№ 570
гр. Варна, 19.09.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20243000500410 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по в.гр.д. № 410/2024 г. по описа на Варненския
апелативен съд е образувано по въззивна жалба на Г. Л. Т., подадена чрез
адв.Ц. В., против решение № 519/14.05.2024 г., поправено с решение №
521/14.05.2024 г., постановено по гр.д. № 2226/2023 г. по описа на Варненския
окръжен съд, В ЧАСТТА с която са отхвърлени предявените от нея против
Прокуратурата на Република България: иск по чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ (в
частта) за сумата от 198 500 лв. (горницата над присъдените 1500 лв. до
претендираните 200 000 лв.) за претърпени неимуществени вреди от
незаконното обвинение по ДП № 344/2010 год., по описа на ОД на МВР –
Варна, НОХД №632/2015 г. по описа на Окръжен съд – Варна преобразувано в
НОХД №509/2018 год. по описа на ВОС, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 30.07.2022 год. до окончателното й изплащане; иск по чл.2
ал.1 т.3 от ЗОДОВ за сумата 15 602,53 лева, представляващи обезщетение за
причинени имуществени вреди - левова равностойност изчислена по курса на
БНБ към деня на извършеното плащане, на платена от ищцата общо сума
36 075 шекела, заплатени медицински услуги за лечение и материали в
Израел, гр. Тел Авив в медицински център „Асута'' ООД за лечение на
онкологичното й заболяване, възникнало в резултат незаконното обвинение по
ДП № 344/2010 год., по описа на ОД на МВР – Варна, НОХД №632/2015 г. по
описа на Окръжен съд – Варна преобразувано в НОХД №509/2018 год. по
описа на ВОС, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 30.07.2022
год.. до окончателното й изплащане;
Въззивницата е сочила, че в обжалваната (отхвърлителна) част
решението е неправилно като постановено в противоречие на материалния и
на процесуалния закон и е необосновано, като е молила за отмяната му в
1
същата част и за уважаване на исковете й за заплащане на обезщетения за
неимуществени и за имуществени вреди в претендираните размери, ведно със
законните лихви от датата на увреждането до окончателното им изплащане.
Изложила е, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди не било
съобразено с конкретните обстоятелства на случая, немотивирано било
занижено и не отговаряло на принципа за справедливост - чл. 52 ЗЗД.
Обезщетението не съответствало в пълна степен на претърпените от ищцата
болки и страдания за дълъг период от време от 8 години, както и не отчитало
негативното засягане на всяка една сфера от живота й, множеството
емоционални загуби - съществени и дълготрайни, които въпреки
оправдателната присъда, не подлежали на възстановяване. Сочила е, че при
определяне размера на обезщетението първоинстанционният съд: не отчел
доказателствата за крайно негативно отражение на наказателното
производство върху психиката й, здравето й и нормалното й житейско
функциониране; не отчел, че поради напрежението, отчаяността и липсата на
каквото и да било чувство на справедливост след 2014 г. здравето й се
влошило, била диагностицирана от ТЕЛК, а през 2018 г. и диагностицирана с
тиреоидит на Хашимото, ятрогенна менопауза, остеопения и хипогликимия;
не съобразил, че от реализираните репресивни действия от страна на
прокуратурата тя изпитвала постоянно чувство на тревожност,
меланхоличност, тъга, отчаяност, безпомощност, депресия с деградивни
мисли, имала безсъние, липса на апетит, затворила се вкъщи, не искала да
общува, изпитвала срам, страх от осъждане, тежко преживяла уронването на
доброто си име в обществото, включително и поради множеството негативни
публикации и коментари; съдът не взел предвид, че Г. Т. в хода на
образуваното срещу нея наказателно производство била в активна
работоспособна възраст - на 42 години, че изпитвала сериозни затруднения
при намирането на работа, заради компрометираната репутация, че
авторитетът й бил безвъзвратно уронен и че коренно се променил начинът й
на живот, включително и този на семейството й. Окръжният съд, при
наличието на всички предпоставки за уважаване, неправилно отхвърлил искът
й за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, като не съобразил, че
ищцата била подложена на изключително високо ниво на стрес и напрежение,
което довело до невъзможност тя да бъде в едно спокойно и безтревожно
състояние, необходимо за лечение и възстановяване на здравословното й
състояние след констатирано злокачествено заболяване и че влошеното й
емоционално състояние вследствие на наказателното преследване е довело до
необходимостта от прилагане допълнително лечение в чужбина.
Прокуратурата на РБ не е подала отговор на въззивната жалба.
Въззивната жалба е подадена в срок от страна с правен интерес от
обжалване на неизгодната за нея част от първоинстанционното решение,
редовна е и допустима.
Решението на окръжния съд не е обжалвано в осъдителната му част.
2
Страните не са направили искания за нови доказателства, а и не са
налице предпоставки за събиране на такива служебно от съда.
Предвид изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВНАСЯ делото за разглеждане в открито съдебно заседание, насрочено
на 04.12.2024 г. от 9,45 часа, за която дата да се призоват страните.
Определението не може да се обжалва.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3