№ 585
гр. Габрово, 15.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Веселина Топалова
Членове:Симона Миланези
Славена Койчева
като разгледа докладваното от Славена Койчева Въззивно частно гражданско
дело № 20214200500429 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 274 от
ГПК.
Образувано е по частна жалба от "Профи Кредит България" ЕООД, чрез
юрисконсулт Р.И., против Разпореждане №1438 от 01.10.2021г., постановено
по ч. гр. д. № 1652/2021 г. от Районен съд-Габрово, в частта с която е
отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК поради констатирана неяснота относно начина
на формиране на претендираните суми за мораторна лихва и законна лихва и
евентуалното им формиране вследствие начисляване върху вземания,
произтичащи от договорни клаузи, противоречащи на ЗПК.
Твърди се, че съдебният акт е неправилен. Заявителят излага доводи за
дължимост на вземането за законна лихва доколкото същото се
характеризирало като законна последица от присъждането на вземането за
главница. Позовава се на Тълкувателно решение №3/2017г. на ОСГТК на
ВКС, съгласно което размерът на вземането при настъпване на предсрочна
изискуемост се формирало като сбор от непогасения остатък от
предоставената по договора главница и законната лихва, начислена от датата
на настъпване на предсрочна изискуемост до датата на плащането.
По отношение на вземането за лихва за забава жалбоподателят посочва,
че вземането било конретизирано чрез посочване на периода на допусната
1
забава и дължимия размер. Правото на заявителя да получи обезщетение за
допуснатото от длъжника неизпълнение по договора за потребителски кредит
произтичало от разпоредбата на чл.33 ЗПК.
При така изложените съображения жалбоподателят моли обжалваното
разпореждане да бъде отменено и да бъде издадена заповед за изпълнение
против длъжника П. П. П.. Претендира разноски.
Съдът след като обсъди доводите на страната, изложени в частната
жалба и доказателствата по делото, намери за установено следното:
Жалбата е подадена в срок от легитимирана страна срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество подадената жалба е неоснователна.
Пред първоинстанционния съд е подадено заявление от "Профи Кредит
България" ЕООД за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника П. П. П., за сумата от 1145,17
лв. от които: неплатена главница в размер на 500 лв.; неплатено договорно
възнаграждение в размер на 115,17 лв., дължимо за периода 20.09.2020 г. -
20.08.2021 г.; неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга
„Фаст“ в размер на 150 лв., дължимо до 20.08.2021 г.; неплатено
възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ в размер на 350 лв., дължимо до
20.08.2021 г.; неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на
вземането в размер на 30 лв., начислени на 05.10.2020г.; лихва за забава в
размер на 141,19 лв., дължима от 21.09.2020 г. – датата на изпадане в забава
на длъжника, до 20.08.2021г.; законна лихва в размер на 12,09 лева, дължима
за периода от 20.08.2021г. - датата на изтичане на погасителния план, до
29.09.2021 г.; законна лихва от датата на подаване на заявлението до
изплащане на вземането.
С Разпореждане №1438 от 01.10.2021г., заповедният съд е приел, че
следва да уважи частично подаденото заявление, като го отхвърли в частта, в
която се претендират сумите за неплатени възнаграждения за закупени
допълнителни услуга „Фаст“ в размер на 150 лв. и услуга „Флекси“ в размер
на 350 лв., дължими до 20.08.2021 г., както и за сумите за лихва за забава в
размер на 141,19 лева, начислена за периода от 21.09.2020г. до 20.08.2021г., и
законна лихва в размер на 12,09 лева, начислена от 20.08.2021г. до
29.09.2021г. Заповедният съд е приел, че съществува вероятност договорните
2
клаузи, предвиждащи възникването на задължение за заплащане на
възнаграждения за допълнителни услуги да се намират в противоречие с
чл.10а, ал.2 ЗПК, поради което на основание чл. 411, ал.2, т.3 ГПК е
отхвърлил заявлението в тази част. Поради липса на конкретизация в
подаденото заявление относно начина на формиране на размера на
претендираните суми за лихва за забава и законна лихва и съществуваща
вероятност същите да са формирани върху цената на включените
допълнителни услуги по договора за потребителски кредит заповедният съд е
отхвърлил заявлението и в тази му част.
Настоящият състав на съда намира, че обжалваното разпореждане, с
което частично е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл.410 ГПК, е правилно.
Заповедният съд в изпълнение на задължението си за извършване на
служебна проверка за неравноправност и противоречие със закона и добрите
нрави на договорни клаузи в потребителски договор законосъобразно и
правилно е оставил без уважение искането на заявителя. Процесният договор
за кредит е потребителски по своя характер и спрямо него са приложими
императивните разпоредби на ЗПК и ЗЗП.
В процесния случай вземанията за лихва за забава и законна лихва
произтичат от Договор за потребителски кредит № 40001065449 от 20.08.2020
г. В съдържанието на заявлението за издаване на заповед по реда на чл.410
ГПК заявителят не е изложил твърдения за това върху каква част от
паричното вземане, формирано като сбор от главница, договорна лихва,
възнаграждения за допълнителни услуги и неплатени такси, се начисляват
претендираните лихва за забава и законна лихва.
Претендираните суми, представляващи лихва за забава в размер на
141,19 лева, начислена за периода от 21.09.2020г. до 20.08.2021г., и законна
лихва в размер на 12,09 лева, начислена от 20.08.2021г. до 29.09.2021г., се
явяват недължими. Настоящият състав намира, че съществува неяснота
относно начина на формиране на претендираните вземания за лихви, като се
вземе предвид, че част от главното вземане произтича от вероятно
неравноправни клаузи, а съдът не следва да преизчислява лихви при
отхвърляне на част от заявлението в това производство. Несамостоятелният
характер на вземанията за лихви от една страна, заедно с невъзможността да
3
бъдат индивидуализирани вземанията, включени в главния дълг, върху който
са начислени лихвата за забава и законната лихва, налагат извод за
недължимост на претендираните вземания.
Въззивният съд приема, че заповедният съд е приложил правилно
императивната законова разпоредба на чл. 411, ал.2, т.3 ГПК, като е достигнал
до крайния извод за недължимост на вземанията за лихва за забава и законна
лихва. Предвид гореизложеното не следва да се издава заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК на заявителя, настоящ
жалбоподател, „Профи Кредит България“ ЕООД против длъжника П. П. П.,
гр. Габрово.
Поради съвпадане на крайния извод на двете инстанции,
разпореждането на Районен съд - Габрово в частта, в която е отказано
издаването на заповед за изпълнение за лихва за забава и за законна лихва
следва да бъде потвърдено, като правилно.
Воден от гореизложеното, Габровският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 1438 от 01.10.2021 г., постановено
по ч. гр. д. № 1652/2021 г. от Районен съд - Габрово в частта, в която съдът е
отхвърлил искането на „Профи Кредит България“ ЕООД по предявено
заявление по чл. 410 от ГПК против П. П. П. за сумата от 141,19 лева,
представляваща непогасена лихва за забава, начислена за периода от
21.09.2020 г. до 20.08.2021 г. и за сумата от 12,09 лева, представляваща
законна лихва, начислена за периода от 20.08.2021 г. до 29.09.2021г.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4