№ 643
гр. Варна, 19.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Тони Кръстев
Членове:Жана Ив. Маркова
Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20223100500649 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по
въззивна жалба вх. № 260754/20.01.2022 г. от „РАЙФАЙЗЕНБАНК
(БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Н. Вапцаров“, № 55, Бизнес център Експо 2000, срещу Решение
№ 262938/10.12.2021 г., постановено по гр. д. № 15486/2020 г., на ВРС, XI с.,
с което е осъдено да заплати на К. СТ. К., ЕГН **********, с
местожителство в гр. Варна ул. „Г. Бенковски“, № 11, ет. 2, ап. 2, сумата
7278.29 лв., представляваща стойност на извършени 39 бр. неразрешени
платежни операции от банкова сметка IBAN ********, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от депозиране на исковата молба –
01.12.2020 г. до окончателното изплащане, на осн. чл. 79, ал. 1 ЗПУПС.
Въззивникът счита, че атакуваното съдебно решение е неправилно,
необосновано и при неправилно приложение на материалния закон. Счита, че
ищцата не е предприела всички разумни действия за запазване на средствата
си за сигурност като е предоставила на трети лица персонализираните данни
на банковата си карта, с която са извършени неразрешените операции,
предоставила е на трети лица потребителско име и парола за достъп до
интернет-банкирането си и е предоставила на трети лица защитен код,
изпратен на мобилният й номер за промяна на средството за сигурност, с
което се потвърждават трансакциите. Счита, че ищцата е нарушила чл. 75, т.
3 ЗПУПС, поради което и следва да понесе последиците предвидени в чл. 80,
ал. 3 ЗПУПС. Излага коментар на заключението на вещото лице и
направените от съда изводи. По същество моли за отмяна на решението на
ВРС и постановяване на решение в полза на въззивника.
В границите на срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззваемият депозира
1
писмен отговор, в който настоява, че постановеното съдебно решение е
правилно, законосъобразно и обосновано, поради което моли да бъде
потвърдено. Счита, че оплакванията изложени във въззивната жалба са
неоснователни като в решението е изложен анализ на всяко едно от
събраните в хода на производството доказателства. По същество моли да бъде
постановено решение, с което първоинстанционното решение да бъде
потвърдено. Претендира присъждане на разноски.
В съдебно заседание въззивникът не изпраща представител
поддържа жалбата в писмено становище, въззиваемият, чрез
процесуален представител, поддържа депозирания отговор.
Варненски Окръжен Съд по предмета на спора съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по иск предявен от К.К. за
осъждането на „Райфайзенбанк (България) ЕАД да заплати сумата 7278.29
лв., представляваща обща стойност на извършени неразрешени платежни
операции от банковата й сметка, ведно със законна лихва, считано от
предявяване на иска до окончателното изплащане, на осн. чл. 79, ал. 1
ЗПУПС.
Твърди се, че като дългогодишен клиент на ответника ищцата е титуляр
на сметка в лева с IBAN ********, към която имало издадена дебитна карта.
На 09.06.2020 г. при проверка през онлайн банкиране ищцата установила, че
от банковата й сметка, без нейно съгласие и разрешение са извършени 8 бр.
последователни транзакции към търговци в чужбина на обща стойност
1191.36 лв. На 10.06.2020 г. сочи, че подала заявление, с което уведомила
Банката за транзакциите и отправила искане за блокиране на издадената по
сметката й карта. На същата дата картата й била блокирана, за което й била
удържана такса. Излага, че въпреки уведомяването на Банката и блокирането
на картата й, на 11.06.2020 г. и 12.06.2020 г. от страна на Банката били
осчетоводени още 31 бр. неразрешени платежни операции на обща стойност
6086.93 лв. Сочи, че отговор на депозираното от нея заявление от 10.06.2020
г. получила едва на 09.09.2020 г. В отговора Банката отказала да възстанови
суми по сметката на ищцата като се позовала на чл. 80, ал. 3, вр. чл. 75
ЗПУПС, без да конкретизира коя от двете хипотези счита да е налице в
конкретния случай.
В границите на срока по чл. 131 ГПК, ответникът „Райфайзенбанк
(България)" ЕАД, депозира писмен отговор, в който оспорва предявения иск
по основателност. Сочи, че не оспорва наличието на облигационно
правоотношение между него и ищцата, по силата на Договор за издаване на
международна банкова карта от 17.11.2006 г. и общи условия към него. Не
оспорва и, че на 10.06.2020 г. ищцата е подала формуляр за рекламация и
Заявление за неразпознати/измамни трансакции с банкова карта за периода
05-09.2020 г. Твърди, че извършените с картата на ищцата платежни операции
не са неразрешени, по см. на чл. 70, ал. 1, изр. 2 ЗПУПС, а са извършени в
резултат на неизпълнение на задълженията й по чл. 75, т. 1-3 ЗПУПС, поради
което и не могат да бъдат вменени в тежест на Банката, съгл. чл. 80, ал. 3 от
същият Закон. Сочи, че всяка от оспорените транзакции е извършена при
правилно въвеждане на номер на карта, срок на валидност и CVV код, които
данни би следвало да са известни само на ищцата. В случай, че са извършени
от трето лице, то ищцата в нарушение на задълженията си не е опазила
персонализираните защитни характеристики на платежния инструмент,
независимо от това дали данните са предоставени умишлено или при
2
условията на груба небрежност. Поради което и ищцата следва да понесе
неблагоприятните последици от това. Оспорва твърдението на ищцата, че
част от трансакциите са осъществени след уведомяването на Банката,
напротив сочи, че извършването им е осъществено в период от три дни –
първата трансакция е осъществена на 07.06.2020 г., а уведомяването на
Банката е извършено едва на 10.06.2020 г. като твърди, че междувременно
ищцата е достъпвала интернет банкирането си, на 07.06.2020 г. и 09.06.2020
г. и е могла да установи, че наличността по сметката й намалява.
Уведомяването на Банката едва на 10.06.2020 г. се интерпретира като груба
небрежност.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и
отговора, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:
За установяване твърденията на ищцата и доводите на ответника пред
първоинстанционния съд са събрани специални знания посредством
назначената и изслушана съдебно-компюртърна техническа експертиза, чието
заключение неоспорено от страните е прието и кредитирано от първата
инстанция. Заключението като компетентно и безпристрастно дадено се цени
и от въззивния съд. От заключението се установява, че всички трансакции
предмет на спора са извършени в интернет и са потвърдени с въвеждане на
3D код, изпратен със съобщение за всяка трансакция, на променен преди това
телефонен номер +33773869117. Промяната на номера за Сигурни плащания
в интернет се е осъществила чрез онлайн заявка, в онлайн бакирането на
Банката, чрез предварително въвеждане на потребителско име и парола. След
въвеждането на стандартните изисквания за плащане с карта при трансакции
в интернет – номер на карта, име на картодържател, дата на валидност, CVV
код, са изисквани допълнителните кодове за потвърждаване на всяка
транскация – 3D код. При въвеждане на изпратените кодове, трансакциите са
потвърдени и финализирани успешно. Ескпертът посочва, че в конкретния
случай свързаните операции започват чрез заявка за смяна на телефонен
номер за авторизация на плащанията, направена на 07.06.2020 г. като са
направени две заявки – промяна на средство за авторизиране и на телефонен
номер за получаване на 3D код. Промяната е осъществена през менюто в
страницата на Банката. Експертът посочва, че за тази промяна са изпратени
две поредни СМС съобщения, съдържащи код за смяната като при първото не
е въведен кода в зададеното време и операцията не е извършена.
Експертът посочва, че е налице трето СМС събощение, което е
инициирано по повод невъзможност на потребителя да се впише/влезе в своя
акаунт на онлайн банкирането, когато не знае или е забравил паролата.
Клиентът избира опция забравена парола и получава съобщение с код,
изпратено на телефонния номер, с който се е оторизирал в банков офис при
подписването на договор. След това ищцата е имала възможност за смяна на
паролата за достъп с нова като това се е осъществило на 07.06.2020 г. в 15:25
ч. Вещото лице е описало всички извършени трансакции и заключава, че по
всяка вероятност посредством измама е осъществен неправомерен достъп до
логин информацията за онлайн банкирането на ищцата и до данните за
банковата й карта. Разпитано в съдебно заседание, вещото лице уточнява, че
механизмът на осъществяване е следният: Потребителят получава имейл,
наричан „скан“ или „фишинг“ и имащ за цел да обърка потребителя, че
изхожда от банката, която ползва. Мейлът приканва потребителя да въведе
3
паролата и името си в интернет страница, приличаща на ползваното от него
банкиране, но не е същата. След въвеждането на данните в такава страница,
измамниците вече притежават достъпа до банкирането, след което по подобен
начин се снабдяват с кода на картата, при което могат лесно да осъществят
промяна на средството за сигурност с ползван от тях телефонен номер. По
този начин те не са имали нужда повече от достъп до интернет банкирането
на ищцата и след като няколко минути по-късно ищцата си е възвърнала
достъпа до него, не би могла да спре това, което се е случило впоследствие.
Страните са ангажирали и писмени доказателства за установяване на
твърденията си.
Въпросът за допустимостта на въззивната жалба е разрешен с
Определение № 1314/01.04.2022 г., поради което жалбата подлежи на
разглеждане по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК - въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част. В обхвата на така посочените въззивни предели ВОС намира, че
решението е постановено в границите на правораздавателната компетентност
на съда и от законен състав, поради което се явява валидно. Искът е с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗПУПС, произнасянето на ВРС съответства на
заявената за разглеждане осъдителна претенция, поради което решението се
явява и допустимо.
Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1, изр. 1 от Закона за платежните
услуги и платежните системи, доставчикът на платежни услуги възстановява
незабавно на платеца стойността на неразрешената платежна операция, освен
когато има основателни съмнения за измама и уведоми съответните
компетентните орган. Извлечени от цитираната норма предпоставките за
ангажиране отговорността на банката са следните: - наличие на облигационно
правоотношение между страните; - наличие на неразрешена платежна
операция; - операцията да е извършена чрез банката, доставчик на платежни
услуги; - липса на съмнение за измама, за която да са уведомени
компетентните органи. Тежестта за установяване на първите две
предпоставки се носи от ищеца – титуляр на сметката и картодържател. В
тежест на банката е да установи, че е възстановила стойността на
неразрешената платежна операция или че платецът е действал чрез измама,
или умишлено, или поради груба небрежност не е изпълнил някое от
задълженията си разписани в разпоредбата на чл. 75 ЗПУПС (съобразно
разпоредбата на чл. 78 ЗПУПС).
В разглеждания казус, между страните не е бил повдиган спор досежно
съществуването на облигационно правоотношение между тях, по силата на
Искане-договор за издаване на международна банкова карта Маестро от
17.11.2006 г. В резултат на сключения Договор, ищцата е титуляр на банкова
сметка при ответника с IBAN ********, както и на издадена дебитна карта
Маестро. Не е повдиган спор и по фактическото извършване на трансакциите,
техния брой, единична и обща стойност, както и, че същите са извършени в
периода на действие на договора между страните.
Спорен между страните е въпросът „разрешени“ или „неразрешени“ са
трансакциите, чиято обща стойност е предмет на предявения иск. Легална
дефиниция на понятието „разрешена платежна операция" се съдържа в
разпоредбата на чл. 70, ал. 1 ЗПУПС, според която платежната операция е
4
разрешена ако платецът я е наредил или е дал съгласие за изпълнението й.
При липса на съгласие от страна на платеца, Законът предвижда платежната
операция да се счита за неразрешена.
В конкретния случай от представеното по делото Заявление/искане от
10.06.2020 г. и Формуляр за рекламация на неразпознати/измамни трансакции
с карта, както и от заключението на компютърната експертиза се налага
безспорния извод, че процесните трансакции не са наредени от ищцата, в
качеството й на платец или с нейно съгласие. По делото не е установена и
автентичността на платежните операции, доказателствената тежест за която,
се носи от банката. Напротив безпротиворечиво се установява, че самото
извършване на трансакциите е краят на процес, започнал с измамливите
действия на трети лица по придобиването на данните за достъп до интернет
банкирането на ищцата и данните от банковата й карта, продължил със смяна
на средството за авторизация – посредством смяна на телефонния номер, с
който ищцата се идентифицира при извършване на разплащания в интернет
пространството и завършил с извършване на 39 броя разплащания в сайтове
на различни търговци. Както бе посочено по-горе, страните не са спорили, че
трансакциите, за които ищцата твърди, че са неразрешени от нея, са
извършени по време на действие на договора и чрез ответника, в качеството
му на доставчик на платежни услуги.
При това положение, не може да има съмнение, че са осъществени
първите три предпоставки от фактическия състав на разпоредбата на чл. 79,
ал. 1 ЗПУПС и на изследване подлежи последната такава, а именно: налице ли
са основания за освобождаване на банката от отговорността да възстанови
стойността на неразрешените платежни операции. На този въпрос следва да
бъде отговорено отрицателно.
Задълженията на ползвателя на платежния инструмент са разписани в
разпоредбата на чл. 75 ЗПУПС и са както следва: да използва платежния
инструмент в съответствие с условията за неговото издаване и ползване;
незабавно след узнаването да уведоми доставчика на платежните услуги за
загубване, кражба, присвояване или неразрешена употреба на платежния
инструмент и да предприеме всички разумни действия за запазване на
персонализираните средства за сигурност на платежния инструмент.
При тези данни, спорният въпрос по делото е проявил ли е
картодържателя груба небрежност при разкриване на данните си, която е
основание за освобождаване на банката от отговорността по чл. 79, ал. 1
ЗПУПС. Доказването на това обстоятелство е в тежест на банката.
В правната теория, неполагането на грижа, каквато се изисква за
собствените работи, предпоставя небрежност. В хипотезата на небрежност не
се изследва психическо отношение, а се сравнява поведението с модел. Този
модел винаги е конкретен, а не абстрактен. Небрежността и грубата
небрежност се различават по съдържанието на модела на дължимото
поведение. При груба небрежност действа този, който не полага грижа,
каквато и най-небрежния човек би положил в подобна обстановка като
различието между грубата небрежност и небрежността е само количествено.
(Ангел Калайджиев, „Облигационно право“, Обща част)
От друга страна, в съдебната практика е изложено разбирането, че за
груба небрежност се изисква да не са положени и най-малките усилия, и най-
малката грижа за съхранение и за използване на персонализираните защитни
5
характеристики на платежния инструмент, така че те да не станат достояние
на трети лица (в този смисъл Р № 1235/15.06.2020 г., т. д. № 895/2020 г., на
САС).
В разпоредбата на чл. 147 от р. VIII.10. от ОУ за платежни сметки и
услуги, дебитни карти и Райфайзен онлайн за физически лица е дефинирано,
че картодържателя е нарушил задълженията си по чл. 75 ЗПУПС с груба
небрежност, когато: - е съхранявал картата заедно с документ, съдържащ
записан върху него ПИН; - е съобщил ПИН и/или кодовете по р. VIII.4 на
трето лице, включително на член от семейството си или роднина.; - е давал
картата за ползване от трето лице или се е съгласил, или е допуснал картата
да бъде използвана от трето лице.
Следователно от анализа на дефинираната груба небрежност в ОУ на
ответника се налага извода, че се касае за неполагане не само на дължимата
грижа за опазване на персонализиращите защитни характеристики и кодове,
но и за такова поведение, което създава предпоставки за злоупотреба.
Възражението на въззиваемата страна, че ищцата е нарушила Инструкцията
за сигурност, в която била засегната темата за „фишинг“ измамите и изрично
се съдържало уведомление, че Банката не изпраща по електронна поща
съобщения, приканващи да бъдат предоставяни данни за парола,
потребителско име, номер на сметка, банкови карти и др., поради което
следвало да понесен последиците от това, се преценява като неоснователно.
Дори и поведението на ищцата, изразяващо се в отговаряне на електронно
писмо, представляващо „фишинг“ измама, а от събраните специални знания,
се установява, че се касае именно за такава измама, да е в нарушение на
Инструкцията за сигурност, това нейно поведение може да бъде
квалифицирано като проява на небрежност, но не и на груба такава.
Действително, в конкретния случай се установи, че ищцата сама е
предоставила данните си на трето лице, но до това представяне не се е
стигнало в резултат на поведение на ищцата създало предпоставки за това, а в
резултат на престъпното поведение на това лице или лица. Поради това, не
може да се приеме, че ищцата-платец е действала при груба небрежност.
Въззивникът навежда и оплакването, че „ищцата е узнала, че е
извършила нещо нередно“ на 07.06.2020 г., след като се е опитвала да влезе в
интернет банкирането си и не е успяла, при което е предприела смяна на
паролата си и именно това е момента, в който ищцата е следвало да уведоми
ответника. Съобразно разпоредбата на чл. 77, ал. 1 ЗПУПС, доставчикът на
платежни услуги коригира неразрешена или неточно изпълнена платежна
операция само ако ползвателят на платежни услуги го е уведомил без
неоснователно забавяне, след като е узнал за такава операция, която поражда
възможност за предявяване на правата му, включително по смисъла на чл. 91,
92 и чл. 93, ал. 1, но не по-късно от 13 месеца от датата на задължаване на
сметката му. Следователно, не би могло да се приеме, че в момента, в който
ищцата се е опитвала да смени паролата на интернет банкирането си същата е
узнала и за неразрешените операции, доколкото същите не са били
осъществени все още. Не се спори между страните, че ищцата е уведомила
ответника за неразрешените от нея трансакции на 10.06.2020 г. При
положение, че трансакциите са извършени за периода 07.06.-10.06.2020 г., то
не би могло да се приеме, че е налице неоснователно забавяне в
уведомяването на ответника, поради което и оплакването в този смисъл се
преценява като неоснователно.
6
Възражението на въззивникът, че процедурата на извършване и
обработване на трансакции с карти се извършвала по правилата на
международните картови организации „Виза“ и „Мастъркард“, които били
задължителни за него и на, които той не може да влияе се също се преценява
като неоснователно. Правилата, по които се уреждат отношенията между
въззивника и третите лица - международните оператори Виза и Мастъркард
не могат да изключат отговорността на ответника, уредена в разпоредбата на
чл. 79, ал. 1 ЗПУПС и, произтичаща от закона.
Като е достигнал до идентичен краен правен извод за осъществяване на
предпоставките на чл. 79, ал. 1 ЗПУПС, поради което и отговорността на
ответника да бъде ангажирана, ВРС е постановил правилен и законосъобразен
съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
По разноските. В резултат от изхода от спора пред въззивната
инстанция, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК и унисон с направеното искане и
представен списък по чл. 80 ГПК, на въззиваемия се следват направените
разноски, възлизащи на сумата 700.00 лв., адвокатско възнаграждение. С
оглед релевираното под условие възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение, въззивния съд извърши проверка
и установи, че минималният размер на адвокатското възнаграждение,
изчислен по реда на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. за МРАВ, възлиза на
693.91 лв., поради което възражението не следва да бъде обсъждано.
Мотивиран от изложеното, Варненски Окръжен Съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 262938/10.12.2021 г., постановено по гр.
д. № 15486/2020 г., на ВРС, XI с.
ОСЪЖДА „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Н. Вапцаров“, № 55,
Бизнес център Експо 2000 да заплати на К. СТ. К., ЕГН **********, с
местожителство в гр. Варна ул. „Г. Бенковски“, № 11, ет. 2, ап. 2, сумата
700.00 лв. (седемстотин лева), разноски за въззивна инстанция, на осн. чл.
78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване, в 1-месечен срок от
съобщаването му на страните, пред ВКС, по реда и при условията на чл. 280
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7