Р Е Ш Е Н И Е
№ 816
гр. Пазарджик, 04.11.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, ГО, в открито заседание на осми
октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ
при участието на секретаря Р.Д., като
разгледа докладваното от съдия Лесенски гр. д. № 1109 по описа на съда за 2014 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск за делба на недвижим имот. Правното
основание на иска е чл.34, ал.1 Закона за собствеността. Производството е в
първа фаза по допускане на делбата.
В исковата си
молба Г.И.И. твърди, че през 2009 г. чрез покупко-продажба той и ответницата К.Д.В.
при равни права са придобили като съсобственици 1/12 ид. част от поземлен имот
с идентификатор 55155.503.472 по кадастралната карта и кадастралните регистри
на гр. Пазарджик, с адрес на имота: гр. Пазарджик, ул. „***“ № 11, целият с
площ от 264 кв. м., ведно със самостоятелен обект в сграда № 2 в същият имот –
апартамент с идентификатор 55155.503.472.2.10 с площ от 50,80 кв. м., с
прилежащи към него части: тераса с площ
16,90 кв. м., заедно със самостоятелен обект в сграда № 2 с
идентификатор 55155.503.472.2.15 с площ от 3,20 кв. м. и ведно с припадащите се
на всички описани по-горе обекти идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж. Твърди, че до ден днешен не могат да постигнат споразумение с ответницата, относно подялбата на имота, поради което за
него възниква правен интерес от предявяване на исковата молба. Иска от съда
да постанови решение, с което да допусне
делба на посочените в исковата молба имоти, като сочи начин на извършване на делбата -
да бъде реално поделен процесния недвижим имот между него и ответницата,
а в случай, че е неподеляем - да бъде продаден на публична продан, като
получената сума да бъде разделена между двамата по равно. Прилага писмени доказателства.
В
срока по отговор е постъпил такъв от ответницата К.Д.В. чрез процесуалният и
представител адвокат С., с който оспорва исковата молба по отношение на квотите
на придобиване на имотите. Твърди, че с лични средства от продажба на нейни недвижими
имоти е заплатила сумата за закупуването на имота в размер на 26 800 евро, а ищецът е заплатил само 1 200 евро.
Твърди, че с парите които е
платила - 26 800 евро, е придобит
апартаментът, като ищецът не е притежавал каквито и да е финансови
средства, още повече в такъв размер, за да
прави каквато и да е вноска. Прилага доказателства. С оглед това счита,
че искането от страна на ищеца за допускане на делба на процесните имоти при
квоти ½ ид. ч. е неоснователно и моли да се допусне делбата при
съответните квоти, съобразявайки параметрите в парично измерение, внесени за
придобиването на имота от нея с лични нейни средства и тези на ищеца.
Съдът, като съобрази
доводите на страните и събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно разпоредбата
на чл.235 от ГПК, намира за установено следното
от фактическа страна:
Не се оспорва по делото, а и от представения нотариален акт № 58, том VІІ, рег. № 9724, н.
д. № 1131/2009 г. на нотариус А.И. безспорно се установява, че на 23.12.2009
г., В.П.П. в качеството си на управител на „П-СВ“ ООД е продал на К.Д.В. и Г.И.И.
процесните имоти за сумата от 24 200 лв. По делото не се спори, че делба
на процесните недвижими имоти не е извършвана между тези съсобственици.
При така установената по делото фактическа обстановка,
съдът от правна страна приема, че предявеният иск за делба на процесните недвижими
имоти е допустим, а разгледан по
същество е основателен и следва да бъде уважен. Безспорно от събраните по делото
доказателства се установява, че недвижимите имоти – 1/12 ид. част от поземления имот с
идентификатор 55155.503.472 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр. Пазарджик, с адрес на имота: гр. Пазарджик, ул. „***“ № 11, целият с площ
от 264 кв.м., ведно със самостоятелен
обект в сграда № 2 в същият имот – апартамент с идентификатор
55155.503.472.2.10 с площ от 50,80 кв. м., с прилежащи към него части: тераса с
площ 16,90 кв. м., заедно със
самостоятелен обект в сграда № 2 с идентификатор 55155.503.472.2.15 с площ от
3,20 кв. м. - предмет на делбата, са съсобствени между страните по силата на
валидно извършена сделка на покупко-продажба, като това е придобивното
основание за правото на собственост на страните. Спорно е по делото дали
правата на страните са равни в тази съсобственост. Делът в съсобствеността зависи от основанието,
на което е възникнала съсобствеността. Ако съсобствеността е възникнала по
волята на съсобствениците, то и дяловете им се определят по тяхна воля (напр.
при договор), а ако е възникнала независимо от волята – от правните норми, уреждащи
съответното придобивно основание (напр. при наследявяне, прекратена съпружеска
имуществена общност). Чл. 30, ал. 2 ЗС въвежда презумпция за равенство в
правата, доколкото не е установено нещо различно. Презумпцията се отнася до
всички случаи на съсобственост, без оглед как е възникнала и между кои лица е възникнала.
Презумпцията е оборима, като оборването й става с доказването на конкретни
факти, относими към вътрешните отношения между съсобствениците, от които може
да се направи извод, че между тях е постигнато съгласие за придобиването от
единия на по-голям обем права от тези по договора или с оглед естеството на
договора. Тежестта на доказване е за лицето, което претендира права, различни
от равните. По въпроса дали уговорката между приобретателите за дяловете, при
които придобиват право на собственост, следва да отговаря по съдържание и форма
на изискуемите за договора за прехвърляне на собствеността или не – Решение №
429/25.10.2010 г. по гр. д. № 233/2010 г., ВКС, II г.о., с което се приема, че
с какви права две или повече лица ще участват в съсобствеността зависи от
вътрешните отношения на приобретателите към момента на възникване на съсобствеността.
Съглашението между тях за правата им в съсобствеността не е част от съвпадащите
волеизявления на насрещните страни по договорното правоотношение, поради което
не е задължително същото да бъде обективирано в самия договор. В Решение №
512/22.11.2012 г. по гр. д. № 1115/2009., ВКС, II г.о. е прието, че при липса
на други данни за вътрешните отношения между съсобствениците, дяловете от
съсобствената вещ следва да бъдат определени с оглед естеството на основанието,
на което е придобита вещта. Ако вещта е придобита например по силата на договор
за замяна срещу недвижим имот, правата на съсобствениците върху придобития по
замяна имот при липса на други данни за вътрешните им отношения, съответствуват
на обема от притежавани от тях права върху вещта, която те са притежавали преди
замяната. Този извод се налага с оглед изискването за еквивалентност на
насрещните престации при договора за замяна, при който всеки един от
съсобствениците заменя притежаваната от него идеална част от един имот срещу еквивалентна
на нея идеална част от друг имот, освен ако в договора
изрично не е посочено друго. В конкретния
случай ответницата не ангажира доказателства, които да убедят съда, че искането
и за по-голям дял е основателно. Видно от представените нотариални актове,
същата наистина е продала собствени недвижими имоти, но не се събраха данни на
първо място, че именно с тези пари са закупени процесните имоти. Разпитаният
свидетел П.И.Ш. заяви, че ответницата с
парите, които е получила от продажбата на наследствени имоти, е закупила
апартамент в Пазарджик, но знае това лично от нея и не е свидетел на
предаването на парите. Нещо повече - от представените от ответницата писмени
доказателства – квитанции от 21.01.2008 г. и 01.12.2011 г., е видно, че и
ищецът, и ответницата фигурират като лицата внесли парите с приходен касов
ордер при продавача, поради което от тях също не може да се направи обоснован
извод, че парите са били собственост само на ответницата. Видно е, че същата е
изтеглила от банковата си сметка на 21.01.2008 г. сумата от 26 800 евро,
но отново по делото няма доказателства, които да обвържат тегленето на сумата с
предаването и на продавача, освен твърдението на ответницата. Вярно е, че
сумата изтеглена от банковата сметка на ответницата като размер съвпада с внесената
на продавача „П-СВ“ ООД, но от извлечението
от банкова сметка ***, че произходът на част от сумите по банковата сметка е
различен от продажбата на недвижимите имоти – например фигурира покупка на
валута, като произходът на парите за закупената валута отново не е изяснен и не
става ясно дали ищецът няма принос в него. Не на последно място следва да се
отбележи и, че страни по сключения договор за строителство № 4/18.01.2008 г.
отново са „П-СВ“ ООД от една страна като
изпълнител и К.Д.В. и Г.И.И. от друга като инвеститор. Следователно при
условията на пълно и главно доказване ответницата, която претендира по-голям
дял в съсобствеността, не доказа, че между страните е постигнато съгласие за
придобиването от единия на по-голям обем права от тези по договора, като претенцията й е неоснователна, поради което делба на
процесните имоти следва да бъде допусната при равни права на съделитетели – по
½ ид. част.
По изложените съображения Районен Съд
Пазарджик:
Р Е Ш И :
ДОПУСКА СЪДЕБНА ДЕЛБА между Г.И.И. с ЕГН **********,*** и К.Д.В. с ЕГН ********** *** на
следните недвижими имоти: 1/12 ид. част от поземлен имот с идентификатор
55155.503.472 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Пазарджик,
с адрес на имота: гр. Пазарджик, ул. „***“ № 11, целият с площ от 264 кв. м.,
при съседи на имота: имот с идентификатор № 55155.503.9569, № 55155.503.468, №
55155.503.467, № 55155.503.466 и № 55155.503.473, ведно със самостоятелен обект в сграда № 2 в имот с идентификатор
55155.503.472 – апартамент с идентификатор 55155.503.472.2.10 с площ от 50,80
кв. м., с прилежащи към него части: тераса с площ 16.90 кв. м., заедно със самостоятелен обект
в сграда № 2 в имот с идентификатор 55155.503.472 – склад с идентификатор
55155.503.472.2.15 с площ от 3,20 кв. м. и ведно с припадащите се на всички
описани по-горе обекти идеални части от общите части на сградата и от правото
на строеж, като
ДЯЛОВЕТЕ НА
СЪДЕЛИТЕЛИТЕ СА: за ищеца Г.И.И. 1/2
ид.ч. и за ответницата К.Д.В. 1/2 ид. ч.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд Пазарджик в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: