№ 171
гр. Ловеч, 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА
при участието на секретаря ИВАНКА СТ. ВЪЛЧЕВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА Гражданско дело
№ 20214310101699 по описа за 2021 година
Производството е образувано по повод постъпила искова молба от
„ЮБЦ“ ЕООД против АЛ. М. М. иск за установяване на вземане по заповед за
изпълнение, произтичащо от договор за електронни съобщителни услуги.
В молбата се твърди, че между ответника и „Българска
телекомуникационна компания” ЕАД е постигнато съгласие и сключен
договор с предмет предоставяне електронни съобщителни услуги до № ***,
по тарифен план VIVACOM Mobix 60 LTE, срещу заплащане на месечна
абонаментна такса от 21,80 лв. с ДДС, за срок от 24 месеца. С допълнително
споразумение към договорната връзка се казва, че ответникът е прибавил и
ползването на нова услуга - интернет до същия мобилен номер, при условията
на тарифен план VIVACOM Ultra Fix срещу месечна абонаментна такса от
13,89 лв. с ДДС, за срок от 24 месеца. Твърди се, че поради неизпълнение на
задължения за погасяване на задължения за предоставени услуги за периода
февруари – май 2018 г., в размер на 158,94 лв., доставчикът на мобилни
услуги има право, по силата на общите условия, приети от потребителя към
договора, да ограничи предоставянето им и да откаже сключването на нов
договор. На 08.08.2018 г. се твърди, че предоставянето на услуги до ответника
е деактивирано. Поради недогасяване в срок на задължения по договора той е
прекратен едностранно от оператора, а по партидата на ответника е начислена
1
неустойка в размер на 283,95 лв., от която претендира да се установи сума в
размер н 89,46 лв.
Твърди се, че вземането по договорната връзка с „Българска
телекомуникационна компания” ЕАД срещу ответника е прехвърлено с
договор за цесия от 16.10.2018 г. в полза на „С. Г. Груп” ООД, който с
последващ договор от 01.10.2019 г. го е прехвърлил в полза на ищеца. За
продажбата на вземанията се твърди, че ответникът е уведомен.
Отправено е искане да постанови решение, с което да се признае за
установено по отношение на ответника, че ищецът има вземане в размер на
89,46 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на договор с клиентски
номер 16937353001 от 16.03.2018 г., сключен между АЛ. М. М. и „Българска
телекомуникационна компания” ЕАД, формирана от сбора на три месечни
такса за всяка абонаментна услуга, за която е издадена фактура от 22.06.2018
г. за периода 22.05.2018 г. до 21.06.2018 г. Заявено е искане за присъждане на
сторените по делото разноски, в това число сторените в заповедното
производство.
В депозиран по делото отговор особеният представител на ответника
оспорва да е уведомен за прехвърлянето на вземанията, предмет на издадена
заповед за изпълнение; оспорва вземането, като поддържа, че уговорката в
договора, на база на която е начислено, противоречи на добрите нрави;
оспорва прекратяването на договорната връзка, основание за начисляване на
неустойката, заявява възражения за погасяване възможността за принуда за
вземането по давност.
В хода на делото ищецът не участва чрез свой представител, а
становище по заявената претенция заявява в молба-становище от 06.04.2022
г., като излага съображения за основателността й.
Ответникът не участва лично и чрез представител в хода на
производството и не изразява становище по същество.
След преценка-поотделно и в съвкупност на събрания доказателствен
материал, доводите и становищата на представителите на страните, съдът
намира за установено следното от фактическа страна:
Въз основа на подадено заявление от „ЮБЦ“ ЕООД пред РС Ловеч е
образувано ч. гр. д. № 1095 от 2021 г. В рамките на производството на
2
14.06.2021 г. е издадена заповед за изпълнение, с която е разпоредено на АЛ.
М. М. да заплати в полза на „ЮБЦ“ ЕООД сумата от 89,46 лв. и сторените
разноски в размер на 25,00 лв. – държавна такса и 180,00 лв. – адвокатско
възнаграждение. Изпълнението на заповедта е оспорено от длъжника в срока
по чл. 414 ГПК.
Между “Българска телекомуникационна кампания” ЕАД и АЛ. М. М. е
постигнато съгласие и сключен договор, по силата на който първият се е
задължил да предостави избрана интернет услуга до мобилен № **********,
по абонаментен план VIVACOM Mobix 60 LTE, срещу заплащане на месечна
такса от 21,80 лв. с ДДС, за срок от 24 месеца, еднократна активационна
такса от 10,00 лв. с ДДС, еднократна такса да преместване на услуга с ДДС и
29,90 лв. - еднократна такса за оборудване с ДДС. В договора е уговорено, че
при прекратяване на договора по вина на абоната, той дължи на “БТК” АД
неустойка, равна на оставащите до края на срока, но не повече от от
трикратния им размер, месечни абонаментни такси за услуги на срочен
абонамент, за които договора се прекратява, включително за допълнителни
услуги по техните стандартни размери без отстъпка, както и отстъпките от
абонаментните планове и от пазарните цени на устройството, съответстващи
на остатъка от срока на договора. М. е декларирал, че е запознат с политиката
на БТК ЕАД за кредитна оценка, както и че за неуредените случаи в договора
се прилага Общите условия. Страните са уговорили, че споразумението влиза
в сила от 16.03.2018 г., а уговорения в него срок изтича на 16.03.2020 г.
Между “Българска телекомуникационна кампания” ЕАД и АЛ. М. М. е
постигнато съгласие и сключен договор, по силата на който първият се е
задължил да предостави фиксирани услуги до тел. номер *********, по
абонаментен план VIVACOM Ultra Fix, срещу заплащане на месечна такса от
21,80 лв. с ДДС, за срок от 24 месеца, еднократна активационна такса от
10,00 лв. с ДДС, еднократна такса да преместване на услуга с ДДС и 29,90 лв.
- еднократна такса за оборудване с ДДС. В договора е уговорено, че при
прекратяване на договора по вина на абоната, той дължи на “БТК” АД
неустойка, равна на оставащите до края на срока, но не повече от от
трикратния им размер, месечни абонаментни такси за услуги на срочен
абонамент, за които договора се прекратява, включително за допълнителни
услуги по техните стандартни размери без отстъпка, както и отстъпките от
3
абонаментните планове и от пазарните цени на устройството, съответстващи
на остатъка от срока на договора. М. е декларирал, че е запознат с политиката
на БТК ЕАД за кредитна оценка, както и че за неуредените случаи в договора
се прилага Общите условия. Страните са уговорили, че споразумението влиза
в сила от 16.03.2018 г., а уговорения в него срок изтича на 16.03.2020 г.
В общите условия към договора е предвидена възможност за
прекратяване на договорната връзка едностранно от БТК, с 30-дневно
писмено предизвестие при неизпълнение на задължението за плащане в срок,
а при универсални услуги при системно неизпълнение на задължението за
заплащане на дължимите суми /т. 50.6, б. “в” от ОУ/.
По делата са ангажирани четири фактури, издадени от “БТК” ЕАД на
името на ответника за периода март 2018 – юни 2018 г.
От фактура, издадена на 22.03.2018 г., се установява, че същата касае
отчетен период 17.03.2018 г. - 21.04.2018 г., като с нея е начислена за плащане
сумата от 50,95 лв., с ДДС - предоставени услуги /фиксирани гласови услуги
и интернет услуги/, със срок за плащане до 08.04.2018 г.
От фактура, издадена на 22.04.2018 г., се установява, че същата касае
отчетен период 22.04.2018 г. - 21.05.2018 г., като с нея е начислена за плащане
сумата от 78,59 лв. с ДДС - предоставени услуги /фиксирани гласови услуги и
интернет услуги/, със срок за плащане до 09.05.2018 г.
От фактура, издадена на 22.05.2018 г., се установява, че тя касае отчетен
период 22.05.2018 г. - 21.06.2018 г., като с нея е начислена за плащане сумата
от 28,79 лв., с ДДС - предоставени услуги /фиксирани гласови услуги и
интернет услуги/, със срок за плащане до 08.06.2018 г.
Фактура, издадена на 22.06.2018 г., е на стойност 425,39 лв., като тя
включва отстъпки за гласови и мобилни услуги обезщетение за забава - 1,08
лв. и корекции в размер на 283,95 лв. и стари задължения от 158,94 лв. със
срок за плащане до 09.07.2018 г. Сумите по корекции, включват неустойка
Voiсe 60,00 лв., невърнат телефонен апарат ANO - 120,00 лв., невърнато
оборудване VIVACOM Mobix LTE - 54,,51 лв., неустойка за отстъпка
VIVACOM Mobix ********* - 14,40 лв. и неустойка VIVACOM Ultra Fix -
34,90 лв.
Между “Българска телекомуникационна кампания” ЕАД и “С.Г.Груп”
4
ООД е постигнато съгласие и сключен договор, по силата на който първият
прехвърля в полза на втория, срещу заплащане на договорената цена,
вземания, описани в приложение № 1. Страните са уговорили, че приложение
№ 1, представлява списък, таблица в електронна фирма за всеки един от
длъжниците, както следва: име, ЕГН, адрес, фактурирани вземания и дължима
сума. В потвърждения за прехвърляне на вземания у удостоверено от “БТК”
АД прехвърлянето вземане срещу АЛ. М. М. в размер на 89,46 лв.
“Българска телекомуникационна кампания” ЕАД е овластил “С.Г.Груп”
ООД, в качеството му на цесионер по договор за продажба на вземания от
16.10.2018 г., сключен между “Българска телекомуникационна кампания”
ЕАД и “С.Г.Груп” ООД, с правата да представлява БТК пред лицата, чиито
задължения към БТК са предмет на прехвърляне по договора за цесия, като
изпраща уведомителни изявления по чл. 99, ал. 3 ЗЗД и ги подписва, като
няма право да преупълномощава трети лица с правата по пълномощното.
Между “С.Г.Груп” ООД и “ЮБЦ” ЕООД е постигнато съгласие за
прехвърляне на вземания в размер на 70 000 418,53, формирани от портфолио
от закупени вземания по договори от 16.10.2018 г., сключен с “Българска
телекомуникационна кампания” ЕАД, от 28.09.2018 г., сключен с
“Кредихелп” ООД , от 12.02.2019 г., сключен с “Кредит респект” ООД от
13.01.2012 г., сключен с “Теленор България” ЕАД, срещу заплащане на
договорена цена. С договора “С.Г.Груп” ООД се е задължил да уведоми
длъжниците за прехвърлянето и да упълномощи “ЮБЦ” ЕООД да извърши
уведомяването от негово име и за своя сметка.
В извлечение към договор за цесия от 01.10.2019 г., сключен между
“С.Г.Груп” ООД и “ЮБЦ” ЕООД, е посочено, че с него е прехвърлено
вземане срещу АЛ. М. М., произтичащо от договори за мобилни услуги,
подписани преди 01.10.2019 г. в размер на 89,46 лв.
“БТК” ЕАД чрез пълномощника си “С.Г.Груп” ООД и “ЮБЦ” ЕООД, в
качеството му на цедент по договор от 01.10.2019 г., са отправили изявление
до Надежда Морарска, че въз основа на договор, сключен между “Българска
телекомуникационна кампания” ЕАД и “С.Г.Груп” ООД, на 16.10.2018 г. са
прехвърлени задълженията й към “БТК” ЕАД по договори за мобилни услуги,
в размер на 89,46 лв., като “С.Г. Груп” ООД е овластен с правото да я уведоми
5
за прехвърлянето. На основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД “С.Г. Груп” ООД я
уведомява, че с договор за цесия, сключен с “ЮБЦ” ЕООД, е прехвърлил
вземанията срещу нея.
С оглед на така очертаната фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
Предявен е иск за установяване на вземания по заповед – вземане за
заплащане на неустойка при разваляне на договора за електронни
съобщителни услуги, с правна квалификация чл. 415, ал. 1, вр. чл. 422 ГПК,
вр. чл. 229 ЗЕС.
“БТК” ЕАД и ответника са се намирали в договорни отношения с
предмет предоставяне на електронни услуги /фиксирани и интернет услуги/.
Ответникът е имал открита партида при ищеца, по която е начислявана
стойността на предоставените му услуги, вкл. за процесния период. Той не е
оспорил в хода на производство възможността за ползване на договореното
да е ограничена или възпрепятствана. Фактурирането му суми за
предоставени електронни услуги /фиксирани и интернет услужи/ са в рамките
на уговорения размер на месечната абонаментна такса по сключени от него
договори и цена за проведени разговори, ползвани интернет услуги. За
установяване размера вземанията за предоставени услуги ищецът е ангажирал
фактури /три броя/, като те общо са на стойност 158,94 лв. В хода на
производството ответникът не е ангажирал доказателства за погасяване на
задължението, чиято е тежестта на доказване.
В договора страните са включили уговорка за заплащане на неустойка
при предсрочно прекратяване по вина потребителя, като се претендира
присъждането на такава в размера на три стандартни месечни такси по всяка
договорна връзка. Особеният представител на ответника е навел възражения
за недействителност на уговорка за заплащане на неустойка.
Съгласно постановката на ТР № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС кредиторът
по двустранен договор с продължително и периодично изпълнение, каквито
са процесните, може да търси неустойка за обезщетяване на вредите поради
настъпило бъдещо разваляне ако такава реално е била уговорена. Неустойката
е компенсаторна по своя характер, като целта й е да възмезди вредите на
кредитора от прекратяване на правната връзка, за което длъжникът отговаря.
Предвидимата вреда към датата на сключване на договора за предоставяне на
6
електронни услуги при предсрочното му прекратяване е нереализирания
приход от ползването на предоставени номера в рамките на срока на
договора. В рамките на срока на договора очакванията на оператора, които
предоставя електронни услуги, са да получи договорените месечни такси,
както и суми над тях във връзка с друго реализирано потребление. В случая,
когато тези негови очаквания не се сбъднат по вина на потребителя, довело до
прекъсване на договорната връзка, клаузата за заплащане на неустойка в
рамките на таксите за остатъка от срока на договора, но не повече от
трикратния размер на дължимите стандарти месечни такси, не може да бъде
определена като неравноправна или противоречаща на добрите нрави.
Неустойката, определяна в рамките на три стандартни месечни вноски не
съставлява по своята същност насрещна престация от страна на потребителя
без насрещен неин еквивалент от страна на оператора. Тя е насочена към това
да компенсира вредите на оператора, които няма да подлежат на доказване,
като не може да се приеме, че това съставлява несъответствие с присъщата й
функция.
С оглед на изложеното, възраженията на особения представител на
ответника за недействителност на уговорката за заплащане на неустойка при
предсрочно прекратяване на догорната връзка по вина на потребителя, в
рамките на три стандартни месечни такси, се явяват неоснователни.
Възникването на вземането за заплащане на неустойка при прекратяване
/разваляне/ на договорната връзка, съгласно уговореното между страните, е
обусловено от неизпълнение на задължението за заплащане на цената за
предоставени услуги и отправено 30-дневно писмено предизвестие от БТК до
длъжника. По делото е установено, че длъжникът не е предложил изпълнение
в рамките на три поредни отметни периода за фактурирани му услуги. В
кориците на делото не са ангажирани доказателства кредиторът по
договорната връзка, поради неизпълнение на задължението на длъжника за
заплащане цената на предоставените услуги, да е упражнил правото си да
развали договорната връзка. В хода на производството той не е поддържа да е
предприел действия в тази насока, а заявява, че, поради не изпълнението на
задължението за заплащане на цената, предоставените на услуги по
договорните връзки е деактивирано. Деактивирането на услугите е
конклудентно действие за прекратяването й, но извършването му не поражда
7
в полза на кредитора право да претендира заплащане на неустойка за
развалянето й. От казаното следва, че в хода на производството ищецът не е
доказал възникването на вземане за заплащане на неустойка за разваляне на
договорните връзки в полза на БТК. Изводът на съда за липса на вземане в
полза на БТК за заплащане на неустойка, изключва възможността за
произнасяне по възражението на ответника за погасяването му по давност.
Дори да приемем, че БТК е имал вземане срещу ответника за заплащане
на неустойка, то в производството не е доказано, че ищецът е негов титуляр.
От ангажираните по делото договори за цесия се установява, че между
“БТК” ЕАД и “С.Г.Груп” е постигнато съгласие за сключване на договор с
предмет продажба на вземания, индивидуализирани в приложение,
неразделна част от договора. Представено е извлечение от приложението, в
което прехвърлителя /“БТК” ЕАД/ е удостоверил, че предмет на договора за
продажба е вземане срещу АЛ. М. М., с размер от 89,46 лв. Вземането е
индивидуализирано само чрез посочване на длъжника и размера на
вземанията, но не и чрез посочване на основанието, от което то произхожда
/договор и конкретна уговорка, включена в него/. Само на база на тези белези
на правоотношение, от което е възникнало вземането/вземанията - длъжник и
общи размер, не може да се направи несъмнен извод, че предмет на първия
договор за цесия са били именно вземаният, за което заявителя търси
установяване. След като не доказано по несъмнен начин, че въз основа на
първия договор за цесия праводателя на ищеца е станал е придобил вземане
срещу ответника, предмет на издадената заповед за изпълнение, то не можем
да направим извод, че това вземане е било предмет и на втория договор за
цесия. В ангажирането към него него извлечение “С.Г.Груп” ООД е
удостоверил, че с договора в полза на “ЮБЦ” ЕООД се прехвърля вземане
срещу АЛ. М. М. по договор за мобилни услуги, подписан преди 01.10.2019 г.,
в размер на 89,46 лв. От казаното е видно, че и в това извлечение нямаме
данни освен за длъжника и размера на вземането, относно основанието и
периода, за който се начислени вземанията, формиращо търсената сума. В
извлечението е посочено, че все касае за възмездно по договора за
електронни услуги, но основанието също не е индивидуализирано до степен
такава, че да не остава съмнение, че касае именно вземанията, предмет на
издадената заповед за изпълнение.
8
В тежест на ищеца е да установи, че въз основа на поредица от
договори за цесия е титуляр на вземането, за което е издадена заповед за
изпълнение. В производството той не е провел пълно и главно доказване за
установяване на този факт, с оглед на което заявената от него установителна
претенция следва да бъде отхвърлена.
Ищецът е заявил искане за присъждане на сторените в производството,
в това число в заповедното, разноски. При изхода на спора съдът намира, че
това иска следва да се остави без уважение.
В производството по делото ответникът е представляван от адвокат, на
който следва да се изплати възнаграждение в размер на 150,00 лв. от внесения
депозит, за което се издаде РКО.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТВРЪРЛЯ предявения от “ЮБЦ” ЕООД, с ЕИК *********, с адрес за
кореспонденция: гр. София, бул. “България” № 81, вх. В, ет. 8,
представлявано от Юлиян Бойчев Цампаров иск за установяване по
отношение на АЛ. М. М., с ЕГН **********, с адрес: *** за установяване
съществуването на вземане в размер на 89,46 лв. /осемдесет и девет лева
четиридесет и шест стотинки/ - неустойка за предсрочно прекратяване на
договори с клиентски номер 16937353001 от 16.03.2018 г., сключен между
АЛ. М. М. и „Българска телекомуникационна компания” ЕАД, формирана от
сбора на три месечни такса за всяка абонаментна услуга, за която е издадена
фактура от 22.06.2018 г. за периода 22.05.2018 г. до 21.06.2018 г., предмет на
издадена Заповед № 569 за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК от 14.06.2021 г., издадена по ч. гр. д. № 1095 от 2021 г. на РС Ловеч.
ОТХВЪРЛЯ искането на “ЮБЦ” ЕООД, с горните данни за присъждане
на сторените по делото разноски.
ДА СЕ ИЗПРАТИ на адв. П.К. - особен представител на ответника АЛ.
М. М., възнаграждение в размер на 150,00 лв. от внесения депозит, за което се
издаде РКО.
9
Решението може да се обжалва в 2-седмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд Ловеч.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
10