№ 19
гр. Плевен, 15.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на шестнадесети
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА
при участието на секретаря ВЕРГИНИЯ Н. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА Търговско
дело № 20224400900041 по описа за 2022 година
ИСК С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ.432, АЛ.1 ОТ КЗ, ВР.ЧЛ.45
ОТ ЗЗД.
Постъпила е искова молба от А. Ю. Н., ЕГН**********,
адрес:гр.Левски, *****************, чрез пълномощника й адв.Д. Н. от САК,
съдебен адрес: гр.С., ****************, против ЗК“ЛЕВ ИНС“АД,
ЕИК***************, със седалище и адрес на управление: гр.С.,
*****************, представлявано от М. С.а М.-Г., П. В. Д., С. Н. А. и В.
В.ов И., като е предявен осъдителен иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ
вр.чл.45 от ЗЗД, с цена 50 000,00лв., представляваща застрахователно
обезщетение по застраховка ГО за причинени на ищцата неимуществени
вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 28.02.2017г., в резултат на което е
причинена смъртта на турския гражданин М. Е., /живял на съпружески начала
с ищцата/, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на ИМ до
окончателното изплащане на сумата. Образувано е т.д.№41/2022г. по описа на
Пл.ОС.
Ищцата твърди, че на 28.02.2017г., около 03:00ч. през нощта, турският
гражданин М. Е. управлявал лек автомобил „БМВ 320“, рег.№***
**********, по намиращата се в Унгария магистрала М5, с посока на
движение от гр.Сегед към гр.Будапеща. Автомобилът бил собственост на Ф.
М. И., ЕГН**********, която по същото време пътувала като пътник в
1
автомобила. Магистралата се състояла от три ленти за движение във всяка
посока - две активни и една аварийна. В района на км. 78+015 от
магистралата, докато М. Е. управлявал горепосочения автомобил в лявата
лента за движение, задната лява гума на автомобила внезапно се спукала,
вследствие на което последният станал неуправляем. Последвал удар между
лекия автомобил и намиращата се вдясно, спрямо посоката му на движение,
мантинела на магистралата, след което автомобилът се установил напречно
на надлъжната ос на пътното платно, след което същият бил ударен от
движещия се след него товарен автомобил „MAN TGL", с румънски рег.
№*********, управляван от румънския гражданин И. Ф. - М.. Вследствие на
удара, лекият автомобил „БМВ 320" се блъснал във вътрешната мантинела,
отделяща двете платна за движение на магистралата, след което, поради
инерцията си, се ударил в задната част на товарния автомобил и в крайна
сметка се установил в покой в дясната активна лента за движение.
Вследствие на гореописаното пътнотранспортно произшествие, на място
загинал водачът на лекия автомобил - М. Е.. След пристигането на
полицейските органи на мястото на катастрофата бил съставен Протокол
№03000/75/2017 от 28.02.2017г. Към момента на настъпване на
горепосоченото ПТП, отговорността за вреди, свързани с притежаването и
използването на лекия автомобил „БМВ 320" с рег.№*************, е била
покрита от ответното дружество по силата на сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, обективирана в
Застрахователна полица № BG/22/117000652085/01, с период на валидност от
27.02.2017г. до 26.02.2018г.
Ищцата твърди, че допреди настъпването на смъртта на М. Е. е живяла
заедно със загиналия при условията на фактическо съпружеско съжителство.
Твърди, че на 25.11.2021г. е предявила писмена претенция към
Дружеството за изплащане на застрахователно обезщетение за претърпените
от нея неимуществени вреди вследствие от смъртта на М. Е.. Посочва се, че
към настоящия момент, след изтичане на 3-месечния срок по чл.496, ал.1 от
КЗ, Дружеството не е изплатило в полза на ищцата застрахователно
обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди. Ищцата твърди,
че е налице правен интерес да предяви своите права, произтичащи от
гореописаното застрахователно събитие по съдебен ред. Излагат се
разсъждения относно приложимото материално право, предвид
2
гореизложената фактическа обстановка и настъпването на вредоносния
резултат на територията на Унгария. Ищцата счита, че съгласно чл.4,
параграф 2 от Регламент Рим II, е приложимо българското материално право.
По отношение на местната подсъдност ищцата сочи, че попада в една от трите
хипотези на чл.115, ал.2 от ГПК, а именно към момента на настъпване на
застрахователното събитие /28.02.2017г./, постоянният адрес на ищцата е бил
в гр.Левски, *****************, който адрес попада в съдебния район на
Пл.ОС.
Излагат се подробни съображения относно основателността на
предявения иск. Твърди се, че настъпилото ПТП е възникнало вследствие от
внезапното и непредвидимо спукване на лявата задна гума на застрахования
при Дружеството лек автомобил „БМВ 320" с рег.№*************, което е
довело до смъртта на М. Е.. На основание чл.50 от ЗЗД, за собственичката на
автомобила „БМВ 320" - Ф. И. - се е породила отговорност да обезщети
неимуществените вреди, причинени вследствие от смъртта на М. Е.. Сочи се,
че отговорността на собственика по чл.50 от ЗЗД за причинени от
собственото му застраховано МПС вреди в случая е обезпечена от страна на
Дружеството чрез сключената за лекия автомобил „БМВ 320" задължителна
застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите. Съгласно чл.493,
ал.2, т.7 от КЗ, следва да бъде ангажирана отговорността на Дружеството за
изплащане на застрахователно обезщетение за произтеклите от смъртта на
загиналия вреди.
Твърди се, че ако съдът приеме, че застрахователното събитие е
следствие от неположена грижа за поддържане на застрахования автомобил в
изправност, отговорността за причинената смърт на М. Е. отново би
принадлежала на собственичката на застрахованото МПС (Ф. И.) и отново
нанесената вреда ще е следствие на притежаването на застрахованото МПС,
по смисъла на чл.477, ал.1 от КЗ и ще ангажира отговорността на
Дружеството.
Ищцата се позовава на ППВС №5/24.11.1969г. относно правото й на
обезщетение за неимуществени вреди, като лице, с което М. Е. е
съжителствал на съпружески начала. Ищцата твърди, че е претърпяла и
продължава да търпи силни душевни болки и страдания в резултат от
внезапната и нелепа смърт на своя партньор в живота М. Е., като още дълго
3
време няма да може да се отърси от преживения шок. До преди инцидента
двамата са живели на съпружески начала,като са се радвали на дългогодишна
здрава връзка, основана на взаимно разбирателство, топлота и силна обич.
Ищцата моли съда да постанови решение, с което на основание чл.432,
ал.1 от КЗ да осъди ЗК “ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК***************, да й заплати
застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност" в
размер на 50 000,00лв., за претърпени от ищцата неимуществени вреди във
връзка с настъпило на 28.02.2017г. застрахователно събитие (ПТП), в резултат
на което е причинена смъртта на турския гражданин М. Е., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението. Претендират се разноски.
Представени са писмени доказателства. Направени са следните
доказателствени искания:
-Да бъде задължен ответника да представи по делото застрахователната
полица, с която към датата на ПТП /28.02.2017г./ е бил застрахован лекият
автомобил „БМВ 320" с рег.№*************, по застраховка „Гражданска
отговорност" на автомобилистите;
-При условията на довеждане, да бъдат допуснати до разпит двама
свидетели, за установяване на следните обстоятелства: Един свидетел, който
да установи в какви отношения са били А. Ю. Н. и М. Е. преди смъртта на
последния; Един свидетел, който да установи какви душевни болки и
страдания е претърпяла А. Ю. Н. вследствие от смъртта на М. Е.;
-Да бъде издадено съдебно удостоверение, което да послужи пред
органите на МнВР и въз основа на което да бъде издадено удостоверение, от
което да е видно към 28.02.2017г. кое лице е било собственик на лек
автомобил „БМВ 320", с рег.№*************;
-Да бъде издадено съдебно удостоверение, което да послужи пред
органите на полицията и прокуратурата в Унгария, и по силата на което
ищцата да се снабди със заверени преписи на следните документи, изготвени
в хода на воденото по повод на настъпилото на 28.02.2017г. ПТП досъдебно
производство: Скица на местопроизшествието; Фотоалбум със снимков
материал от местопроизшествието: Протокол за извършена аутопсия на М. Е.;
-Да се изготви автотехническа експертиза, която, да установи: Какъв е
бил механизмът на осъществяване на ПТП от 28.02.2017г.? От техническа
4
гледна точка, каква е първопричината за настъпване на ПТП от 28.02.2017г.,
вследствие на което е починал М. Е.?
Постъпил е писмен отговор от ответника в законовия срок, чрез
процесуалния представител юрисконсулт Л. С., упълномощен с нарочно
пълномощно, представено по делото. В писмения отговор се посочва на
първо място, че искът е недопустим. Аргументите в тази насока са, че ищцата
не живее на посочения адрес в гр.Левски, *****************. Твърдението
се основава на извършена проверка от представител на Дружеството на
посочения адрес и по данни на съседи. По отношение на основателността на
исковете, ответникът потвърждава валидността на застраховката „Гражданска
отговорност“ по полица №/22/117000652085, сключена по отношение на л.а.
БМВ“, рег.№ЕН**********, към датата на ПТП. Оспорва се твърдението на
ищцовата страна за механизма на настъпване на ПТП и причините за
настъпване на ПТП. Твърди се, че към ИМ няма приложени годни
доказателства относно начина и причините за настъпването на ПТП.
Според приложения протокол за ПТП с №03000/75/28.02.2017г. водачът
на автомобил „БМВ 320“ е бил извън автомобила, поради което стигат до
заключението, че е нарушил параграф 25, ал.1 от Правилника за движение
по пътищата. Сочи се, че липсва краен акт на наказателното производство,
съответно - липсата на възможност да бъде приложена разпоредбата на чл.300
от ГПК. Ответното дружество оспорва да са налице следните елементи от
фактическия състав на деликта: противоправност на действията на
собственика на автомобила, чиято гражданска отговорност е била
застрахована към ответното дружество; настъпването на неимуществени
вреди с тежест и обем, каквито се твърдят в ИМ, причинно - следствена
връзка между целия обем от негативни последици за ищцата, каквито се
твърдят в ИМ и процесното събитие и вина единствено на лицето,
застраховано към ЗК „ЛЕВ ИНС" АД. Твърди се, че починалият М. Е. е
допринесъл към настъпването на деликта и към настъпването на негативния
за него резултат от деликта. Оспорват се твърденията на ищцата за
претърпени неимуществени вреди от смъртта на М. Е.. Сочи се, че липсват
приложени към исковата молба доказателства, че двамата са живели на
съпружески начала. В исковата молба не е посочен период и място на
пребиваване на двамата. В представения към исковата молба полицейски
протокол е отразено, че починалият Е. има адрес на местоживеене и
5
местопребиваване в ФР Германия. Оспорва се твърдението, че е налице
техническа неизправност на МПС, която да е причина за процесното ПТП.
Прави се възражение за съпричиняване от страна на починалия М. Е.,
изразяващо се в две насоки - 1.В качеството му на водач посредством
собствените му действия е допринесъл за настъпването на сблъсък и
2.Непоставяйки на сигнализация, за обозначаване на МПС в посочената лента
за движение е допринесъл за настъпването на собствените си тежки травми,
довели до летален изход. Ответникът оспорва предявения размер на иска като
несъответстващ на обема и тежестта на неимуществени вреди, реално
настъпили за ищцата, както и несъобразен с приноса на починалото лице към
настъпването на деликта и на вредите от деликта. Ответното дружество не се
противопоставя на доказателствените искания, направени от ищцата.
Направени са следните доказателствени искания от ответника:
-Да бъде изискано чрез съда в гр.Кечкемет, Унгария заверено копие от
полицейски протокол №03000/75/2017 за настъпило ПТП на 28.02.2017г.;
Протокол от изследвана кръвна проба на водача М. Е., както и информация
относно има ли заведено наказателно дело и ако има под кой номер срещу
кого е, и има ли издадена присъда и срещу кого;
-Да бъде издадено съдебно удостоверение, което да послужи пред
органите на МнВР, въз основа на което да бъде издадено удостоверение от
което да е видно на посочените адреси: гр.Левси, *****************, и
гр.Левски, ************, живее ли ищцата;
-Да бъде задължена ищцата да представи данни за своя банкова сметка с
оглед на задължението и съгласно Кодекса за застраховането.
Претендират се разноски. Прави се възражение за прекомерност на
претендираното като заплатено от страна на ищеца възнаграждение за
процесното представителство.
Постъпила е Допълнителна ИМ. Ищецът оспорва възражението на
ответника, че същата не живее на регистрирания си постоянен адрес в
гр.Левски. На следващо място се посочва, че след събиране на поисканите
доказателства, ще бъдат установени оспорените от Дружеството
обстоятелства, касаещи механизма на настъпване на процесното ПТП,
основанието и размера на причинените в следствие на произшествието
неимуществени вреди, както и фактът, че ищцата е живеела във фактическо
съжителство с М. Е.. Оспорва се твърдението на ответното дружество, че М.
Е. има принос за настъпване на смъртта си. Ищцата се противопоставя на
искането на ответника за служебно изискване на заверено копие от Протокол
6
№03000/75/2017 от 28.02.2017г. Към ИМ е приложен препис от протокола,
който е заверен от адвокат и на осн.чл.32, изр.второ от ЗА, така представения
протокол има качеството на официално заверен документ. Относно искането
за издаване на съдебно удостоверение, чрез което ответното дружество да се
снабди с информация от Мн.ВР относно адреса на ищцата, същата предлага
да бъде отхвърлено.
Постъпил е Допълнителен писмен отговор от ответника, в който се
поддържат основанията за недопустимост на производството поради
невъзможността да е имало съжителство между ищцата и М. Е., т.к. същата е
живяла в гр.Левски, РБ, а в полицейския протокол е отразено, че адресът на
починалия М. Е. е гр.Манхайм, ФРГермания. Ответникът моли ПлОС да
приеме за безспорен факта, изложен в полицейския протокол, че водача на л.а
„БМВ320“ М. Е. е бил извън колата и, че е нарушил разпоредбата на
параграф25, ал.1 от Правилника за движение по пътищата, което се явява
изключен риск от гражданската отговорност. Поддържа се направеното
възражение за съпричиняване от страна на М. Е., изразяващо се в качеството
му на водач, който посредством собствените си действия е допринесъл за
настъпване на процесното ПТП с товарния автомобил, като не е обезопасил
автомобила и не е поставил сигнализация, както и че е на пътното платно като
пешеходец. Сочи се, че пострадалият не е поставил сигнализация, за
обозначаване на МПС в посочената лента за движение и по този начин е
допринесъл за настъпването на собствените си тежки травми, довели до
летален изход. Поддържа се възражението срещу предявения размер на иска
като несъответстващ на обема и тежестта на неимуществените вреди, реално
настъпили за ищцата. Прави се ново доказателствено искане за допускане при
условията на разпит по делегация на синът на починалия М. Е. – Р. Е., с адрес
за призоваване: ФРГермания, гр.Манхайм, ************.
С определение по реда на чл.374 от ГПК съдът е допуснал до разглеждане
по същество предявения от А. Ю. Н., ЕГН********** против ЗК“ЛЕВ
ИНС“АД, ЕИК***************, със седалище и адрес на управление:гр.С.,
*****************, представлявано от М. С.а М.-Г., П. В. Д., С. Н. А. и В.
В.ов И., осъдителен иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ вр.чл.45 от
ЗЗД, с цена 50 000,00лв., представляваща застрахователно обезщетение по
застраховка ГО за причинени на ищцата неимуществени вреди, вследствие на
ПТП, настъпило на 28.02.2017г., в резултат на което е причинена смъртта на
турския гражданин М. Е., /живял на съпружески начала с ищцата/, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на ИМ до окончателното
изплащане на сумата.Пл.ОС е отхвърлил направеното от ответника на
осн.чл.115, ал.2 от ГПК възражение за неподсъдност на спора по правилата на
местната подсъдност пред Пл.ОС, като неоснователно.
Признал е за безспорно установен и ненуждаещ се от доказване факта,
че към датата на процесното ПТП /28.02.2017г./ за л.а. „БМВ“ 320, рег.
7
№ЕН**********,е била валидно сключена застрахователна полица по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към ЗК“ЛЕВ
ИНС“АД.
Приел е представените с ИМ писмени доказателства,на основание чл.164
от ГПК е допуснал гласни доказателства- двама свидетели при условията на
довеждане от страна на ищцата и за посочените в ИМ обстоятелства.
Издадено е съдебно удостоверение на ищцата, което да послужи пред
органите на МВР и за издаване на удостоверение, от което да е видно към
28.02.2017 г. кое лице е било собственик на лек автомобил „БМВ 320", с
рег.№*************,както и съдебно удостоверение, което да послужи на
ищцата пред органите на полицията и прокуратурата в Унгария, и по силата
на което ищцата да се снабди със заверени преписи на следните документи,
изготвени в хода на воденото по повод на настъпилото на 28.02.2017г. ПТП
досъдебно производство в Унгария: Скица на местопроизшествието;
Фотоалбум със снимков материал от местопроизшествието; Протокол за
извършена аутопсия на М. Е..
В хода на съдебното дирене пред окръжния съд са събрани следните
писмени доказателства: Скица на местопроизшествието и Снимков материал
от местопроизшествието от Отдел Пътна полиция, Сектор „магистрали-
Кечкемет“, Унгария/с легализиран превод на български език/; Справка от ОД
на МВР-Плевен относно собствеността на процесното МПС; Справка от ОД
на МВР-Плевен относно регулярни пътувания през държавната граница на М.
Е..
Изслушана е автотехническа експертиза ,като е изготвено заключение
от в.л.маг.инж. В. И..
Изслушани са показанията на свидетелите С. И. и А. Я..
В съдебно заседание ,проведено на 16.02.2023г. ищцата, чрез
процесуалния си представител адв.Д. Н. от АК-С., е направила изменение на
предявения иск на осн,чл.214 от ГПК досежно неговия размер,вместо за сума
в размер на 50 000лв. ,претендираното обезщетение е в размер на
100 000,00лв.,ведно със законната лихва,считано от датата на подаване на
ИМ до окончателното изплащане на сумата.
Окръжният съд като прецени доводите, изложени от страните и
доказателствата по делото, намира за установено следното от
фактическа страна:
Предявеният осъдителен иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ,
вр.чл.45 от ЗЗД е процесуално допустим.
8
Разгледан по същество е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Съобразно разпоредбата на чл. 429, ал. 1 от КЗ със сключването на
договор за застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят поема
задължението да покрие отговорността на застрахования към трети лица за
причинените имуществени и неимуществени вреди. Същевременно
разпоредбата на чл.477, ал.1 и 2 от КЗ предвижда, че обект на застраховане по
задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е
гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица
за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди,
свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства.
Предявеният иск черпи правното си основание от разпоредбата на чл.432, ал.1
от КЗ. Искът е пряк и е предоставен на увреденото лице срещу
застрахователното дружество, с което причинителят на вредата се намира в
облигационно правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност".
Основателността на прекия иск на увредения срещу застрахователя за
обезщетяване на причинените в резултат на застрахователно събитие вреди,
предполага установяването при условията на пълно и главно доказване от
страна на ищеца на валидно застрахователно правоотношение, настъпило
застрахователно събитие, представляващо покрит риск по застраховка
гражданска отговорност, настъпилите вреди, резултат от поведението на
застрахования водач, включително обосноваване на техния вид и размер.
От събраните писмени доказателства по повод воденото в Унгария
досъдебно производство за настъпило ПТП на 28.02.2017г. с починало лице
М. Е. и изслушаното заключение на ВЛ по назначената АТЕ маг.инж.В. И.,
безспорно е установено, че на 28.02.2017г., около 03:00ч. през нощта,
турският гражданин М. Е. управлявал лек автомобил „БМВ 320“, рег.№***
**********, по намиращата се в Унгария магистрала М5, с посока на
движение от гр.Сегед към гр.Будапеща.
Безспорно установено по делото е , че процесното МПС „БМВ 320“,
рег.№*** ********** е било собственост на Ф. М. И., ЕГН**********, която
по същото време пътувала като пътник в автомобила, съгл. приложена
справка от ОД на МВР-Плевен.
Страните не спорят, че в района на км. 78+015 от магистралата, докато
9
М. Е. управлявал горепосочения автомобил в лявата лента за движение,
задната лява гума на автомобила внезапно се спукала, вследствие на което
последният станал неуправляем. Последвал удар между лекия автомобил и
намиращата се вдясно, спрямо посоката му на движение, мантинела на
магистралата, след което автомобилът се установил напречно на надлъжната
ос на пътното платно, след което същият бил ударен от движещия се след
него товарен автомобил „MAN TGL", с румънски рег.№*********,
управляван от румънския гражданин И. Ф. - М.. Вследствие на удара, лекият
автомобил „БМВ 320" се блъснал във вътрешната мантинела, отделяща двете
платна за движение на магистралата, след което, поради инерцията си, се
ударил в задната част на товарния автомобил и в крайна сметка се установил
в покой в дясната активна лента за движение.
Безспорно е установено и, че вследствие на гореописаното пътно‐
транспортно произшествие, на място загинал водачът на лекия автомобил -
М. Е..
Не е спорно и, че настъпилото ПТП е застрахователно събитие, което се
явява покрит от застрахователното правоотношение риск.
С оглед обхвата на застрахователното покритие, регламентиран в
разпоредбата на чл.429, ал.1 от КЗ, застрахователят обезщетява всички вреди,
за които отговаря застрахованото лице на основание чл.45 ЗЗД.
Безспорно установено е и от изслушаното заключение на ВЛ В. И. по
назначената автотехническа експертиза, че „от техническа гледна точка,
първопричината за настъпване на ПТП от 28.02.2017г. е спукване на задна
лява ходова гума на процесния автомобил „БМВ 320“ с рег.№ ЕН ********
**, следствие на което МПС губи напречна устойчивост“.
От гореизложеното следва изводът, че пострадалият М. Е. може да бъде
включен в кръга на лицата, имащи право на обезщетение по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ в случай, че вината за
настъпване на произшествието не е негова /Решение №60038/30.06.2021г.,
търг.колегия, I т.о. на ВКС/.
Съдът намира, че от събраните в хода на настоящото производство
доказателства безпротиворечиво се установява и наличието на причинно-
следствена връзка между процесното ПТП и настъпилите вреди –смъртта на
лицето М. Е..
10
Спорен между страните е въпросът относно твърдяната между ищцата и
пострадалия връзка/съжителство на съпружески начала с починалия,без да е
сключен брак/, поставяща ищцата в кръга от лица, легитимирани да бъдат
обезщетени за претърпяни неимуществени вреди от деликт.
За да бъде отговорено и на втория въпрос относно твърдяната между
ищцата и пострадалия връзка, поставяща ищцата в кръга от лица,
легитимирани да бъдат обезщетение за претърпяни неимуществени вреди от
деликт, съдът следва да съобрази Постановление №5/1969г. на Пленума на ВС
на РБ и ТР №1/21.06.2018г., по тълк.д. №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС.
Съобразно разясненията в него, материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са
лицата, посочени в ППВС №4/25.05.1961г. и ППВС №5/24.11.1969г. и по
изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и
действително претърпени от смъртта му вреди. Кръгът на лицата, които имат
право на неимуществени вреди, се определя от съда по справедливост и
обхваща най-близките роднини като низходящите, възходящите и съпруга.
С ППВС №5/24.11.1969г. е определено, че има право на обезщетение за
неимуществени вреди лицето, което е съжителствало на съпружески начала с
починалия при непозволено увреждане, без да е бил сключен брак, ако това
съжителство не съставлява престъпление и не противоречи на правилата на
морала. ТР №1/21.06.2018г., по тълк.д. №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС
доразвива това понятие и го определя като „лицето, което живее с жертвата в
ангажирана постоянна и стабилна интимна връзка в общо домакинство“.
Изложеното прави възможен извода, че при условията на главно и
пълно доказване ,в тежест на ищцата е да докаже, както претърпените от нея
неимуществени вреди, така и видът на връзката между претендиращия вреди
и пострадалото при деликта лице.
В конкретния случай, ищцата основава претенцията си на твърдения за
фактическо съпружеско съжителство. При това положение на доказване
подлежи освен фактът на претърпените неимуществени вреди, още и фактът,
че ищцата е живяла с пострадалия фактически и трайно в едно домакинство.
11
Следва да бъде установено по безспорен начин, че освен емоционални и
духовни отношения с починалия, ищцата е имала и общо домакинство, общи
икономически отношения, свързани с полагане на общи усилия за
задоволяване нуждите на това съжителство и осигуряване на неговото
благополучие, т.е. съвместния общ стремеж на двамата за осигуряване
средства за това общо съжителство-сходно на отношенията между съпрузите
в едно семейство, взаимност и обща грижа един за друг. На доказване
подлежи общността между лицата, общото управление на домакинството им,
общи планове и тяхното осъществяване, общо съпреживяване на различни
събития.
От събраните в хода на производството гласни доказателства,
безспорно се установява, че между ищцата и пострадалия са били налице
чувства и интимна връзка. Прекарвали са много време заедно, пътували са,
посещавали са техни общи близки и роднини (св.И. и св.Я.). Показанията на
свидетелите кореспондират и по отношение на началото на връзката между
ищцата и пострадалия -2008 година.
По отношение на въпроса за съвместното живеене обаче в едно общо
домакинство свидетелите не са категорични. От събраните гласни
доказателства се установява, че ищцата и пострадалия са живеели заедно в
България и в Германия, но не посочват къде е било съвместното им общо
жилище. От показанията на св.И. става ясно, че пострадалият е отсядал в
собствената къща на ищцата в гр.Левски, ************, но по делото липсват
данни същият да е бил адресно регистриран там или на друг адрес на
територията на Република България. На следващо място от показанията става
ясно, че пострадалият и ищцата са прекарвали голяма част от времето си в
България в съседната къщата на св.И.. Нещо повече, преди още да се
запознаят пострадалият и ищцата, става ясно, че пострадалият М. Е. е отсядал
в къщата на св.И. веднъж-два пъти месечно за по седмица. Видно е, че
пострадалият е оставал в този дом, преминавайки транзитно през България,
като го е ползвал освен за място за настаняване и за среща и добро
прекарване на времето с близки приятели. Св. И. посочва, че пострадалият е
приятел на свекърва й. Прави впечатление, че след запознанството на ищцата
с пострадалия тенденциозно това негово поведение се пренася и по
отношение на нейния дом на ************ в гр.Левски. Св.И. посочва, че
ищцата и пострадалия са стояли по седмица в България в нейната къща, но
12
по-голямата част от времето са прекарвали в съседната къща на свидетелката,
като само са се прибирали да спят в дома на ищцата.
На следващо място св.И. посочва, че ищцата и пострадалият са живеели
в Германия, в неговия апартамент гр.Майнхайм, но липсват приложени
писмени доказателства за адресна регистрация на ищцата на този адрес и
конкретика относно улица/квартал, блок, номер на апартамента. От
показанията на св.И. не се установява кога ищцата си е направила адресна
регистрация в Германия и защо – преди или след смъртта на пострадалия;
защото е живеела на този адрес? Свидетелката заявява, че към настоящия
момент ищцата работи там и „щом работи, значи има адресна регистрация“.
От тези показания обаче не може с категоричност да бъде установена
причината, поради която ищцата се е регистрирала на адреса на починалия –
дали това е било с оглед трайното пребиваване в апартамента на пострадалия
в Германия и защото същата е приемала това място за техен общ дом или
защото в последствие й се е наложило да работи, а за целта задължително е
следвала да има адресна регистрация. Установява се единствено, че
пострадалият и ищцата са пребивавали част от времето в дома на ищцата в
България и част от времето в апартамента на пострадалия в Германия.
Единственото писмено доказателство по делото за адрес, на който ищцата
трайно е пребивавала е удостоверението за постоянен адрес в гр.Левски,
***************** от дата 03.10.2012г.
От изпратеното по делото писмо от ОД на МВР-Плевен от
08.12.2022г./на л.152 от делото/ е видно,че за лицето М. Е.,гражданин на
Турция,роден на 01.01.1962г. е налице единствено информация и данни за
много регулярни пътувания през държавната граница на РБ за периода от
2012г. до 2017г.,като ОД на МВР-Плевен не разполага с данни за адресна
регистрация на лицето на територията на РБ.
На следващо място трябва да се отбележи, че по делото липсва
информация за общите планове на пострадалия и на ищцата занапред, за
разпределението на общия им бюджет и взаимния им принос. Става ясно
единствено, че ищцата не е работила, докато е била във връзка с пострадалия.
Остава неясен и приноса на ищцата към връзката й с починалото лице при
твърдяно съжителство на съпружески начала,освен придружаването в общите
почивки и срещи с роднини и приятели.
13
Живеенето на съпружески начала предполага и наличието на общ
семеен бюджет на ищцата и починалия турски гражданин, вземане на общи
решения за разходите и решаване на други въпроси от ежедневието, за които
обстоятелства липсват доказателства.Също така липсват и каквито и да е
било писмени доказателства за евентуална издръжка на ищцата от страна на
пострадалия.
Св.И. посочва, че пострадалият и ищцата са сключили брак в джамия, но
по отношение на това твърдение липсва приложен към писмените
доказателства документ. Това твърдение не е посочено от ищцата нито в ИМ,
нито в последващите заседания пред съда.
Показанията на св.Я. са в идентична насока с показанията на св.И..
В обобщение съдът намира, че макар и свидетелските показания да
правят възможен извод за наличие на емоционална и интимна връзка,
започнала в през април 2008г. между ищцата и пострадалия, отличаваща се
топлота и нежност, която може да бъде определена като трайна предвид това,
че е продължавала и към момента на смъртта на пострадалия -28.02.2017г. ,
макар двамата да са споделяли общите си преживявания по повод на срещи с
роднини и приятели и отсядане в домовете и на двамата в България и в
Германия, не е налице проведено успешно главно и пълно доказване от
страна на ищцата за наличие на фактическо съпружеско съжителство с
починалия, основано на дълготрайност и общо домакинство, както и обща
грижа ,което до обуслови правото за присъждане на справедливо обезщетение
за причинените на ищцата неимуществени вреди вследствие смъртта на М. Е..
Съдът намира, че след като ищцата се е позовала на фактическо
съпружеско съжителство с пострадалия, а не на друг вид връзка, то събраните
доказателства следва да бъдат анализирани само с оглед на конкретната
твърдяна връзка. (принципно становище застъпено в Р № 126/18.10.2019г., по
т.д. №1785/2018г., II ТО, ВКС, макар и допуснато до касация по процесуален
въпрос).
С оглед на гореизложеното и при неустановяване на обуславящата
връзка, основана на фактическо съпружеско съжителство, предявеният
осъдителен иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, вр.чл.45 от ЗЗД, от А.
Ю. Н., ЕГН**********,гр.Левски, ***************** против ЗК“ЛЕВ
ИНС“АД, ЕИК***************, гр.С., за заплащане на застрахователно
14
обезщетение в размер на 100 000,00лв. по застраховка ГО за причинените на
ищцата неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 28.02.2017г.,
в резултат на което е причинена смъртта на турския гражданин М. Е.,,ведно
със законната лихва,считано от датата на подаване на ИМ до окончателното
изплащане,се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
При този изход на делото ищцата следва да заплати на осн.чл.78, ал.3 от
ГПК направените от ответника деловодни разноски за настоящата инстанция,
съгласно представения Списък с разноски по чл.80 от ГПК в размер на 310лв.,
представляващи 10лв. ДТ за 2бр. съдебни удостоверения и 300лв.
юрисконсултско възнаграждение на осн.чл.25, ал.2, вр. ал.1 от НЗПП.
Водим от горното, съдът:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Ю. Н., ЕГН**********,с посочен адрес:
гр.Левски, *****************, против ЗК“ЛЕВ ИНС“АД,
ЕИК***************, гр.С., *****************, представлявано от М. С.а
М.-Г., П. В. Д., С. Н. А. и В. В.ов И., осъдителен иск с правно основание
чл.432, ал.1 от КЗ вр.чл.45 от ЗЗД, за заплащане на застрахователно
обезщетение в размер на 100 000,00лв. по застраховка ГО за причинени на
ищцата неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 28.02.2017г.,
в резултат на което е причинена смъртта на турския гражданин М. Е., на
основание съжителство на съпружески начала с починалия,без да е сключен
брак, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на ИМ до
окончателното изплащане на сумата,като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на осн.чл.78, ал.3 от ГПК А. Ю. Н., ЕГН********** ДА
ЗАПЛАТИ на ЗК“ЛЕВ ИНС“АД, ЕИК***************, гр.С.,
*****************, представлявано от М. С.а М.-Г., П. В. Д., С. Н. А. и В.
В.ов И. деловодни разноски за настоящата инстанция в общ размер на 310лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред АС-В.Търново
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________
15