Присъда по дело №368/2021 на Софийски окръжен съд

Номер на акта:	3
Дата:	22 февруари 2022 г. (в сила от 10 март 2022 г.)
Съдия:	Пламен Димитров Петков

Дело:	20211800200368
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	5 юли 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРИСЪДА
№ 3
гр. София, 22.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ , в публично заседание на двадесет и втори
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Д. Петков
СъдебниВиолетка Велинова Пенкова

заседатели:Славейка Иванова Григорова
при участието на секретаря Радиана Д. Андреева
и прокурора Хр. П. Л.Хр. П. Л.
като разгледа докладваното от Пламен Д. Петков Наказателно дело от общ
характер № 20211800200368 по описа за 2021 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия В. Г. П., роден на ***** год. в гр. С., обл.С., ***** жител и
живущ в гр. С******, със средно специално образование, женен, работи като монтажист на
дограма, неосъждан, с ЕГН **********, за ВИНОВЕН, в това, че на *****год., около *****
часа, в гр. С., общ. С., на ул. „Д.“, в района на кръстовището с ул. „Д.“, с посока на
движение от гр. С.към гр.М., при управление на моторно превозно средство – лек
автомобил, марка „С.“, модел „В.“, с регистрационен номер ******, на пешеходна пътека,
обозначена с пътен знак Д-17 „Пешеходна пътека“ от Правилника за прилагане на Закона за
движение по пътищата (ППЗДвП) и с пътна маркировка М-8.1 „Пешеходна пътека“ от
ППЗДвП, е нарушил правилата за движение по пътищата, предвидени в ЗДвП, а именно:
–чл. 119, ал. 1 от ЗДвП: „При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово
пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или
преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре“, като не е пропуснал
пресичащата по пешеходната пътека отдясно на ляво спрямо посоката на движение на
автомобила, пешеходка – М.С.А., с ЕГН ********** от с. Р., общ. С., реализирал
1

пътнотранспортно произшествие с нея, като с автомобила осъществява удар с лява
странична повърхност на тялото на пострадалата, и по непредпазливост е причинил смъртта
, поради което и на основание чл. 343, ал. 3, предл. последно, б. „б“, предл. 1-во, във връзка
с ал. 1, б. „в“, предл. 1-во, във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК и чл. 58а, ал.4 вр. чл. 55,
ал.1, т.1 от НК ГО ОСЪЖДА на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА
ГОДИНА.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА изпълнението на така наложеното на
подсъдимия наказание с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
На основание чл. 343г от НК ЛИШАВА подсъдимият В. Г. П., с установена по
делото самоличност от ПРАВОТО ДА УПРАВЛЯВА МОТОРНО ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО
за срок от ЕДНА ГОДИНА, считано от влизане на присъдата в сила.

ПОСТАНОВЯВА след влизане на присъдата в сила, веществените доказателства,
както следва:
–1 бр. СД диск, съдържащ видеозаписи от Дирекция „НС–112“ при МВР, приложен
на страница 112 от том 1 на ДП;
–2 бр. СД дискове, съдържащи видеозаписи от ПТП, приложени на лист 120 от том 1
на ДП и
–1 бр. СД диск, предоставен от Дирекция „НС–112“ при МВР, приложен на лист 25
от том 2 на ДП,
да се ОТНЕМАТ в полза на държавата и бъдат унищожени по предвидения в закона
ред.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия В. Г. П., с установена по
делото самоличност, да заплати в полза на ОД МВР–София, направените по делото на
досъдебното производство деловодни разноски, в размер на 934, 92 /деветстотин тридесет и
четири лева и деветдесет и две стотинки/ лева.
ПРИСЪДАТА може да се обжалва или протестира пред СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН
СЪД в 15-дневен срок, по реда и начина, визирани в разпоредбите на чл.318 и следващите
от НПК, считано от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите Свали мотивите

МОТИВИ по НОХД № 368/ 2021 год. по описа на СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД

С. окръжна прокуратура е внесла обвинителен акт в СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
за разглеждане срещу

- подс. В. Г. П.–роден на ***** год. в гр. С., обл.С., **********, жител и живущ в гр.
С., общ.С., обл. С., *******, ********* с ЕГН **********, с обвинение за това, че на
******* год., около ***** часа, в гр. С., общ. С., на *****, в района на кръстовището с
******, с посока на движение от гр. С. към гр. М., при управление на моторно превозно
средство – лек автомобил, марка „С.“, модел В.“, с регистрационен номер ********, на
пешеходна пътека, обозначена с пътен знак Д-17 „Пешеходна пътека“ от Правилника за
прилагане на Закона за движение по пътищата (ППЗДвП) и с пътна маркировка М-8.1
„Пешеходна пътека“ от ППЗДвП, е нарушил правилата за движение по пътищата,
предвидени в ЗДвП, а именно:
–чл. 119, ал. 1 от ЗДвП: „При приближаване към пешеходна пътека водачът на
нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека
или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре“, като не е
пропуснал пресичащата по пешеходната пътека отдясно на ляво спрямо посоката на
движение на автомобила, пешеходка – М.С. А., с ЕГН ********** от с. Р., общ. С.,
реализирал пътнотранспортно произшествие с нея, като с автомобила осъществява удар с
лява странична повърхност на тялото на пострадалата, и по непредпазливост е причинил
смъртта –престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. последно, б. „б“, предл. 1-во, вр. ал. 1, б.
„в“, предл. 1-во, вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.
В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа изцяло
повдигнатото обвинение срещу подсъдимото лице, като счита, че същото се доказва по
несъмнен и категоричен начин. Предлага, подсъдимият П. да бъде признат за виновен в
извършването на твърдяното престъпление, като пледира съдът да наложи на същия
наказание „лишаване от свобода”, което след редуциране, съобразно разпоредбата на чл.
58а, ал. 1 от НК, бъде в размер на една година и три месеца. Счита, с оглед изразеното
разкаяние на подс. П. за стореното, че целите по чл. 36 от НК биха били достигнати по-
пълно, ако изпълнението на наложеното на подсъдимия наказание бъде отложено при
условията на чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години, а срока на кумулативното наказание
по чл. 343г от НК - „лишаване от право да управлява МПС”, да бъде равен на срока на
наказанието „лишаване от свобода“, а именно: в размер на една година и три месеца.
Частният обвинител Ан. Б. Т. не се явява и не се представлява от повереник в
откритото съдебно заседание.
Защитата на подс. В. Г. П. не оспорва фактическата обстановка изложена в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като подсъдимия се възползува от правото си
на провеждане на съкратено съдебно следствие, признавайки изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Защитникът обаче счита, че наказанието, което
следва да бъде наложено на подсъдимия бъде определено при условията на чл. 58а, ал. 4 вр.
чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. По същество пледира, съдебният състав да се съобрази с
предложеното от прокурора наказание, като единствено възразява и прави искане съдът да
приложи разпоредбата на чл. 55, ал. 3 от НК и да не налага кумулативно предвиденото
1

наказание по чл. 343г от НК–„лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ с
доводи за липсата на наложени санкции за нарушения на Закона за движение по пътищата и
предвид обстоятелството, че подсъдимият има фирма за поставяне на дограма и трудовата
му дейност е свързана с ежедневно пътуване с цел превозването и поставянето на
определени обекти.
Съдът, след като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото
доказателства и ги прецени във връзка с доводите на страните, приема за установено
следното :

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА - съдът възприема фактическата обстановка, изложена
в обстоятелствената част на обвинителния акт, която макар и неоспорена от защитата на
подсъдимия, се подкрепя от доказателствения материал, събран по делото.

Подсъдимият В. Г. П. е правоспособен водач на моторно превозно средство от ******
г., притежаващ свидетелство за управление на МПС № ****** за категории „С“ „В“, „АМ“,
„ТКТ“, издадено от ПП–КАТ при ОДМВР-С., като за периода от придобиването на
правоспособност като водач на МПС, до датата на извършване на деянието, за което му е
повдигнато обвинение няма наложени наказания за извършени нарушения по ЗДвП.
На датата ******* г. около ***** часа, подс. П. управлявал собствения си лек
автомобил, марка „С.“, модел В.“ с peг. № ******** в гр. С. по платното за движение на ул.
,Д.“ в посока към кръстовището с ******, като посоката на движение на управлявания от
него автомобил по ***** била от гр. С. към гр. М.. Широчината на платното за движение на
***** по посока движението на посочения автомобил била 3.83 метра, а насрещната лента за
движение била широка 4.40 м. Районът на кръстовището било предназначено за двупосочно
движение с по една лента за всяка посока. Лентите за движение били разделени с
маркировка ****.От двете страни на платното за движение били налични тротоарни площи.
Непосредствено преди кръстовището по описаната посока на движение на автомобила, била
поставена маркировка М8.1 от ППЗДвП - пешеходна пътека, тип „Зебра“, която била
обозначена със съответните пътни знаци А 19 ППЗДвП /Деца/ и Д 17 ППЗДвП /Пешеходна
пътека/. Пътната настилка била дребнозърнест асфалт, без неравности и дупки, с наклон на
спускане по посока движението на автомобила, управляван от подс. П..
По същото време пострадалата М.А., на **** години от с. Р., общ. С., се предвижвала
по пътното платно като пешеходец в посока от ****** към *****, плътно до тротоара. В
момента, в който тя доближила пешеходната пътека, намираща се на *****, пешеходката А.
предприела пресичане на платното за движение по обозначената пешеходна пътека М8.1 /
ППЗДвП/ отдясно на ляво спрямо посоката на движение на автомобила, управляван от
подс.П..
В района преди кръстовището с ****** /по посока на движение на автомобила/, т.е.
преди произшествието, скоростта на автомобила, управляван от подс. П. била около 42
км/час.
Отстоянието на автомобила до мястото на удара, в момента на навлизане на
пешеходката на платното за движение по ***** при скорост от 42 км/час на движение на
автомобила, било 31 метра.
Опасната зона на спиране на лек автомобил, марка „С.“, модел В.“, с peг. № ********,
управляван от подс. П. при скорост от 42 км/час била 24 метра.
Подсъдимят В.П. не възприел своевременно преминаващата по пешеходната пътека
пострадала и не реагирал със спиране, за да я пропусне, за да мине по нея. При пресичането
на коридора на движение на управлявания от подс. П. автомобил с този на пешеходката (на
2

2.0-2.5 метра вляво от десния край на платното за движение, считано по посока на движение
на автомобила) на пешеходната пътека настъпил удар с предната част на автомобила, в
зоната между предния регистрационен номер и десния фар и лявата част на тялото на
пешеходката А., докато последната е била в крачка. В момента на удара, скоростта на лекия
автомобил, управляван от подс. П. била около 26 км/час. Вследствие на удара, пострадалата
А.а била отхвърлена надясно спрямо посоката си на движение, като паднала на терена на
около 2-3 метра пред автомобила на подс. П..
Произшествието настъпило в тъмната част на денонощието, при добра видимост на
фаровете на автомобила и при суха асфалтова настилка, с наклон на спускане по посока
движението на автомобила, като при конкретните пътни условия подс. П. е имал техническа
възможност аварийно да спре преди мястото на удара и да пропусне пешеходката-
пострадалата А..
След настъпване на удара, подс. П. слязъл от автомобила, като последния бил
ситуиран на пътното платно върху пешеходната пътека и се притекъл на помощ на
пострадалата А., която била на пътното платно на около 2-3 метра пред автомобила.
В този момент спрели и други автомобила, чиито водачи оказали помощ, за да не
стане задръстване на мястото на произшествието, като пропускали преминаването на
автомобилния поток покрай мястото на произшествието. Тогава подс. П. помолил св. В.Т.,
който също спрял, за да помогне, да се обади на телефон 112, за да съобщи за случилото се и
да поиска Бърза помощ.

Видно от заключението на назначената по делото съдебномедицинска експертиза на
труп № 6*****г. от **** г.(л. ***** от Том **** на ДП), при огледа и аутопсията на трупа
на М.С. А., са установени следните увреждания:
Пътно–транспортна травма, съчетана травма: Тъпа травма на главата, без счупване на
черепните кости и лицева травма: разкъсно-контузна рана вляво, челно, слепоочно;
разкъсно-контузна рана вляво, горно тилно; кръвонасядане на меката черепна покривка;
петнист кръвоизлив под меките мозъчни обвивки вдясно, теменно, слепоочно и на малкия
мозък; охлузвания на и под долната устна на устата; кръвонасядане вляво на долната
челюст;
Гръдна травма: кръвонасядания под двете гърди; счупване на второ, трето и четвърто
ребра ляво по ключична линия и на пето и шесто вляво по лопатъчна линия, с
кръвонасядания на меките тъкани: контузия на двата бели дроба по предната повърхност;
ателектаза на долен дял на ляв бял дроб:
Коремна травма: кръвонасядане в лява поясна област и ляво седалище;
кръвонасядане вляво на корема; кръвонасядане на предна коремна стена; счупване на горно
и долно рамена на лява срамна кост; образуван хематом зад лявата срамна кост;
ретроперитонеален хематом; кръвонасядане на пикочния мехур; кръвонасядане на стената
на матката; кръвонасядане на меките тъкани на малкия таз;
Травма на крайниците: кръвонасядания на дясна мишница и предмишница;
кръвонасядания на лява мишница, лакът, предмишница и ръка; кръвонасядания на ляво
бедро и подбедрица; кръвонасядания на дясна подбедрица; дълбоки кръвонасядания на
двата долни крайника;
Усложнения: хеморагичен шок; двустранна абсцедираща пневмония; сепсис;
септичен шок; ерозии по стомашната лигавица; изливи в двете гръдни половини и
коремната кухина; синдром на многоорганна недостатъчност; мастна емболия в белите
дробове;
Придружаващи заболявания: морфологични данни за артериална хипертония;
3

перманентно предсърдно мъждене-абсолютна тахиаритмия; митрална регургитация 3 ст.;
трикуспидална регургитация 2 ст.; аортна инсуфициенция 1 ст.; сърдечна недостатъчност 3
ст. Ф.к. по НИХА; състояние след оперативна интервенция на ляво рамо; възел на левия дял
на щитовидната жлеза; кисти на двата бъбрека; състояние след апендектомия; състояние
след отстраняване на херния–двустранно.
Причината за смъртта на М.С. А. е съчетаната травма и настъпилите от нея
усложнения.
Между установената съчетана травма и настъпилата смърт е налице пряка и
непрекъсната причинно-следствена връзка.
Установените травматични увреждания се дължат на действието на твърди тъпи
предмети с висока кинетична енергия и могат да се получат при ПТП като пешеходец.
Поради сравнително дългия лечебно-диагностичен процес на пострадалата в лечебно
заведение, не е взета кръв от трупа за търсене на алкохол и упойващи вещества.
Смъртта на А. е настъпила на ****** г. в ******часа.
От протокол за химическо изследване за определяне концентрацията на алкохол в
кръвта № ****** г.(л. ***** от Том **** на ДП) се установява, че в изпратените за
изследване проби кръв, взети от подсъдимия В. Г. П. не се доказва наличие на етилов
алкохол. П. е с 0 ‰ алкохол в кръвта.
Видно от заключението на назначената по делото автотехническа експертиза на
вещото лице инж. А.К.А.(л. ***** от Том **** на ДП) мястото на удара се е намирало на
платното за движение на ***** в гр. С. в района на кръстовището с ******, на обозначена
пешеходна пътека М8.1 ЗДвП, по шипрочина на платното за движение на 2,0-2,5 метра
вляво от десния край на платното за движение, считано в посоката на движение на
автомобила и по дължина на платното за движение–на около 10-11 метра след линията на
ориентира, считано в същата посока. Изготвена е и е приложена мащабна скица на пътно–
транспортното произшествие. Скоростта на лекия автомобил „С. В.“ в района преди
произшествието била от порядъка на 42 км/час, а в момента на удара била 26 км/час.
Опасната зона за спиране на лекия автомобил, управляван от подсъдимия В.П. при скорост
от 42 км/час била 24 метра. Отстоянието на автомобила от мястото на удара в момента на
навлизане на пешеходката на платното за движение при скорост на движение на автомобила
от 42 км/час било 31 метра. При правилно регулирани фарове и ясно нощно време,
осветеността от късите светлини пред автомобила била на около 55-60 метра и на 5-6 метра
вдясно от десния габарит. При десния фар тази осветеност е по-голяма–на около 70-75
метра. Вляво от левия габарит на автомобила, осветеността била около 40 метра и на
разстояние 3-4 метра встрани. Това асиметрично осветяване е с цел да не се заслепяват
водачите на насрещно движещите се превозни средства. Вещото лице е дало заключение, че
при избраната скорост на движение от 42 км/час, водачът П. е имал техническа възможност
да спре в осветената зона пред автомобила. От анализа на обективно установените факти по
досъдебното производство, експертът е приел, че причина за настъпване на пътно–
транспортното произшествие са технически неправилните действия на водачът на лекия
автомобил „С. В.“, който не е предприел и не е реагирал своевременно със спиране на
пресичащата платното за движение по обозначена пешеходна пътека пешеходка М. А.. При
скорост на движение от 42 км/час, от момента, в който пешеходката навлязла на платното за
движение и съобразявайки конкретните пътни условия, вещото лице е дало заключение, че
водачът на лекия автомобил–подс. П., е имал техническа възможност аварийно да спре
преди мястото на удара.
Горните експертни изводи са потвърдени и от заключението по комплексната
медицинска и автотехническа експертиза на вещите лица д-р Т.Ш.и инж. А.А./в.ж. л.
******, Том **** от ДП/. Експертите са посочили, че при огледа, аутопсията на трупа и от
4

медицинската документация на М.С. А. са установили:
Пътно–транспортна травма, съчетана травма:
Тъпа травма на главата, без счупване на черепните кости и лицева травма: разкъсно-
контузна рана вляво, челно, слепоочно; разкъсно-контузна рана вляво, горно тилно;
кръвонасядане на меката черепна покривка; петнист кръвоизлив под меките мозъчни
обвивки вдясно, теменно, слепоочно и на малкия мозък; охлузвания на и под долната устна
на устата; кръвонасядане вляво на долната челюст;
Гръдна травма: кръвонасядания под двете гърди; счупване на второ, трето и четвърто
ребра ляво по ключична линия и на пето и шесто вляво по лопатъчна линия, с
кръвонасядания на меките тъкани: контузия на двата бели дроба по предната повърхност;
ателектаза на долен дял на ляв бял дроб:
Коремна травма: кръвонасядане в лява поясна област и ляво седалище;
кръвонасядане вляво на корема; кръвонасядане на предна коремна стена; счупване на горно
и долно рамена на лява срамна кост; образуван хематом зад лявата срамна кост;
ретроперитонеален хематом; кръвонасядане на пикочния мехур; кръвонасядане на стената
на матката; кръвонасядане на меките тъкани на малкия таз;
Травма на крайниците: кръвонасядания на дясна мишница и предмишница;
кръвонасядания на лява мишница, лакът, предмишница и ръка; кръвонасядания на ляво
бедро и подбедрица; кръвонасядания на дясна подбедрица; дълбоки кръвонасядания на
двата долни крайника;
Усложнения: хеморагичен шок; двустранна абсцедираща пневмония; сепсис;
септичен шок; ерозии по стомашната лигавица; изливи в двете гръдни половини и
коремната кухина; синдром на многоорганна недостатъчност; мастна емболия в белите
дробове;
Придружаващи заболявания: морфологични данни за артериална хипертония;
перманентно предсърдно мъждене-абсолютна тахиаритмия; митрална регургитация 3 ст.;
трикуспидална регургитация 2 ст.; аортна инсуфициенция 1 ст.; сърдечна недостатъчност 3
ст. Ф.к. по НИХА; състояние след оперативна интервенция на ляво рамо; възел на левия дял
на щитовидната жлеза; кисти на двата бъбрека; състояние след апендектомия; състояние
след отстраняване на херния–двустранно.
Причината за смъртта на М.С. А.а е съчетаната травма и настъпилите от нея
усложнения.
Между установената съчетана травма и настъпилата смърт е налице пряка и
непрекъсната причинно-следствена връзка.
Установените травматични увреждания се дължат на действието на твърди тъпи
предмети с висока кинетична енергия и могат да се получат при ПТП като пешеходец.
Поради сравнително дългия лечебно-диагностичен процес на пострадалата в лечебно
заведение, не е взета кръв от трупа за търсене на алкохол и упойващи вещества.
Смъртта на А. е настъпила на ******* г. в ****** часа.
Мястото на удара се е намирало на платното за движение на ***** в гр. С. в района
на кръстовището с ******, на обозначена пешеходна пътека М8.1 ЗДвП, по шипрочина на
платното за движение на 2,0-2,5 метра вляво от десния край на платното за движение,
считано в посоката на движение на автомобила и по дължина на платното за движение–на
около 10-11 метра след линията на ориентира, считано в същата посока. Изготвена е и е
приложена мащабна скица на пътно–транспортното произшествие. Скоростта на лекия
автомобил „С. В.“ в района преди произшествието била от порядъка на 42 км/час, а в
момента на удара била 26 км/час. Опасната зона за спиране на лекия автомобил, управляван
5

от подсъдимия В.П. при скорост от 42 км/час била 24 метра. Отстоянието на автомобила от
мястото на удара в момента на навлизане на пешеходката на платното за движение при
скорост на движение на автомобила от 42 км/час било 31 метра. При правилно регулирани
фарове и ясно нощно време, осветеността от късите светлини пред автомобила била на
около 55-60 метра и на 5-6 метра вдясно от десния габарит. При десния фар тази осветеност
е по-голяма–на около 70-75 метра. Вляво от левия габарит на автомобила, осветеността била
около 40 метра и на разстояние 3-4 метра встрани. Това асиметрично осветяване е с цел да
не се заслепяват водачите на насрещно движещите се превозни средства. Вещото лице е
дало заключение, че при избраната скорост на движение от 42 км/час, водачът П. е имал
техническа възможност да спре в осветената зона пред автомобила. От анализа на
обективно установените факти по досъдебното производство, експертът е приел, че причина
за настъпване на пътно–транспортното произшествие са технически неправилните действия
на водачът на лекия автомобил „С. В.“, който не е предприел и не е реагирал своевременно
със спиране на пресичащата платното за движение по обозначена пешеходна пътека
пешеходка М.А.. При скорост на движение от 42 км/час, от момента, в който пешеходката
навлязла на платното за движение и съобразявайки конкретните пътни условия, вещото лице
е дало заключение, че водачът на лекия автомобил–подс. П., е имал техническа възможност
аварийно да спре преди мястото на удара.
От заключението на назначената по досъдебното производство съдебна
видеотехническа експертиза (л. *****, Том ***** от ДП) се установява движението на
пешеходката–пострадалата М.А. във времето преди настъпването на произшествието,
посоката на нейното движение, както и преминаването по пешеходната пътека, като
същата се е движила по пътеката в посока отдясно на ляво по посоката на движение на
лекия автомобил, управляван от подс. В.П..

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на следните,
преценени и обсъдени, доказателства и доказателствени средства, събрани в хода на
съдебното следствие, а именно: направеното от подсъдимия самопризнание дадено в
съдебно заседание по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, гласни доказателства, установени чрез
показанията на разпитаните по делото свидетели, дадени от тях на досъдебното
производство и които освен непротиворечиви си и кореспондират, заключенията на
прочетените по делото и приети експертизи, протоколите за извършени следствени действия
и другите документи, имащи значение за изясняване на обстоятелствата по делото,
писмените доказателства, всички, прочетени съобразно разпоредбата на чл. 283 от НПК,
приложените по делото веществени доказателства.

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните изводи от
правна страна:
О Т П Р А В Н А С Т Р А Н А - при горепосочената фактическа обстановка, приета
за установена по делото и която се подкрепя от целия доказателствен материал, съдът счита,
че подсъдимият В. Г. П. е осъществил както от обективна, така и от субективна страна,
престъпния състав по чл. 343, ал. 3, предл. последно, б. „б“, предл. 1-во, вр. ал. 1, б. „в“,
предл. 1-во, вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.
Обект на престъплението са обществените отношения, свързани с транспорта, като
предмет на престъплението е конкретния пострадал - в настоящия случай лицето М.С. А.а.
Изпълнителното деяние е осъществено от подсъдимия П. чрез действия, изразени в
нарушение на конкретни разпоредби и забрани, визирани в ЗДвП. Нарушаването на
правните норми от цитираните нормативни актове се изразява в допуснато нарушение на
разпоредбата на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП: „При приближаване към пешеходна пътека водачът
6

на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната
пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре“. Съдът
приема за безспорен факта, че към момента на осъществяване на ПТП, подсъдимият
П. е допуснал горепосоченото нарушение на норма на ЗДвП. Такъв извод се установява по
безспорен начин от събраните по делото доказателства и най - вече, от показанията на
разпитаните на досъдебното производство свидетели и заключенията по автотехническата,
медицинската и комплексната медико-автотехническа експертизи, които съдът възприема
изцяло, като обосновани и компетентно дадени. По делото безспорно се установява, че
подсъдимият П. не е пропуснал пресичащата пешеходната пътека от дясно на лява спрямо
посоката на движение на управлявания от него лек автомобил, при което именно
обстоятелство, настъпва инкриминираното пътнотранспортно произшествие. Допускайки
именно това конкретно нарушение на разпоредба, регламентирана в ЗДвП, подс. П. сам се е
поставил в невъзможност да избегне настъпването на ПТП, респективно, настъпилия
вследствие на него вредоносен резултат - смъртта на лицето М.С. А.а. Именно това
допуснато нарушение по ЗДвП, се намира в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен
резултат. Иначе казано, нарушението на разпоредбата на чл.119, ал. 1 от ЗДвП е в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат, защото подсъдимия като
водач на МПС е следвало да реагира правомерно, като пропуснепресичащата по
пешеходната пътека пешеходка. Именно в следствие на посоченото нарушение, подс. П. сам
се е поставил в невъзможност да предотврати ПТП.
Така от обективна страна подсъдимият В.П. на датата ******* год., около *****
часа, в гр. С., общ. С., на *****, в района на кръстовището с ******, с посока на движение
от гр. С. към гр. М., при управление на моторно превозно средство – лек автомобил, марка
„С.“, модел В.“, с регистрационен номер ********, на пешеходна пътека, обозначена с пътен
знак Д-17 „Пешеходна пътека“ от Правилника за прилагане на Закона за движение по
пътищата (ППЗДвП) и с пътна маркировка М-8.1 „Пешеходна пътека“ от ППЗДвП, е
нарушил правилата за движение по пътищата, предвидени в ЗДвП, а именно: чл. 119, ал. 1
от ЗДвП–„При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно
средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по
нея пешеходци, като намали скоростта или спре“, като не е пропуснал пресичащата по
пешеходната пътека отдясно на ляво спрямо посоката на движение на автомобила,
пешеходка – М.С. А., с ЕГН ********** от с. Р., общ. С., реализирал пътнотранспортно
произшествие с нея, като с автомобила осъществява удар с лява странична повърхност на
тялото на пострадалата, и по непредпазливост е причинил смъртта , като от субективна
страна деянието е извършено при форма на вината непредпазливост - небрежност по
смисъла на чл.11, ал. 3, пр. 1 от НК - подсъдимият П. не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Небрежността
като форма на вина се характеризира с липса на представи в съзнанието на дееца за
обществената опасност на деянието и на вредоносния резултат, при което той е бил
задължен и във възможност да предвиди тези последици /отрицателен и положителен
момент/. Задължението се установява при съобразяване на изискванията, отразени в
различни правила за внимателност, грижливост, обмисленост, изработени от практиката,
науката и техниката, част от които формулирани в нормативни актове или прилагани добри
практики, като в рамките на очакваното, конкретният деец в конкретната обстановка е
необходимо да е бил в такова психическо състояние, при което за него да е било възможно
чрез правилно насочване на своето внимание и на психическите процеси, да изведе в
съзнанието си представата за общественоопасните последици. Подс. П. извън съмнение, е
съзнавал, че управлявания от него лек автомобил се движи по пътно платно на което има
разположена пешеходна пътека, обозначена с пътен знак, към която е следвало да подходи с
повишено внимание за евентуално преминаване на пешеходци, въпреки невисоката скорост
на движение и наличие на осветеност от фаровете на лекия автомобил, тъй като на практика
7

е създал предпоставки за възникване на пътно-транспортно произшествие, с произтичащите
от това противоправни последици, т.е., същия с оглед житейската си и психическа зрялост е
следвало да предвиди настъпването на вредоносния резултат.

ПРИ ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯ НА НАКАЗАНИЕТО

При индивидуализация на наказателната отговорност на подс. П. настоящият съдебен
състав констатира, че по делото са налице единствено смекчаващи отговорността на дееца
обстоятелства. Като такива следва да бъдат отчетени изразеното от подсъдимия искрено
съжаление, проявената грижа към семейството на пострадалата А., казачистото му съдебно
минало, добрите му характеристични данни, семейната и трудовата му ангажираност, както
и липсата на нарушения по Закона за движение по пътищата като правоспособен водач на
моторно превозно средство.
Изброените и изложени по - горе многобройни смекчаващи вината и отговорността
на подсъдимия П. обстоятелства, обуславят сравнително по - ниската степен на обществена
опасност на деянието и на дееца от типичните за този вид престъпления. С оглед на това, се
налага и правният извод, че в случая и най-лекото, предвидено от закона наказание, ще се
окаже несъразмерно тежко за подсъдимия, т.е., по делото е налице хипотезата на чл. 55 от
НК.
Настоящето производсто се разви по реда на Глава 27-ма от НПК и в частност, при
условията на чл. 371, т. 2 от НПК, а съгласно императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от
НПК в случай на постановяване на осъдителна присъда, съдът определя наказанието
следващо се на дееца при условията на чл. 58а от НК. Законодателят пък в нормата на чл.
58а, ал. 4 от НК е посочил, че в случаите, когато едновременно са налице условията по ал. 1-
3 и условията на чл. 55 от НК, съдът прилага само чл. 55 от НК, ако е по-благоприятен за
дееца. В конкретният случай, извън всякакво съмнение, чл. 55 от НК се явява по-
благоприятен за подс. П., поради и което обстоятелство, съдът определи следващото му се
наказание при условията на чл. 58а, ал. 4 от НК, като му наложи наказание „лишаване от
свобода” в размер на една година.

Като счете, че целите на специалната и генералната превенции, визирани в
разпоредбата на чл. 36 от НК биха били достигнати по – реално и пълно и без да се налага
подс. П. ефективно да изтърпява наложеното му наказание, съдът приложи разпоредбата на
чл. 66, ал. 1 от НК и отложи изпълнението на същото, с изпитателен срок от три години.

На основание чл. 343г от НК, на подсъдимия П. се определи кумулативно и
предвиденото в закона наказание - лишаване от право да управлява МПС за срок от една
година, считано от влизане на присъдата в сила.
Според състава на съда, така наложените наказания ще въздействат на подсъдимия
предупредително, ще го възпират от извършване на други престъпления по транспорта и ще
въздействат възпитателно и предупредително и върху другите членове на обществото.

Съдът постанови веществените доказателства по делото както следва: 1 бр. СД диск,
8

съдържащ видеозаписи от Дирекция „НС–112“ при МВР, приложен на страница 112 от том
1 на ДП; 2 бр. СД дискове, съдържащи видеозаписи от ПТП, приложени на лист 120 от том
1 на ДП и 1 бр. СД диск, предоставен от Дирекция „НС–112“ при МВР, приложен на лист 25
от том 2 на ДП да се отнемат в полза на държавата и бъдат унищожени по предвидения в
закона ред.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимият П. бе осъден да заплати в полза на
ОДМВР - София, направените по делото на досъдебното производство деловодни разноски,
в размер на 934, 92 /деветстотин тридесет и четири лева и деветдесет и две стотинки/ лева

Воден от горното съдът постанови присъдата си.

9