Решение по дело №156/2019 на Районен съд - Кърджали

МОТИВИ КЪМ РЕШЕНИЕ

 от 06.03.2019г. на КРС по АХНД № 156/ 2019г.

Районна прокуратура гр.Кърджали е внесла за разглеждане постановление за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание  на С.Ш.Ш. за извършено престъпление на 14.06.2018г. на път ІІІ- 5071 в землището на с.Люляково, общ.Кърджали по чл.343 ал.1 б.”б” предл.II вр.чл.342 ал.1 от НК.

Представител на прокуратурата в ход по същество пледира, че се установи от обясеннията на обвиняемия, както и от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, че на 14.06.2018г. обвиняемият Ш. управлявал МПС в землището на с.Люляково с невисока скорост, но нарушавайки чл.117 от ЗДвП и чл.5 ал.2 т.1 от ЗДвП, той причинил ПТП, при което причинил средна телесна повреда на малолетно дете. Водачът извършил деянието непредпазливо, тъй като той не е искал да го извърши, но е бил длъжен и е могъл да предвиди това. Моли съда да признае обвиняемия за виновен по повдигнатото му обвинение и да му наложи административно наказание по реда на чл.78а от НК в минимален размер от 1000лв. Пледира и да се постанови връщане на вещественото доказателство на родителите на детето или на самото дете.

Обвиняемият С.Ш. се явява лично  и със защитник. Деецът не се признава за виновен и дава подробни обяснения, в които признава, че на 14.06.2018г. управлявал автомобила си марка „Ауди с рег.№ К7342ВС в посока с.Люляково, когато видял двама велосипедисти на пътното платно да се движат в същата лента. Единият от тях се прибрал в дясната част на пътната лента, но другият криволичел. Достигайки ги обвиняемият предприел маневра изпреварване от ляво, но точно тогава криволичещият велосипедист тръгнал да се движи по осовата разделителна линия между двете платна за движение, при което настъпило пътнотранспортното произшествие. Той с дясната част на управлявания от него автомобил ударил велосипеда в лявата му страна, при което най- вероятно закачил педала, при което велосипедиста паднал върху капака на леката кола и от там изхвърчал в канавката. В своя защита и при последна дума обвиняемият Ш. заявява, че няма какво да каже. Неговият защитник в ход по същество настоява, че водачът на лекия автомобил направил спасителна маневра, при която не е имал възможност да предотврати ПТП- то. Спорно било посоченото в експертизата, че обвиняемият Ш. се е движел с несъобразена скорост, както и промяната на посоката на движение, защото велосипедистът е криволичил и се е движел по средата на платното. Моли съда да оправдае С.Ш., защото той не е имал друг начин да реагира и да предотврати ПТП- то.

Съдът като обсъди всички доказателства, събрани по делото прие за установено следното от фактическа и правна страна:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА: Обвиняемият С.Ш.Ш., роден на ***г***, български гражданин, женен, с основно образование, работи, неосъждан, с ЕГН **********.

По делото се установи фактическата обстановка описана в Постановлението за освобождаване от наказателна отговорност изготвено от прокурора, а именно: На 14.06.2018г. надвечер в светлата част на денонощието обвиняемият С.Ш. управлявал семейния лек автомобил марка „Ауди“ с рег.№ К7342ВС по път ІІІ- 5071 в посока от *** към с.Люляково, общ.Кърджали. Той се връщал от погребението на своята майка, поради което бил разстроен и карал сравнително бавно. Пътят бил сух, без неравности, с по една лента във всяка посока. С него на предната дясна седалка пътувал свидетеля Г.Т.. Около 19,20ч. при преминаването му по прав участък на пътя в землището на с.Люляково, общ.Кърджали водачът видял, че по пътя пред него в неговата лента и посока се движат две малолетни деца с велосипеди. Едното дете било пострадалия свидетел Т.Е.А., другото- А.К.. Обвиняемият С.Ш. ги настигнал и предприел изпреварване като преминал в насрещната пътна лента. Преди това подал звуков сигнал с автомобила си, при което А.К. се дръпнал плътно вдясно, но свидетелят А. не реагирал, тъй като слушал музика от мобилния си телефон, а продължил да се движи сравнително нестабилно криволичейки. При преминаването на обвиняемия С.Ш. с автомобила покрай пострадалия, последният изведнъж направил завой наляво, при което се блъснал в предната дясна част на автомобила управляван от дееца Ш. и бил изхвърлен отстрани на пътя. След това свидетелят Т. се обадил на ЕЕН 112, за да съобщи за случилото се. Дошлият на място спешен екип откарал пострадалия А. в МБАЛ“Д- р Ат.Дафовски“ в гр.Кърджали. Водачът С.Ш. като участник в пътнотранспортното произшествие бил изпробван за употреба на алкохол с техническо средство, което отчело нулев резултат.

От заключението на назначената по разследването съдебномедицинска експертиза на пострадалия Т.Е.А. е била причинена средна телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.2 от НК изразяваща се в счупване на големия пищял на дясната подбедрица, което е довело до трайно затрудняване на движението на десния крак за повече от един месец при обичаен ход на оздравителния процес.Останалите травматични увреждания- разкъсно- контузна рана на главата и сътресение на мозъка протекло без пълна загуба на съзнание, са довели до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.

Видно от заключението на назначената по разследването автотехническа експертиза водачът на лекия автомобил обвиняемият С.Ш. се движел със скорост от 55.00км/ч. преди ПТП и с 42,00км/ч. в момента на удара. Максимално разрешената скорост в участъка на основание чл.21 ал.1 от ЗДвП била 90км/ч., което означавало, че обвиняемият С.Ш. е управлявал автомобила си в рамките на разрешената такава. Той предприел изпреварване деца, които се движели с велосипеди в същата посока- в дясната лента на пътя, като преминал в лявата пътна лента. В момента, когато автомобилът се намирал на 19,10м. зад свидетел А., той направил рязък завой наляво, в който момент възникнала опасността за движението. И тъй като дължината на опасната зона за спиране на автомобила при неговата скорост била 38,17м., то водачът не могъл да спре и макар да натиснал спирачната уредба, настъпил сблъсък в десния край на предната броня на автомобила, велосипедистът бил качен на предния капак, плъзнал се назад, достигнал предното челно стъкло и с главата си го счупил. Излетял от лявата страна на пътя, където се търкалял и плъзгал по банкета. Задната гума на велосипеда се плъзгала и трила по асфалта, след което той също бил изхвърлен наляво в канавката. Мястото на удара е на 10см. вляво от средата на платното. Автомобилът бил технически изправен. Водачът имал възможност да предотврати ПТП с маневра, защото в момента на възникване на опасността за движението при разстояние между автомобила и велосипедиста 19,10м., когато е направило завой вляво, разстоянието необходимо на автомобила да се измести с най- малко 1 метър наляво, което би било безопасно за преминаването му между детето и края на пътната настилка, е било 17,01м. Вместо да предприеме заобикаляне водачът Ш. е предприел спиране, което е довело неизбежно до ПТП. Скоростта на водача била несъобразена с характера и интензивността на движението, след което не е успял да реагира навреме при случилото се и да спре безопасно преди сблъсъка.

Тази безспорна фактическа обстановка съдът възприе на база обясненията дадени от обвиняемия С.Ш. на съдебното следствие, свидетелските показания на Т. А., Х.Д., С.Б. и Г.Т., всички дадени на досъдебното производство, от Съдебно медицинска експертиза по писмени данни № 43/ 2018г., от автотехническата експертиза № 128/ 05.08.2018г. ведно със схема на ПТП изготвена от вещото лице В.Д., както и от писмените доказателства- Протокол за оглед на ПТП от 14.06.2018г. и фотоалбум към него, Епикриза на Т.Е.А., Амбулаторен лист № 39/ 27.07.2018г., 2 броя Протокол за оглед на веществени доказателства от 26.06.2018г. ведно с фотоалбум, Справка за нарушител/ водач по отношение на С.Ш.Ш., Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2018- 1036- 150 от 14.06.2018г., План- схема ПТП № 76/ 14.06.2018г., Талон за изследване № 0028471. Всички тези доказателства бяха кредитирани от съда, тъй като те са еднопосочни и изграждат една и съща фактология. Прочее по делото не бяха събрани други доказателства, които да оборват приетите факти.

ОТ ПРАВНА СТРАНА: Обвиняемият С.Ш. от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл.343 ал.1 б.”б” вр.чл.342 ал.1 от НК. На инкриминираната дата е нарушил правилата за движение както следва: чл.20 ал.2 от Закона за движението по пътищата като при избиране на скоростта на движението не се е съобразил с характера и интензивността на движението, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие, както и не намалил скоростта и не спрял при възникнала опасност за движението; чл.5 ал.2 т.1 от ЗДвП като не бил внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са водачите на двуколесни пътни превозни средства. Тези нарушения на правилата за движение са в пряка и непосредствена причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат- средна телесна повреда на Т.Е.А.. Налице е причинна връзка между нарушението на правилата за движение и настъпилия резултат, защото видно от приетите по делото автотехническа експертиза обвиняемият С.Ш. е имал възможността да предотврати ПТП със заобикаляне на велосипедиста отляво. Деянието е извършено по непредпазливост при формата небрежност, като деецът не е предвиждал настъпването на обществено опасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Причините за извършване на деянието се коренят в неуважение на дееца към закона и несъобразяване и незачитане на правилата за безопасност на движението по пътищата от страна на обвиняемия.

Причинената средна телесна повреда е в резултат и на виновното поведение от страна на свидетеля Т.Е.А., който при условията на независимо съпричиняване е участвал в самото изпълнение на престъплението, тъй като е проемнил посоката на движение и е навлязъл към вътрешността на платното при наличието на идващи към него автомобили. Той и обвиняемият Х.И. отделно един от друг с действията си по нарушаване на правилата за движението по пътищата са допринесли за настъпването на съставомерния престъпен резултат в случая средна телесна повреда.

Настоящата съдебна инстанция оправда дееца С.Ш. да е извършил нарушение на чл.20 ал.1 от Закона за движение по пътищата и на чл.117 от ЗДвП. Това е така, защото нормата на  чл.20 ал.1 от ЗДвП визира общо задължение за непрекъснато контролиране на управляваното ППС, тъй като при наличие на нарушение на конкретно задължение по чл.5 ал.2 т.1 от ЗДвП, следва да отпадне обвинението за нарушение на общото правило. По отношение на чл.117 от Закона за движението по пътищата то тази разпоредба не е относима към поведението на водача, тъй като на пътя не е имало деца пешеходци, а е имало велосипедисти.

 ПО НАКАЗАНИЕТО: Съдът като взе предвид предвиденото в НК наказание за престъпление по чл.343 ал.1 б.”б” вр.чл.342 ал.1 от НК- лишаване от свобода до три години или пробация, като същото е извършено по непредпазливост, а и че обвиняемият не е осъждан за престъпление от общ характер и че не е освобождаван от наказателна отговорност при условията на чл.78а от НК, както и че няма причинени съставомерни имуществени вреди от престъплението, намира че той следва да бъде освободен от наказателна отговорност и да му се наложи административно наказание. При отчитане степента на обществена опасност на деянието- висока, предвид на високата динамика на престъпленията по транспорта, както и вида обществени отношения които се засягат, а именно нормалната и безаварийна транспортна дейност, чието накърняване води до поставяне в опасност или реално увреждане на лични или имуществени интереси на неопределен брой лица; като взе предвид смекчаващи обстоятелства по отношение на дееца- чистото съдебно минало, добри характеристични данни, санкциониран е само веднъж за нарушение на правилата за движение по пътищата, трудово и семейно ангажиран, както и съпричиняването от страна на пострадалия, които също не е спазил валидните за него правила за движените по пътищата, както и отегчаващите- причинените леки телесни повреди на свидетеля А., намира,  че  едно  административно  наказание  към  минималния размер на предвиденото при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно „глоба” в размер на 1400 лева, ще изпълни целите на чл.36 от НК. На основание чл.78а, ал.4 вр.чл.343г вр.чл.37 ал.1 т.7 от НК настоящата инстанция наложи кумулативно предвиденото административно наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 10 месеца отново при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства при посочените по- горе мотиви.

На основание чл.189 ал.3 от НПК предвид изхода на делото възложи направените по делото разноски в размер на 710,52лв. на обвиняемия С.Ш., които да заплати по сметка на ОДМВР гр.Кърджали.

Съдът постанови след влизане на решението в сила вещественото доказателство приложеното по делото- 1 брой велосипед марка „Корвет“, който е на съхранение в РУ- Кърджали, да се върне на свидетеля Х.И.Д. от *** с ЕГН **********.

По изложените съображения от фактическо и правно естество, съдът постанови решението си.                                             

 

 

                                                                          Районен съдия: