Р Е Ш Е Н И Е
№ 2131
Гр. Пловдив, 21.11.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, Първо отделение ,XІI състав, в публично съдебно
заседание на трети ноември през две хиляди
двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА МАТЕЕВА
при секретаря К. Р., като разгледа докладваното от
председателя адм. дело № 283 по
описа за 2022 год. и, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на Глава
Единадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 285,
ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
Образувано е по искова молба, предявена от Л.
С.Т.,ЕГН **********,***, чрез пълномощника си адвокат В.С., срещу Главна
дирекция “Изпълнение на наказанията“
Ищецът иска ответникът да бъде осъден да му
заплати обезщетение в размер на 50 000 лв., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й
изплащане, за претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в обида,
възмущение, стрес,притеснения, психологичен дискомфорт, в резултат на
поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване
от свобода в периода от 29.10.2019 г. до 03.02.2022 г. (датата на предявяване
на исковата молба) в Затвора гр. Пловдив, изразяващи се в липса на достатъчно
жилищна площ (пренаселеност на килиите – „падат се под 3 кв. м. нетна площ на
човек“); без постоянно течаща топла и студена вода в килиите; лоша хигиенна - наличие на дървеници,
хлебарки и гризачи; течове от тавана, мухъл по стените;слабо осветление ,което
не позволява да се чете вестник или книга;както и не му се дава работа, не се
води от психолози и педагози ефикасна индивидуална работа с ищеца с цел
превъзпитаването му и ресоциализация.Направено е искане за присъждане на
разноски.
Ответникът - Главна дирекция “Изпълнение на
наказанията”, чрез процесуалния си представител, оспорва предявените искови
претенции по основание и размер. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Пловдив дава заключение за основателност на предявената искова претенция,но до размер
значително по-нисък от претендирания.
Пловдивският административен съд – Първо
отделение, XІI състав състав, след като прецени поотделно и в съвкупност
събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено
следното.
От предоставената справка се установява, че Т.
*** последователно е пребивавал в следните спални помещения : Пост №2, стая №80 за периода от 18.10.2019 до 06.06.2022г.Капацитета
за настаняване в стаята е 6 човека,а за казания период фактически настанени в
стаята са били 7-8 човека.
Пост № 2, стая № 80 -площ на стаята в кв.м. без сант.възел-27,69;площ
сан.възел- 5,17 ;брой прозорци в спалното помещение- 1;размер на прозорците-0,97x1,17;размери
на прозорците в сан.възел-0,95x1,17.
От справката се установява още,че всяко
спално помещение е обзаведено стандартно с легло и шкаф за всеки един от
настанените лишени от свобода. Техните размери са следните: леглата са 90x180
см. и шкафовете са с размери 45x50 см. Всяко помещение е с течаща вода и
санитарен възел.
При така установеното следва да се приеме,че за процесния период 29.10.2019г.-03.02.2020г.
ищецът е разполагал с по-малко от 4 кв.м. жилищна площ.
В спалното помещение лишените от свобода имат
неограничен достъп до санитарен възел с постоянно течаща вода. Затвора гр.
Пловдив се отоплява с централно парно, спалните помещения са добре осветени и с
отваряеми прозорци за естествена вентилация. Проветряването на помещението се
извършва от лишените от свобода, настанени в стаята.
Във всяка стая има толкова легла и дюшеци,
колкото лишени от свобода са настанени в помещението и следователно варират
според броя лишени от свобода в стаята.
Прането става по усмотрение на самия лишен от
свобода - в пералнята на затвора, ръчно или чрез изнасяне за пране от близките.
Видно от представените справки от ответника е,че през периода на изтърпяване на
наказанието на жалбоподателя, в затвора гр. Пловдив не са правени основни
ремонти на стаите ,в които е пребивавал лишения от свобода, но са извършвани
текущи ремонти като се извършва своевременна смяна на течащи кранчета,
отстраняват се течове, сменят се осветителните тела и други подобни. Не се
допуска да има счупени прозорци /същите се подменят своевременно/
През 2017г. се извършва боядисване на общите
помещения на лишените от свобода. Дограмата е подменена с нова/ПВЦ/. Поставя се
гранитогрес в общите умивални. Банята е обща. Пода е с мозайка , а стените са с
фаянсови плочи.
Банята
се ползва по утвърден график. Всички работещи лишени от свобода имат осигурена
възможност всеки работен ден да използват баня след приключване па работния
ден. Л.Т. работи и има възможност да използва баня всеки работен ден.
Установява се,че Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията" сключва централен договор за ДДД обработки на всички
помещения в затворите. Има утвърден график по които се извършва дезинсекция и
дератизация на помещенията в затвора.По делото са представени 8 броя Протоколи
за ДДД обработки от Затвора-Пловдив за 2019г.,2020г. и 3033г.
След извеждането му от ЗЗНО и настаняване в
общите помещения на пост №2 в Затвора гр.Пловдив, от 06.04.2021 г. Л.С.Т. е
назначен на работа със заповед на Началника на затвора като чистач на източна
столова, при условия на платен труд, при 6-дневна работна седмица, 4-чаков
работен ден, към домакинския щат.
От 30.04.2022 г. е преназначен като работник
затв.кухня, при условия на платен труд, при 6-дневна работна седмица, 8-часов
работен ден, към домакинския щат.
Всички работещи лишени от свобода имат
осигурена възможност всеки работен ден да използват баня след приключване на
работния ден. За неработещите лишени от свобода е осигурена възможност да
използват баня два пъти седмично по утвърден от Началника на затвора график.
От справките се установява още,че по
отношение на социалната дейност и възпитателната работа Т. е участвал както
следва:
- през
месец април - юни 2020г. в подготовката и представянето на театрална постановка
Форум театър с лишени от свобода от Затвора Пловдив
- през
месец февруари - август в подготовката и представянето на театрална постановка
„Бащи и синове" с лишени от свобода от Затвора Пловдив
- Турнир
по шах от 10.11.2021г. до 12.11.2021г.
- Турнир
по шах и табла от 12.08.2021г. до 13.08.2021г.
Установява се от становището на Н.Г.- инспектор-психолог,че провеждането на
психологическо консултиране на лишените от свобода, се осъществява чрез заявка,
която трябва да отговаря на определени критерии /това включва и кризисни
състояния/ и по определена процедура. За Т. не е постъпвала заявка от служители
за консултиране от психолог. Той самият не е подавал заявление за индивидуална
работа с психолог. Не са се налагали кризисни интервенции. Не са отчетени
рискови фактори. Подал е писмено заявление за среща с психолог, която е
реализирана на 17.02.2021 год./след завеждане на настоящото дело/, в която е
искал да вентилира емоциите и от съдебно дело и не е пожелал последващи срещи.
По делото е изслушан свидетелят И.А.,който е
заедно с ищеца в Затвора –Пловдив и от две години и половина двамата са в една
килия. Свидетелят установява,че в килията е имало моменти,когато са били по 9
човека,а същата е с площ 28 кв.м.,с банята -30 кв.м.В тоалетната има студена
течаща вода,но не и топла вода.Дрехите затворниците си перат в общото
помещение,където са около 70 човека,но дрехите се сушат в стаите В килията има
мухъл и течове,има хлебарки и дървеници.В последно време се пръска против
дървеници и хлебарки,но пак има.Л. от близо една година работи към домакинския
щаб на затвора,т.е. в кухнята.В килията има луминисцентно осветление,като на
това осветление свидетелят може да чете,но по-възрастните хора не могат да
четат. Т.,който имал проблем с очите ,
носи очила и така чете.Относно хигиената в килията има график за
чистене,затворниците разполагат с пособия за чистене.
Други доказателства в хода на съдебното
производство не се ангажираха.
При така изяснената фактическа обстановка,
съдът приема от правна страна следното.
Както вече се посочи, ищецът претендира
обезщетение за понесени неимуществени вреди в периода 29.10.2019г. – 03.02.2022г.
/датата на завеждане на исковата молба/включително по време на пребиваване от
него в Затвор – Пловдив, пряка последица от допуснатото от страна на Главна
Дирекция „Изпълнение на наказанията“ нарушение на чл.3 КЗПЧОС и чл.3 ЗИНЗС.
Според чл. 205 от АПК, искът за обезщетение
се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто
незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.
Според чл. 12, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС,
прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от
свобода и пробационните служби се осъществяват от Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“, която е юридическо лице на бюджетна издръжка към министъра на
правосъдието със седалище София, като съответно затворите и областните служби
„Изпълнение на наказанията“ са териториални служби на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“.
Това от своя страна определя като пасивно,
материално и процесуално правно легитимирана страна по заявената главна искова
претенция за сочените периоди именно Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“, София.
Каза се, главната искова претенция на ищеца е
за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от
незаконосъобразна дейност на администрацията на Затвора гр. Пловдив към Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“. Дейността по фактическото изпълнение на
наложено наказание лишаване от свобода, обемаща, разбира се, и осигуряване на
условията за упражняване на правата от задържаните лица и изпълнението на
техните задължения, съобразно правното им положение и статус, е административна
по своето естество.
На следващо място, следва да бъде съобразено,
че според чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните под стража не могат да
бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение.
Като според чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето
в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ,
храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване,
условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за
общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни
действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство
или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Според чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, всяко място за
лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други
помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите - за
поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото
достойнство на задържаните лица.
В чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС е установено
изискването минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от
свобода да не е по-малка от 4 кв. м. Доколкото обаче, не съществува легална
дефиниция на понятието „жилищна площ“, то тя следва да се определя по
общоприетите правила, а именно като се измерва по контура на съответните
вертикални конструктивни елементи – стени и колони. А за да е достатъчна тази
жилищна площ, то тя следва да осигурява възможност лицата да сменят позата си и
да извършват свободно движения за задоволяване на битовите си нужди - спане,
обличане, занимания в затворени помещения, като гледане на телевизия, четене на
книги и т.н.
Според чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС, количеството
дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване,
достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на
спалните помещения, се определят с правилника за прилагане на закона, като в
чл. 20, ал. 2 и 3 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода се
осигурява пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено
проветряване, постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в
заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел
и течаща вода се осъществява в спалните помещения.
На лишените от свобода се осигуряват условия
за къпане - по възможност всеки ден, но най-малко два пъти седмично съгласно
чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.
Съотнасянето на описаните данни в предходния
раздел на решението и цитираните правни норми, налага да се приеме следното:
Помещенията, в които е пребивавал ищецът през
периода от 29.10.2019г.-03.02.2022 г. вкл. в Затвора гр. Пловдив са разполагали
със санитарен възел и постоянно течаща студена вода. Този извод се потвърждава
и от показанията на разпитания по делото свидетел. Изложеното налага да се
приеме, че в случая не се констатира нарушение на чл. 20, ал. 2 и 3 от ППЗИНЗС,
доколкото на Т. са били осигурени постоянен достъп до санитарен възел и течаща
вода. Ползването на баня се осъществява по утвърден график два пъти седмично,
което е съобразено с изискванията на чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, като по
този начин на ищеца е осигурен и достъп до топла вода. Отделно от това, същият
като работещ е имал достъп до баня всеки работен ден. Бил е осигурен пряк
достъп на дневна светлина и възможност за проветряване чрез отваряеми прозорци,
а отоплението се е осъществявало посредством централно парно в Затвора гр.
Пловдив.
Недоказано остава и следващото твърдение,че осветлението
в помещението е слабо,тъй като свидетелят А. ,установява,че осветлението на
него не му пречи да чете,но Т. има проблем с очите,ползва очила и това вероятно
е причината,за да не може да чете.Свидетелските показания сочат,че здравословният
проблем с очите е причината жалбоподателят да не може да чете вестници и
списания в затворническото помещение.
Относно твърдението за лоша хигиена в
затвора,наличието на хлебарки,дървениции
и други,то следва да се подчертае,че се установява,че затворническата
администрация е положила усилия да се справи с проблема и е налице сключен
централен договор за ДДД обработки на всички помещения в затворите .Видно е,че
в затвора Пловдив е извършвана такава дезинсекция и дератизация на помещенията
за периода 2019г.,2020г.,2021г.
Видно е още , че в част от представените
протоколи е отразено, че след извършената химическа обработка няма наличие на
вредители. Затова и макар евентуалното наличие на инсекти или гризачи в
спалните помещения да е от естество да води до неприятните усещания, посочено
от ищеца, то същото не може да се приеме за пряка последица от
незаконосъобразно поведение на ответника, доколкото се установява същият да е
положил необходимата и дължима грижа за справяне с този проблем в посочения период
от време.Ето защо в тази част прететенцията се явява неоснователна.
Относно твърдението за наличие на влага и
мухъл в помещението,то следва да се посочи, че хигиената в спалните помещения и
намиращите се в тях санитарни помещения изцяло зависи от лишените от свобода,
които се грижат за почистването, освен това, същите са имали свободен достъп
през цялото денонощие до санитарен възел и течаща вода. Що се касае до
твърденията за наличието на течове от тавана, мухъл по стените, от представеното становище на техник
строителство и архитектура в Затвор – Пловдив се установява, че дори и да не е
бил извършван основен ремонт в килиите на лишените от свобода, е извършвана
своевременна подмяна на течащи кранчета, отстранявали са се течове, сменяли са
се осветителните тела и не е допускано наличието на счупени прозорци, в т.ч.
през 2017г. е извършено боядисване на общите помещения, сменена е дограмата,
поставен е гранитогрес в общите умивални, в т.ч. лишените от свобода, назначени
на работа като строители са извършвали периодично ремонтни и други дейности за
поддържане на базата в добро състояние. Все в тази насока следва да се посочи,
че от страна на Т. не се твърди, а и няма данни през исковия период да са
постъпили оплаквания от битовите условия в обитаваните от него килии.Самите
затворници биха могли да се справят с влагата и мухъла при едно често
проветряване и при поддържане на чистота в спалните помещения.
Не може да бъде споделено и твърдението, че
ищецът не е бил назначаван на работа, доколкото безспорно се установи, че след
извеждането му в общото помещение на втори пост и преминаване на адаптационния
период, е бил назначен на работа в затворническата кухня,където работи
понастоящем видно от представените справки.
Във връзка с твърденията за липсваща ефикасна
индивидуална работа с ищеца от психолози и педагози, следва да бъде посочено,
че тези срещи се инициират по молби на затворниците, а по делото нито се
твърди, нито се представят доказателства Т. да е подал молба, която да е била
оставена без уважение, респ. без разглеждане.Т. е подал писмено заявление за
среща с психолог, която е реализирана на 17.02.2021 год.,т.е. след завеждане на
настоящото дело.
Установява се обаче, че в периодите от
29.10.2019г. до 03.02.2022г. включително, когато е пребивавал в Затвор –
Пловдив, т.е. за 765 дни, Т. е
обитавал помещения, в които за всеки от лишените от свобода, не е била
осигурена площ от минимум 4 кв. м.
От гореизложеното е видно, че ищецът е
пребивавал в килии, в които жизненото му пространство е било значително под
предвидените стандарти, възприети от Съвета на Европа и от Съда по правата на
човека, които са в размер на 4 кв. м. Тези обстоятелства, съгласно практиката
на Съда по правата на човека, включително в пилотното решение „Н. и други срещу
България“, съставляват самостоятелно и достатъчно основание да се приеме, че
ищецът е бил подложен на нечовешко и унизително отношение в разрез с
разпоредбите на чл.3 ал.2 ЗИНЗС и чл.3 ЕКЗПЧОС.
Ето защо, съдът намира, че е налице
незаконосъобразно бездействие от страна на служителите на ответника ГД
„Изпълнение на наказанията“ по отношение на конкретно установените факти по
делото относно пренаселеността в килиите в периода от 30.10.2019г./не от
29.10.2022г.,защото до 29.10.2022г. е налице влязло в сила друго решение на
Адм.съд-Пловдив/ до 03.02.2022г. включително, които водят до извода, че
битовите условия в Затвор – Пловдив създават предпоставки за увреждане на
психическото здраве на лишените от свобода, създават предпоставка за уронване
на човешкото им достойнство. Тези неблагоприятни условия, освен пряко водещи до
унизително и недостойно отношение към лишените от свобода, водят и до извода за
заплаха за здравето им, поради липса на осъществени елементарни хигиенни
стандарти.
С оглед доказателствената тежест в процеса,
ответникът не е представил доказателства за осигуряване на приемливи условия на
ищеца за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в Затвор – Пловдив за
периода от 30.10.2019г до 03.02.2022г. включително,
в който лицето е пребивавало в него. Отговорността на държавата за причинените
вреди по чл.284 ал.1 ЗИНЗС е обективна и освобождава ищеца от тежестта да
доказва вина на конкретно длъжностно лице. Обективният характер означава още,
че държавата отговаря за вредите, причинени от нейните органи или длъжностни
лица при изпълнение на административната дейност, които са последица от
незаконосъобразните им актове, действия или бездействия, без значение дали са
причинени виновно от тях.
В случая безспорно се установява, че е налице
незаконосъобразно фактическо бездействие от ответника, защото негови длъжностни
лица, на които е възложено да осъществяват ръководство и контрол върху
дейността по изтърпяване на наложено с присъда наказание, не са изпълнили
задълженията си да осигурят на ищеца в посочения период такива условия на
живот, съобразени с уважение към човешкото му достойнство, а именно – минимална
жилищна площ от 4 кв.м. в спалните помещения, в които е бил настанен,
необходима за спокойното му биологично съществуване, които да не създават
предпоставки за увреждане на физическото и психическото му здраве и за
нарушаване на забраната, установена в чл.3 ЕКПЧ. Макар да е предвиден
отлагателен срок за влизане в сила на посочените разпоредби, налице е общото
правило на чл.3 ЕКПЧ, забраняващо нечовешко и унизително отношение, поради
което администрацията на затвора е длъжна да осигури на задържаните лица такива
условия, които да не създават предпоставки за увреждане на тяхното физическо и
психическо здраве и унизяване на човешкото им достойнство.
Недостатъчното жизнено пространство, поради
пренаселеността в спалните помещения, в които е бил настанен ищецът, са предизвикали такова ниво на страдание за Т.,
което надвишава това, присъщо на лишаването от свобода. Според практиката на
ЕСПЧ, начинът на изтърпяване на наказанието не трябва да излага лишения от
свобода на отчаяние или изпитание, които надхвърлят по интензивност неизбежното
ниво на страдание при престой в затвора.
При това положение, правилото на чл.284 ал.5,
във връзка с ал.1 ЗИНЗС налага да се приеме, че Т. е претърпял твърдените от
него неимуществени вреди, изразяващи се в описаните в исковата молба негативни
психически състояния. Така, съгласно чл.52 ЗЗД, обезщетението за
неимуществените вреди се присъжда от съда по справедливост, като неговият
размер зависи от степента и характера на вредите и от продължителността на
периода, през който са били претърпени.
С оглед характера на деянието, естеството и
степента на претърпените вредни последици от ищеца и периода, през който е търпял
неприемливите условия в Затвор – Пловдив, а именно: от 30.10.2019г. до 03.02.2022г.
включително в помещенията, които е обитавал е разполагал с по-малко от 4 кв.м.
жилищна площ, според настоящия състав, обезщетението, което е най-справедливо в
този случай да се присъди, е в размер на 6120 лева при съобразяване практиката
на ВАС по идентични дела.
Затова приемайки, че кумулативно са налице
елементите от правопораждащ фактически състав за ангажиране отговорността на
държавата по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, това че са доказани част от оплакванията,
техният вид и характер и съобразявайки въздействието на неблагоприятните
условия върху личността на ищеца, интензивността и продължителността на това
въздействие и спецификите в икономическите и социални стандарти в страната за
периода, съотнесени към по - високите такива в преобладаващата част от страните
членки на Европейския съюз, касационната инстанция намира за справедливо
обезщетението да бъде определено в размер от 8 лева/ден (4,09 евро/ден) за
процесния период от 30.10.2019г. до 03.02.2022г.вкл.. Така за доказаните 796
дни на увреждане следва да бъде присъдено общо обезщетение в размер на 6368
лева .
Според този съд именно посоченият размер най
– точно и съответно ще овъзмезди претърпените психически увреждания от ищеца и
този размер именно съответства на конкретната преценка, направена от състава на
база установените по делото факти и съобразно обществения критерий за
справедливост.
В останалата част за разликата над 6368 лева
до пълния предявен размер от 50 000 лева, искът следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен.
Съответно, спрямо този размер на главния иск/6368
лева/, ще следва да бъде уважена и акцесорната претенция за присъждане на
обезщетение за забавено плащане на парично задължение, в размер на законната
лихва върху главницата, считано от 03.02.2022г. – датата на завеждане на
исковата молба, до окончателното изплащане на сумата.
На основание чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС, на
ищеца ще следва да бъдат присъдени сторените в производството разноски. Те се констатираха
в размер на 10 лв. - заплатената държавна такса.
При този изход на спора, и с оглед
претендираното от ответника възнаграждение за осъществената защита от
юрисконсулт, то следва да се посочи, че такова не му се следва на основание
чл.10 ал.2 ЗОДОВ, като тук съдът съобразява действието на §6 ал.1 и ал.2 от ПЗР
на ЗИД на ЗОДОВ, ДВ бр.94/2019г.
Освен това, разпоредбите на чл.10 ал.2 и ал.3 ЗОДОВ/в приложимата редакция/, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват
специални по отношение общата разпоредба на чл.78 ал.8 ГПК във вр. с чл.144 АПК.
Съобразно новелата на ал.3 разноските по
производството и държавната такса са разходи, различни от възнаграждението на
адвокат, съответно юрисконсулт, ползвани от страна на ответника, поради което в
производство по ЗОДОВ при отхвърляне изцяло на исковата претенция, ищецът не
дължи на ответника заплащането на юрисконсултско възнаграждение. Изводът се
формира от обстоятелството, че според чл.76 ГПК разноските по производството са
свързани само с процесуалните действия, които страната иска да бъдат извършени,
поради което и съгласно чл.75 ГПК за разноски по производството следва да се
приемат възнагражденията за вещи лица и тези за призоваване на свидетели. Както
ГПК/чл.71, чл.75 и чл.78/, така и ЗОДОВ ясно отграничават института на разноски
по производството от дължимата държавна такса и възнагражденията за адвокат.
Отговорността на загубилия делото ищец,
съгласно чл.10 ал.2, предл. първо ЗОДОВ, норма - която има специален характер
спрямо чл.78 ГПК в делата по ЗОДОВ, се ограничава само до разноските по
производството, същата не включва заплащане на държавната такса и
възнаграждение за адвокат. Различен е режимът на лен - било изцяло, било
частично. В тази хипотеза отговорността на ответника е пълна - както по исковата
претенция, така и за заплащане на отговорността
на ответната страна, когато искът бъде признат за основате разноските за
производството, държавната такса и за възнаграждението за адвокат съразмерно с
уважената част от иска - ал.3 на чл.10 ЗОДОВ/така Решение №2611 от 28.02.2018г.
по адм. д. № 592/2017г., Решение №1521 от 05.02.2018г. по адм. д. №9762/2016г.
и Решение №819 от 22.01.2018г. по адм. д. №10451/2016г. на ВАС на РБ, а и много
други/.
Или, искането на ответника за присъждане на
разноски следва да се остави без уважение.
Водим от горните мотиви, Административен съд
Пловдив,Първо отделение, XII състав
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
Главна Дирекция “Изпълнение на
наказанията“ - София, ул.”Н. Столетов”№21 да заплати на Л.С.Т.,ЕГН **********,***
сумата от 6368/шест хиляди триста шестдесет и осем/лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода от 30.10.2019г. до 03.02.2022г.
вкл., както и законовата лихва върху тази сума, считано от 03.02.2022г – датата на завеждане на исковата молба, до
окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ
претенцията до пълния и предявен размер от 50 000 лева.
ОСЪЖДА Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията“ - София,
ул.”Н. Столетов”№21 да заплати на Л.С.Т.,ЕГН **********,*** разноски по делото
в размер на 10/десет/лева,представляваща заплатената държавна такса.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред тричленен състав на Административен съд – Пловдив в четиринадесетдневен
срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
СЪДИЯ: