Решение по дело №371/2024 на Административен съд - Кюстендил

„Д Л“ ООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление [населено място] баня, обл.Кюстендил, [улица]оспорва Акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от програма за развитие на селските райони за периода 2014-2020г. №01-2600/5078 от 11.04.2024г. на зам.изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“. Изложени са съображения за незаконосъобразност на акта, поради немотивираност на същия, допуснати нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Претендират се разноски.

Ответникът чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендират се юрисконсултско възнаграждение и разноски. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на оспорващата страна.

Кюстендилският административен съд след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

„Д Л“ ООД е било одобрено за участие по мярка 10 “Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020 – направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност /ВПС-1/“ през кампания 2022г., като е поет три годишен ангажимент.

След извършени задължителни административни проверки по заявление за плащане за кампания 2023г. чрез автоматично географско сравнение на одобрените/референтните парцели по мярка 10 за съответното направление и тези, които са заявени по направлението през текущата кампания в ИСАК, е установено че процентът на припокриване на площта от пресичане на заявените през текущата кампания парцели спрямо одобрените за участие по направлението е 19.76% /подробностите за всеки е парцелите са посочени в таблица 1/. От общо първоначално заявени и одобрени 83.40 ха, през 2023г. са заявени 16.48 ха.

Въз основа на установяванията от проверките дружеството е уведомено с писмо изх.№01-2600/5078 от 30.11.2023г., че се открива производство по прекратяване на ангажимента по мярка 10 „Агроекология и климат“ от програма за развитие на селските райони /ПРСР/ за периода 2014-2020г. №01-2600/5078 от 11.04.2024г. на зам.изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“. С писмото е даден 14 дневен срок за възражение и представяне на нови доказателства.

От зам.изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ е издаден оспорения Акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от програма за развитие на селските райони за периода 2014-2020г. №01-2600/5078 от 11.04.2024г., с който на основание чл.18, ал.3, т.3 и ал.4, б.“а“ и чл.20, ал.2 от Наредба №7/24.02.2015г. за прилагане на мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020г. /Наредбата/ е прекратен по отношение на „Д Л“ ООД ангажимента по мярката и е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 21 871.92 лв. Мотивите на органа са свързани с неспазване от страна на земеделския стопанин на изискванията на чл.20, ал.2 от Наредбата - одобрената площ за прилагане на агроекологичните дейности по направленията по чл.3, т.1 да не бъде намалена с не повече от 10 на сто, като всяка година поне 90 на сто от площта по съответното направление да се припокрива географски с площта, за която има поет агроекологичен ангажимент по реда на глава пета. Прието от органа е, че припокриването в случая е 19.76%, поради което е определено възстановяване 100% от изплатената сума през 2022г. – 21 871.92 лв.

По делото са изготвени заключение вх.№64/09.01.2025г. и заключение вх.№807/05.03.2025г. и двете на в.л. С. С. /съдът ги кредитира като обективни, изготвени на база доказателствата по делото и извършените справки, при съблюдаване правната регламентация/. От първото заключение се установява, че дружеството за кампания 2023г. не е заявило посочените в таблицата девет парцела поради процедиране на ПУП – ПЗ за ПИ с идентификатори 39339.134.144, 39339.134.146 и 39339.134.147 от КККР във връзка с проектиране и строителство на ФЕЦ и промяна предназначението на ПИ за неземеделски нужди. С тези дейности територията на процесните парцели е урбанизирана и е с НТП „За електроенергийното производство“, което ги поставя извън допустимия слой за подпомагане по направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност“ за 2023г. /през 2022г. те са попадали в допустимия слой за подпомагане/. Посочените парцели за изключени от допустимия слой със заповед №РД 09-220/08.03.2024г. на министъра на земеделието и храните. Промяна на предназначението на тези парцели е извършено с решение №КЗЗ-04/17.03.2022г. на Комисия за земеделските земи /л.152/.

От второто заключение се установява, че за кампания 2022г. дружеството е представило при регистрацията като правното основание договор №ПО-24-886/18.04.2022г., сключен за една година с „ДУПНИЦА С – П“ ЕАД. Процедурата по изграждане на ФЕЦ от „Б С П“ ООД е започнала със заявление вх.№26-00-876/05.04.2022г. подадено от дружеството, издадена виза за проектиране, разрешение за строеж №118/16.09.2022г. и разрешение за строеж №129/07.10.2022г. /срав. приложенията към заключението/.

С оглед така установената фактическа обстановка по делото съдът намира жалбата за допустима, като подадена в срок, срещу акт, подлежащ на оспорване по съдебен ред, от процесуално легитимен субект и пред компетентен да я разгледа съд. След служебна проверка законосъобразността на акта на основанията по чл.146 от АПК и по реда на чл.168 от АПК, съдът счита следното:

Обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган с оглед представената заповед №ОЗ-РД/3203/24.07.2023г. на изпълнителния директор на ДФЗ във вр.с чл.20а, ал.4 от ЗПЗП, в кръга на предоставените му правомощия и в предвидената от закона писмена форма. Същия съдържа изложение за фактически и правни основания за издаването, които се намират в корелация и обосновават волята на органа ясно и безпротиворечиво. Т.е. актът е издаден при спазване изискването на чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Спазени са и административнопроизводствените правила.

Съдът намира акта и за съответен на материалния закон. Общите правила за подпомагане развитието на селските райони с финансови средства от Съюза по линия на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), създаден с Регламент (ЕС) №1306/2013г., които правила допълват общоприможимите разпоредби за европейските структурни и инвестиционни фондове, определени в чл.2 от Регламент (ЕС) №1303/2013 на Европейския съвет и на Съвета, са установени с Регламент (ЕС) №1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно подпомагане на развитието на селските райони от ЕЗФРСР и за отмяна на Регламент (ЕО) №1698/2005 г. на Съвета.

Мярка 10 „Агроекология и климат“ е една от мерките финансирани от ЕЗФРСР, като правилата за прилагането й са регламентирани в чл.28 от Регламент (ЕС) №1305/2013. Подпомагането по тази мярка се предоставя от държавите членки в рамките на техните територии, съобразно техните специфични национални, регионални или местни нужди и приоритети. Същата е насочена към опазването и насърчаването на необходимите промени в селскостопанските практики, които имат положителен принос за околната среда и климата, и нейното включване в програмите за развитие на селските райони е задължително на национално и/или регионално равнище – чл.28, § 1 от Регламент (ЕС) №1305/2013.

На национално ниво условията и редът за прилагане на мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР за периода 2014-2020г. са регламентирани с Наредба №7/24.02.2015г. Според разпоредбата на чл.18, ал.3, т.3 от Наредбата, посочена като правно основание за издаване на оспорения акт, ДФЗ - РА прекратява агроекологичния ангажимент и земеделските стопани възстановяват получената финансова помощ по съответното направление, съгласно условията на ал.4, когато не са спазили изискванията на чл.20, ал.2 /в конкретната хипотеза/. Цитираният нормативен текст е транспониран в националното ни законодателство съобразно регламентацията в чл.63, § 1 във вр. чл.77, т.4, б.“в“ от Регламент №1306 на ЕП и на Съвета - ако се установи, че даден бенефициент не изпълнява критериите за допустимост, ангажиментите или други задължения, свързани с условията за предоставяне на помощта или подкрепата, предвидена в секторното законодателство в областта на селското стопанство, помощта не се изплаща или се оттегля изцяло или частично и, когато е приложимо, съответните права на плащане съгласно член 21 от Регламент (ЕС) №1307/2013 не се предоставят или се отменят", а според чл. 77, § 4, б.“в“ от регламента, административните санкции могат да приемат форма на изключване от правото на участие в съответната схема за помощ или мярка за подпомагане. Според нормата на чл.20 ал.1 и 2 от Наредбата агроекологичните дейности по направлението по чл.3, т.1 се прилагат върху едни и същи площи за едни и същи блокове на земеделското стопанство в периода на поетия агроекологичен ангажимент. Едно от изискванията е одобрената площ да не бъде намалявана с не повече от 10 на сто, като всяка година поне 90 на сто от площта по съответното направление да се припокрива географски с площта, за която има поет агроекологичен ангажимент по реда на глава пета или в случаите по ал.6 и 7.

Нормата на чл.18, ал.4 от Наредбата е императивна и задължава (при прекратен многогодишен ангажимент) земеделския стопанин да възстанови получената до момента финансова помощ по съответното направление заедно със законните лихви, като в зависимост от годината на първоначално одобрение по мярката, до годината, в която е прекратен поетият ангажимент, се възстановяват съответно: а) 100 % от изплатената финансова помощ, ако е до края на третата година; б) 40 % от изплатената финансова помощ, ако е до края на четвъртата година; в) 20 %, ако е до края на петата година и г) 10 %, ако е след петата година.

Безспорно от доказателствата по делото се установява, че дружеството – жалбоподател е заявило за подпомагане парцели по мярка 10 „Агроекология и климат“ през 2022г., като е поело три годишен ангажимент и през първата година му е изплатена сумата от 21 871.92 лв. Не е спорно и че през 2023г. е подало заявление за плащане, но не е заявило парцелите, посочени в таблица 1 от акта за прекратяване на ангажимент по причини, че площите се намират извън допустимия слой за подпомагане /срав. заключение вх.№64/09.01.2025г. на в.л. С./ От приобщените писмени доказателства – заключение вх.№64/09.01.2025г., заключение вх.№807/05.03.2025г., договор №ПО-24-886/18.04.2022г., решение №КЗЗ-04/17.03.2022г. на Комисия за земеделските земи, заповед №РД 09-220/08.03.2024г. на министъра на земеделието и храните, разрешения за строеж, виза за проектиране, се установява, че за посочените в експертизите парцели е налице промяна в ПУП – ПЗ, като територията от земеделска е променена с НТП „За електроенергийното производство“, т.е. урбанизирана е и е стартирана процедура по изграждане на ФЕЦ. Отделно от това е видно, че регистрираното правно основание от дружеството – жалбоподател през 2022г. е едногодишен договор №ПО-24-886/18.04.2022г. с „Д С – П“ ЕАД.

Анализът на горепосочените доказателства обуславя извод за неизпълнение на изискването по чл.20, ал.2 от Наредбата – налице е процент на припокриване едва 19.76%.

Неоснователно е възражението на оспорващия за наличието на обективни и независещи от земеделския стопанин причини по см. на чл.18, ал.5 от Наредбата, които изключват изискването на частично или пълно възстановяване на получената от земеделския стопанин финансова помощ. В случая невъзможността да се заявят изцяло парцелите от 2022г., поради промяна предназначението на ПИ от земеделски в неземеделски и изключването им допустимия слой за подпомагане, не попада според съда в обхвата на форсмажорно или изключително обстоятелство. Съгласно легалната дефиниция на това понятие, дадена в §1, т.8 от ДР на Наредбата във вр.с чл.2, §2 от Регламент (ЕС) №1306/2013г., „непреодолима сила“ и „извънредни обстоятелства“ могат да бъдат признати по-специално в следните случаи: а) смърт на бенефициера; б) дългосрочна професионална нетрудоспособност на бенефициера; в) тежко природно бедствие, което е засегнало сериозно стопанството; г) случайно унищожение на постройките за животни на стопанството; д) епизоотия или болест по растенията, която е засегнала съответно част или всички селскостопански животни или земеделски култури на бенефециера; е) отчуждаване на цялото стопанство или на голяма част от стопанството, ако това отчуждаване не е могло да бъде предвидено към деня на подаване на заявлението. Съдът счита, че нито една от хипотезите не се доказва по делото, вкл. по-специално тази по б.“е“. Действително е налице отчуждаване на част от заявените парцели, но с оглед факта, че правното основание представено от дружеството – жалбоподател при кандидатстване по направлението е едногодишен договор, с дата на сключване 18.04.2022г., че вече е било налице решение №КЗЗ-04/17.03.2022г. на Комисия за земеделските земи, с което е извършена промяна на предназначението на тези парцели, били са издадени съответно виза за проектиране и разрешения за строеж на ФЕЦ в тези парцели, не може да се приеме, че за оспорващия е било невъзможно да предвиди или узнае за промяната. В този смисъл релевираното възражение за изключително обстоятелство не се възприема от съда за основателно. Изложеното води до извод за правилност на извода на органа за наличие на основанието за прекратяване на ангажимента по чл.18, ал.3, т.3 от Наредбата.

Посоченият от административния орган размер на сумата за възстановяване е правилно определен съобразно реално получените от бенефициента суми за подпомагане и съгласно чл.18, ал.3, т.3 и ал.4, б.“а“ от Наредбата, тъй като агроекологичният ангажимент е прекратен в срок до три години от първоначалното одобрение на мярката.

С оглед изхода от делото съдът присъжда на ответната страна възнаграждение за юрисконсулт, на основание чл.143, ал.3 от АПК и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в размер на 100 лв. и разноски за вещо лице в размер на 650 лв.

Воден от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Д Л“ ООД, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление [населено място] баня, обл.Кюстендил, [улица]срещу Акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от програма за развитие на селските райони за периода 2014-2020г. №01-2600/5078 от 11.04.2024г. на зам.изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“.

ОСЪЖДА „Д Л“ ООД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление [населено място] баня, обл.Кюстендил, [улица]да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ с адрес [населено място], [улица]юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. /сто/ и възнаграждение за вещо лице в размер на 650 лв. /шестстотин и петдесет/.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните чрез връчване на преписи.