РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 08.05.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на осми април през две хиляди и деветнадесета
година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА
при секретаря Лилия Димитрова като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 8051 по описа за 2018 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по повод на предявен от М.Н.Ф. ЕГН **********,*** срещу „П.Л.“ АД
ЕИК ***със седалище и адерс на управление ***, представлявано от И.И. искова молба с правно основание чл.424 и чл.439 ГПК, с искане да бъде признато в отношенията между страните, че ищецът не дължи на
ответника сума в размер на 13784,29 лева – главница по договор за
потребителски кредит и лихва в размер на 9529,56 лева – договорна лихва за периода от
17.01.2017 г. до 24.10.2011 г., за
които суми е издаден изпълнителен лист по гр.д.
№ 7497/2011 г. по описа на ПлРС и образувано
по изп.
дело № 20188150402537 по описа на ***, рег. №815 на КЧСИ, с район на действие ПлОС, поради настъпила погасителна давност след издаване на
изпълнителния лист, както и поради факта, че не
дължи сумата, въз основа на
факти, възникнали след издаване на
заповедта.
В обстоятелствената част
на исковата молба ищецът сочи, че в момента не живее в Република България.
Твърди, че на 13.10.2018 г. в дома на негови роднини е получена ПДИ по изп. дело № 20188150402537 по описа на ***, рег. №815 на
КЧСИ, с район на действие ПлОС въз основа на
изпълнителен лист, издаден на 31.03.2013г., в полза на ответника по делото.
Излага се, че вземането на взискателя е както
несъществуващо, поради липсата на качеството му на кредитор и ненадлежна
страна, но и изцяло погасено по давност.
Сочи, че по ч.гр.д. № 7497/2011г е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК и изпълнителен лист само срещу М. ***и ***. Твърди, че на 24.11.2011
г., със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК, „П.Л.“ АД е поскало да бъде издадена заповед за изпълнение на
парично задължение срещу длъжниците М.Н.Ф. в
качеството му на кредитополучател, ***и ***в качеството им на поръчители за
сумата от 13784,29 лева — главница по Договор за потребителски кредит с анюитетни вноски от 17.01.2007г. и сумата от 9529,56
лева — договорна лихва за периода от
17.01.2007г. до 24.10.2011г., по което е образувано ч.гр.д. 7497/2011г., по
описа на РС — Плевен и е издадена заповед за изпълнение №5399/25.11.2011г. Сочи се, че заповедта за изпълнение е връчена
на лицата, като е подадено възражение от ***, като по образуваното дело са
привлечени като страни в процеса в качеството им на трети лица помагачи М.Ф. и ***.
Сочи се, че в хода на исковото производство са депозирани изрични становища, че
ответникът в настоящето производство няма качеството на кредитор и вземането е
недължимо. Твърди се, че след успешно проведено доказване е установено, че
липсва цесия в полза на ответника от ***, която да породи действие спрямо
третите лица по смисъла на чл. 99 ал.4 от ЗЗД, тъй като такава цесия не е
съобщена към 30.03.2009 г. Излага се, че и самият ищец /ответник в настоящето
производство/ в установителното производство е
направил признание, че уведомителното писмо за цесията не е връчено на М.Ф.,
поради което и не може да се търси и акцесорна
отговорност към поръчителите. Сочи се, че изпълнителният лист е издаден на
31.03.2013г. неправилно, след като е проведен установителен
иск , по който с влязло в сила решение по гр.д.№ 783/2012г. на ПлРС е прието за установено при участието на трети лица
помагачи М.Н.Ф. и ***, че не се дължат сумите посочени в заповедта за
изпълнение към този кредитор, и искът е отхвърлен изцяло като неоснователен ,
тъй като молителят не е кредитор и цесията не е съобщена на нито един от
лицата-длъжник и поръчители. Твърди се, че доколкото установителният
иск е разгледан при участието на третите лица солидарни длъжници, то има СПН
както по отношение на тях, така и по отношение на кредитора. Твърди, че в настоящия случай по възражение
на поръчителя, което ползва и длъжника, привлечен като трето лице помагач е установено с влязло в сила решение, че
липсва главното задължение както към длъжника, така и към поръчителите, тъй
като молителят в заповедното производство и ищец в установителното
няма качеството на кредитор. Поради изложеното моли съда да приеме, че
вземането не е дължимо, тъй като молителят няма качеството на кредитор и липсва
активна легитимация породена от договорна суброгация.
Твърди и, че вземането е недължимо включително и поради новонастъпили
факти - погасяване по давност на сумите след издаване на изпълнителен лист.
Излага се, че след издаването на заповедта за изпълнение ответникът не е
извършил уведомяване за цесията, което е новонастъпило
обстоятелство. Сочи и, че за процесното вземане е погасено по давност. Счита,
че срокът на погасителна давност в настоящия случай е три години тъй като става
въпрос за периодични вземания за главница и лихви. Излага, че дори да се
приеме, че в настоящия случай следва да се приложи петгодишния срок за
погасяване по давност на процесните суми, то същият
отново е изтекъл. Твърди, че в хода на изпълнителното производство, съдебният
изпълнител е изпратил покана за доброволно изпълнение до длъжника и е насрочил
опис на движими вещи за 31.10.2018г. , което съобщение е изпратено на
11.10.2018 г. и е връчено на 13.10.2018г. излага, че с оглед на бездействието
на взискателя през този период от време от издаване
на ИЛ до настоящият момент вземането е погасено и по давност. Поради изложеното
моли съда да уважи предявения иск и да му присъди разноски.
В проведеното по делото
о.с.з. процесуалният представител на ищеца моли съда да уважи предявеният иск и
да му присъди разноски. Навежда доводи, че по делото е останало недоказано, че
цесията е съобщена на длъжника. Навежда доводи, че ответникът няма качествата
на кредитор, съответно и дълг, който да съществува. Излага, че още към датата
на образуване на изпълнителното дело пред ДСИ вземането е погасено по давност.
Твърди, че в изпълнителното дело, образувано при ДСИ не са извършвани
изпълнителни действия, поради което и вземането е погасено по давност. Сочи, че
изпълнителното дело, образувано пред ДСИ е прекратено, тъй като две години не
са предприемани изпълнителни действия. Излага и, че по образуваното
изпълнително дело пред ЧСИ също не са извършвани същински изпълнителни
действия.
В срока по чл.131 ГПК ответникът
е депозирал отговор. Счита, че исковата молба е недопустима и неоснователна. Сочи, че на
24.11.2011 г., със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, ответникът е поскал да бъде издадена заповед за
изпълнение на парично задължение срещу длъжника М.Н.Ф. и срещу ***и ***, в
качеството им на поръчители, за сумата от 13784,29 лева — главница по Договор за
потребителски кредит с анюитетни вноски от
17.01.2007г. и сумата от 9529,56 лева, — договорна лихва за периода от
17.01.2007г. до 24.10.2011г., по което е образувано ч.гр.д. 7497/2011г., по
описа на РС — Плевен и е издадена заповед за изпълнение №5399/25.11.2011г. Излага, че заповедта за изпълнение е връчена
лично на М.Н.Ф. на 28.11.2011г., като след влизане в сила на заповедта за
изпълнение е издаден изпълнителен лист на 31.01.2013г. Твърди, че в исковата молба не са изложени
факти и обстоятелства, които да не са били известни на ищеца до изтичането на
срока за подаване на възражение по чл. 414 от ГПК. Счита, че съгласно трайно
утвърдената практика на ВКС, след като е установена редовността на връчването
на заповедта за изпълнение и длъжникът — в настоящето производство ищец, не
може да повдига възражения, възникнали към този момент, в производството по чл.
424 от ГПК. Сочи, че той има право да се позовава само на новооткрити
обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото,
които не са могли да му бъдат известни до изтичането на срока за възражението.
Твърди, че с постановеното решение не се променя обстоятелството, че Заповедта
за изпълнение №5399/25.11.2011г. по ч.гр.д. 7497/2011г., по описа на РС -
Плевен е влязла в законна сила по отношение на ищеца и ***и, че подлежи на
изпълнение. Сочи и, че по силата на издадения изпълнителен лист, „П.Л.” АД е
образувало изпълнително дело №20081 /2013 г. по описа на ДСИ при РС Плевен,
което на 26.09.2017 г. е прекратено от ДСИ на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като датата на последното извършено изпълнително действие е 10.01.2014 г.
Излага, че на 25.09.2018 г. „П.Л.” АД е депозирало при ЧСИ Татяна Кирилова
молба за образуване на ново изпълнително дело срещу длъжника М.Н.Ф., като е
посочен с молбата за образуване и конкретен изпълнителен способ, който да бъде
приложен, -извършване на опис на движими вещи, намиращи се в дома на
длъжника. Твърди, че съгласно ТР№ 2/
26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, „искането да бъде приложен
определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е
длъжен да го приложи. Навежда доводи и, че новата давност е започнала да тече
от предприемането на последното изпълнително действие, което в настоящия случай
счита, че същото е извършено на 10.01.2014 г. Поради изложеното счита, че
вземането не е погасено по давност. Поради изложеното моли съда да отхвърли
предявения иск и да му присъди разноски.
В проведеното по делото о.с.з.
ответникът не изпраща предсатвител.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Видно е от приложения по делото
изпълнителен лист, издаден на 31.01.2013 г., че спрямо длъжника и ***в
качеството му на поръчител е издаден изпълнителен лист за заплащането на
следните суми: 13784,29 лева главница и 9529,56 лева договорна лихва за периода
от 17.01.2007 г. до 24.10.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 24.11.2014 г., както и за сторените в заповедното производство
разноски. Видно е и, че на изпълнителния лист е поставен печат от ДСИ при РС
Плевен, на който е посочено, че образуваното изпълнително дело № 2008/2013 г.
по оп иса на СИС при РС Плевен е прекратено на 26.09.2017 г. на основание
чл.4333, ал.1, т.8 от ГПК. Посочено е и, че последното изпълнително действие е
било на 10.01.2014 г.
Установява се от приложеното по
делото копие на изп. Дело № 20188150402537/2018 г. по
описа на ***с рег. № 815 на КЧСИ с район на действие ПлОС,
че: ответникът е отправил искане на 25.09.2018 г. да бъде образувано
изпълнително дело по издадения в негова полза изпълнителен лист срещу ответника
по делото; че на 11.10.2019 г. са изпратени запорни
съобщение за налагане на запор върху сметките на ищеца, открити в ***и ***; ПДИ
е връчена на ищеца на 13.10.2018 г.; че *** е уведомила ЧСИ, че е наложен запор
върху сметката на ищеца в банката.
От приобщения по делото Договор
за цесия от 30.03.2009 г. се установява, че между ***, ***, в качеството им на цеденти и ответника по делото в качеството му на цесионер е сключен договор за цесия по силата, на който цедента е прехвърлил на цесионера
вземанията си, изчерпателно посочени в приложението към договора за цесия.
Установява се от приложеното по
делото известие за дотавяне /л.122/ от делото, че
ищецът е уведомен на 19.07.2013 г. за извършената цесия.
Приложено като доказателство по
делото е и ч.гр.д. № 7497/2011 г. по описа на ПлРС,
от което се установява, че спрямо ищеца и двамата поръчители ***и ***е издадена
заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК за процесните
суми, както и, че същата е връчена на ищеца на 28.11.2011 г.
Видно е от приложеното по делото
гр.д. № 783/2012 г., по описа на ПлРС, че по повод на
депозирано възражение от ***е образувано дело с правно основание чл.422 ГПК за
установяване на дължимост на вземането по отношение
на възразилия поръчител. Видно е, че с решение №882/18.06.2012 г. предявеният
иск е бил отхвърлен, като неоснователен и недоказан. По делото е участвал като
трето лице – помагач на страната на ответника и ищеца в настоящето
производство.
Въз
основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните
правни изводи:
По иска с правно основание чл.424 ГПК:
По допустимостта:
Предвидените в действащия ГПК
правни способи за защита на длъжника срещу последиците на издадена по реда на чл. 410 от ГПК
заповед за изпълнение, са предмет на ясна и детайлна регламентация. В закона е
предвиден специален ред за защита на длъжника в заповедното производство -
подаване на възражение срещу заповедта за изпълнение по реда и в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК
или пред въззивния съд, на основанията и в срока,
визирани в разпоредбата на чл. 423 ГПК,
когато длъжникът е бил лишен от възможност да оспори вземането. След подаване
на възражението кредиторът следва да предяви установителен
иск за съществуване на вземането по чл. 422 в срока 415, ал. 1 ГПК.
При липса на възражение в срок или след влизане в сила на съдебното решение, с
което установителния иск е уважен, заповедта влиза в сила според изричната
разпоредба на чл. 416 ГПК,
с което се преклудират фактите и обстоятелства,
относими към ликвидността и изискуемостта на вземането, включително и тези,
относими към действителността на породилото го основание, освен ако не са
налице специалните хипотези по чл. 424
и чл. 439 ГПК
- новооткритите обстоятелства и доказателства са основание за оспорване на
вземането по реда и в сроковете по чл. 424 ГПК,
а на новонастъпили, след влизане в сила на заповедта
за изпълнение, факти длъжникът може да се позовава при оспорване на
изпълнението по чл. 439 ГПК.
Така формулираното становище е
възприето и в задължителната практика на ВКС по чл. 439, ал. 1 от ГПК обективирана в решение №
781/25.05.2011 г. на ВКС по гр.д. № 12/2010 г., III г.о. "Оспорването на
фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на
вземането, се преклудира, освен ако не са налице
специалните хипотези по чл. 424 от ГПК
или чл. 439 от ГПК.
Новооткритите обстоятелства и доказателства са основание за оспорване на
вземането по реда и в сроковете по чл. 424 от ГПК.
На новонастъпили /настъпили след влизане в сила на
заповедта за изпълнение/ факти длъжникът може да се позовава при оспорване на
изпълнението по чл. 439 от ГПК.
В определение № 831/17.12.2013 г. на ВКС по ч.гр.д. № 7393/2013 г., IV г.о.
постановено по реда на чл. 274, ал. 3, т.
1 ГПК също се приема, че новите факти обуславящи допустимост на иска
с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК
следва да са настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение по
правилото на чл. 416 ГПК.
В същия смисъл са и определение № 24/09.01.2013 г. на ВКС по ч.гр.д. № 798/2012
г., III г.о., определение № 950/28.11.2011 г. на ВКС по ч.т.д. № 550/2010 г.,
II т.о., определение № 554/13.08.2014 г. на ВКС по ч.т.д. № 309/2014 г., II
т.о., определение № 25/12.01.2015 г. на ВКС по ч.гр.д. № 5992/2014 г., IV г.о.,
определение № 443/30.07.2015 г. на ВКС по ч.т.д. № 1366/2015 г., II т.о.,
определение № 34/25.01.2016 г. на ВКС по ч.гр.д. № 5944/2015 г., III г.о.,
определение № 168/07.04.2016 г. на ВКС по ч.гр.д. № 954/2016 г., IV г.о., всички
постановени по реда на чл. 274, ал. 1, т.
3 ГПК. Изброената дотук задължителна съдебна практика е обобщена в
решение № 6/21.01.2016 г. на ВКС по т.д. № 1562/2015 г., I т.о. -
"Задължителната практика на ВКС е, че при всички хипотези на чл. 416 ГПК,
настъпва стабилитетът на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК,
а изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по чл. 418 ГПК
се стабилизира окончателно, тъй като по новия процесуален ред заповедите за
изпълнение влизат в сила /за разлика от несъдебните изпълнителни основания по чл. 237 ГПК (отм.);
и оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и
изискуемостта на вземането се преклудират. Преклудират се и възраженията срещу основателността на
претенцията и отрицателен установителен иск, че
длъжникът в заповедното производство не дължи на заявителя сумата, за която е
издадена заповедта е недопустим /Определение № 480/27.07.2010 г. на ВКС по ч. гр.
д. № 221/10, IV г. о./. С изтичането на срока по чл. 414 ГПК
и влизане в сила по реда на чл. 416 ГПК
на заповедта за изпълнение всяко възражение на длъжника, че вземането не
съществува, е преклудирано и не може да бъде заявено
с нов иск /Решение № 207/31.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 7030/2014 г. IV г.
о./ извън специалните хипотези на чл. 424
и чл. 439 ГПК.
Предвидените специални способи за защита на длъжника след влизане в сила на
заповедта за изпълнение /исковете за оспорване на вземането, които могат да се
основават само на новооткрити писмени доказателства или нови писмени
доказателства, респ. на факти, настъпили след издаването й/ обосновават извода,
че при настъпване, респ. стабилизиране изпълнителната сила на заповедта за
изпълнение по отношение на материализираното в нея вземане, то не може да се
оспорва от длъжника по съображения, твърдения и факти, които е могъл и е
следвало да заяви преди влизането й в сила. Резултат на стабилитета на
заповедта за изпълнение и преклудиране на възможността
да се оспорват посочените факти и обстоятелства, е недопустимостта на последващ процес, основан на факти, несъвместими с
материалното право, чието съществуване е установено с влязлата в сила заповед.
Тези факти са обхванати от преклудиращото действие на
заповедта и са изключени от съдебна проверка. Ако длъжникът е разполагал с
възражения срещу правото, установено със заповедта, но не ги е упражнил
надлежно и в срок, те се преклудират. В това се
изразява пресичащото действие на заповедта по отношение на фактите съществували
до проявлението на изпълнителната й сила, съотв.
стабилизирането й".
С оглед на изложените съображения
и цитираната задължителна практика на ВКС, съдът следва да прецени дали
изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти са настъпили след
изтичане на срока за възражение/влизане в сила на заповедта за изпълнение - новонастъпили обстоятелства, за да се обоснове евентуалната
допустимост респ. недопустимост на иска. В обстоятелствената част на исковата
молба са изложени фактически твърдения за недължимост
на вземането поради нередовно уведомяване на длъжника за сключения договор за цесия. С оглед на представените по делото
доказателства съдът намира, че направеното възражение от длъжникът срещу
правото, установено със заповедта е съществувало към датата на издаването й,
съответно връчването на заповедта, но същият не е упражнил същото, поради което
и направеното възражение е преклудирано. Поради
изложеното съдът прима, че предявеният иск с правно основание чл.424 ГПК е
недопустим и производството по него следва да бъде прекратено.
По иска с правно основание чл.439 ГПК
Искът по чл.439 ГПК е способ за защита на длъжника срещу материалната незаконосъобразност на
изпълнението, той е отрицателен установителен и има
за предмет предприето от длъжника оспорване на изпълнението по образувано срещу
него конкретно изпълнително дело. Надлежни страни по него са длъжникът и взискателят в изпълнителното производство.
По допустимостта:
Съдът следи служебно за правният интерес от предявения
отрицателен установителен иск. Ищецът основава иска си на обстоятелства, настъпили след приключване на заповедното производството, по което е издадено
изпълнителното основание, следователно допустимостта на същия произтича от
разпоредбата на чл. 439, ал.2 ГПК. Длъжникът в изпълнителното производство има
интерес да установи, че не дължи сумите по изпълнителния лист, тъй като с
положително решение по отрицателния установителен иск
би могъл да постигне прекратяване на изпълнителното производство на основание
чл. 433, ал.1, т.7 ГПК. С оглед на изложените в исковата молба
твърдения, че вземането е погасено по давност след издаване на изпълнителния
лист срещу длъжника съдът намира, че ищецът има правен интерес да води
настоящия иск.
По отношение на
основателността на иска:
Ищецът носи доказателствената
тежест да докаже, че е налице висящо изпълнение срещу него, образувано от
ответника, за процесната сума, че е налице новонастъпил /след приключване на ч.гр.д. № 783/2012 г. по описа на PC - Плевен/ факт с правопогасяващ
ефект за задълженията по изпълнителното дело.
В случая ищецът твърди, че е налице новонастъпил юридически факт - изтекла погасителна давност,
след влизане в сила на заповедта
за изпълнение, поради неизпълнение от страна на кредитора.
Съгласно чл. 110 от ЗЗД с изтичане на
петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда
друг срок. Разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД предвижда, че ако вземането е установено със съдебно
решение, срокът на новата давност е всякога пет години. В случая има издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, която е влязла в сила на 13.12.2011 г. (при липса на подадено в
срок възражение), и петгодишния срок започва да тече от тази дата, доколкото от
този момент кредиторът е имал възможност да се снабди с изпълнителен лист. Правните последици на влязлата в сила заповед за изпълнение са аналогични на
последиците на влязло в сила съдебно решение – същата има установително
и преклудиращо действие в отношенията между страните.
В този смисъл е и постановеното Определение № 214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 1528/2018 г., IV г. о., според което "Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че
вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на
възражение.“ Съдът приема, че вземането за
задължение за потребителски кредит не представлява периодично плащане и
същото се погасява с общата петгодишна давност.
Съгласно
чл. 116, б. "в" от ЗЗД, давността се прекъсва с предприемане на
действия за принудително изпълнение. Такива действия са налагането на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, извършване на опис и оценка на вещ,
насрочване и извършване на продан и др. Съгласно Тълкувателно решение 2/2013 г.
по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, не са изпълнителни действия и не прекъсват
давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана
за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
Между страните не е спорно, че по гр.д. №7497/2011 г. по описа на ПлРС е издадена
заповед за изпълнение и
изпълнителен лист за процесните
суми.
Не е спорно и, че въз основа на
издадения изпълнителен лист е образувано първоначално изпълнително дело
№20081/2013 г. по описа на ПлРС, по което на 10.01.2014 г. е извършено последно
изпълнително действие. Съдът приема, че на тази дата петгодишната давност е била
прекъсната и е започнала да тече нова (чл. 117 от ЗЗД). След тази дата,
същински изпълнителни действия са извършени на 11.10.2018 г., когато по образуваното изпълнително дело №
20188150402537/2018 г. по описа на ***с рег. № 815 на КЧСИ с район на действие ПлОС са наложени запори върху банковите сметки на ищеца. От
тази дата започва да тече нова петгодишна погасителна давност, която към
05.11.2018 г. - датата на депозиране на исковата молба не е изтекла. Поради изложеното съдът намира, че предявеният
иск с правно основание чл.439 ГПК е неоснователен и следва да се отхвърли.
По делото своевременно е направено искане за присъждане
на възнаграждение от страна на ответника, но поради липса за реално сторени
такива съдът не следва да присъжда разноски.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №8051/2018 г. по описа па ПлРС,
образувано по повод на
предявен от М.Н.Ф. ЕГН **********,*** срещу
„П.Л.“ АД ЕИК ***със седалище и адерс на управление ***, представлявано от И.И. иск с правно основание чл. 424 ГПК, за признаване за установено
в отношенията между страните, че
ищецът не дължи на ответника сума в размер
на 13784,29 лева – главница по договор
за потребителски кредит и лихва в размер на 9529,56 лева – договорна лихва за периода
от 17.01.2017 г. до
24.10.2011 г., за които суми е издаден изпълнителен лист по гр.д. № 7497/2011 г. по описа на
ПлРС и образувано по изп. дело №
20188150402537 по описа на ***, рег. №815 на КЧСИ, с район на действие ПлОС, поради
наличието на факт, възникнал след издаване на
заповедта – невръчване на договор за цесия от 30.03.2009 г., като НЕДОПУСТИМО.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от М.Н.Ф.
ЕГН **********,*** срещу „П.Л.“ АД ЕИК ***със седалище и адерс на
управление ***, представлявано от И.И. иск с правно основание чл.439 ГПК да бъде
прието за установено в
отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сума в размер сума в размер на 13784,29 лева – главница по договор за
потребителски кредит и лихва в размер на 9529,56 лева – договорна лихва за периода от
17.01.2017 г. до 24.10.2011 г., за
които суми е издаден изпълнителен лист по гр.д.
№ 7497/2011 г. по описа на ПлРС и образувано
по изп.
дело № 20188150402537 по описа на ***, рег. №815 на КЧСИ, с район на действие ПлОС, поради настъпила погасителна давност след издаване на
изпълнителния лист, КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
Решението подлежи на обжалване пред ПлОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението
на съда в частта, в която се прекратява производството по делото има характер
на определение и подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: