РЕШЕНИЕ
№ 82
гр. Севлиево , 15.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на шестнадесети
август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Гергана Н. Божилова
при участието на секретаря Рефузе Як. Османова
като разгледа докладваното от Гергана Н. Божилова Административно
наказателно дело № 20214230200202 по описа за 2021 година
Производството е по глава ІІІ, раздел V от ЗАНН - Обжалване на наказателни
постановления. Образувано е по жалба на АЛ. АХМ. АЛ. от гр. Севлиево против
наказателно постановление /НП/ № ********** от 12.05.2021 година на директора на
РДГ – Велико Търново, с което за нарушение на чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите
във връзка с т. VII от Заповед № 814 от 17.11.2015 година на Изпълнителсния директор
на ИАГ – гр. София и на основание чл. 275, ал. 1 т. 2 от Закона за горите му е
наложено наказание глоба в размер на 300,00 лв. по чл.257, ал. 1, т. 1 от ЗГ.
В жалбата се развиват доводи за допуснати процесуални нарушения в хода на
административно – наказателното производство, които са довели до неправилност и
незаконосъобразност на наказателното постановление.
ИСКАНЕТО, формулирано в жалбата и поддържано в съдебно заседание, е
съдът да отмени изцяло наказателното постановление, като неправилно и
незаконосъобразно. Алтернативно се иска да се счете случаят за маловажен по смисъла
на чл. 28 от ЗАНН.
Представителят на административно - наказващия орган /АНО/ изразява
становище за неоснователност на жалбата.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства. От съвкупната им
преценка съдът установи следната фактическа обстановка:
На 23.10.2020 година свидетелите В.А. и П.Д. – служители на РДГ –
Берковица, извършили проверка в имот № 12168.65.4, попадащ в отдел 264, подотдел
1
„ш“ в землището на с. Враниловци, община Габрово – частна горска територия. След
извършване на проверка на терен, свидетелите извършили проверка в
информационната система на ИАГ на сканираните или снимани във формат JPG/PNG
документи за горепосочения имот, при които констатирали, че липсва четвъртата
страница на карнет – описа на извършеното маркиране в имота. Констатациите от
проверката били вписани в Констативен протокол Серия А00 № 142555 от 23.10.2020
година.
Въз основа на този констативен протокол, на 16.11.2020 година свидетелят
И.П., в присъствието на колегите си П.Й. и П.П., съставил против жалбоподателя А.
акт за установяване на административно нарушение № **********, Серия В, №
004880. Актът бил съставен за това, че на 25.07.2020 година жалбоподателят не
изпълнил задълженията си при издаване на позволително за сеч № 0568458 от
25.07.2020 година за имот с № 12168.65.4, попадащ в отдел 264, подотдел „ш“ в
землището на с. Враниловци, община Габрово – частна горска територия, да
регистрира в информационната система на ИАГ сканиран или сниман във формат
JPG/PNG карнет – описа на извършеното маркиране – липсва 4 – та страница на
документа. В акта е записано, че нарушението е извършено в гр. Севлиево, ул. „Св. Св.
Кирил и Методий“ № 39. Актосъставителят е квалифицирал описаното от него деяние
като нарушение на чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ във връзка с т. VII от Заповед № 814 от
17.11.2015 година на Изпълнителния директор на ИАГ – София.
След съставянето на акта същият бил предявен на жалбоподателя да се запознае
със съдържанието му и да впише своите възражения, ако има такива. Видно от
приложения по делото АУАН жалбоподателят А. е записал в акта, че ще направи
писмени възражения. По делото липсват данни жалбоподателят да е депозирал такива в
срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на този акт за установяване на административно нарушение е
издадено обжалваното НП № ********** от 12.05.2021 година на Директора на РДГ –
Велико Търново против АЛ. АХМ. АЛ.. В него наказващият орган се е съгласил изцяло
с констатациите, описани в акта, и ги е преповторил буквално. Счел е, че описаното
деяние съставлява нарушение на чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ във връзка с т. VII от Заповед
№ 814 от 17.11.2015 година на Изпълнителния директор на ИАГ – София, за което и на
основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от ЗГ е наложил на жалбоподателя глоба в размер на
300,00 лева.
Гореизложената фактическа обстановка съдът установи от писмените
доказателства – АУАН, НП, КП от 23.10.2020 година; Позволително за сеч № 0568458
от 25.07.2020 година; Карнет – опис; Схема на извозните пътища; лист 4 – ти от карнет
– описа – стр. 15; Писмо до жалбоподателя – стр. 16; Заповед № 814 от 17.11.2015
година; Диплома за висше образование на актосъставителя; Длъжностна
2
характеристика; Извлечение от ИАГ – стр. 64; ; Технологичен план; Карнет – опис; КП
от 27.02.2020 година; Заповед № 353 от 19.03.2018 година, както и гласните
доказателства – показанията на свидетелите П.Д., В.А., И.П., П.П. и П.Й..
При посочените фактически констатации, изградени въз основа на събраните
по делото доказателства, съдът достига до следните правни изводи:
Препис от обжалваното НП е получен от съпругата на А. на 14.05.2021 година.
Жалбата е изпратена по пощата на 19.05.2021 година, т.е. в законоустановения срок и
като процесуално допустима следва да се разгледа по същество.
НП и АУАН са издадени от компетентни лица, които черпят правомощията си
от Закона за горите.
Жалбоподателят на практика не оспорва установената по делото фактическа
обстановка. В жалбата и в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, той
излага довода, че неправилно е ангажирана отговорността му за неизпълнение на
задължението му да сканира и приложи последната четвърта страница от карнет –
описа за извършеното маркиране, тъй като се касае само до частично неизпълнение на
това му задължение, а не до цяло такова.
В съдебно заседание разпитаните свидетели обясниха подробно начина на
извършване на проверката, констатациите от нея, както и процедурата по съставянето
на акта за установяване на административно нарушение, като свидетелите по акта,
както и актосъставителят обясниха, че преди да съставят същия, жалбоподателят е бил
запознат с констатациите, отразени в Констативния протокол от 23.10.2020 година,
препис от който са му връчили срещу разписка.
Наказателното постановление е издадено за нарушение на чл. 257, ал. 1, т. 1 от
ЗГ, съгласно който с глоба от 300 до 5000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание,
се наказва длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, което не
изпълни или изпълни несвоевременно задължения или контролни правомощия,
възложени му по този закон, подзаконовите актове по прилагането му, както и
решения и предписания, основани на тях. От данните по делото безспорно се установи,
че жалбоподателят има качеството на лице по чл. 108, ал. 1 от ЗГ и като такъв може да
бъде субект на нарушението, за което е санкциониран. Безспорно е и обстоятелството,
че съгласно т. 7 от Заповед № 814 от 17.11.2015 година на изпълнителния директор на
ИАГ, при издаване на позволително за сеч жалбоподателят е бил длъжен на регистрира
в информационната система на ИАГ сканирани или снимани сортиментните
ведомости, одобрения карнет – опис и одобрения технологичен план. Безспорно е и че
жалбоподателят не е изпълнил това си задължение, като вместо 4 – та страница на
карнет – описа, е прикачил последната страница на технологичния план. По този начин
същият не е изпълнил качествено и в пълнота задължението си, визирано в
горепосочената заповед, което се приравнява на неизпълнение на задължението му,
3
възложено му по силата на закона. Тук е момента да се отбележи, че задълженията на
субекта на нарушението могат да му бъдат вменявани не само чрез подзаконов
нормативен акт, но и чрез друг акт, който не притежава характеристиките на общ или
индивидуален административен акт, скрепен с административна принуда. Достатъчно
е да е налице властнически акт, адресиран до лицето, който акт го задължава в това му
качество да извърши определено правно или фактическо действие. В случая в т. 7 от
цитираната по – горе заповед, на лицата по чл. 108, ал. 1 от ЗГ е вменено задължение
при издаването на позволителното за сеч, сортиментната ведомост, одобрените карнет
– опис и технологичен план да се регистрират в информационната система на ИАГ,
сканирани или снимани във формат JPG/PNG. След като не е сканирал или снимал в
посочения по – горе формат последната страница на карнет – описа за извършеното
маркиране в имота, следва да се приеме, че жалбоподателят е осъществил състава на
административното нарушение, визиран в разпоредбата на чл. 257, ал. 1,т. 1 от ЗГ във
връзка с т. 7 от Заповед З 814 от 17.11.2015 година на Изпълнителния директор на
ИАГ.
Следва да се отбележи обаче, че в случая деянието, макар формално да
осъществява признаците на описаното в НП административно нарушение, с оглед на
липсата на вредни последици и с оглед на смекчаващите обстоятелства, представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушението от съответния вид, поради което същото е маловажно. С оглед
обстоятелствата на извършване на нарушението: жалбоподателят е изпълнил
задълженията си да сканира всички необходими документи с изключение единствено
на последната страница на карнет – описа; липсата на вредни последици от
извършеното нарушение предвид обстоятелството, че данните, които се отразяват на
четвъртата страница на карнет – описа, се съдържат в останалите документи, които са
били сканирани в пълнота, като по този начин не може да се говори за липса на данни
за тези обстоятелства; оказаното пълно съдействие на проверяващите и
обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път, като без значение е
обстоятелството дали жалбоподателят е бил наказван за други нарушения на ЗГ до
настоящия момент, както се твърди /недоказано/ в НП, съдът счита, че не са засегнати
съществено целите на ЗГ. Поради тези съображения и на основание чл. 11 от ЗАНН във
вр. с чл. 93, т. 9 от НК, съдът счита, че поради по-ниската степен на обществена
опасност на деянието в сравнение с обикновените случаи на нарушението от този вид,
същото е маловажно.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 година на тълк. н.д. №
1/2005 година на ВКС, общото понятие на административното нарушение се съдържа в
чл. 6 ЗАНН. В чл. 28 и чл. 39, ал. 1 ЗАНН законът си служи още с понятията
"маловажни" и "явно маловажни" нарушения. При извършване на преценка дали са
налице основанията по чл. 28 ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи
4
правилно закона, като отграничи "маловажните" случаи на административни
нарушения от нарушенията, обхванати от чл. 6 ЗАНН. Когато деянието представлява
"маловажен" случай на административно нарушение, наказващият орган следва да
приложи чл. 28 ЗАНН. Прилагайки тази разпоредба, той всъщност освобождава дееца
от административнонаказателна отговорност, а това освобождаване не може да почива
на преценка по целесъобразност. Изразът в закона "може" не обуславя действие при
"оперативна самостоятелност", а означава възлагане на компетентност. Отнася се за
особена компетентност на наказващия орган за произнасяне по специален, предвиден в
закона ред, а именно - при наличие на основанията по чл. 28 ЗАНН, да не наложи
наказание и да отправи предупреждение, от което произтичат определени законови
последици.
В конкретния случай съдът безспорно намира, че са налице предпоставките на
чл. 28 ЗАНН. Наказващият орган не го е приложил, което според цитираното по – горе
тълкувателно решение е основание за отмяна на наказателното постановление поради
издаването му в противоречие със закона.
По изложените съображения съдът намира, че издаденото наказателно
постановление е незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено изцяло.
От страна на процесуалния представител на жалбоподателя към съда се
отправя искане да бъдат присъдени направените по делото разноски, представляващи
адвокатско възнаграждение. По делото е приложен договор за правна защита и
съдействие, от който се установява, че жалбоподателят е заплатил на адв. Николова
адвокатски хонорар в размер на сумата от 300.00 лева. С оглед изхода на делото и в
съответствие с разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в полза на жалб. А. следва да
бъдат присъдени разноски в размер на 300.00 лева.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО наказателно постановление № ********** от 12.05.2021
година на Директора на Регионална дирекция по горите – Велико Търново, с което на
А. А. А. за нарушение на чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите във връзка с т. VII от
Заповед № 814 от 17.11.2015 година на Изпълнителсния директор на ИАГ – гр. София
и на основание чл. 275, ал. 1 т. 2 от Закона за горите му е наложено наказание глоба в
размер на 300,00лв. /триста/ лева по чл.257, ал. 1, т. 1 от ЗГ, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ ПО ГОРИТЕ – ВЕЛИКО ТЪРНОВО,
представлявана от Директора инж. Н.Н., да заплати на А. А. А., направените от него
5
разноски за адвокатски хонорар в размер на сумата от 300,00лв. /триста/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.
Габрово в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
6