О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Номер
1393 Година
2017, 11 август гр.Бургас
Бургаският
окръжен съд, пети въззивен граждански състав
на единадесети
август година
две хиляди и седемнадесета,
в
закритото заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЯРА КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2.мл.с.СИЯНА
ДИМИТРОВА
секретар
………………….
като
разгледа докладваното от съдия Даниела Михова
въззивно
гражданско дело № 937 описа за 2016 година
В
съдебното заседание на 06.07.2017 г., съдът е обявил, че в закрито заседание ще
се произнесе по искането на въззивника за: разпит на вещите лица Лазарова,
Златев и Бозов; за изключване от доказателствения материал на АДС № 1327/1994
г.; както и по искането за допускане на съдебно-икономическа експертиза по
поставените в молба вх.№ 9176/09.06.2016 г. въпроси.
След
запознаване със становищата и на двете страни, по посочените по-горе
доказателствени искания на въззивника, съдът намира следното:
Относно
искането за изключване от доказателствения материал на АДС № 1327/1994 г.:
Искането
е направено в Молба-становище вх.№ 7603/29.05.2017 г. (т.ІV, л.450-451) и е
мотивирано с евентуалния отказ на съда да спре производството по настоящото
дело до приключване с влязло в сила решение на гр.д.1141/2016 г. на БРС, и
приетото от съда в този случай, че „АДС № 1327/1994 г.*** няма доказателствено
значение за настоящия спор“.
Съгласно
чл.101, изр.второ от ГПК (отм.), от доказателствения материал може да се
изключи представен препис от писмено доказателство, в случай, че при поискване,
страна, която го представя, не представи оригинала на документа или официално
заверен препис от него. Съгласно чл.156, ал.1, изр.второ от ГПК (отм.), съдът изключва
документа от доказателствата, когато след оспорване на истинността му, се
установи, че документът е неистински.
Настоящият
случай не е такъв. Препис от АДС № 1327/1994 г., заверен от адв.Попова-Смоличка
от САК, е представен с исковата молба и не е имало искане за представяне на
оригинала или на официално заверено копие от този документ, което да не е било
сторено от ищеца. Ето защо не е налице основание по чл.101 от ГПК (отм.) за
изключване на документа като доказателство по делото.
АДС
№ 1327/1994 г. е приет като доказателство по делото.
В
срока по чл.154, ал.1 от ГПК (отм.) – в случая – в първото по делото открито
съдебно заседание 10.10.2011 г., АДС № 1327/1994 г. не е оспорен от ответника,
поради което и не е открито по настоящото дело, производство за проверка
истинността на този документ (дори в производството по гр.д.1141/2016 г. на
БРС, настоящият въззивник оспорва АДС № 1327/1994 г. по отношение верността на
този акт - „АДС е неистински, като издаден не по предвидения в закона ред и с
невярно съдържание“, а не по отношение на неговата автентичност). Ето защо, не
е налице основание и по чл.156 от ГПК (отм.) за изключване на АДС № 1327/1994
г. от доказателствата по делото.
При
това положение, не е налице основание за изключване на този документ от
доказателствата по делото, а същият следва да се преценява, предвид твърденията
на страните (в частност – на ищеца) по фактите, с оглед останалите
доказателства по делото.
Ето
защо, съдът намира, че искането за изключване на АДС № 1327/1994 г. от доказателствения
материал по настоящото дело, следва да се остави без уважение.
Съдът
намира за неоснователно и искането за разпит на вещите лица Лазарова, Златев и
Бозов.
С
определение от откритото заседание на 02.02.2015 г. по гр.д.73/2008 г., ЦРС е
отменил определението си, с което е допуснал тройна допълнителна комплексна
съдебно-техническа експертиза, поради „дезинтересирането на страните“ от нея и
поради липсата на внесен депозит за тази експертиза. Заключение по такава
допълнителна тройна експертиза не е представено по делото, поради което
процесуално недопустимо е да се разпитват вещите лица по въпросите, за които те
не са представили писмено заключение. Основното заключение по тройната
комплексна съдебно-техническа експертиза на вещите лица Лазарова, Бозов и
Кехайова, е прието в съдебното заседание на 19.11.2013 г., след като вещите
лица са били обстойно разпитани и изслушани.
Ето
защо не е налице основание за повторен разпит на вещите лица.
Следва
да се отбележи, че част от тройната експертиза касае „оценка на активите
(движими и недвижими), придобити от „Хотелски комплекс Черноморец БС“ ЕАД
/ЕООД/ чрез апорт“, която задача е била допусната във връзка с направено във
връзка с предявен насрещен частичен иск за стойността на подобрения, направени
от втория ответник „Хотелски комплекс
Черноморец БС“ ЕАД и възражение за право на задържане на имота, заявено от
същия ответник, производството по отношение на който е било прекратено с влязло
в сила определение от 10.07.2013 г. по гр.д.73/2008 г. на ЦРС (л.1000 от
първоинстанционното дело).
Насрещен
иск за стойност на подобрения или възражение за право на задържане, не са валидно
заявени от първоначалния и единствен към настоящия момент ответник по делото.
Ето
защо разпитът на вещите лица Лазарова, Златев и Бозов не само е процесуално
недопустим, но евентуалните въпроси към тези вещи лица нямат връзка със спора
по делото, такъв, какъвто е към момента с оглед наличните страни и техните
процесуални действия.
По
искането за допускане на съдебно-икономическа експертиза по поставените в молба
вх.№ 9176/09.06.2016 г. въпроси, съдът намира следното:
Искането от въззивника за назначаване на СИЕ с въпрос:
„Прилежащата земя, предмет на исковата претенция на ПРО ЕАД, била ли е включена
в баланса на „Социален отдих“, заплатена ли е по съответния нормативен ред на
държавата и как е било оформено прехвърлянето й при преобразуването на
„Социален отдих“ в ПРО ЕАД“, е направено с молба вх.№ 2695/09.06.2016 г. на
ЦРС, депозирана по настоящото дело на 15.06.2016 г., (л.148).
Въззиваемият-ищец е изразил становище
(вх.№8772/19.06.2017 г.), че искането за СИЕ с така поставените задачи следва
да бъде оставено без уважение. Сочи се, че въззивникът обосновава
необходимостта на СИЕ с изследване законосъобразно ли е прехвърлена земята при
преобразуването на „Социален отдих“ в ПРО ЕАД, но ищецът не твърди
преобразуване на ДФ „Социален отдих“ в ПРО ЕАД, за да се изследва как е било
оформено прехвърлянето на земята при преобразуването на ДФ в ищцовото ЕАД.
Отделно от това се твърди, че така поставени, въпросите са правни и е
недопустимо вещо лице да отговаря на тях.
Съдът
констатира, че в Молба-уточнение от 15.11.2016 г., въззиваемият-ищец е заявил,
че правото на собственост на ищцовото дружество е придобито при учредяването му,
с непарична вноска от учредителя НОИ, който е придобил собствеността върху тези
имоти чрез прехвърлянето по силата на Закона - §5 от ПРЗ на Закон за фонд
обществено осигуряване, като ако се приеме, че имотите са били отдавна държавни
и последно са стопанисвани от ДФ „Социален отдих“, това е станало съгласно
ал.2, а ако се окаже, че са били на Българските професионални съюзи, това става
съгласно ал.1. В Молбата-уточнение е изложена хронологията на създаването на ДФ
„Социален отдих“, както и на предоставянето на процесните имоти от държавата –
първоначално на ЦС на ПС с решение на ИК на Приморски народен съвет за строеж
на младежки лагер (Протокол № 19 от заседание на ИК на Приморски народен съвет
от 12.09.1957 г.); впоследствие – на различни държавни стопански организации,
търговски обединения, до създаването през 1991 г. на фирма с държавно имущество
с наименование „Социален отдих“, която поема съответна част от на прекратените
организации, при което което процесиите имоти преминават за стопанисване и
управление в ДФ „Социален отдих“. Посочено е, че съгласно §5 от ПЗР ЗФОО, на
НОИ е прехвърлена собствеността върху почивната база на ДФ „Социален отдих“,
като последната е прекратена с Решение от 10.10.1996 г. по ф.д. 8013/1991 г. на
СГС ФО, като правоприемник на имущество й е НОИ, след което - с Решение на
Надзорния съвет на НОИ от 10 декември 1997 г., (Протокол №21), е учредено
„Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД, дружеството е вписано в регистъра на
търговските дружества с решение № 1 по ф.д. 18429/1997 г. на СГС на 27.01.1998
г., от който момент процесиите имоти са собственост на ищеца.
С
оглед така заявеното от ищеца придобивно основание, съдът намира, че поисканата
СИЕ с така поставените задачи няма да доведе до изясняване на спора. Искането
следва да бъде оставено без уважение и с оглед разрешението, дадено в т.2Г от Тълкувателно решение № 4 от
14.03.2016 г. на ВКС по т. д. № 4/2014 г., ОСГК.
С
оглед на изложеното, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника за разпит на вещите лица Лазарова, Златев и
Бозов; за изключване от доказателствения материал на АДС № 1327/1994 г.; както
и по искането за допускане на съдебно-икономическа експертиза по поставените в
молба вх.№ 9176/09.06.2016 г. въпроси: „Прилежащата земя,
предмет на исковата претенция на ПРО ЕАД , била ли е включена в баланса на
„Социален отдих“, заплатена ли е по съответния нормативен ред на държавата и
как е било оформено прехвърлянето й при преобразуването на „Социален отдих“ в
ПРО ЕАД“.
Препис
от настоящото определение да се връчи на страните.
Настоящото
определение не подлежи на обжалване, тъй като не е преграждащо производството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.