и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по реда на чл.63 ал.1 предл.ІІ-ро ЗАНН във вр. с чл.33 - чл.40 от ЗВАС. Образувано е по касационна жалба на адв.Лазар Базлянков, защитник на “Устра-холдинг”АД - град Кърджали, против Решение № 622/21.02.2006 год., постановено по Н.а.х.д. № 414/2005 година по описа на Кърджалийския районен съд, с което е потвърдено Наказателно постановление № 0068/06.12.2004 година на Началник отдел “Данъчен контрол” към ТДД - Кърджали, с което на основание чл.135 ал.1, във вр. с чл.55 ал.1 и ал.6 от ЗДДС, за нарушение по чл.55 ал.1 и ал.6 от ЗДДС, е наложена имуществена санкция в размер на 1 552.00 лв. на “Устра-Холдинг”АД - гр.Кърджали, представлявано от Валери Николов Хаджийски. Решението се обжалва като неправилно поради нарушение на материалния закон. Твърди се в касационната жалба, че административното нарушение, визирано в АУАН е било извършено през данъчня период 01. – 31.12.2002 год., като до м.март 2006 год. били изтекли повече от 3 години, т.е. била изтекла абсолютната погасителна давност по НК. Този извод се налагал от приложението на чл. 11 от ЗАНН, който за обстоятелствата, изключващи отговорността препращал към чл.81 ал.3 от НК, във вр. с чл. 80 ал.1 т.5 от НК. Моли да бъде отменено изцяло решението на първоинстанционния съд, като бъде отменено и наказателно постановление № 0068/06.12.2004 год. на Началника на отдел „Данъчен контрол” при ТДД – Кърджали. В съдебно заседание, касационният жалбодател не се явява и не изпраща представител. Ответникът по касация, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли решението, предмет на обжалване в настоящото производство, да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. В представената по делото писмена защита развива подробни съображения в подкрепа на становището си. Прокурора от Окръжна прокуратура - Кърджали дава заключение за неоснователност на касационната жалба и счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно, обосновано и законосъобразно, поради което моли същото да бъде оставено в сила. Окръжният съд, като прецени допустимостта и наведените в жалбата касационни основания, съгласно разпоредбата на чл.39 от ЗВАС, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл.33 ал.1 от ЗВАС от лице, имащо интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна. Кърджалийският районен съд, с обжалваното решение № 622/21.02.2006 год. по Н.а.х. дело № 414/2005 год по описа на същия съд, е потвърдил Наказателно постановление № 0068/06.12.2004 год. на Началника на отдел “Данъчен контрол” към ТДД - Кърджали, с което на осн. чл.135 ал.1, във вр. с чл.55 ал.1 и ал.6 от ЗДДС, е наложена на ”Устра-Холдинг”АД - гр.Кърджали, представлявано от Валери Николов Хаджийски, “имуществена санкция” в размер на 1 552.00 лв. Потвърденото НП е издадено против жалбодателя за това, че при извършване на данъчна ревизия на ”Устра - Холдинг”АД, приключила с ДРА № 426/02.07.2004 год., било установено, че за данъчния период 01.12.2002 год. – 31.12.2002 год. дружеството не е начислило ДДС в размер на 776.15 лв., като не е включило ДДС в посочения размер в подадента справка-декларация за този данъчен период до 14.01.2003 год. и информация на магнитен носител, и нарушението е установено на 24.06.2004 год. При ревизията било установено, че съгласно сключен договор за строителство от 12.06.2002 год. между “Устра-Холдинг” АД, в качеството на изпълнител и „Шахинлер – България” ООД – гр.Кърджали, в качеството на възложител, дружеството извършило строителни работи на обект „Преустройство на битова сграда на „Формопласт” АД в шивашка фабрика на „Шахинлер – България” ООД – гр.Кърджали”. На 18.12.2002 год. е съставен протоколи – обр.19 за извършени видове СМР, на стойност 3 880.76 лв. и ДДС – 776.15 лв. Протоколите били подписани от страна на изпълнителя и инвеститорския контрол. След съставяне на протокол – акт обр.19, “Устра-Холдинг”АД следвало да издаде данъчна фактура през м.12.2002 год. за сумата от 3 880.76 лв. и да начисли ДДС в размер на 776.15 лв., да отрази фактурата в дневника за продажби и справка-декларация по ЗДДС за данъчния период м.12.2002 год. Фактура под № 23528 с цитираните стойности била издадена от касатора на 04.03.2003 год. и отразена в справка-декларация и дневника за продажби по ЗДДС през м.03.2003 год. На датата на възникване на данъчното събитие данъкът по ЗДДС ставал изискуем за облагаемите доставки и възниквало задължение за регистрираното лице да го начисли. Данъчното събитие съгласно чл.25, ал.1, т.1-2, ал.2, ал.3, т.1-2 от ЗДДС, възниквало на по-ранната от двете дати:1.Датата на прехвърляне на правото на собственост или друго вещно право върху стока или датата на завършването на услугата и 2.Датата на плащането /цялостно или частично авансово плащане/. Данъчната ревизия при установените данни е констатирала, че за данъчния период 01.12.02 год. - 31.12.02 год. при завършване на услугата по договора, “Устра-Холдинг”АД не е начислило ДДС в размер на 776.15 лв. в подадената справка-декларация и информацията на магнитен носител до 14.01.2003 год., с което бил нарушен /осъществен състава/ на чл.55 ал.1 и ал.6 от ЗДДС, като на основание чл.135 ал.1 от ЗДДС, във вр. с чл.55 ал.1 и ал.6 от ЗДДС, наказващият орган е наложил на дружеството имуществена санкция в размер на 1 552 лв. Настоящата инстанция намира, че възведеното касационно основание – неправилност на атакуваното решение, поради нарушение на материалния закон, не е налице. Съгласно константната съдебна практика, нарушението на материалния закон като касационно основание, водещо до неправилност на обжалвано решение, се изразява в наличието на грешки при прилагане на правната норма към установените факти, с оглед неточното им юридическо квалифициране. За да потвърди издаденото НП, районният съд е приел, че от събраните по делото доказателства по безспорен начин по делото е установено, че жалбодателят е извършил вмененото му нарушение. Този извод на съда е правилен и обоснован. От събраните по делото доказателства – АУАН от 20.09.2004 год., свидетелските показания на Ходжев, Али и Димитров, данъчно ревизионен акт № 426/02.07.2004 год., Решение № 912/04.10.2004 г. на регионалния данъчен директор на РДД – гр.Кърджали, се установява, че ”Устра-Холдинг”АД - гр.Кърджали е извършило описаното в НП нарушение, което обстоятелство не се оспорва и от самия жалбодател, а именно: за данъчния период 01.12.2002 год. – 31.12.2002 год. при завършване на услуга на обща стойност 3 880.76 лв. по договор за строителство с възложител „Шахинлер – България” ООД – гр.Кърджали, изпълнителя ”Устра-Холдинг”АД - гр.Кърджали не е начислил ДДС в размер на 776.15 лв. в счетоводството на дружеството, в подадената справка – декларация и информацията на магнитен носител до 14.01.2003 год. Съгласно чл.55 ал.1 от ЗДДС начисляването на данъка по този закон се извършва от доставчика, който е регистрирано лице за всяка извършена от него облагаема доставка на стока или услуга, в срок до 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие. В настоящия случай данъчното събитие съгласно разпоредбата на чл.25 ал.1 т.1 от ЗДДС е възникнало на 18.12.2002 год., когато е завършила услугата с подписването на протокола – акт обр.19, за извършените СМР на обекта. Съгласно чл.55 ал.5 от ЗДДС данъкът е дължим от регистрираното лице за данъчния период, включващ датата на издаване на документа, с който данъкът е начислен, а в случаите, когато не е издаден или не е издаден в срока по този закон – за данъчния период, включващ датата на възникване на данъчното събитие, по силата на което данъкът е станал изискуем. В настоящия случай това е данъчния период - 01.12 - 31.12.2002 год., т.к. това е данъчния период, включващ датата на възникване на данъчното събитие. Съгласно чл.55 ал.6 от ЗДДС, данъкът се смята за начислен, когато доставчикът издаде документ, в който посочи данъка, отрази този документ в отчетните регистри по чл.104 и отрази данъка в счетоводството си като задължение към бюджета и в подадена справка-декларация. Всички описани изисквания по чл.55 ал.6 от ЗДДС, за да се счита данъкът за начислен, жалбодателя ”Устра-Холдинг”АД – гр.Кърджали е изпълнило едва през м.март 2003 год., когато издава данъчна фактура със съответната стойност и ДДС, отразява я в дневника за продажби по ЗДДС и в подадената справка-декларация за данъчния период - м.март 2003 год. Описаното безспорно представлява нарушение на чл.55 ал.1 и 6 от ЗДДС. Наказващият орган за описаното нарушение е наложил на жалбодателя, на основание чл.135 ал.1, във вр. с чл.55 ал.1 и 6 от ЗДДС, имуществена санкция в размер на 1 552.00 лв., представляващ двойния размер на неначисления ДДС. В настоящия случаи не се спори относно факти, а по приложение на правила от юридически характер – представлява ли описаното такова административно нарушение, за което се предвижда санкция по чл.135 ал.1 от ЗДДС. Разпоредбата на последно цитирания текст предвижда наказание за регистрирано по ЗДДС лице, което е задължено, но не начисли данък, като наказанието е имуществена санкция за ЮЛ в двойния размер на неначисления данък, но не по-малко от 200 лева. Настоящата инстанция приема, че неначисляването на ДДС в императивно установения законов срок, в случая съобразно разпоредбата на чл.55 ал.1 от ЗДДС, представлява нарушение на цитираната норма и е равнозначно на неначислен данък. Последният е дължим за съответния данъчен период, определен с разпоредбата на чл.55 ал.5 от ЗДДС, в конкретния случай 01.12-31.12.2002 год,. и се счита за начислен, когато са изпълнени условията на чл.55 ал.6 от ЗДДС. Начислявайки данъка с тримесечно закъснение /а не с 2-месечно, както твърди жалбодателя/ – през м.март 2003 год., вместо през м.декември 2002 год., жалбодателя е нарушил разпоредбата на чл.55 ал.1 и ал.6 от ЗДДС, които текстове са коментирани по-горе в решението. Ако се приеме за основателно възражението на жалбодателя, направено в представената пред първоинстанционния съд писмена защита - че след като е изпълнил задължението си за начисляване на ДДС, макар и след предвидените законови срокове, то не следвало да намери приложение санкционната норма на чл.135 ал.1 от ЗДДС, която касаела неначисляване на данъка, това би означавало, че е без значение кога ще бъде начислен дължимия ДДС и разпоредбите касаещи сроковете за начисляването им ще бъдат безпредметни, а разбира се не това за това са регламентирани такива. Административнонаказателната разпоредба на чл.135 от ЗДДС предвижда санкция за регистрирано лице, което като е задължено, не начисли данък. Разпоредбите, които в случая са нарушени са чл.55 ал.1 и ал.6 от ЗДДС, на които систематично им място е в гл.Х от закона – „Начисляване и определяне на данъка”, а самата разпоредба на чл.55 е определена като „Начисляване на данъка при облагаема доставка на стока или услуга”. Или, от логичното и систематичното тълкуване на цитираните норми следва да се направи извода, че при нарушение на разпоредбата на чл.55 от ЗДДС касаеща начисляването на данъка, то следва да се понесе административнонаказателната отговорност именно по чл.135 ал.1 от ЗДДС. В подкрепа на изложеното е и разпоредбата на чл.135 ал.2 от ЗДДС, която при нарушение по ал.1 на същия член предвижда санкция в размер 25 на сто от данъка, но не по-малко от 50 лв., когато регистрираното лице е начислило данъка в периода, следващ периода, през който данъка е следвало да бъде начислен. Т.е., законодателят е предвидил санкция в значително по-малък размер, ако регистрираното лице изпълни задължението си в следващия период, в който е следвало ДДС да бъде начислен, което от своя страна води до извода, че ако данъкът бъде начислен след този период, санкцията която ще понесе нарушителят е по ал.1 на чл.135 от ЗДДС. Или, отново следва да се направи извода, че санкцията по чл.135 ал.1 от ЗДДС има предвид не само неначисляване на следващ се ДДС въобще, а и начисляването му в нарушение на предвидените за това срокове. Първоинстанционният съд приемайки, че в случая е извършено нарушение по чл.55 ал.1 и ал.6 от ЗДДС, което води до ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбодателя по чл.135 ал.1 от ЗДДС, е постановил правилно решение, т.е. съдът правилно е приложил правните норми към установените по делото факти. Настоящият съдебен състав намира за неоснователно и възражението на касационния жалбодател, че за извършеното нарушение е изтекла абсолютната погасителна давност по НК, тъй като нарушението било извършено през м.декември 2002 год. и до м.март 2006 год. били изтекли повече от 3 години. За да направи този извод, жалбодателят се е позовал на приложението на чл.11 от ЗАНН, който за “обстоятелствата, изключващи отговорността” препращал към чл.81 ал.3, във вр. с чл.80 ал.1 т.5 от НК. Цитираният чл.11 от ЗАНН действително препраща към разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс по въпросите за обстоятелствата, изключващи отговорността, но това е така, доколкото в ЗАНН не се предвижда друго – каквото е пълното съдържание на цитираната от защитата на касатора законова норма. За изключването на административнонаказателното преследване по давност специалният закон – ЗАНН, е предвидил различен режим от този в НК и това е разпоредбата на чл.34 от ЗАНН, която е съобразена с целите и характера на административнонаказателната отговорност, а именно: с изискването за бързина при установяване на нарушението, образуване на производството, санкционирането на нарушителя и съответно изпълнението на наказанието. Съобразно изискванията на чл.34 ал.1, предл. 2-ро от ЗАНН, административнонаказателно производство не може да се образува, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а за митнически, данъчни, ...нарушения – две години. Разпоредбата на ал.3 на чл.34 от ЗАНН въвежда забрана за продължаване на административнонаказателното производство, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта, като съответно ако не е спазен този срок, производството следва да се прекрати. Или, коментираните в ЗАНН срокове са абсолютни давностни такива и с изтичането им се погасява и правото на административнонаказаващия орган да осъществи административнонаказателно преследване по отношение на нарушител, т.е. абсолютната погасителна давност е изрично уредена в ЗАНН, поради което и не следва да намери приложение давността, уредена в чл.81 ал.3, във вр. с чл.80 ал.1 т.5 от НК. Юридическият факт, който влече изключването на наказателното преследване, е бездействието на държавата в лицето на нейните органи през посочените в чл.80 и чл.81 от НК периоди от време. Бездействието на съответните компетентни органи за изключването на административнонаказателното преследване са различни от тези уредени в НК, предвид , както бе посочено по-горе, специфичните цели и характер на административнонаказателната отговорност, а именно: да се избегне едно евентуално продължително бездействие на държавните органи, при осъществяване на техните правомощия, което би създало неоправдано положение на несигурност в правния мир. Това е и логиката на законодателното уреждане на обстоятелствата, изключващи отговорността по чл.34 от ЗАНН. В настоящия случай разпоредбите на на чл.34 ал.1 и ал.3 от ЗАНН са спазени, предвид обстоятелството, че АУАН е издаден на 20.09.2004 г. - в законовия тримесечен срок от откриване на нарушителя и не е изтекъл двугодишния срок от извършване на нарушението – м.декември 2002 год., респ. НП е издадено в шестмесечния срок /06.12.2004 год./ от съставянето на акта, след което съдебното обжалване се е развило и протекло в рамките на законоустановените за това срокове. Или, в случая не е налице бездействие на държавните органи, при осъществяване на техните правомощия, което да влече изключването на административнонаказателното преследване, в което се изразява и института на давността по чл.80 и чл.81 от НК. Препращането на чл.11 от ЗАНН към разпоредбите на общата част на НК по въпросите на обстоятелствата, изключващи отговорността, касае различни такива от коментираната давност. В подкрепа на това разбиране е и разпоредбата на чл.34 ал.2 от ЗАНН, която предвижда петгодишен срок за образуване на административнонаказателно производство от извършване на нарушението, ако то е на нормативен акт, уреждащ бюджетната, финансово-стопанската и отчетната дейност по чл.41 т.1 от ЗДВФК, както и за нарушение на нормативен акт, уреждащ хазартната дейност. Ако се приеме разбирането, че абсолютната давност за административнонаказателно преследване е тригодишна от извършване на нарушението, съгл. чл.81 ал.3, във вр. с чл.80 ал.1 т.5 от НК, то цитираната в предходното изречение норма става безпредметна, а безспорно не това е целта на изричната законодателна уредба в ЗАНН, който се явява специален спрямо НК по отношение на административнонаказателното производство. Предвид всичко изложено, настоящата инстанция намира, че обжалваното в настоящото производство решение не е неправилно поради нарушение на материалния закон, каквото е възведеното в касационната жалба основание, поради което следва същото да бъде оставено в сила. Ето защо и на основание чл.40 ал.1, предл.1 от ЗВАС, във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 662/21.02.2006 год. по Н.а.х. дело № 414/2005 гад. по описа на Кърджалийския районен съд. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |