Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ...........
град Шумен, 04.12.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание на осемнадесети ноември две хиляди и деветнадесета
година в следния състав:
Председател: Росица Цветкова
Членове:
Снежина Чолакова
Бистра Бойн
при секретаря В.Русева и с участие на прокурор Д.Арнаудов от ШОП, като разгледа докладваното
от административния съдия Снежина Чолакова
КАНД № 290 по описа
за 2019г. на Административен съд – гр. Шумен,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство
по чл.63, ал.1, изр.второ от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно процесуалния
кодекс (АПК).
Образувано е по касационна
жалба от „СМА-М.Б.ВАР“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя Д.П.Д., срещу Решение № 70 от 23.08.2019г.,
постановено по АНД № 339/2019г. по описа на Районен съд - гр. Велики Преслав. С
обжалвания съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление №
27-0000611/17.08.2018г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Шумен,
с което на „СМА-М.Б.ВАР“ ЕООД, гр.Бургас с ЕИК ********* за нарушение по чл.8,
ал.1 от ЗЗБУТ, вр. с чл.186, ал.1 от Наредба № 7 от 23.09.1999г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при
използване на работното оборудване (Наредба № 7 от 23.09.1999г. ) и на основание чл. 413, ал.2 от КТ е наложена „имуществена санкция“ в размер на 3000 /три хиляди/ лева.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение,
по същество свеждащи се до издаването му в нарушение на материалния закон. В тази връзка се сочи, че в хода на
съдебното следствие пред въззивния
съд е установено по безспорен начин, че движещите се
части на гумено-транспортната лента са били оградени с предпазни огради, което изключва съставомерността на санкционираната деятелност на плоскостта на приложения административнонаказателен
състав. От свидетелските
показания са установявало,
че дружеството е спазило както чл.8, ал.1 от ЗЗБУТ, така и
чл.186, ал.1 от Наредба № 7 от 23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия
на труд на работните места и при използване на работното оборудване. В тази връзка се твърди, че пострадалият Й.Й. е
бил електромонтьор и по време
на злополуката е извършвал
ремонт на вибратора на лентата, поради
което е преодолял загражденията, предпазващи
оператора на същата, както
и е отстранил капака ѝ. Излагат
се и аргументи за неясно описание на нарушението в АУАН и НП, препятстващо
възможността на санкционирания
субект да разбере в какво нарушение е обвинен и да организира
защитата си в пълен обем. Въз основа на наведените
доводи е отправено искане за отмяна на въззивното решение, както и на
потвърденото с него наказателно постановление, издадено от Директора на
Дирекция "Инспекция по труда" - гр.Шумен. В съдебно заседание
касаторът, редовно призован, чрез процесуалния си представител адв.К.К.от АК-гр.Бургас, поддържа жалбата по изложените в нея
съображения, като ги доразвива.
Ответникът
по касационната жалба – Дирекция «Инспекция по труда», гр.Шумен, в
законоустановения срок не е депозирала писмено възражение. В съдебно
заседание, редовно призована,
не се представлява. В депозирано
писмено становище директорът
на дирекцията С.М.оспорва жалбата, като излага
аргументи за нейната неоснователност.
Представителят на Шуменска
окръжна прокуратура изразява становище, че жалбата е процесуално допустима, а
разгледана по същество е неоснователна.
Смята, че решението на районния съд е правилно,
поради което предлага същото да бъде оставено в сила.
Настоящата съдебна инстанция,
след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея
оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и
извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и
чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в
законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК, от легитимирано лице, имащо
право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210, ал.1
от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество,
същата се явява неоснователна, като съображенията
в тази насока са следните:
Предмет на касационно оспорване е решение на районния съд, с което е
потвърдено Наказателно
постановление № 27-0000611/17.08.2018г. на директора на Дирекция „Инспекция по
труда“ гр.Шумен, с което на „СМА-М.Б.ВАР“ ЕООД, гр.Бургас на основание чл. 413,
ал.2 от КТ е наложена „имуществена санкция“ в размер на 3000 /три хиляди/ лева
за нарушение по чл.8, ал.1 от ЗЗБУТ, във вр. с чл.186, ал.1 от Наредба № 7 от
23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на
труд на работните места и при използване на работното оборудване. По-конкретно, отговорността
на дружеството е ангажирана за това, че при осъществяване
на дейността му на
19.06.2018г. в обект
- цех в с.Троица, в качеството
на работодател, не е изпълнило задължението си във връзка с осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд с това, че е
допуснало в действие работно
оборудване - гумено-транспортна
лента, без същата да отговаря
на изискванията за здравословни
и безопасни условия на труд, а именно - движещите се части на гумено-транспортната
лента не са оградени с предпазни устройства, осуетяващи достъпа до опасните зони, както и не е снабдена с устройство, спиращо движението ѝ при достигане
на опасната зона от човек
или предмет, при което Й.В.Й.на
длъжност "електромонтьор"
пада върху движещата се гумено-транспортна
лента, получава притискане
на гръдния кош и крайниците
в работното оборудване и почива. За посоченото неизпълнение на задължение на 18.07.2018г.,
в присъствието на управителя на „СМА-М.Б.ВАР“ ЕООД, гр.Бургас , против същото е съставен АУАН № 27-0000611, който
е връчен срещу подпис на представляващото го лице. При връчване на АУАН представляващият дружеството
заявил, че има възражения, като впоследствие в срока по
чл.44, ал.1 от ЗАНН депозирал писмени
такива. Наказващият орган приел същите за неоснователни, поради което, въз основа на съставения акт и събраните в хода на
административно-наказателното производство доказателства издал процесното наказателно
постановление, с което наложил на дружеството имуществена санкция в размер на 3000 лева.
С обжалваното в настоящото
производство решение, РС – гр.Велики Преслав е потвърдил горепосоченото наказателно постановление, издадено от
Директора на Дирекция «Инспекция по труда» - гр.Шумен. За да постанови този
резултат, съдът е приел за безспорно установено, че санкционираният правен
субект е осъществил състава на посоченото в АУАН и в НП неизпълнение на административно
задължение, доколкото не е изпълнил задължението си като работодател да осигури
здравословни и безопасни условия на труд на работниците и служителите. Първоинстанционният
съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни длъжностни лица, при липса
на съществени нарушения на процедурата. Констатирал е и, че
административнонаказващият орган е извършил правилна индивидуализация на
наложеното наказание, определяйки го над минималния размер, предвиден в закона
за това нарушение. Този извод е мотивирал с настъпилата в резултат
на установеното неизпълнение
на задължение, злополука, явяващо се отегчаващо отговорността обстоятелство. По
изложените съображения е потвърдил изцяло атакувания пред него санкционен акт.
Установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка се споделя напълно от настоящия съдебен
състав. Касационната инстанция намира, че въз основа на нея решаващият съд е
направил правилни и законосъобразни изводи, като не е допуснал нарушение на
материалния закон при издаване на обжалвания акт. При обективно възприетата
фактическа обстановка по делото, съдът е изградил правилни изводи за съставомерност
на констатираното
неизпълнение на административно задължение по приложения административнонаказателен състав.
В разпоредбата на чл.413, ал.2 от КТ е предвидена административнонаказателна
отговорност за работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание.
В чл.8, ал.1 от ЗЗБУТ е посочено, че работното оборудване трябва да е подходящо за извършваната работа,
така че да не застрашава здравето и безопасността на работещите, като цитираното изискване е детайлизирано в
чл.186, ал.1 от Наредба № 7 от 23.09.1999г., според която, движещите се части
на работното оборудване, които създават риск за злополуки, се ограждат с предпазни устройства, осуетяващи достъпа до опасните зони, или се снабдяват с
устройства, спиращи движението
им при достигане на опасната
зона от човек или предмети.
По делото няма спор, че касационният жалбоподател е работодател на пострадалото при злополуката лице
Й.Й.. Безспорно е установено също, че дружеството не е изпълнило задължението
си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в стопанисвания
от него цех в с.Троица, доколкото гумено-транспортната лента не е била оградена
с предпазни устройства, осуетяващи достъпа до опасните зони, както и не е снабдена с
устройство, спиращо движението ѝ при достигане на опасната зона от човек или предмет. Посоченото обстоятелство се установява по
категоричен начин от показанията на разпитаните като свидетели
служители на Дирекция "Инспекция по труда", гр.Шумен,
посетили местопроизшествието и пряко
възприели обстоятелствата,
при които е настъпила злополуката, както и от приложените писмени доказателства и снимков материал. То се потвърждава
и от представената в хода на касационното
производство съдебно-медицинска експертиза,
изготвена по образуваното във връзка със
смъртта на Й.Й. досъдебно
производство и имаща характер на писмено
доказателство по настоящото
дело. Обосновано районният съд
не е кредитирал показанията
на св.И.П., в частта им, в която твърди, че гумено-транспортната лента е надлежно
обезопасена, тъй като последният е пряко заинтересован
от изхода на делото като лице, подписало документа за въвеждане
в експлоатация на въпросното
съоръжение, както и лице, работещо в дружеството - касатор в настоящото
производство. Въз основа на събраните
по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, районният съд е направил обоснован и правилен извод, че санкционираното неизпълнение на
административно задължение е съставомерно
по приложения административнонаказателен състав.
В тази връзка, неоснователни се
явяват твърденията на касационния жалбоподател, че не
следва да носи отговорност,
доколкото пострадалото лице
не е работило с въпросния транспортьор, а причината за настъпване на злополуката се дължи на неспазване правилата за безопасност от последния. Й.Й. е имал достъп до лентата в качеството си на електромонтьор в
дружеството, ангажиран с
ремонта на същата, поради което не може да се приеме,
че възложената
му работа няма отношение към работата на съответната транспортна лента. Нещо повече, дори
и да не е имал конкретни задължения във връзка с работата на лентата, тази лента следва да е обезопасена по начин,
че да не представлява опасност
не само за работещите, но и за преминаващите
край нея лица, което в случая
категорично не е било изпълнено, след като работник в дружеството е попаднал върху нея, видно и от приложения към административнонаказателната преписка
снимков материал.
Обстоятелството, че самият
пострадал е допуснал нарушение на правилата
за безопасни и здравословни
условия на труд, не изключва отговорността
на работодателя по чл.413, ал.2 от КТ, след като последният не е предприел всички необходими действия за обезопасяване на транспортната
лента, в унисон с изискванията на чл.8, ал.1 от ЗЗБУТ
и чл.186, ал.1 от Наредба № 7 от 23.09.1999г. Този извод не се променя от факта,
че с постановление № 1369/31.07.2019г. по описа на
ОП-гр.Шумен е прекратено досъдебното производство, водено
за престъпление по чл.123, ал.1 от НК във връзка с настъпилата
на 19.06.2018г. злополука с работника Й.Й.. Преценката дали е налице или не осъществено престъпление от общ
характер не рефлектира върху
преценката налице ли е осъществено неизпълнение на
административно задължение от юридическо лице, тъй като установената
в хода на наказателното производство липса на достатъчно доказателства за виновността на
конкретно лице за причиняване смъртта
на Й.Й. не променя установения в настоящото административнонаказателно
производство факт, че въпросната гумено-транспортна лента не е била обезопасена
по начин, осуетяващ достъпа
до опасните зони, респ. не
е снабдена с устройство, спиращо движението
ѝ при достигане на опасната
зона от човек или предмети
по смисъла на чл.186, ал.1 от Наредба
№ 7 от 23.09.1999г. В случая не се касае за ангажиране на административно наказателната
отговорност на физическо лице, а за имуществена санкция, наложена на търговско
дружество за неизпълнение на задължение
към държавата при осъществяване на неговата дейност, която отговорност е обективна и безвиновна, като съгласно чл.83, ал.1 от ЗАНН за реализирането
ѝ е достатъчно обективното
осъществяване на запретените
действия или бездействия – от една страна, а от друга
- имуществената санкция да е предвидена в съответния закон, указ, постановление на МС или наредба на общинския съвет.
На следващо място, обосновано районният
съд е отхвърлил тезата на нарушителя за маловажност на санкционираното
неизпълнение. В тази връзка следва да се отбележи, че
специалният състав по глава ХIХ, раздел II от КТ на "маловажно"
административно нарушение по чл. 415в,
ал.1 от КТ изключва приложимостта
на общата разпоредба на чл. 28 ЗАНН, според която за маловажни
случаи на административни нарушения наказващият орган може да не
наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че
при повторно извършване на нарушение
ще му бъде
наложено административно наказание. "Маловажните"
нарушения, установени по КТ, съобразно чл. 415в, ал.1 КТ имат два основни признака:
нарушението да е отстранимо веднага след установяването му по реда
на КТ и от него да не
са настъпили вредни последици за работници и служители. При това в тези случаи
не е предвидено освобождаване от административнонаказателна отговорност
/за разлика от тези по
чл. 28 ЗАНН/,
а налагане на същото по вид
административно наказание -
парична санкция, но в многократно по-нисък размер. В настоящия случай категорично не е налице маловажност на нарушението по смисъла на цитираната разпоредба, доколкото в
резултат на същото са настъпили вредни последици за служител на дружеството. Същевременно, както беше посочено по-горе, неприложима се
явява и разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Напълно се споделят и доводите на
въззивния съд, че наказващият орган правилно е индивидуализирал наложената
имуществена санкция. В чл.413, ал.2 от КТ е предвидено налагане на такава от
1500 до 15000 лева, като определената на касатора санкция от 3000 лева е фиксирана
в тези рамки, над минималния размер, при съобразяване на факта на настъпване на
злополука със смъртен резултат вследствие на санкционираното неизпълнение на
задължение, безспорно явяващо се отегчаващо отговорността обстоятелство. С оглед
на това, обосновано районният съд е приел, че размерът на наложената имуществена
санкция е определен при съблюдаване на правилата за нейната индивидуализация,
регламентирани в чл.27 от ЗАНН, както и на целите на същата, визирани в чл.12
от ЗАНН.
Неоснователни са и наведените
възражения в касационната жалба за допуснати в хода на
административнонаказателното производство съществени нарушения на чл.42, т.4 и
чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, обусловени от липса на описание на извършеното
нарушение, доколкото както в АУАН, така и в НП, неизпълнението на
административно задължение е описано по начин, позволяващ на санкционираното
лице да разбере в какво нарушение се обвинява, респективно да организира
защитата си адекватно и в пълен обем. В тази връзка районният съд е изложил
убедителни аргументи, към които касационната инстанция се присъединява и не
следва да ги преповтаря.
Предвид всичко изложено,
Шуменският административен съд намира, че въззивният съд е приложил правилно
материалния закон, при съблюдаване на съдопроизводствените правила, като липсва
касационно основание за отмяна на неговото решение. Служебната проверка по
чл.218, ал.2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на
атакуваното решение или несъответствие с материалния закон. С оглед изложеното,
Шуменският административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а
решението на Районен съд - гр.Велики Преслав като правилно и законосъобразно
следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на
основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2 от АПК, във вр.с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Шуменският
административен съд
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 70 от 23.08.2019г., постановено по АНД № 339/2018г. по описа на Районен
съд – град Велики Преслав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:.......................
ЧЛЕНОВЕ: 1. ...........................
2.
...........................
ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила
на 04.12.2019г.