Р Е Ш
Е Н И Е
№ ….
гр. София, .............2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският градски съд съд, І г.о, 5 състав, в публично съдебно заседание на тринадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
и секретар Т.Щерева,
като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 6517 по
описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявeни са от Н.И.Б. и С.П.Б. против „Застрахователна компания „Л.И.“ АД искове
с правно основание чл.226, ал. 1 КЗ /отм./ Ищците твърдят, че на 11.08.2013г. настъпило
пътно-транспортно произшествие, по вина на В.М.З.- водач на л.а „Мерцедес Вито“
с рег. № *******, чиято отговорност била застрахована от ответното дружество по
застраховка „Гражданска отговорност”. В резултат на пътно-транспортното
произшествие ищцата Н.И.Б. получила телесни повреди – счупвания на горния и
долния клон на дясната срамна кост и счупване на кръстеца в дясно, мозъчно
сътресение, изпаднала в депресия, станала напрегната и избухлива, плачела
много, трудно заспивала, сънувала кошмари, ограничила социалните си контакти,
не успяла да вземе всички задължителни матури в училище, поради проблеми с
паметта. Счита, че справедливият размер на обезщетение за претърпените от нея неимуществени
вреди възлиза на 80 000 лв./ допуснато изменение на иска в съдебно
заседание от 13.11.2019г./. Ищцата С.П.Б. получила при катастрофата контузия на
левия бял дроб с левостранен пневмоторакс, мозъчно сътресение, контузия на
главата , корема и гръдния кош, хематоми в областта на корема и лумбалната
област, както и изпаднала в травматичен шок, изпитвала интензивни болки в
гърдите и чувство на задух, получила и шипове по гръбначния стълб. Счита, че
справедливият размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди възлизал на
35 000 лв. Поради изложените доводи, ищците молят съда да осъди ответника да
заплати обезщетение на Н.И.Б. в размер на 80 000 лв. и на С.П.Б. в размер на 35
000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на деликта до
окончателното изплащане. Ответникът
оспорва исковете, като прави следните възражения: оспорва размера на
предявените искове за заплащане на застрахователни обезщетения; поддържа
становището, че справедливият размер на обезщетение за Н.Б. възлизал на 37 000
лв., а за С.Б. на 14 000 лв.; твърди, че обезщетението от 14 000 лв. било
заплатено на С.Б. на 09.06.2018г.; оспорва претенцията за законна лихва, както
и началната дата от която се претендира. Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна
връзка, приема за установено от фактическа и правна страна следното: По исковете с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./: За да
бъдат уважени предявените искове ищците трябва да ангажират доказателства за
следните обстоятелства: 1/за наличието на договор за застраховка ”Гражданска
отговорност” между собственика на автомобила, управляван от прекия причинител
на вредата, и ответното дружество; 2/за юридическите факти от състава на чл. 45
от ЗЗД по отношение на водача на застрахованото от ответното дружество МПС:
вреда, противоправно деяние и причинно-следствена връзка между противоправното деяние
и вредата; 3/да докажат размера на дължимото обезщетение. Страните
не спорят, че към датата на пътно-транспортното произшествие отговорността на
водача на л.а „Мерцедес Вито“ с рег. № *******е била застрахована по договор за
застраховка ”Гражданска отговорност” от ответното дружество, което се
потвърждава и от служебно извършена от съда справка на публичния сайт на
Гаранционния фонд. Видно
от влязла в сила присъда от 16.01.2017г. по НОХД № 1500/ 2016г. на РС – Ямбол, В.М.З.е
призната за виновна в това, че на 11.08.2013 г., около 19:10 часа, на
автомагистрала „Тракия“, км 279+400, в близост до с.Дражево, обл.Ямбол, при
управление на л.а „Мерцедес Вито“ с рег. № *******, собственост на Г.З.З.от
гр.Пазарджик, е нарушила правилата за движение по пътищата, а именно: чл.20
ал.1 от ЗДвП и чл.42 ал.2 от ЗДвП, в резулат на което, при извършване на
маневра „изпреварване“ е предизвикала пътно-транспортно произшествие с лек
автомобил марка и модел „Хюндай И 30“ с регистрационен № *******, при което по
непредпазливост е причинила телесна повреда на повече от едно лице, както
следва: на С.П. *** - средна телесна повреда, на Н.И.Б. от гр.София - средна
телесна повреда, на А.П.Г.от гр.София - средна телесна повреда и на Т.А.Д.от
с.Микрево, обл.Благоевград, две средни телесни повреди - престъпление по чл.343
ал.З б.„а“ вр. ал.1 б.„б“ вр. чл. 342 ал.1 от НК, поради което и на основание
чл.78а ал.1 от НК е освободена от наказателна отговорност и й е наложено
административно наказание“ глоба“ в размер на 2000 лв. Със същата присъда съдът
я е признал за невиновна по повдигнатото обвинение за допуснати нарушения на
чл.5, ал.1,т.1 и чл.20, ал.2 от ЗДвП. Съгласно
чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно
това дали то е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. С оглед на горецитираното влязла в сила присъда на РС – Ямбол, настоящият
състав приема, че е установено противоправното поведение на водача В.М.З., нейната
вина, съставомерните последици, които са част от състава на престъплението, и причинно-следствената
връзка между противоправното поведение на водача и вредоносния резултат. В присъдата на РС – Ямбол
не са описани конкретните съставомерни последици, вместо това съдът общо е посочил, че се касае
средни телесни повреди. За
установяване на конкретните телесни повреди и претърпените от ищците
неимуществени вреди е допусната медицинска експертиза, чието заключение съдът
приема. От заключението се установява, че при пътно-транспортното произшествие ищцата
Н.Б. е получила счупване на таза - горно
и долно рамо на
дясна срамна кост и счупване на дясна кръстна кост, сътресение на мозъка, констатирано е състояние
след контузия в дясна челна област на главата. С.Б. е получила отоци,
кръвонасядания и охлузвания по двете
ръце и двата крака, охлузвания по лицето, сътресение на мозъка, излив на въздух
в лява гръдна кухина и контузия на бял дроб, контузия на корема, хематом в
областта на корема и лумбалната област в ляво. При получаване на уврежданията в
първите дни С.Б. е изпитвала силни болки и страдания. Описаните увреждания при
нея са от естество да преминат за около месец без да оставят последствия за
живота и здравето й. При получаване на уврежданията Н.Б. е изпитвала силни болки и страдания, имала е
нужда около 6 месеца от чужда помощ, като през първите месеци е
била на легло. Счупването на таза на Н.Б. в областта на кръстната кост и двете
рамена на дясната срамна кост, поради това, че тазът е анатомично и функционално свързан с движенията
на долните крайници, е довело до трайно затрудняване движението на десния крак
за срок не по-малък от 5-8 месеца при обичаен ход на възстановителния процес. Спрямо Н.Б. във
връзка със счупването на таза е
проведено оперативното лечение с фиксиране на счупването на
кръстната кост с „канюлиращ винт“. С оглед възрастта на
пострадалата и най-вече това, че е в репродуктивна възраст, от медицинска
гледна точка, се
препоръчва да ражда не по естествен път, а с „Цезарово сечение", поради
това, че тазовата еластичност е силно намалена. При преглед на Н.Б. вещото лице е установило,
че в дясно на таза е останал белег с формата на кръст със сивкаво белезникав
цвят и дължина на вертикалното рамо 1.5 см. и на хоризонталното 1.5 см., както и два
успоредни нишковидни белега 4
см. и 3.5 см. със сивкаво белезникав цвят по задна повърхност
на дясната предмишница. Експертът е установил, че при клякане пострадалата има
пълен обем движения, но видимо реагира на болка в най-долно клекнало положение.
Н.Б. се е оплакала от болка при натоварване и промяна на времето в кръста в
дясно, на моменти ирадираща в дясно по външната повърхност на десния долен
крайник. В
съдебно заседание вещото лице заявява, че пострадалата С.Б. го е уведомила за стягащи
болки в гръдния кош, които с оглед на поставената й диагноза “излив на въздух в
гръдната кухина“ теоретично могат да се свържат с настъпили страствания в
резултат на контузията на белия дроб и излива на въздух в гръдната кухина,
защото при контузията на белия дроб се нарушава неговата цялост на
повърхностния слой, където се излива въздух. Тези сраствания не могат да се
визуализират с някакво изследване, но се получават след такива наранявания.
Това е срастване между двата листа. Усещанията са най-силни в първите години
след получаване на травмата. След това, поради отпускане на срастването,
намалява усещането за тях. Срастванията се разтягат в тези области. С това може
да бъде обяснено оплакването на Силивя Б. от стягащи болки в гръдния кош. При
прегледа на Н.Б. вещото лице не е било уведомено да има скъсяване на крайник,
видимо нейната походка не е била накуцваща, поради което не е измервал крайниците й. По отношение
счупването на таза, хирургически пострадалата е здрава. Счупването е зарастнало.
Когато пациентките са постъпили в болницата, те са били в съзнание. По
отношение на пострадалата С.Б. в анамнезата е отразено, че е претърпяла ПТП със
загуба на съзнание за неопределено време, като анамнезата е снета по данни на
дежурния екип от спешно отделение и пациентката. За Н.Б. вещото лице заявява, че не
е отразено да е имала загуба на съзнание. Тя е получила травма
на главата, но няма описано изследване на мозъка, за да се приеме, че има травма
на мозъка. От заключението на
психиатричната експертиза, което съдът приема, се установява, че в резултат на катастрофата
при Н.Б. има клинични данни за диагностициране на F43.1.”Посттравматично стресово разтройство, което е възникнало след ЧМТ и
тежка стресова реакция, застрашаваща живота и здравето на пострадалата и чиито
симптоми продължават до момента на изследването. Настъпили са неблагоприятни
промени във физическите и психични способности, качества и функциониране на ищцата.
Те трайно са променили личностните
параметри и затрудняват социалното й функциониране. Състоянието на ищцата се характеризира
с несистематизирани симптоми от когнитивен, емоционален и соматичен тип, страхови изживявания,
преработка на психотравмения момент и отбягващо поведение. В началото водещи са
били когнитивните и соматичните симптоми, а по- късно по интензивни са
психологическите прояви - радразнителност, тревожност, лесна уморяемост, депресивни оплаквания,
безпокойство, липса на мотивация, повишена чувствителност към шум, лоша
концентрация и бързо изчерпване. Продължителното въздействие на
психотравмиращите фактори, свърани с физическите увреждания и провежданото
лечение водят до формирането на трайна личностна промяна. Макар пострадалата да успява да компенсира това състояние с базисните си личностни особености, значително е ограничено социалното й функциониране. В първите дни след
катастофата е започнало лечение с болкоуспокояващи и медикаменти, подобряващи
мозъчните функции, но за овладяване на симптомите, характеризиращи различните
етапи на развитие на „Посттравматичното стресово разтройство“, е било необходимо
провеждането на комбинирано медикаментозно лечение и психотерапия. При проведен
пълен курс на лечение с адекватни дози на приложените медикаменти, съчетан с
подходящи психотерапевтични техники лечението продължава около две години и
обичайно завършва с оздравяване. Наличието на симптоми след този срок би
означавало, че процесът е хронифициран. В констативната част на заключението –
раздел „Експертен
коментар“,
вещото лице е посочило, че при пострадалата не е провеждано систематично лечение, поради което персистират тревожността и когнитивните нарушения. За редукция
на страховите изживявания и депресивната сиптоматика е необходимо провеждане на
медикаментозно и
психотерапевтично лечение. В
съдебно заседание вещото лице – психиатър заявява, че до извършване на изследването няма медицинска документация, която да
потвърждава психични проблеми, с изключение на епикризата, която е издадена от „Пирогов“ ЕАД. Там има
консултация от психиатър, но не е описано какво точно се е случило.
Има назначена терапия с „халоперидол“. На вещото лице било обяснено от ищците,
че Н.Б. направила психомоторна възбуда в
болницата/опитала да одраска медицинска сестра/ и тогава
се наложило прилагането на „халоперидол“ - медикамент, който е антипсихотик. На
вещото лице не е известно за какъв период е
прилагано това лекарство. Обикновено при психомоторна възбуда, която е възможно да бъде развита
на базата на анестезия, за кратко време се овладява тази възбуда с еднократна
или двукратна употреба на медикамента. Няма
данни за провеждано лечение на пострадалата Н.Б. от психиатър или от психолог. От показанията на св. А. – приятелка на ищцата С.Б., се
установява, че непосредствено след изписването на ищците от болницата ги е
закарала до техния дом. Помагала на пострадалите в процеса на тяхното
възстановяване. Н. била
доста зле първите два-три месеца, дълго време останала на легло. Когато
започнала да става, използвала патерици. Тя била
слабичка физически, а след катастрофата изгубила доста от
теглото си и това й създавало дискомфорт при употребата на патериците. В началото Н. имала силно
главоболие и световъртеж, които продължили и в последствие, макар и
не така активно, както в началото. Тя често повръщала, гадело й се, не можела да
спи. Трудно се раздвижила, започна да излиза от къщи след
повече от 6 месеца. Страхувала се да пътува след катастрофата с
автомобил, а се налагало да я карат в
болница. Н. доста се променила
след произшествието - станала
затворена, асоциална. Понастоящем се оплаквала
от болки в мястото, където било счупването на таза, краката също я болели. Била доста
изнервена. Към датата на катастрофата била ученичка в последен клас.
След произшествието, което настъпило през лятото, изгубила половин
година в училище. В последствие не завършила,
защото имала проблем с ученето, паметта й била „малко намалена“ и не успяла да вземе задължителните матури. Завършването при нея било с „доста
компромиси“. Преди катастрофата не била отлична ученичка, но се справяла, нямала
проблеми с обучението си
. Дълги години не могла да работи, защото
нямала диплома. Преди три години
започнала да работи като продавач – консултант, налагало се дълго време да стои
права, поради което изпитвала болки в кръста. С. също била много зле след
катастрофата, но се държала. Имала синини по тялто и изпитвала болки в гърдите. По-късно при нея
се проявило безсъние. Върнала се на работа след около месец, тъй като не можела
да си позволи да остане повече в къщи, макар да не била напълно възстановена. Малката
й дъщеря, която не била в колата, също изпаднала в депресия. Уплашила се много,
започнала да се напикава, събуждала се през нощта, това продължило две години и
се отразило на С.. Тя споделяла, че има проблеми със съня. От време на време получавала
стягане в гърдите. Н. не шофирала. Родила преди една година. Грижела се за
детето си с помощта на майка си и друга жена, която й помагала, тъй като при
нея било противопоказно да вдига тежести. С оглед на медицинските
експертизи и показанията на св.А., съдът приема, че ищците са претърпели неимуществени
вреди, които са в причинно-следствена връзка с процесното пътно-транспортно
произшествие. Така
събраните доказателства установяват настъпването на всеки един от фактите от
състава на чл.226, ал.1 от КЗ /отм./, поради което предявените искове са
доказани по основание. При определяне размера на обезщетението на Н.Б.
съдът отчете следните обстоятелства:
възрастта на ищцата към датата на настъпване на катастрофата – 18г.; вида на
травматичните увреждания – счупване на таза - горно и долно рамо на дясна срамна кост и счупване на дясна
кръстна кост, сътресение на мозъка, състояние след контузия в дясна челна
област на главата; вида на проведеното лечение – оперативно лечение, при което счупването на кръстната кост е
фиксирано с канюлиращ винт.
Ищцата е изпитвала силни болки и страдания от счупванията, останала е продължително
време на легло, през първите шест месеца е имала нужда от чужда помощ, проходила е като
е използвала патерици. Движението на долния десен крайник е било трайно
затруднено и възстановителният период е продължил не по-малко от 8 месеца. Наред с това съдът отчете
обстоятелството, че с оглед възрастта
на пострадалата, от медицинска гледна точка,
след катастрофата, при бременност, спрямо нея следва да се приложи „Цезарово сечение",
не може да ражда по естествен
път, тъй като тазовата еластичност е силно намалена. Ищцата след произшествието е родила дете, за
което не е могла да се грижи сама непосредствено след раждането, поради
противопоказания да вдига тежко/св.А./. От друга страна съдът отчете
обстоятелството, че счупванията са зарастнали, от хирургическа гледна точка
пострадалата е здрава. При преглед на Б. вещото лице е установило, че при клякане е налице пълен обем на движение, но видимо ищцата реагира на болка в най-долно клекнало положение. Наред с това съдът
съобрази, че по тялото на пострадалата са останали белези - дясно на таза има белег с
формата на кръст със сивкаво белезникав цвят и дължина на вертикалното рамо 1.5
см. и на хоризонталното рамо от 1.5 см, както и два успоредни нишковидни белега от 4 см. и 3.5 см.
със сивкаво белезникав цвят по задна повърхност на дясната предмишница. Съдът отчете и обстоятелството, че след
катастрофата при ищцата се е проявило заболяване ”Посттравматично стресово разтройство“, което се характеризира със
симтоми от когнитивен, емоционален и соматичен тип,
страхови изживявания, преработка на психотравмения момент и отбягващо поведение. Тези симптоми са прераснали в интензивни психологическите прояви - радразнителност, тревожност, лесна уморяемост, депресивни оплаквания,
безпокойство, липса на мотивация, повишена чувствителност към шум, лоша
концентрация и бързо изчерпване. Според
вещото лице, макар пострадалата
да
компенсира тези прояви с базисните си личностни особености, тя е със значително ограничено социално функциониране. Това
заболяване, според експерта, може да бъде излекувано в рамките на две години
при адекватно лечение, но ищцата не е провела систематично лечение/констативна
част на заключението на психиатрическата експертиза, становище на експерта в
съдебно заседание/. Съдът отчете и обстоятелството, че след катастрофата ищцата
Н.Б., поради лечението на травмата, не е могла да се яви своевременно на
матурите за завършване на училище, но не кредитира показанията на св.А. в
частта, в която заявява, че пострадалата не е взела диплома, поради проблеми с
паметта, настъпили в следствие на катастрофата. От датата на произшествието е
изминал дълъг период от време от повече от шест години, през които ищцата е
могла да вземе диплома. По делото не е установено Н.Б. да е получила травма на
мозъка, която да е от такова естество, че да не може изобщо да учи и да се явява
на изпити. Като
съобрази горепосочените обстоятелства,
социално-икономическите условия и стандарта на живот в страната през 2013 г., на
основание чл.52 от ЗЗД, съдът определи
обезщетение за неимуществени вреди,
по справедливост, в размер на 50 000 лв.
В
отговора на ИМ ответникът заяви, че е определил обезщетение за ищцата в размер
на 37 000 лв. Не са представени доказателства в хода на делото това обезщетение
да е изплатено, но в пренията по съществото на спора процесуалният представител
на ищцата заяви, че сумата от 37 000 лв. е изплатена на 29.05.2019 г., поради
което следва да се приспадне от дължимото обезщетение.
С
оглед признанието на процесуалния представител на ищцата, че сумата от 37 000
лв. е изплатена, неизплатеният остатък от обезщетението възлиза на 13 000лв. /50
000 лв. – 37 000 лв./, до който размер
искът следва да бъде уважен, а в останалата част, до пълния предявен размер от 80
000 лв., следва да бъде отхвърлен. При
определяне размера на обезщетението на С.Б. съдът отчете следните обстоятелства: възрастта на пострадалата по време на катастрофата – 39 г., вида на травматичните увреждания – отоци,
кръвонасядания и охлузвания по двете
ръце и двата крака, охлузвания по лицето, сътресение на мозъка, средна телесна повреда, изразила се в излив на
въздух в лява гръдна кухина и контузия на
бял дроб, контузия на корема, хематом в областта на корема и лумбалната
област в ляво. При получаване на уврежданията в първите дни С.Б. е изпитвала
силни болки и страдания. Съдът отчете продължителността
на възстановителния период - около един месец. Според вещото лице – травматолог, С.Б. изпитва стягащи болки в гръдния кош,
които с оглед на поставената й диагноза “излив на въздух в гръдната кухина“, се дължат на настъпили страствания в резултат на контузията на белия дроб и излива
на въздух в гръдната кухина./становище
в съдебно заседание/. Неблагоприятните усещания от тези страствания са най-силни в първите години след
получаване на травмата. След това, поради отпускане на срастването, намалява
усещането за тях. Наред с това съдът отчете и типичните
за механизма на катастрофата стрес и негативни емоционални преживявания, които
са се отразили на живота на ищцата и след катастрофата - тя е страдала от безсъние./св. А./. Като съобрази горепосочените обстоятелства,
социално-икономическите условия и стандарта на живот в страната през 2013 г., на основание чл.52 от ЗЗД, съдът
определи обезщетение за неимуществени вреди, по справедливост, в размер на 15 000 лв. От тази сума ответникът е изплатил част в размер на
14 000 лв. на 09.06.2018г., което се установява от представено по делото
платежно нареждане /л.37/, поради което неизплатеният остатък възлиза на 1 000
лв./15 000лв.-14 000лв./, до който размер искът е основателен, а в останалата
част, до пълния предявен размер от 35
000 лв. следва да бъде отхвърлен.
По законната лихва:
Началният момент, от който застрахователят
изпада в забава за плащане на обезщетение за вреди, е датата на увреждането,
съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД, тъй като отговорността на застрахователя е
функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на увреждането. В
случая дължимото от ответника обезщетение за забава следва да се присъди от
датата на настъпване на увреждането – 11.08.2013г. до окончателното изплащане
на сумата.
Тъй
като исковете са частично отхвърлени, поради извършени от ответника в хода на
делото плащания в размер на 37 000 лв. на Н.Б. на 29.05.2019 г. и в размер на
14 000 лв. на С.Б. на 09.06.2018 г., които суми съдът приспадна от общия размер
на определеното обезщетение от 50 000 лв. за Н.Б. и от 15 000 лв. за С.Б., то
върху сумата от 50 000 лв. следва да бъде присъдена законна лихва в полза на Н.Б.
за периода от датата на деликта - 11.08.2013г. до датата на плащането
29.05.2019г. и върху сумата от 14 000 лв. следва да бъде присъдена законна лихва в полза
на С.Б. от датата на деликта 11.08.2013 г. до датата на плащането 09.06.2018 г.
По разноските:
Ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника,
на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 65, 21 лв., съобразно отхвърлената
част от иска. При определяне размера на разноските съдът съобрази
обстоятелството, че исковете са частично отхвърлени, поради извършени в хода на
делото плащания и за отхвърлените на това основание претенции ответникът дължи
разноски. Ищците не са поискали присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение, не е направено и и-скане за присъждане на адвокатско
възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА, поради което съдът не се произнася по този
въпрос.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на държавата,
по сметка на СГС, ДТ върху уважените искове в размер на 570 лв., а на СГС
разноски за вещи лица в размер на 423, 91 лв., съобразно уважената част от
иска. Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА "Застрахователна
компания „Л.И.“ АД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление:*** да
заплати на Н.И.Б., ЕГН **********,***, съдебен адрес ***, офис 101, сумата от 13 000 лв. /обезщетение за
неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания от следните телесни
повреди: счупване на таза - горно и
долно рамо на дясна срамна кост и счупване на дясна кръстна
кост, сътресение на мозъка, състояние след контузия в дясна челна област на
главата, причинени при
пътно-транспортно произшествие, настъпило на 11.08.2013г., по вина на водача В.М.З., при управление
на л.а „Мерцедес Вито“ с рег. № *******, по време на действие на застрахователен договор
"Гражданска отговорност"/, ведно със законната лихва от 11.08.2013г. до
окончателното изплащане, като иска в
останалата част, до пълния предявен размер от 80 000 лв., като
неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА "Застрахователна компания „Л.И.“ АД, ЕИК ***********, със
седалище и адрес на управление:*** да заплати на С.П.Б., ЕГН **********,***,
съдебен адрес:***, офис 101, сумата от 1
000 лв./обезщетение за неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания от
следните телесни повреди: отоци,
кръвонасядания и охлузвания по двете
ръце и двата крака, охлузвания по лицето, сътресение на мозъка, средна телесна повреда,
изразила се в излив
на въздух в лява гръдна кухина и контузия на бял дроб, контузия на корема,
хематом в областта на корема и лумбалната област в ляво, причинени при
пътно-транспортно произшествие, настъпило на 11.08.2013г., по вина на водача В.М.З.,
при управление на л.а „Мерцедес Вито“ с рег. № *******, по време на действие на
застрахователен договор "Гражданска отговорност"/, ведно със
законната лихва от 11.08.2013г. до окончателното изплащане, като иска в останалата част, до пълния
предявен размер от 35 000 лв., като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Н.И.Б. и С.П.Б. да заплатят на "Застрахователна компания „Л.И.“ АД, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 65, 21 лв., съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА "Застрахователна компания „Л.И.“ АД
да заплати на държавата, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, по сметка на СГС, държавна такса върху уважените искове
в размер на 570 лв., а на СГС разноски за вещи лица в размер на 423, 91 лв.,
съобразно уважената част от иска.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на страните.
СЪДИЯ :