№ 14877
гр. ....., 30.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря Г. ИВ. ДАНАИЛОВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20221110160948 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявена от .......... искова молба, с която е предявен
иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД за осъждане на ответника ..
ЕООД да заплати сумата 517,19 лева, представляваща застрахователно обезщетение,
изплатено от ищеца въз основа на сключен договор за застраховка „Автокаско”, за вреди,
причинени виновно и противоправно при или по повод възложена от ответника на трето
лице работа на 08.04.2020 г. в района на гр. ........ на ....., с включени ликвидационни разходи
и законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното
изплащане.
Ищецът твърди, че е страна по валиден договор за застраховка „Автокаско”, сключен
по отношение на лек автомобил „.........“ с рег. №........, по силата на който е поел задължение
да плати застрахователно обезщетение за вредите резултат от настъпило в срока на
действието му застрахователно събитие, покрит риск по същия. Ищецът твърди, че в срока
на застрахователното покритие по договора е настъпило застрахователно събитие, в
причинна връзка с което са причинени щети по застрахованото имущество, за които при
застрахователя е образувана преписка по щета №**********, на стойност 492,19 лева.
Поддържа да е изпълнил задължението си за заплащане на застрахователно обезщетение.
Твърди вредите да са причинени от виновно, противоправно поведение на трето лице при
или по повод извършването на възложена му от ответното дружество работа, тъй като при
използването на водоструйката на автомивката са нанесени щети по автомобила, като с
плащането на застрахователното обезщетение за ищеца се породило регресно вземане срещу
възложителя на работата на основание чл. 410, ал. 1 КЗ. Поддържа, че регресната покана е
изпратена на ответника, като е получена от баща му, но плащане не е последвало.
Претендира разноски, вкл. и за юрисконсултско възнаграждение. С допълнителна молба
признава полученото плащане след образуване на делото и счита, че ответникът следва да
бъде осъден да заплати и сторените разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на
100 лева.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК признава иска и моли да бъде постановено
решение при признание на иска. Посочва, че с платежно нареждане от 18.01.2023 г. в полза
на ищеца е заплатена претендираната сума от 517,19 лева , 10,00 лева законна лихва и 50,00
лева държавна такса. Поддържа, че не е получавал регресна покана, поради което не е дал
1
повод за завеждане на делото, респ. не следва да отговаря за разноски. Оспорва
представената по делото регресна покана.
С допълнителна молба посочва, че лицето, което е подписало разписката за доставка не
е служител на дружеството.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
За основателността на иска с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД в
тежест на ищеца е да докаже, че е сключил договор за имуществено застраховане със
собственика на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и
вследствие виновно и противоправно поведение на служител на ответника при или по повод
на възложената работа, е настъпило застрахователно събитие, като в изпълнение на
договорното си задължение ищецът е изплатил на застрахования застрахователно
обезщетение в размер на действителните вреди. В тежест на ответника е при установяване
на горните факти да докаже, че е погасил задължението си за заплащане на обезщетение за
причинените от него вреди.
В случая посочените предпоставки са налице, доколкото всички факти, включени във
фактическия състав на вземането, са безспорни между страните. За осъществяването им
сочат и събраните по делото писмени доказателства /застрахователна полица, протокол за
ПТП, уведомление за щета, доклад по щета, покана по регресна претенция, преводно
нареждане и др./, както и извършеното от ответника плащане на сумата от 577,19 лева,
което по същество съставлява извънсъдебно признание за наличието на дълг на посоченото
основание.
Безспорно е установено между страните, че на 18.01.2023 г. т.е. в хода на процеса,
ответникът е заплатил на ищеца сума в размер на 577,19 лева, представляваща вземане за
претендираното по процесната щета обезщетение ведно със законна лихва и заплатена
държавна такса за производство, поради което искът подлежи на отхвърляне, поради
плащане на претендираната суми в хода на процеса.
По разноските
Ответникът оспорва дължимостта им с твърдението, че не е дал повод за образуване на
делото, тъй като не е получил регресната покана на ищеца. Видно от приобщената разписка
от „Бул пост“ на 15.06.2021 г. до ответника е изпратена регресна покана на адреса в с.
..........., която е получена от С П С (баща) на 18.06.2021 г. Действително получателят на
пратката не е представляващия ответното дружество като няма и отбелязване, че я получава
със задължение за предаване. При тези данни съдът счита, че по делото не се доказа
получаването на регресната покана от страна на ответника, но това обстоятелство е от
значение за поставянето му в забава. По отношение на отговорността за разноски следва да
се посочи, че вземането на ищеца е станало изискуемо от деня на изплащане на
обезщетението на правоимащото лице и липсата на плащане преди образуване на делото
води до извода, че ответникът е дал повод за завеждане на делото и следва да бъде осъден да
заплати 100 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8
ГПК вр. чл. 37 ЗПрП вр. чл. 25 НЗПрП.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от .......... ЕИК ......... със седалище и адрес на управление: гр.
..... срещу .. ЕООД - клон ....., ЕИК ...... със седалище и адрес на управление: с. ...........
осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД за заплащане на
сумата 517,19 лева, представляваща застрахователно обезщетение, изплатено от ищеца на
собственик на лек автомобил „.........“ с рег. №........ въз основа на сключен договор за
2
застраховка „Автокаско”, за вреди, причинени виновно и противоправно при или по повод
възложена от ответника на трето лице работа на 08.04.2020 г. на ....., с включени
ликвидационни разходи и законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда
до окончателното изплащане като погасен чрез плащане в хода на процеса на 18.01.2023
г.
ОСЪЖДА .. ЕООД - клон ....., ЕИК ...... със седалище и адрес на управление: с. ...........
да заплати на .......... ЕИК ......... със седалище и адрес на управление: гр. ..... на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 100,00 лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3