№ 411
гр. Плевен, 19.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Валери Цв. Цветанов
при участието на секретаря ПЕТЯ П. АНТОВА
като разгледа докладваното от Валери Цв. Цветанов Административно
наказателно дело № 20224430200478 по описа за 2022 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по чл. 59 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ВЛ. ЦВ. ВЛ. от гр.Плевен против електронен
фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за
събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата №**********
от 21.05.2021г. на Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на
жалбоподателя на основание чл.179, ал.3, във вр. с чл.187а, ал.1 от Закона за
движение по пътищата е наложено административно наказание глоба в
размер на 300 /триста/ лева за нарушение на чл.139, ал.6 от Закона за
движение по пътищата, както и заплащане на таксата по чл.10а, ал.2 от ЗП
съобразно категорията на притежаваното пътно превозно средство в размер
на 10.00 лева.
Недоволен от издадения електронен фиш е останал жалбоподателят ВЛ.
ЦВ. ВЛ., който го обжалва в срок. Представлява се от процесуалния си
представител - адв. Н.Н., който изразява становище, че електронният фиш
следва да бъде отменен, като се приеме, че е налице маловажен случай на
административно нарушение, ведно със законните последици от това, както и
да бъдат присъдени направените в производството разноски.
Административнонаказващият Агенция „Пътна инфраструктура“,
редовно призован, не изпраща представител. С изпращане на
1
административнонаказателната преписка се прави искане за оставяне на
жалбата без уважение и потвърждаване на наложеното наказание.
Съдът, като прецени доказателствата по делото поотделно и в
съвкупност и взе предвид доводите на жалбоподателя, констатира следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок съгласно разпоредбата на
чл.189, ал.8 от ЗДвП и от лице, имащо правен интерес от обжалването, поради
което се явява допустима и следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество жалбата се явява основателна.
На жалбоподателя ВЛ. ЦВ. ВЛ. е съставен електронен фиш за налагане
на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на
пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата №********** от
21.05.2021г. на Агенция „Пътна инфраструктура“ за това, че на 21.05.2021 г. в
12:41 часа е установено нарушение №
C2D60FCF56B222A0E053021F160ABDDA, с ППС лек автомобил
„Фолксваген Голф“, регистрационен номер ***, с технически допустима
максимална маса 1500, в община Плевен, за движение по път III-305 км
2+898, с посока Намаляващ км, включен в обхвата на платената пътна мрежа,
като за посоченото ППС не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал.
1, т. 1 от Закона за пътищата.
Нарушението е установено с устройство № 631472, представляващо елемент
от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал. 1 от Закона
за пътищата, намиращо се на път III-305 км 2+898.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от писмените
доказателства по делото – заверено копие на електронен фиш за налагане на
глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни
такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата №********** от 21.05.2021г. на
Агенция „Пътна инфраструктура“; заверена извадка от създаден доклад от
Електронна система за събиране на пътни такси по чл.167а, ал.3 от ЗДвП за
установени нарушения по чл.179, ал.3 - 3в -; Справка за собственост на МПС;
Статично изображение във вид на снимков материал на пътно превозно
средство с рег. № ***- 2 бр. снимки; известие за доставяне ИД PS 1618 Р1Н5
Н.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички
събрани по делото писмени доказателства, присъединени на основание
разпоредбата на чл.283 от НПК.
Преценявайки изложената фактическа обстановка, от правна страна,
съдът прие следното:
Съгласно чл.139, ал.6 от ЗДвП (Нова - ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от
1.01.2019 г.) - Водачът на пътно превозно средство е длъжен преди движение
по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати таксата по
чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата в случаите, когато такава е дължима
според категорията на пътното превозно средство, освен когато таксата е
заплатена от трето лице.
2
Съгласно разпоредбата на чл.179, ал.3 от ЗДвП (Нова - ДВ, бр. 6 от 2004
г., изм. и доп., бр. 51 от 2007 г., изм., бр. 39 от 2011 г., бр. 105 от 2018 г., в
сила от 16.08.2019 г. по отношение на пътните превозни средства с обща
технически допустима максимална маса над 3,5 тона) - Водач, който
управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл.10, ал.1, т.1 от
Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 300 лв.
Безспорно установеното по делото, че допуснато нарушение е резултат
от погрешно /неправилно/ посочване/деклариране на държава на регистрация
при закупуването на електронна винетка и заплащането на винетна такса за
МПС с рег. № ***, като размерът на заплатената винетна такса /97 лева/.
Видно от приложените по делото писмени доказателства и доказателствени
средства, които сочат на съществуването на смекчаващи обстоятелства,
определящи деянието като такова с по-ниска степен на обществена опасност.
Действително допуснатата грешка при декларирането на данните относно
държава на регистрация на МПС, е ирелевантна за съставомерността на
деянието по повдигнатото административнонаказателно обвинение и
съответно за отговорността на собственика на МПС. Вярно е и че вмененото
на санкционираното лице нарушение е формално по своя характер, но това не
съставлява пречка преценката за маловажност да се извършва при отчитане
наличието или липсата на вредоносни последици, макар и несъставомерни
такива. Степента на обществена опасност на конкретното формално
нарушение следва да бъде преценена на база на конкретните обективни
обстоятелства и субективно поведение /отношение/ на нарушителя. В случая
релевантни при преценката за интензитета на обществената опасност на
конкретното нарушение са обстоятелствата, че: 1. Допуснатата техническа
грешка при неправилното деклариране на данни относно държава на
регистрация при закупуването на електронна винетка и заплащането на
винетна такса за МПС с рег. № ***, не е довело до ощетяване на фиска, тъй
като е заплатената винетна такса с размера на дължимата се пътна такса по
чл. 10, ал. 1, т.1 от ЗП, тоест от нарушението не са произтекли вредни
последици за фиска; 2. няма данни за допуснати от санкционираното лице
други нарушения, свързани с неизпълнение на задълженията по чл. 139, ал.6
от ЗДвП, като от доказателствата по делото се установява коректно
заплащане на дължимите се пътни такси от собственика на лек автомобил с
рег. № *** в предходни и следващи извършването на процесното нарушение
периоди. Тези обстоятелства представляват смекчаващи обстоятелства,
обуславящи определянето на деянието като такова с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
същия вид. При преценката дали са налице основанията по чл. 28 от ЗАНН,
следва прилагането на закона да се извършва при разграничаване
маловажните случаи на административни нарушения от нарушенията,
обхванати в чл. 6 от ЗАНН, като значимостта респективно
малозначителността на неблагоприятните последици от извършеното
3
нарушение не може да се презюмира, а следва да се преценява във всеки
конкретен случай. А в случая с оглед установената по делото фактическа
обстановка и при съблюдаване на критериите по чл. 93, т.9 от НК във вр. с
чл.11 от ЗАНН, следва да се приеме, че степента на обществена опасност на
извършеното нарушение е по-ниска в сравнение със степента на обществената
опасност, която законодателят е възприел при регламентирането на
административнонаказателния състав по чл.179, ал.3 във вр. с чл.187а, ал.1 от
ЗДвП, като освобождаването от административно наказателна отговорност по
чл.28 от ЗАНН не е в противоречие с целите на наказанието по чл.12 от
ЗАНН.
В съответствие с разрешението, дадено с Тълкувателно решение № 1 от
12.12.2007г. по тълк. н. д. № 1/ 2005г. на ВКС, неприлагането от
административнонаказващия орган на нормата на чл.28 от ЗАНН при
наличието на предпоставките за това, води до материална
незаконосъобразност на издадения санкционен акт и обуславя неговата
отмяна.
С оглед на изложените съображения, съдът счита, че обжалваният фиш
следва да бъде отменен като издаден при наличие на съществени процесуални
нарушения.
От процесуалния представител на жалбоподателя е направено искане за
присъждане на адвокатско възнаграждение. В настоящото производство
същият е представляван от адвокат, като за осигурената защита е платен
хонорар от 300 лева. Последното е видно от представения със списъка по чл.
80 ГПК договор за правна защита и оформената в същия разписка. Съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г., в съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК
когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде
издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на дружеството
жалбоподател действително следва да бъдат присъдени разноски за
адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 АПК субсидиарно се прилагат
правилата на ГПК. В случая е представен договор за правна защита (л. 20), в
който е отразено, че е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер
на 300 лв, а също така е представен списък по чл. 80 от ГПК. Тъй като не бе
направено възражение за прекомерност, а съгласно чл. 63, ал. 4 от ЗАНН, ДВ,
бр. 94 от 2019 г., предвижда, че ако заплатеното от страната възнаграждение
за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди
по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата, то следва да
бъде заплатено цялото поискано възнаграждение в размер на 300 лв.
4
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1
от Закона за пътищата №********** от 21.05.2021г. на Агенция „Пътна
инфраструктура“, с който на жалбоподателя ВЛ. ЦВ. ВЛ. от гр.Плевен на
основание чл.179, ал.3, във вр. с чл.187а, ал.1 от Закона за движение по
пътищата е наложено административно наказание глоба в размер на 300
/триста/ лева за нарушение на чл.139, ал.6 от Закона за движение по
пътищата, както и заплащане на таксата по чл.10а, ал.2 от ЗП съобразно
категорията на притежаваното пътно превозно средство в размер на 10,00
лева.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ - София да заплати на
основание чл.143, ал. 1 от АПК и чл.63, ал.3 от ЗАНН на ВЛ. ЦВ. ВЛ.
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
300 лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Административен съд гр.
Плевен по реда на АПК в 14- дневен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5