РЕШЕНИЕ
№ 78
гр. В**, 11.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВОС, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:СВ* Ж. С*
Членове:В*Й. М**
Г* П. Й*
като разгледа докладваното от Г* П. Й* Въззивно гражданско дело №
20211300500365 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Дял втори ,Глава двадесета ГПК /въззивно
обжалване/.
С решение № 314 от 09.07.2021 г., постановено по гр. д. 332 по описа
на ВРС за 2020 г. е признато за установено по предявения отрицателен
установителен иск от М. Л. П. с ЕГН ********** от с. Б* Р*, общ. Видин и К.
М. Л. с ЕГН ********** от гр. В* против „Ч* Р** Б**“АД- С** с ЕИК *** със
седалище и адрес на управление: гр. С**, бул. Ц** ш* **, бл. Б** М*, Бизнес
център, че ищците не дължат на „Ч* Р** Б**“АД- София с ЕИК ** сумата от
1002.29 лева - едностранно начислена сума корекция на сметка за неизмерено
количество електрическа енергия за периода от 10.10.2019 г. до 10.01.2020г.
за обект, находящ се в гр. В*, ул. Е*Й* I бл. *, вх.*ап.*, за която сума е
издадена фактура № **********/14.01.2020г. с клиентски номер
530001243950.
Осъден е ответникът „Ч* Р** Б*“АД- С* с ЕИК ** със седалище и
адрес на управление: гр. С* бул. Ц* ш* 159, бл. Б* М*, Бизнес център да
1
заплати на М. Л. П. с ЕГЕ1 ********** от с. Б* Р*, общ. В* и К. М. Л. с ЕГН
********** от гр. В* разноски в настоящото производство в общ размер на
525.00 лева.
Така постановеното от първоинстанционния съд решение е обжалвано
от „ Ч* Р** БЪЛГАРИЯ”АД, ЕЖ **, с адрес и седалище на управление в гр.
С* 1784, С* община, р-н „ М* “, бул. „ Ц* ш* ” № *, Б*М*Бизнес Център,
чрез юрисконсулт А* Ф* против Решение № 314 от 09.07.2021 г. по гр.д.
№ 332/2020 г. на РС - В*, ГК -III -ти състав .Поддържа се ,че решението
е недопустимо, поради се иска да се обезсили същото, като се върне делото
на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск. В случай, че
се приеме горецитираното Решение за допустимо, се иска да се отмени
изцяло като неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено в
нарушение на материалния и процесуалния закон, като съдът се произнесе по
съществото на спора и се отхвърли иска като неоснователен,поради следните
съображения:
С атакуваното Решение първоинстанционният съд бил установил в
мотивите си, че: „Логиката на ПИКЕЕ е чрез преизчислението,
разпределителното дружество да се компенсира за неточно измерване на
количеството потребена ел. енергия. В случая обаче, при липса на такава
консумация от същите, ответното дружество е следвало, при извършване на
корекцията да съобрази този факт. Противното, означава неоснователно
обогатяване на ответника за сметка на потребителя, което е необосновано,
несправедливо и в разрез с разпоредбите на ЗЗП“.
На това основание съдът бил уважил предявения иск и бил постановил
Решение, с което приемал за установено по отношение на „Ч* Р* Б*” АД, че
ищците М. Л. П. и К. М. Л. не дължат сумата от 1002.29 лв., начислена
стойност на електрическа енергия по фактура № **********/14.01.2020 г.
Правят се въззивни оплаквания срещу тези изводи на съда, както
следва:
Преди всичко, видно от мотивите и диспозитива на цитираното
Решение, съдът се бил произнесъл по предявен от ищците установителен иск.
Въпреки това, видно от петитума на исковата молба, ищците искали от съда
да признае за установено по отношение на ответника, че не дължат сумата по
процесната фактура, както и че молят съда да осъди ответното дружество да
2
върне предварително заплатената от ищците сума по фактура в размер на
1002.29 лв. Както се установява от приложената към исковата молба Разписка
№ 0400010367728206/29.01.2020 г. на „И*“ АД, ищците били заплатили
предварително претендираната по процесната фактура сума.
Като предпоставка за допустимостта на установителния иск по чл. 124,
ал. 1 от ГПК нарочно се подчертавало изискването за интерес от
установяването, макар че интересът от търсената с иска защита бил
процесуална предпоставка на всички искове. Липсвал интерес от
установителен иск, когато спорното право можело да бъде предявено чрез
осъдителен или конститутивен иск, защото и чрез тези искове щял да се
разреши със сила на пресъдено нещо гражданския спор, но едновременно с
това щели да се постигнат и присъщите им защитни цели. Ето защо спрямо
тези права, които можели да бъдат предмет на други искове, установителният
иск бил субсидиарна форма на защита. Тя влизала в действие, когато те са
недопустими. С оглед на това, доколкото ищците щели защитят по-пълно
правата си с осъдителен иск, с който да поискат връщане на платената вече
сума, за тях не бил налице правен интерес от това да водят дело по
установителен иск, тъй като след приключване на производството по
установителния иск те трябвало да заведат след това и осъдителен иск,
поради това, че установителното решение нямало да може да им послужи да
реализират правата си. Правният интерес бил абсолютна процесуална
предпоставка за предявяване на установителен иск, за който съдът следи
служебно.
Поради горното се поддържа ,че е налице липса на произнасяне от съда
по предявения от ищците иск с правно основание чл. 55. ал. 1, предложение
първо от ЗЗД, като така постановеното решение на РС - В* е недопустимо.
На следващо място, в случай че съдът приеме оспорваното Решение за
допустимо, се иска да се има предвид, че както станало ясно с приетата по
делото тройна СТЕ, безспорно се установило наличието на извършена
промяна в схемата на свързване на процесния електромер, който обаче не бил
единственият манипулиран уред за измерване. Видно от събрания по делото
доказателствен материал, на процесната дата 10.01.2020 г. е била извършена
специализирана полицейска проверка ,при която била установена промяна в
схемата на свързване на общо пет броя електромери,вследствие на което в РС
3
- В* били образувани четири броя съдебни производства - гр.д. № 331/2020 г.
(впоследствие прекратено и изпратено по компетентност на СРС), гр.д. №
330/2020 г. и гр.д. № 254/2020 г.
По повод последното посочено дело, гр.д. № 254/2020 г., ОС - В* се
произнесъл с Решение № 72 от 05.06.2021 г. по в.гр.д. № 84/2021 г., в
мотивите на което било посочено, че „ответникът при условията на пълно и
главно доказване бил доказал, че са налице всички условия за извършване на
корекционна процедура в съответствие със законовите изисквания“. В
посоченото Решение било изтъкнато още, че „в конкретния случай е била
констатирана променена схема на свързване, водеща до неотчитане на
консумираната електрическа енергия в ползва на потребителя „.
Също така, аналогична била ситуацията и при Решение № 105 от
25.06.2021 г. по в.гр.д. № 101/2021 г. по описа на ОС - В* (гр.д. № 330/2020 г.
на РС - Видин), където съдът отново бил преценил, че „ в конкретния случай
е било констатирано променена схема на свързване, водещо до неотчитане на
консумираната електрическа енергия в полза на потребителя „.Видно от
изложеното, променената схема на свързване е налице при всички пет броя
електромери. Това било така, тъй като според изводите по изготвените по
делата експертизи, дори и тези които били оспорени от ответното дружество,
ставало ясно, че нулевите проводници на всичките пет електромера са били
захванати за един и същ болт. След като гайката, прикрепваща същия този
болт е била развита, нулевите проводници на петте електромера били спрели
да функционират, поради което всички СТИ били с тъмен дисплей. Иначе
казано, една и съща манипулация била довела до идентичен резултат при
всички засегнати електромери. По отношение на твърдението в оспорваното
Решение, че ищците не били потребили посоченото количество ел. енергия и
съответно не дължали плащане, се поддържа,че същото е неоснователно и се
излагат следните съображения:
В новия ПИКЕЕ не бил посочен размерът на корекцията да се определя
според „реално потребено“ количество енергия, след като именно
извършената промяна в схемата на свързване била препятствала измерването
на енергията в пълен размер. Била е извършена промяна в схемата на
свързване, поради което процесното СТИ не отчитало изцяло потребяваната
ел. енергия, но корекционната процедура по реда на Раздел IX от ПИКЕЕ, във
4
връзка с чл. 83, ал. 1 т. 6 от Закона за енергетиката, нормативно определяла
начина, по който да се извършва преизчисление на сметката за минал период,
а не за измерване на реалното потребление, което реално потребление е било
възпрепятствано чрез неправомерно въздействие върху схемата на свързване
на средството за търговско измерване/СТИ/. Този извод се потвърждавал и от
постановеното по реда на чл. 290 от ГПК Решение № 118 от 18.09.2017 г. по
т.д. №961/2016 г. на ВКС, съгласно което „следователно с изменението на
ЗЕ/обн. ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ и приетите въз основа на
законовата делегация ПИКЕЕ :“е предвидена възможност за доставчика на
електрическа енергия да коригира едностранно сметките на потребителите
във всички случаи на неизмерена или неточно измерена доставена
електроенергия, като с оглед конкретната причина за неизмерването или
неточното измерване е предвиден начин на извършване на корекцията. Тази
процедура въвежда обективни правила за измерване на доставената, но
неизмерена или неточно измерена електрическа енергия, като освобождава
доставчика от задължението да докаже периода на неточното измерване и
реално потуебеното количество електроенергия...“ Начинът на формиране на
размера е описан в приложената по делото Справка за преизчислени
количества електрическа енергия, като съответствието му с методиката на
ПИКЕЕ било установено с отговора по 5-ти въпрос на ответното дружество
към тройната СТЕ.
Макар че въпросът дали начисленото количество ел.енергия можел или
не можел да премине през разпределителните съоръжения изобщо не
следвало да се разглежда при решаване на казуса, тъй като ПИКЕЕ не
поставял изискване изчислената по разписания в този нормативен акт енергия
да може реално да премине през съоръженията, а само посочвал методиката и
формулата, по която следва да се извърши преизчислението.В конкретния
случай енергията, която била начислена реално можела да премине през
конкретните присъединителни съоръжения. За доказване на горното тройната
СТЕ дала положително становище в отговора си по 8-ми въпрос на ответното
дружество.
Накрая, но не и по значение, искрено учудване будело становището на
първоинстанционния съд в посока, че ответното дружество като собственик
на СТИ не било направило необходимото да запази собствеността си и така
било създало предпоставки за евентуално неправомерно въздействие върху
5
повече от едно СТИ. Не ставало ясно как, изпълнявайки задълженията си към
потребителите да доставя 24 часа в денонощието ел. енергия с определено
качество, ответното дружество било създало предпоставки за въздействие
върху собствените си СТИ. В този случай, съдът бил пропуснал да отчете
обстоятелството, че проверката на ответното дружество била извършена по
сигнал от страна на полицията. На процесната дата била проведена
специализирана полицейска операция от страна на ОД на МВР - В*, Сектор
„Противодействие на икономическата престъпност“, като видно от
приложените към делото писма от ОД на МВР - В*, в резултат от операцията
започнало разследване по пет образувани досъдебни производства. Обект на
проверката били и няколко входа в жилищни блокове около процесния имот,
като съдът не бил преценил правилно, че ел.таблата в проверяваните обекти
са били многократно разбивани, т.е. предпазния щит на процесното табло е
бил последователно повреждан, което и предоставяло свободен достъп до ел.
таблата.
Ответното дружество отговаряло за най-голямата лицензионна
територия в Република Б* с над 2 милиона потребители, като не било
възможно поставянето на непрекъсната 24-часова физическа охрана на всяко
електромерно табло. След извършената проверка и последвалото заваряване
на цялото табло на 10.01.2020 г., до днешна дата не били констатирани други
манипулации по измервателната система.
Предвид изложеното се иска да се обезсили като недопустимо Решение
№ 314 от 09.07.2021 г. на РС - В*, постановено по гр.д. № 332/2020 г., като се
върне делото на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск.
В случай, че се приеме, че постановеното решение е допустимо, се иска
да се отмени изцяло Решение № 314 от 09.07.2021 г. на РС - В*, постановено
по гр.д. № 332/2020 г. и съдът да се произнесе по същество, като отхвърли
изцяло предявения иск.
Прави се искане да бъда присъдени и направените по делото разноски
пред двете съдебни инстанции, както и юрисконсултско възнаграждение.
Ответниците М. Л. П. и К. М. Л., чрез адвокат и пълномощник Р.Х. Д.
и съдебен адрес гр. В*, ул.”6-ти септември” №5 са депозирали писмен
отговор на подадената въззивна жалба,в който оспорват подадената въззивна
жалба като недопустима , а по същество неоснователна.
6
Сочат,че доводите на жалбоподателят относно недопустимостта на
решението били в противоречие със законовите разпоредби и трайната
съдебна практика.Искът ,предявен от ищците,бил допустим било тяхно право
да изберат пътя на търсената правна защита.
Поддържа се ,че първоинстанционното решение е правилно, обосновано
и законосъобразно,постановено след внимателен и задълбочен анализ на
всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, като било налице
и произнасяне защо съда приема и цени едни доказателства, а други не, като
била налице и внимателна и задълбочена съпоставка в тяхната съвкупност на
доказателствата.Правилно били приложени и законовите разпоредби, а
твърденията в противна насока на жалбоподателя говорели за непознаване на
нормите и практиката на ВКС.
Твърдят,че по делото се установило, че ищците притежават недвижими
имот представляващ апартамент 4, във вход „Д”, ул. ”Е*Й* I” № * в гр.В*,
който бил свързан към електропреносната мрежа на страната
,експлоатирана от ответника с клиентски № 530001243950 на посочения
адрес. Жилището било собственост на ищците по силата на нотариален акт по
наследство ,приложен по делото.
Ответникът бил дружество по експлоатация на електроразпределителна
мрежа, средно, високо и ниско напрежение за пренос и разпределение на
ел.енергия е цел доставка на потребителите доставчик на електрическа
енергия, съгласно дадената му лицензия от ДКЕВР.
Сочат,че с писмо № 14Т2 133629 от 13.01.2020 година дружеството
уведомило ищците, че ще бъде извършена корекция на сметката за продадена
ел.енергия за обект на адрес гр.В*, ул."Е* Й* I” № *, вх.*, ап.* за което бил
съставен констативен протокол №3028655 от 10.01.2020 година и че ще бъде
извършена корекция на сметката му консумирана електрическа енергия, за
което ищците щели да бъдат уведомени. Констативен протокол не бил
връчен на ищците, нито те били запознати с констатациите в него, нито се
посочвало за кой период ще бъде извършена корекцията на сметката.
Твърдяло се, че на 10.01.2020 година била извършена проверка на
измервателната система на апартамент № 4, за която ищецът не бил
информиран и на която не бил присъствал той или член на домакинството му
или на етажната съсобственост. Въпреки че се касаело за жилищен блок с
7
множество апартаменти, не били извикани представители на живущите, а на
Федерацията на потребителите, които били вече осигурени предварително.
Извършена била проверка на множество измервателни уреди /електромери/
без представител на живущите или етажната собственост. Разпитаният
свидетел Цвятко заявил пред първата инстанция, че е чул от
домоуправителката на входа,че не била извикана въобще.
С фактура №00003255372 от 14.01.2020 година била начислена
допълнителна електрическа енергия по констативен протокол /не се посочва
кои/, за периода без да било посочено кой е този период в размер на 1002,29
лева. Ответникът твърдял, че допълнителната електрическа енергия е
начислена на основание чл.50, ал.2 от ПИКЕЕ.
Фактурите и корекцията на сметките били извършени преди да е
уведомен ищецът за проверките и да са му връчени протоколите по нея.
Ищците се наложило да платят и сумата по корекцията под страх от
изключване на електрическата енергия на апартамента, което било сторено с
разписка № 0400010367728206 от 29.01.2020 година.
Поддържа се ,че по делото не е спорно обстоятелството, че
електромерът е собственост на ответника. Същото така се установило, че
тъмният дисплей на електромера не се дължи на нерегламентиран достъп, тъй
като всички пломби и защити на СТИ са запазени в момента на проверката и
са разрушени от ответника, които ги е подменил. Към заключението била
приложена и характеристика на електромера на ищеца. Видно от
приложените документи и характеристики ,същият имал защита срещу
нерегламентиран достъп и неточно отчитане ,изразяващ се в т.н. върната
ел.енергия. Ответникът във всеки един момента можел да провери дали
действително има ползвана ел.енергия от ищеца без той да я заплаща,но не го
бил направил. Електромерното табло ,в което било поставено СТИ на
въззиваемите и на другите потребители, около 20 на брой, не отговаряло на
стандартите и изискванията ,заложени в Закона и подзаконовите
нормативниактове. Установило се по безспорен начин, както от разпитаните
свидетели, така и от изслушаните експертизи, че на таблото липсват
предпазни врати ,заключени по съответният начин. Жалбоподателят не
оспорвал това обстоятелство, но го премълчавал. СТИ било негова
8
собственост и той отговарял за неговата редовност, годност и охрана.
Трябвало да го постави в табло, защитено е две врати ,едната от която
прозрачна ,с възможност за видимост на показанията му.
Ответникът не бил изпълнил законовото си задължение да осигури
надеждно и сигурно СТИ на ползвателите на ел.енергия и същият не можел
от тези свои неправомерни действия да черпи права, а именно да начислява
хиляди левове допълнителна ел.енергия на ползватели. Съгласно чл.42, ал.5
от ПИКЕЕ обслужването на измервателната система се извършва най - малко
веднъж на три месеца. Задължение на ответникът било да извършва тези
проверки, като това било включено в цената на плащаната ел.енергия и бил
калкулиран разход за дружеството- жалбоподател.
Сочи се ,че никой от свидетелите пред първата инстанция не можал да
отговори, нито било посочено в констативният протокол как е прекъсната
нулевата клема в таблото. Вещите лица заявили, че трябва да се отвие гайка и
болта, но свидетелят Торньов -служител на ЧЕЗ, извършил проверката, по
негови данни заявил, че на въпросната гайка и болт имало и други
проводници, свързани с нулата, нулеви за другите електромери. Липсвало
описание на фактическа обстановка в самият констативен протокол, това го
потвърдили и вещите лица при разпита в съдебна зала. Как е извършено това
прекъсване на нулевата клема, която е била вързана към други проводници,
оставало неясно.
Иска се да се има впредвид ,че преди издаване на констативния
портокал и след неговото издаване консумацията на този ползвател не се била
променила, напротив, останала била същата.
Иска се да се отхвърли подадената въззивна жалба като неоснователна и
недоказана и да се потвърди решението на районният съд като правилно и
законосъобразно и да се присъдят разноските в настоящата инстанция.
Въззиваемият оспорва въззивната жалба в с.з.
ВОС ,след като взе предвид събраните по делото доказателства по
отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :
Твърди се от ищците, че са потребители на ел.енергия за имот ап. 4,
находящ се в гр. В*, ул.“ Е* Й* I“ 23, вх. Д. ет. 2 с клиентски номер
530001243950. Посочва се, че с писмо от 13,01.2020г. ответното дружество ги
9
уведомило, че ще бъде извършена корекция на сметката за ел.енергия, за
което бил съставен КП № 302655 от 10.01.2020г. , който протокол не е
връчван на ищците. На 10.01.2020г. е извършена проверка на измервателната
система на. апартамент № 4. за която ищците не са информирани и не е
присъствал член на домакинството. С фактура от 14.01.2020г. е начислрна
допълнителна ел.енергия в размер на 1002.29 лева. Начислена е и ел.енергия
по фактура от 27.12.2019г. за периода от 17.11.2019г. до 17.12.2019г.
Ищциде'твърдят, че не дължат сумите, начислени по коригираните сметки,
тъй като не са налице основания за корекция.
Иска се от съда да постанови решение, с което да се признае за
установено по отношение на ответника, че ищците не дължат сумата от
1002.29лева по издадената фактура от 14.01.2020г.и да осъди ответника да му
върне заплатената от него сума в размер на 1002,29 лв.
Ответникът в срока за отговор на исковата молба е оспорил исковата
претенция като неоснователна. Наведени са доводи, че на 10.01.2020г.
служители от отдел „Нетехнически загуби“ са извършили проверка на СТИ ,
обслужващ апартамент на адреса на ищците. Съставен е КП в присъствието
на двама свидетели, отразено е че потребителят е търсен, но не е намерен.
Проверката е установила промяна в схемата на свързване на
ел.измервателната система, изпратено е писмо до клиента и е извършена
корекция на сметката.
В хода на производството ищцата Ц* К* П.а е починала и с протоколно
определение от 15.03.2021г. съдът е конституирал на мястото на починалата
ищца нейните наследници - М. Л. П. и К. М. Л..
По делото са събрани писмени и гласни доказателства, назначена и
изслушана е съдебно-техническа експертиза и тройна такава.
От фактическа страна не е спорно, че ищците са абонати на ответника с
клиентски номер 530001243950 и че за обект на потребление, находящ се в
гр. В*, ул. „Е* Й*“ I №*, вх. *, ет* ,ап. 4 е начислена сума за плащане по
фактура № 3255372/14.01.2020г., издадена въз основа на констативен
протокол.
Видно от Констативен протокол № 302655/10.01.2020г., служители на
„Ч* Р* Б* „АД , в присъствие на двама свидетели- представители на
Федерацията на потребителите, са извършили техническа проверка на
10
електромер с фабричен № **********, монтиран да отчита потребената ел.
енергия от абоната в имота, като са установили, че дисплеят на електромера е
тъмен, констатирана е промяна в схемата на свързване, състояща се в
следното: измерителната нула на електромера е прекъсната от нулевата клема
в таблото, при което изразходената от потребителя електрическа енергия не
се измерва от електромера.
Посочено е също, че електромерът на потребителя се намира в общо
електромерно табло във входа в мазето.
Проверката е била извършена в отсъствието на потребителя и в
присъствието на двама представители на Федерацията на потребителите и
представител на полицията. Съставеният КП е подписан от представител на
РУ - В* - И* Д* И*.
Въз основа на КП е изготвено предложение за корекция на сметка, като
са изпратени и писма до абоната за извършената проверка на електромера,
както и за издадената корекционна фактура.
Не се спори между страните ,че ищците са заплатили процесната
коригирана сума за консумирана ел.енергия с разписка от 29.01.2020 г.
По делото е приета съдебно- техническа експертиза, в която вещото
лице след запознаване с документите по делото и след оглед на ел.
съоръженията при ищеца, е посочило че няма въздействие върху ел.
инсталацията и електромера. Според неговото заключение е налице
несъответствието на таблото с изискванията в горната част, където кабелите
не са в снопове и поставени в изолационни тръби, а са разпилени свободно,
което дава възможност за допълнителна индукция и пресичане на магнитните
потоци, получило се е пренатоварване на някоя от инсталациите в процесното
табло, тъй като те са пет електромера с такъв кабел и такъв дисплей.
Пренатоварването се дължи на това, че ел. инсталацията, която е на 10 кв.мм
сечение, както е описано, може да поеме до 10 кВтч мощност. Това означава,
че ако в някое от жилищата на горните етажи се включи потребление на
консуматори над 10 кВтч, но по-малко от 14,5 кВтч, главният предпазител е
63 А, неговият главен бушон не се изключва, но може да се получи, нагар в
мястото на свързване, където се свързват кабелите. Това е станало най-
вероятно в общата шина на електромера. В процесния случай, консумацията е
минимална, варира от 3.00 лв. до 6.00 лв. на месец.
11
Вещото лице е посочило още, че за девет месеца преди проверката от
комисията и съставянето на констативния протокол, както и четири месеца
след нея, видно от описаните фактури, консумацията в жилището на ищеца е
минимална, една и съща е за предходния и за следващия месец. Дори след
като техниците са възстановили схемата на свързване, консумацията е
останала същата.
Според вещото лице, тъмният дисплей може да се дължи основно на
три причини:
-първата : ако електромерът е дефектирал, но този е нов и не подлежи на
проверка;
-втората: ако умишлено се прекъсне кабела на нулевата шина, т.е. да има
манипулация, прекъсване на кабела. Това може да се извърши от специалист,
притежаващ съответната компетентност и спазващ съответните изисквания
по време на работа, тъй като това е риск за живота.
-третата : от претоварване, което според вещото лице е най-логичният и
приемлив вариант. Допълнително влияние оказват кабелите в горната част,
влизайки в тавана, които не са поставени в снопове.
По делото е приета и тройна съдебно - техническа експертиза, в която
вещите лица са посочили, че при прекъсване на измервателната нула към
електромера консумираната ел.енергия не се отчита, има непълно отчитане
от електромера на потребената от ищеца ел.енергия. Посочили са също, че
СТИ е изправно и в метрологична годност. На 12.07.2019г. е сменен
предишният електромер и е поставен процесният електромер. За периода 90
дни преди проверката на 10.01.2020г. не е извършвана техническа проверка на
СТИ. Непълното отчитане на консумираната ел.енергия се дължи на
механично въздействие - прекъсване на измервателната / оперативната/ нула
към СТИ електромер. Наличието на тъмен дисплей може да се дължи на
несъответствията на ел.таблото/липсата на щит и надлежно осигуряване
срещу неправомерен достъп/ и ел. инсталацията с изискванията. Другата
причина е наличието на умишлена външна манипулация с неизяснена цел,
което обаче за ищеца не би го облагодетелствала с незаплатена ел.енергия,
тъй като консумацията в жилището е минимална по -малко от 7.00 лева на
месец с ДДС.
Според заключението, преизчислението на консумираната ел.енергия е
12
извършено математически правилно, при спазване на методиката на чл. 50,
ал. 2 от ПИКЕЕ / в сила от 04.2019г./. Същото е извършено за период 90 дни
назад. Количеството ел.енергия от 5134 квтч, определено в справката за
преизчислени количества ел.енергия може да бъде доставено до абоната,
същото е ½ от пропускателната способност на присъединителните
съоръжения за 8 часа.
Така установената фактическа обстановка се установява по несъмнен
начин от събраните по делото доказателства и по същество не се оспорва от
страните нито пред районния съд,нито пред въззивната инстанция.Спорът е
относно приложимия закон.
При тази фактическа обстановка Видинският окръжен съд прави
следните правни изводи:
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта му в обжалваната му част, а по
всички останали въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният съд не може да се произнася по основания за неправилност
на въззивното решение, извън посочените във въззивната жалба, освен в
случаите, когато прилага материалния закон, определяйки сам точната
правната квалификация на предявените искове и на насрещните права и
възраженията на страните. Вън от това той проверява само посочените в
жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата
процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически
констатации на първоинстанционния съд. В този смисъл е и установената
задължителна съдебна практика, обективирана в решения на ВКС,
постановени по реда на чл. 290 ГПК: решение № 57 от 12.03.2012 г. по гр. д.
212/2011 г. IV г. о.; решение № 230 от 10.11.2011 г. по гр. д. № 307/2011 г. II г.
о., решение № 385 от 18.04.2012 г. по гр. д. № 1538/2010 г.
Съгласно задължителните указания и разясненията относно
правомощията на въззивната инстанция предвид разпоредбата на чл. 269 от
ГПК, дадени с т. 1 и мотивите към нея от тълкувателно решение №
1/09.12.2013 г. на ОСГТК, въззивният съд се произнася служебно само по
въпросите относно валидността и процесуалната допустимост на
първоинстанционното решение, а при проверката относно правилността на
същото -само за приложението на императивни материал но правни норми и
13
когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за
интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при
произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права,
личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното
жилище; като по останалите въпроси въззивният съд е ограничен от
релевираните във въззивната жалба основания и в рамките на заявеното с нея
искане за произнасяне от въззивния съд.
Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е валидно –
постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на родовата и
местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на правораздавателната
власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано. Депозираната
срещу него въззивна жалба е подадена в преклузивния срок, от надлежна
страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество, въззивната жалба се явява основателна,
поради следните съображения:
С осъдителния иск ищецът иска от съда:
1) да установи със сила на пресъдено нещо, че в полза на ищеца срещу
ответника съществува неудовлетворено гражданско притезание;
2) да допусне принудително удовлетворяване на притезанието срещу
ответника Допускането на принудително удовлетворяване срещу ответника
намира израз в неговото осъждане. Затова осъдителният иск включва винаги
искане да се осъди ответникът.
Защитата, която се търси с осъдителния иск , включва в себе си
защитата, която се търси с установителния иск, но не се изчерпва с нея.
Затова, докато решението по установителен иск се ползва само със сила на
пресъдено нещо, решението по осъдителния иск се ползва не само със сила
на пресъдено нещо, но изспълнителна сила . С такава сила се ползва обаче
само решението, с което осъдителния иск се уважава. То установява
наличността на неудовлетворено притезание и допуска принудителното му
удовлетворяване. Решението, с което осъдителния иск се отхвърля, отрича
наличността на такова притезание и затова се ползва само със сила на
пресъдено нещо, която брани ответника срещу неоснователната претенция на
ищеца.
Понеже се ползва с изпълнителна сила, осъдителното решение е
14
изпълнително основание . От тази гледна точка осъдителният иск може да се
определи като искане да се издаде в полза на ищеца срещу ответника
изпълнително основание, удостоверяващо нуждаещо се от удовлетворяване
притезание със сила на пресъдено нещо. Така се обяснява и наименованието,
което някои процесуалисти дават на осъдителния иск , а именно
„изпълнителен иск“ или „иск за изпълнение“.
Функцията на осъдителния иск е да открие пред ищеца вратите на
принудителното изпълнение. От същността и функцията на ОИ се определят
неговият предмет, както и кои са надлежни страни по него.
Предмет на осъдителния иск по правило е: 1) претендирано от ищеца
изискуемо притезание за определена престация от страна на ответника; или 2)
претендирана от ищеца отговорност на ответника със своя вещ за чужд дълг
(Чл. 149, ал. 2 ЗЗД). Само тези права могат да бъдат предмет на осъдителния
иск , защото само те могат да бъдат предмет на търсеното с осъдителния иск
принудително изпълнение .
Предметът на осъдителния иск е в сравнение с предмета на
установителния иск много по-ограничен. Въпреки това осъдителният иск на
практика се използва много по-често от установителния иск, защото случаите
на нужда от осъдителния иск възникват много по-често и нуждата от
защита чрез осъдителния иск е по-остра.
Установителен иск е този, чийто петитум се ограничава с искането да
се разреши граждански спор със сила на пресъдено нещо. Търсената с него
защита се изчерпва в силата на пресъдено нещо, с която спорното право
(правоотношение) се потвърждава или отрича. Затова установителният иск
изразява в най-чист вид същността на исковия процес.
Функцията на установителния иск е да брани гражданските права само
срещу това смущение, което правният спор предизвиква. Установителният
иск цели да внесе яснота, определеност и безспорност в гражданските
отношения, като разпръсне „облаците на съмнението“, обкръжаващи
спорното право, преди да се е стигнало до по-остри форми на
правонарушение. Спрямо тях установителен иск се явява като превенция.
Стигнало ли се е до тях преди да бъде предявен, той става безпредметен,
защото влиза в действие по-интензивен способ за защита - осъдителният иск.
Спрямо него установителен иск УИ е субсидиарен . Понеже правните
15
спорове бързо прерастват в нарушаване на граждански права,
установителните искове са много по-редки от осъдителните. От друга страна,
установителният иск е най-приспособеното средство за защита срещу
правната привидност нищожност и особено симулативност, , заплашваща
интересите на страните и на третите лица, респ. срещу принудително
изпълнение, осъществявано без изпълняемо право .
Същността и функцията на установителния иск обясняват защо в
сравнение с другите искове той е най-широко допустим с оглед на предмет и
легитимирани страни.
Правоотношението, предмет на установителния иск , трябва обаче да
се твърди или оттича като едно конкретно, вече възникнало отношение, па
макар и с модалитети (срок, условие).
Като предпоставка за допустимост на установителен иск чл. 124, ал. 1
ГПК нарочно подчертава изискването за интерес от установяването, макар че
интересът от търсената с иска защита е процесуална предпоставка на всички
искове. Законът постъпва така, защото само чрез изискването за интерес от
установяването могат да се обособят от безчетната маса граждански
правоотношения тия, които се нуждаят от съдебно установяване, като
същевременно се очертаят лицата, легитимирани да го търсят .
За да съществува интерес от установителен иск е достатъчно да се
оспорва претендирано от ищеца право или да се претендира отричано от него
право. Всяка от двете форми на правен спор поражда нужда от защита чрез
установителен иск , защото смущава нормалното упражняване на правата на
ищеца.
Липсва интерес от установителен иск , когато спорното право може да
бъде предявено чрез осъдителен или конститутивен иск (409-71-Ш, Сб. 205;
24—70—Сб. 49; 552-85-III, Б X 39; 1019-96-1V, Сб. 101; Опр. 595—03-V, Б
03 VI 23), защото и чрез тези искове ще се разреши със сила на пресъдено
нещо гражданският спор, но едновременно с това ще се постигнат и
присъщите им защитни цели. Ето защо спрямо тези права, които могат да
бъдат предмет на другите искове, установителният иск е субсидиарна форма
за защита ( 1812-95-IV, Сб.128, МАД 9-97, БЗ 97-ХI, с. 94). Тя влиза в
действие,когато те са недопустими.Напр.в случая на Чл.422 ГПК кредиторът
предявява с установителен иск своето изискуемо вземане ,защото разполага
16
със заповед за изпълнение ,така чу няма нужда от осъдителен иск.
Същата позиция се поддържа и в по-новата практика на ВКС
,напр.решение №172 от 11.12.2009 г. по т.д.№253/2009 г. II Т.О.ВКС .В
горното решение се приема ,че предявевият от синдика установителен иск по
Чл.646 ал.2 т.1 ТЗ е недопустим ,ако е предявен и осъдителен иск за връщане
на процесната парична сума ,тъй като с установителния иск само се
установява наличието на задължението ,а с втория сумата реално се връща в
масата на несъстоятелността.
В конкретия случай ищците са предявили осъдителен иск,видно от
петитума на исковата молба.До приключване на съдебното дирене ищците не
са искали изменение на иска чрез преминаване от осъдителен към
установителен иск ,каквато правна възможност има в закона /Чл.214 ал.1
ГПК/.В писмената защита ищците изрично сочат ,че искът е осъдителен
:“молим да осъдите ответника …да върне заплатената сума „ /л.221 от
делото/.
В доклада по делото обаче съдът е приел,че се касае за отрицателен
установителен иск /л.80 от делото/,като същото становище е изразил и в
мотивите към решението ,където е посочил ,че се иска установяване на
недължимост на сумите /л.226 от делото/.В същия смисъл е и диспозитива на
съдебното решение.
По този начин районният съд е разгледал непредявен иск ,като вместо
предявения осъдителен иск съдът се е произнесъл по непредявен
установителен ,който освен това е и недопустим поради липса на правен
интерес.
Както се посочи по-горе,установителният и осъдителният иск имат
различна правна природа ,предпоставки и правни последици и е абсолютно
недопустимо съдът да приема по свой почин предявения осъдителен иск за
установителен и обратното .
Следва да се отбележи и това ,че установителен иск при посочената по-
горе фактическа обстановка е недопустим ,тъй като ищците са заплатили
начислената от електроразпределителното дружество електрическа енергия и
има правен интерес да искат единствено връщане на платените суми ,но не и
установяване на недължимост на същите.Действително в цитираните от
17
районния съд решения на ВКС предявените искове са квалифицирани като
установителни по Чл.124 ал.1 ГПК ,но видно от мотивите на решенията ,се
касае за случаи ,при които потребителите не са заплатили начислените суми.
Поради горното и на основание Чл.270 ал.3 изр.3 ГПК решението следва
да бъде обезсилено и делото да се върне на първоинстанционния съд за
произнасяне по предявения иск.
Въззивното решение, с което решението на първоинстанционния съд е
обезсилено и делото е прекратено, ако цената на иска е под 5 000 лв. по
граждански дела, респективно под 10 000 лв. по търговски дела, не подлежи
на касационно обжалване поради ограничението на чл. 280, ал. 3 ГПК/т.8 от
Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г.,
ОСГТК, докладвано от съдиите К* В* и Е* В*/.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ
С оглед изхода на делото разноски не следва да бъдат присъждани
,като разноските ,направени пред настоящата инстанция ,се присъдят в
зависимост от изхода на делото от следващата съдебна
инстанция,разглеждаща делото по същество.
Водим от горното и на основание Чл.270 ал.3 изр.3 ГПК Съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА изцяло решение № 314 от 09.07.2021 г., постановено по
гр. д. 332 по описа на Видински районен съд за 2020 г. и връща делото на
първоинстанционния съд в друг състав за произнасяне по предявения
осъдителен иск.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18