Решение по дело №215/2020 на Районен съд - Разград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 10 август 2020 г. (в сила от 1 септември 2020 г.)
Съдия: Светлана Кънчева Чолакова
Дело: 20203330100215
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 247                                                10.08.2020 г.                                гр.Разград

 

В   И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

Разградският районен съд

На    четвърти август                                                             две хиляди и двадесета година

В публично заседание в състав:

 

Председател: СВЕТЛАНА ЧОЛАКОВА

 

секретар     Снежина Радева

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№215 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по чл.415 от ГПК.

               Депозирана е искова молба от “Топлофикация Разград” ЕАД против Н.Д.Н., с която са съединени искове за установяване дължимостта на сумите 1433,92лв. главница за потребена топлинна енергия за периода 30.11.2018г. до 26.06.2019г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението и 85,69 лв. обезщетение за забава за периода от 31.12.2018г. до 29.10.2019г., сумата 25 лв. разноски по делото. Сочи, че  е доставял на ответника топлинна енергия по реда на ЗЕ и Наредба №16-334 от 06.07.2007г. Съгласно чл.32 ал.6 от ОУ на ищеца, клиентът на топлинна енергия следва да заплаща потребената енергия по утвърдена от КЕВР цена, като в противен случай дължи обезщетение в размер на законната лихва за всеки ден на забава, считано от изтичане на 30-дневнен гратисен период. Ответникът, не е изпълнил задължението си да заплаща в определените срокове цената на потребената топлинна енергия в сграда етажна собственост на адрес гр.Р., бул. ** на посочената стойност, че е издадена заповед по чл.410 от ГПК по гр.д. №2153/2019г. на РРС за претендираните суми.

Ответникът чрез особен представител депозира отговор. Оспорва претенциите, иска назначаване на съдебно техническа експертиза. Възразява по отношение на приложените фактури и дебитно известие към тях.

            След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следните фактически обстоятелства:  Ответникът е подал заявление до ищеца, съответно била открита партида на негово име за имот в гр.Р. бул.**, съответно в процесния период 30.11.2018г. до 26.06.2019г. отищецът издавал на негово фактури за потребената топлиненна енергия. Имотът бил прехвърлен на друго лице на08.11.2016г., което съответно подало завяление за промяна на патридата.

            От приложена справка за използвана топлинна енергия  и индивидуална справка, фактури задълженията на ответника за процесиня период същите са в размер на1433,92лв. главница както и 85,69лв. обезщетение за забавено плащане.

             По реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. 2153/2019 г. е издадена заповед за изпълнение срещу ответника за претендираните суми.

От заключението на вещото лице по изготвената съдебно техническа експертиза се установява, че абонатна станция №180 е с проектна мощност 166,261 кВт и захранва с топлинна енергия жилищни имоти с обща кубатура 4314 куб.м., а само частта на имота с аб.№ 13836 - е 190 куб.м. или 4,40% от общия обем. Имотът на ответника е присъединен към сградната инсталация с подадена молба 1982 г. От индивидуалните справки в имота има монтирани отоплителни тела с уреди и отоплително тяло по мощност за отопление в банята - щранг лира с проектна мощност от 572Вт. През отоплителен сезон 2018/2019 г., започнал на 13.11.2018 г. и е приключил на 25.04.2019 г. и е продължил 164 дни като общо подадената топлинна енергия към абонатната станция е 131,3960 мВч на стойност 13 200,56 лева с вкл.ДДС. Подадената към абоната топлинна енергия общо е 13,938мВч на стойност 1 400,28 лв. с вкл.ДДС в т.ч. отопление с тела с уреди 11,020 мВч на стойност от 1 107,00 лева; отопление с тяло по мощност щранг лира 572Вт - 1,296 мВч на стойност 130,16 лева. и енергия отдадена от сградна инсталация 1,624 мВч на стойност 163,12 лв. В имота на ответника има монтирани отоплителни тела с индивидуални измервателни уреди видно от индивидуалната справка за имота. Количеството топлинна енергия, отдадена от отоплителните тела с уреди за отчитане съгласно Методиката за дялово разпределение е равна на произведението от топлината енергия за една дялова единица и броя на отоплителните тела с уреди за отчитане на потреблението. Подадената енергията за отопление с отоплителни тела с уреди - радиатори е 11,020 мВч на стойност от 1 107,00 лева. По отношение на отопление с тяло по мощност - щранг лирата на ответника е изчислена такава като отоплителното тяло равна на 494Вт. От направените контролни изчисления експертизата констатира, че енергията подадена към отоплителното тяло щранг лира е 0,796мВч т.е топлинния счетоводител е начислил правилно по изравнителната сметка енергията за лира на стойност 55,77 лева с ДДС. Общо за абонатната станция №180, подадената топлинна енергия е отчетена с топломер минал метрологичен контрол. Потребената от абоната енергия е отчетена с индивидуални разпределители, описани по номера, местонахождение, размери и скала във формуляр за отчет. За потребената топлина енергия ищеца е издал 8 броя данъчни фактури описани в справка-приложение №1, явяваща се неразделна част от заключението. Всички издадени данъчни фактури от ищеца са осчетоводени за съответния данъчен период. Дължима сума сумата от 1 491,98лв. в т.ч. 1 407,49лв. за потребена топлинна енергия и 84,50 лв. законна лихва съобразена с едномесечния гратисен период. Съдът няма причина да не кредитира заключението като компетентно, обосновано неоспорено от страните.

             Въз основа на така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи: Предявеният установителен иск е допустим, тъй като чл.415 от ГПК предвижда, след като е издадена заповед за изпълнение и има подадено възражение от длъжника, заявителят предявява установителен иск за сумата, която му е присъдена със заповедта за изпълнение. Досежно топлоподаването, осъществявано от ищеца се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, Наредба №16-334/06.04.2007 г. и Общите условия за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация Разград” ЕАД на потребители за битови нужди. Съгласно разпоредбата на чл.153 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост присъединени към абонатна станция, са потребители на топлинна енергия. Ответникът е потребител на топлинна енергия в процесния период, на топлоснабдения имот видно от приложените справка за лице, на името на същия е била открида патридата. Съгласно и ТР №2/2017г. по т.д. №2/17г. на ОСГК ВКС предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлинното предприятие. В качеството на клиент е страна в продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие. Поради което намира, че между страните по делото е налице валидно облигационно отношение във връзка с продажба на топлинна енергия, поради което ответникът е длъжен да заплаща същата, при условията и по реда на съответната наредба. От приложената индивидуална справка и фактури е видно, че партидата е за имота на посочения адрес, на който е начислено задължението. За претендираните суми са представени надлежни писмени доказателства, които не са оспорени. Размерът на претендираната от ищеца потребена топлинна енергия за процесния период е установен от заключението по изготвената експертиза. Поради което съдът приема, че действително е ползвана в имота и главният иск е основателен в размера посочен от вещото лице  1407,48лв.,  а до предявения размер от 1433,92лв. следва да се отхвърли. Съгласно чл.32 ал.1 от ОУ на договорите за продажба на топлинна енергия от Топлофикация Разград ЕАД на потребители за битови нужди, купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок, след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл.32 ал.6 от ОУ при неизпълнение в срок на задълженията по ал.1, купувачите заплащат обезщетение в размер на законната лихва от деня на забава. По отношение на претенцията за законната лихва дължима от ответника за периода от 31.12.2018г. до 29.10.2019г. е в размер на 84,50лв., като до първоначално предявения размер следва да се отхвърли.

               На ищеца следва да бъдат присъдени направените по настоящото производство разноски на основание чл.78 ал.1 от ГПК, съразмерно уважената част от иска, които са  в размер на 76,97лв.  внесена държавна такса, 100лв. юрисконсултско възнаграждение - на основание чл.78 ал.8 от ГПК вр. с чл. 25 ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ, 35.0лв. депозит за вещо лице и 168лв. за особен представител на ответника, или сума в размер на 681,07лв. Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. на ОСГТК, съдът в това производство се произнася по дължимостта на разноските в заповедното производство. Поради което ответникът следва да заплати на ищеца и сумата 29,78лв. за разноските по ч.гр.д. №2153/2019г. на РРС.

             Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

            ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н.Д.Н., ЕГН**********, адрес ***, че дължи на “Топлофикация Разград” ЕАД ЕИК ********* със седалище гр.Разград и адрес на управление Индустриален квартал, ул.”Черна”, сумата 1407,48лв./хиляда четиристотин и седем лева и четиридесет и осем стотинки/ главница за потребена топлинна енергия за периода 30.11.2018г. до 26.06.2019г., ведно със законната лихва от 30.10.2019г., сумата 84,50 лв./осемдесет и четири лева и петдесет стотинки/ обезщетение за забава за периода от  31.12.2018г. до 29.10.2019г., като отхвърля исковете до първоначално предявените размери като неоснователни

ОСЪЖДА Н.Д.Н., ЕГН**********, адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на “Топлофикация Разград” ЕАД със седалище гр.Разград и адрес на управление Индустриален квартал, ул.”Черна”, ЕИК ********* сумата 681,07лв. шестотин осемдесет и един лева и седем стотинки/ за направените по делото разноски, както и сумата 29,78лв./двадесет и девет лева и седемдесет и осем стотинки/ за разноски по ч.гр.д. №2153/2019г. на РРС.

            Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

           

                                                           

                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: