изтривания по
него. Констатирано било, че задното стъкло на автомобила също е покрито с
повърхностен слой прах, а всички стъкла, без предното обзорно, били
затъмнени с фолио.
4
В хода на досъдебното производство била назначена СМЕ с обект на
изследване телесните увреждания на И.П.. От заключението на същата се
установява, че в резултат от пътнотранспортното произшествие тя е получила
счупване на десни лакетна и лъчева кости, в далечния край, като тези
увреждания са резултат на действието на твърди тъпи предмети и било
възможно да бъдат получени при пътнотранспортно произшествие на
20.09.2022г., като са характерни за получаване при падане от собствен ръст.
При тези данни вещото лице дало заключение, че установените увреждания на
свид.П. следвало да се преценяват по медикобиологични признаци като
трайно затрудняване на движенията на десния горен крайник, за срок повече
от тридесет дни.
На досъдебното производство била назначена и автотехническа
експертиза, от заключението на която се установява, че непосредствено преди
съприкосновението с пострадалата скоростта на движение на л.а. „Фолксваген
Пасат" с peг. № Р 0632 ВС била около 7,2км/ч. Според вещото лице, обв.В. М.
не е имал обективна възможност да наблюдава непрекъснато обхвата на пътя
зад превозното средство, тъй като наблюдавайки пътя през едното външно
огледала, той не може да наблюдава и през другите огледала, т.е. в конкретен
момент може да възприеме пътя само в границите на обзорността на едното
огледало. Вещото лице дава заключение, че при тази конкретна пътно-
транспортна ситуация, водачът е имал техническа възможност да предотврати
произшествието, ако бил осигурил лице, което да му сигнализира за
опасности, тъй като той не е имал обективна възможност да наблюдава
непрекъснато обхвата на пътя зад превозното средство.
Причина за настъпване на произшествието от технически характер било
започване на движението на процесния лек автомобил назад, без водачът да е
имал обективна възможност да наблюдава непрекъснато обхвата на пътя зад
превозното средство. Произшествието е било технически предотвратимо за
обвиняемия М., ако в конкретната пътно-транспортна ситуация бил осигурил
лице, което да му сигнализира за опасности.
Изложената фактическа обстановка се установява от обясненията,
дадени от обв.М. при първоинстанционното разглеждане на делото,
показанията на свидетелите дадени в хода на досъдебното производство, както
и от събраните и проверени по делото писмени доказателства и
5
доказателствени средства – протоколи за оглед на местопроизшествие, ведно с
фотоалбума към втория, справка от Сектор ПП-Русе за нарушител/водач,
заключенията на съдебно-медицинската и автотехническата експертизи,
констативен протокол за ПТП с пострадали лица, медицински документи за
свид.И.П., справка за съдимост, декларация, автобиография.
Така възприетата от въззивния съд фактическа обстановка по делото по
съществото си кореспондира изцяло с установената и от първата инстанция.
Фактическите констатации на Районен съд-Русе са обосновани и почиват на
правилен анализ на доказателствения материал, като изводите му в тази
насока се споделят изцяло и от въззивния състав. Оценката на
доказателствата, по отношение на фактическите обстоятелства, включени в
предмета на доказване, съобразно очертаните с постановлението по чл.375 от
НПК рамки, е направена в съответствие с правилата на формалната логика. В
мотивите на постановеното решение решаващият съд по ясен и убедителен
начин е обективирал процеса на формиране на вътрешното си убеждение, като
е извършил достатъчно задълбочен и всестранен анализ на доказателствата и
средствата за тяхното установяване.
Доколкото изводите на първостепенният съд се споделят изцяло от
настоящия въззивен състав, не е необходимо те да бъдат преповтаряни отново.
Въззивният съд намира за необходимо, с оглед на доводите и
възраженията на защитата, изложени в жалбата и във въззивното
производство, както и в съответствие със законово вмененото му задължение
за служебна проверка на правилността на присъдата в цялост, да посочи
следното:
Няма спор по делото, а и от доказателството по него се установява
безпротиворечиво и категорично, че на инкриминираните дата и място, обв.В.
М. предприел управление на заден ход на процесния лек автомобил. Няма
спор и относно обстоятелството, че следствие падане на земята, пострадалата
И.П. получила телесна повреда, изразяваща се във фрактура на десни лакетна
и лъчева кост, в резултат от което движението на десния горен крайник на
пострадалото лице било затруднено за срок, по - дълъг от 30 дни. Не се спори
и върху обстоятелствата, че обвиняемото лице е нарушило правилата за
движение по пътищата на чл.40, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, като първоначално не се
е убедило, че пътят зад лекия автомобил е свободен, че с движението си назад
6
няма да създаде опасност или затруднения на останалите участници в
движението, в частност на намиращи се зад него пешеходци, поради което и не
забелязал намиращата се зад автомобила му, пешеходка И.П., а впоследствие
не е наблюдавал непрекъснато пътя зад автомобила си, респективно не
осигурил лице, което да му сигнализира за опасност, поради което не намалил
скоростта си, нито спрял, като по този начин не пропуснал преминаващата зад
автомобила му свид.П..
Спорният въпрос, повдигнат от защитника на обвиняемия М., е че
последният, въпреки нарушението на правилата на ЗДвП, не е реализирал
пътно - транспортно произшествие с пострадалата, като се твърди, че между
автомобила, управляван от обвиняемия и пострадалата не е имало никакво
съприкосновение, а падането на последната се дължи на залитане, загуба на
равновесие и падане на земята в резултат от уплаха при възприемане на
движещият се назад автомобил, респективно, че телесните и увреди не са
причинени от деятелност на обв.М..
Въззивната инстанция намира, че правилно в основата на фактическите
си изводи контролираният съд е поставил показанията на свидетелите И.П. и
Г.Б., заедно със заключенията на съдебномедицинската и автотехническа
експертизи.
Описаният в показанията на свидетелката И.П. механизъм на
съприкосновение между автомобила и тялото й, а именно, че ударът от
задната дясна част на автомобила попаднал в задната част на двата крака, над
коленните сгъвки съответства в пълна степен с твърдението й, че в резултат от
този удар паднала с лице напред, като се подпряла на земята със свободната си
дясна ръка, тъй като в лявата стискала патерица/канадка. В подкрепа на извода
за налично съприкосновение между процесния автомобил и тялото на
пострадалата са и показанията на свид.Г.Б., която е категорична, че когато П. е
преминавала зад автомобила, той потеглил и я „праснал“, като я ударил със
задния ъгъл, в резултат от което П. паднала. Въпреки познанството между Б. и
П. и процесуалното качество на пострадал на последната, в синхрон с
разбирането на първоинстанционния съд и въззивният съд не намира
основание да не приеме показанията на Б. за безпристрастен и надежден
носител на релевантна за делото информация. В тази насока следва да се
отчете и липсата на стремеж в показанията на свид.Б. да представи събитията
7
в по-неблагоприятна за обвиняемото лице светлина, като добросъвестно
свидетелства и за смекчаващи вината му обстоятелства, а именно, че след
реализираното пътно – транспортно произшествие отишъл до пострадалата,
след което натоварил нея и свид.Б. и ги отвел до домовете им. Няма спор, че
свид.Г. Б. е пряк очевидец на инкриминираното събитие, присъствала е в
непосредствена близост до местоизвършването, наблюдавала го е от близко
разстояние и е възприели непосредствено движението на лекия автомобил на
обв.М. на заден ход и съприкосновението му с тялото на свид.П.. Както самата
Б. съобщава, тя е вървяла малко по-напред от пострадалата и в
инкриминирания момент се била спряла и обърнала назад, за да я изчака.
Изложеното дава основание на въззивния съд да приеме, че показанията
и на двете свидетелки се отличават с безпристрастност, логичност и
последователност. Те са непротиворечиви както едно с друго, така и с целия
останал, събран и проверен доказателствен материал. Поради това, правилно
първият съд ги е кредитирал в цялост и е приел, че падането на св.И.П. на
асфалтовата настилка е следствие именно на съприкосновението на движещия
се назад лек автомобил с тялото на пострадалата, а не на някакво друго
случайно, хипотетично събитие, като твърдяното от защитата залитане на
пострадалата в резултат от уплахата при възприемане звука на двигателя и
придвижването на процесния автомобил, съчетани с възрастта и физическото
й състояние.
Възражението на защитника, че отсъствието на каквито и да било следи
по автомобила на обв.В. М. изключвали възможността да е налице сблъсък
между него и тялото на пострадалата, следва да се отхвърли като
неоснователно. Както се установява от доказателствата по делото скоростта на
движение на лекия автомобил към момента на съприкосновението била едва
около 7.2км/ч., а обвиняемият спрял незабавно, след като възприел залитането
на П., което указва, че ударът е бил с минимален интензитет и като такъв е
напълно възможно да не бъде усетен от водача, както и да не остави ясни,
видими следи от протриване на повърхностния слой прах върху автомобила.
При тези установени фактически положения, изводът на
първоинстанционния съд, че обв.В. М. осъществил, от обективна и субективна
страна, състава на престъплението по чл.343, ал.1, б.„б“, пр.2 вр. чл.342, ал.1,
пр.3 от НК, е правилен и обоснован, тъй като на 20.09.2022г. в гр. Русе при
8
управление на моторно превозно средство – л.а.„Фолксваген Пасат“ с рег. № Р
0632 ВС, нарушил правилата за движение по пътищата: по чл.40, ал.1 от ЗДвП
- „Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят
зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или
затруднения за останалите участници в движението“, като водач не изпълнил
задължението си да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и
че няма да създаде опасност за останалите участници в движението -
пешеходката И.Г.П. и по чл.40, ал.2 от ЗДвП - „По време на движението си
назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното
средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да
му сигнализира за опасности“ - по време на движението си назад, като водач,
не изпълнил задължението си непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното
средство, а при невъзможност да го стори не осигурил лице, което да му
сигнализира за опасности, в резултат на което по непредпазливост причинил
на И.Г.П. от гр.Р. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на десни
лакетна и лъчева кост - в далечния край, довело до трайно затрудняване на
движенията на десен горен крайник.
Изпълнителното деяние е осъществено от обвиняемия М. чрез действие
- управление на МПС, при което той нарушил императивни разпоредби,
установени със специалния ЗДвП и по-конкретно разпоредбите на чл.40, ал.1
и ал.2 от ЗДвП. Тези правни норми предписват, че всеки водач преди да
започне движение назад е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното
средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за
останалите участници в движението, като в хода на маневрата - по време на
движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад
превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури
лице, което да му сигнализира за опасности. В конкретният случай, от
доказателствата по делото безспорно се установява, че след като обвиняемият
взел решение да осъществи маневра движение на заден ход и по време на
нейното реализиране не положил необходимите усилия и концентрация на
вниманието да изпълни предписанието на горепосочените правни норми. От
доказателствата по делото се установява, че обв.М. практически не е
разполагал с възможност само посредством огледалата за обратно виждане да
се увери, че пътят зад превозното средство е свободен и, че няма да създаде
опасност или затруднения за останалите участници в движението, което на
9
практика указва, че той не е имал обективна възможност да наблюдава
непрекъснато обхвата на пътя зад превозното средство. В конкретния случай
не е имало никаква обективна пречка за обвиняемия, след като не е могъл
пълноценно да възприема наличието на евентуалната опасност зад автомобила
си да осигури лице, което да му сигнализира за опасности или сам да създаде
условия за безопасно придвижване назад, като потегли, едва след като е
напълно убеден в липсата на други участници в движението зад автомобила
или в близост до него. В този смисъл, правилно първоинстанционния съд е
приел, че обв.В. М. е нарушил предписанията на чл.40, ал.1 и ал.2 от ЗДвП и
тези нарушения са в пряко причинно следствена връзка с настъпилия
вредоносен резултат.
По отношение нарушенията по чл.5, ал.2, т.1 и чл.116 от ЗДвП,
становището на въззивния състав е, че в конкретния случай те не са налични,
респективно не са в пряка причинно-следствена връзка с ПТП. Обсъжданите
норми са общи и акцентират върху поведението на специфична група
участници в движението, каквито са пешеходците, в частност престарелите
хора. Безспорно, от доказателствата по делото става ясно, че пострадалата
била пешеходец и "престарял" човек. В случая обаче отсъстват доказателства
за пряка причинна връзка между нарушения по чл.5, ал.2, т.1 и чл.116 от
ЗДвП, допуснати от подсъдимия, и настъпилия противоправен резултат.
Липсват конкретни обстоятелства, изводими от доказателствата по делото, в
това число и от обясненията на обвиняемия, ясно очертаващи възможността
му да е възприел пострадалата не само като пешеходец, превърнал се в
опасност за движението, но и нейната възраст, определяща кръга на
категорията лица, към които водачите следва да бъдат особено предпазливи.
Няма данни по делото, от които да се изведе, че в зоната зад автомобила на
обвиняемия обичайно се придвижват пешеходци, сред които и престарели
хора. Напротив, от установеното в Протокол за оглед на местопроизшествие от
15.08.2023г. /имащ характера по-скоро на следствен експеримент/ става ясно,
че зад автомобила на обвиняемия е оформена бетонова пътна настилка без
каквито и да било маркировки или отграничени зони за движение на
пешеходци. Очевидно преминаването на пешеходците по този участък е
нерегулирано, хаотично и предизвикано именно от липсата на тротоари,
пешеходни пътеки и други пешеходни зони. Предвид това и доколкото
коментираните правила за движение по пътищата не са в причинна връзка с
10
настъпилият вредоносен резултат, обв.В. М. следва да бъде признат за
невинен и оправдан да е нарушил чл.5, ал.2, т.1 и чл.116 от ЗДвП, в какъвто
смисъл да се измени обжалваното решение.
Споделя се извода на районния съд досежно наличието на всички
елементи от субективната страна, а именно, че престъпното деяние било
извършено по непредпазливост. Обвиняемият В. М. не предвиждал
настъпването на общественоопасните последици, но бил длъжен и могъл да ги
предвиди. Този извод се налага поради безспорните факти, че обвиняемият,
като дългогодишен водач на МПС имал обективна възможност да прецени
обстоятелството, че не може да наблюдава непрекъснато обхвата на пътя зад
превозното средство през огледалата за обратно виждане, поради което, при
движение на заден ход в тази ситуация е налице значителен риск от
причиняване на пътно-транспортно произшествие, но въпреки това подходил с
небрежност, като макар да не предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
Поради изложеното дотук, Съдът споделя изводите на
първоинстанционния съд, че са налице всички елементи от обективната и
субективната страна на състава на престъплението по чл.343, ал.1, б.”б”, пр.2,
във вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК, поради което обвиняемият В. С. М. правилно
бил признат за виновен в извършването на това престъпление.
Законосъобразно първоинстанционният съд, след като е приел за
установена по несъмнен начин вината на обвиняемия М., в извършване на
престъплението по повдигнатото му обвинение, при наличието на всички
кумулативни предпоставки по чл.78а от НК, го освободил от наказателна
отговорност и му наложил административно наказание "Глоба". Глобата е
определена в размер от 1000лв., при наличието само на смекчаващи
отговорността обстоятелства. По мнение на настоящият въззивен състав, това
наказание е правилно отмерено, съобразно установената и приета от
първостепенния съд, и споделена от въззивния, липса на отегчаващи
отговорността обстоятелства и ще допринесе в пълна степен за постигане
целите визирани в чл.36 от НК.
В същото време, при преценката за необходимостта от налагане на
обвиняемия М. на наказанието по чл.37, ал.1, т.7 от НК – „Лишаване от
правото да управлява МПС“ за определен срок, контролирания съд не е
11
придал дължимата тежест на относимите обстоятелства за правилното
решаване на този въпрос и за извършване на законосъобразна и обоснована
преценка по чл.78а, ал.4 от НК. Правилно било прието, че обвиняемият е с
чисто съдебно минало, че е в напреднала възраст и е оказал съдействие на
пострадалата веднага след произшествието /макар и не с характера на оказана
помощ на пострадалата по смисъла на чл.343а, ал.1 от НК/. Районният съд
обаче не е отчел, че обв.С., въпреки значителният си стаж като водач на МПС
/повече от 55 години/ е наказван само четири пъти за допуснати нарушения на
правилата за движение по пътищата с наказателни постановления и шест пъти
с електронни фишове, като тези нарушения в съществената си част са за
относително леки нарушения на правилата за движение по пътищата и по
естеството си не са предпоставяли непосредствена и съществена опасност от
пътнотранспортни произшествия. Освен това настъпилият обществено опасен
резултат не е със значителна тежест, доколкото се касае за причинена само
една съставомерна телесна повреда, без установени медицински усложнения
или последици за пострадалата. Всички тези обстоятелства оценени в
съвкупност дават основание да се приеме, че за поправянето на М. като деец
не следва да му се налага и административно наказание „Лишаване от право
да управлява МПС“. Налагането на такава санкция не е задължително, тъй
като съгласно разпоредбата на чл.78а, ал.4 от НК на съда е дадена възможност
да прецени необходимостта от допълнителна санкция, но след като вземе
предвид всички обстоятелства разкриващи обществената опасност на
деянието и на дееца, както и необходимостта от налагането на лишаване от
правоуправление с оглед постигане целите на специалната превенция. Това не
е сторено от районният съд и приложението на чл.78а, ал.4 от НК е
необосновано и неправилно.
По изложените съображения Окръжен съд - Русе прие, че обжалваното
решение следва на основание чл.334, т.3 и чл.337, ал.1, т.5 от НПК да бъде
изменено, поради което
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Решение №26/16.01.2025г., постановено по АНД №
2107/2024г. по описа на Районен съд-Русе, като
12
ПРИЗНАВА ЗА НЕВИНЕН В. С. М., от гр.Русе, с ЕГН-********** в
това да е осъществил състава на престъпление по чл.343, ал.1, б.„б“, пр.2, вр.
чл.342, ал.1, пр.3 от НК като нарушил правилата за движение по пътищата по
чл.5, ал.2, т.1 и чл.116 от ЗДвП, поради което и на осн. чл.304 от НПК
ГО ОПРАВДАВА по тази част от обвинението.
ОТМЕНЯ в ЧАСТТА МУ, с която на обвиняемият В. С. М., от гр.Русе,
с ЕГН-**********, на основание чл.78а, ал.4, вр. чл.343г, вр. чл.37, ал.1, т.7 от
НК е наложено наказание „Лишаване от правото да управлява моторно
превозно средство“, за срок от 6/ШЕСТ/МЕСЕЦА.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и/или
протестиране.
На основание чл.340, ал.2, пр.2 от НПК да се съобщи на страните за
изготвеното решение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13