МОТИВИ по НОХ дело № 134/2015год. на ВОС
Подсъдимите Х.Г.Г., И.Ц.И. и Л.Г.Г. са предадени на съд въз основа
на обвинителен акт, внесен от Окръжна прокуратура гр. Враца за престъпление
както следва:
-подсъдимият Х.Г.Г. по чл. 199, ал.1, т.1, вр.
чл. 198, ал.1, вр. чл. 20, ал.2 НК затова, че на
01.10.2013год. около 19,10часа в гр. Враца, на ул."Искър" пред №4 -
офис на "Интернешънъл Асет банк",
в съучастие с подсъдимият И.И. като съизвършител и с
подсъдимия Л.Г. като помагач е отнел чужди движими вещи - платнена торба,
съдържаща сумата от 91 585,02лв.
от владението на Г.П.Ц., от които 85 758лв. собственост на "Интернешънъл Асет банк" клон Враца,
сумата от 3827,02лв. собственост на К.Х. *** и сумата от 2000лв., собственост
на "Теди 91" ЕООД със собственик К.Х.К., с
намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила - ударил
с твърд предмет по главата Г.Ц. и издърпал платнената чанта от ръцете му и стойността на отнетите
вещи е в големи размери;
-подсъдимият И.Ц.И. по чл.
199, ал.1, т.1 и т.4 вр. чл. 198, ал.1, вр. чл. 29, ал.1 б."а" и б."б", вр. чл. 20, ал.2 НК затова, че на 01.10.2013год. около
19,10часа в гр. Враца, на ул."Искър" пред №4 - офис на
"Интернешънъл Асет банк",
в съучастие с подсъдимият Х.Г. като съизвършител и с
подсъдимия Л.Г. като помагач е отнел чужди движими вещи - платнена торба,
съдържаща сумата от 91585,02лв. от
владението на Г.П.Ц., от които 85 758лв. собственост на "Интернешънъл Асет банк" клон Враца,
сумата от 3827,02лв. собственост на К.Х. *** и сумата от 2000лв., собственост
на "Теди 91" ЕООД със собственик К.Х.К., с
намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила - ударил
с твърд предмет по главата Г.Ц. и издърпал платнената чанта от ръцете му, стойността на отнетите
вещи е в големи размери и деянието е извършено при условията на опасен рецидив
и
-подсъдимият Л.Г.Г.
по чл. 199, ал.1, т.1, вр. чл. 198, ал.1, вр. чл. 20, ал.4 НК затова, че на 01.10.2013год. около
19,10часа в гр. Враца, на ул."Искър" пред №4 - офис на
"Интернешънъл Асет банк",
в съучастие като помагач с подсъдимите Х.Г. и И.И. като съизвършители
в извършване на престъпление грабеж, изразяващ се в отнемане на чужди движими
вещи - платнена торба, съдържаща сумата от 91585,02лв. от владението на Г.П.Ц., от които 85 758лв.
собственост на "Интернешънъл Асет банк" клон Враца, сумата от 3827,02лв. собственост на К.Х.
*** и сумата от 2000лв., собственост на "Теди
91" ЕООД със собственик К.Х.К., с намерение противозаконно да ги присвои,
като е употребена за това сила - нанасяне на удари с твърд предмет по главата на
Г.Ц. от двамата извършители Хр. Г. и И.И. и стойността на отнетите вещи е в
големи размери, давайки им съвети и разяснения, отнасящи се до осигуряване
проследяването на управителя на фирмата
"Табак логистик груп"
ЕООД, както и на служителите на фирмата за инкасо "Асет
секюрити", отстранявайки евентуалните спънки за
осъществяване на деянието чрез даване на указания за движението на инкасовия автомобил през инкриминираната вечер от фирма
"Табак логистик груп"
ЕООД до "Интернешънъл Асет банк".
Участващият в съдебното производство прокурор поддържа обвинението
така, както е внесено.
По делото е предявен солидарно против тримата подсъдими граждански иск
от "Интернешънъл Асет банк"
АД гр. София за сумата 85758лв., претендирано
обезщетение за имуществени вреди, причинени от деянието, ведно със законната
лихва, считано от датата на деянието до окончателното изплащане на сумата,
който иск е приет за съвместно разглеждане в наказателния процес. На основание
чл. 84 и сл. НПК "Интернешънъл Асет банк" АД гр. София е конституирана в качеството на
граждански ищец, която в хода на съдебното производство се представлява по
пълномощие от П.П. *** на същата банка и от адв. В.Ч.
- двамата надлежно упълномощени.
В хода на ДП подсъдимият Л.Г. е дал подробни обяснения, с които се е
признал за виновен и е обяснил как и от
кого е извършено престъплението.
В хода на съдебното производство тримата подсъдими не се признават за
виновни, като дават обяснения, с които категорично отричат участието си в
деянието, за което са обвинени.
Преди приключване на съдебното производство, подсъдимият Х.Г. почина,
поради което и на основание чл. 289, ал.1, вр. чл.
24, ал.1, т.4 НПК наказателното производство по отношение на него беше
прекратено и определението за прекратяване е влязло в законна сила. Съобразно
разпоредбата на чл. 227 ГПК, вр. с чл. 88, ал.1 НПК,
в качеството на граждански ответници по делото са
конституирани неговите законни наследници: С.Б.Г. - съпруга и двете малолетни
деца В.Х.Г. и Б.Х.Г., чрез законният им
представител - тяхната майка С.Б.Г..
В последното съдебно заседание, по
делото е постъпило удостоверение от СРС, удостоверяващо отказ на С.Б.Г. от
наследството на Х.Г.Г., поради което производството по делото против нея и
против двете малолетни деца В. и Б. Георгиеви, в качеството им на граждански ответници е прекратено. За малолетните деца, макар и да
няма изричен отказ от наследство, производството е прекратено с оглед
разпоредбата на чл. 130, ал. СК и чл.61, ал.2 ЗН.
В пледоарията си по същество, представителят на обвинението изцяло
поддържа обвиненията против двамата подсъдими, като изразява становище за доказаност на повдигнатите срещу тях обвинения. Основавайки
се на събраните по делото доказателства и в конкретност приобщените по реда на
чл. 279, ал.2 НПК обяснения на подсъдимия Л.Г., подкрепени от останалия доказателствен материал, прокурорът поддържа, че
обвинението е доказано по несъмнен начин и при това положение следва да бъде постановена осъдителна присъда
и за двамата подсъдими. Прави искане за определяне на наказания лишаване от
свобода - за подсъдимият Л.Г. от девет години, а за подс.
И.И. от 13години лишаване от свобода. Изразява становище за основателност на
приетият за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск.
Повереникът на гражданският ищец, макар и да не се явява
лично в последното съдебно заседание, с писмено становище заема позиция за
основателност на приетият за съвместно разглеждане граждански иск и прави
искане за неговото уважаване в пълен размер, чрез осъждане на двамата подсъдими
за исковата сума, ведно със законната лихва.
В ход по същество, договорният защитник на подсъдимия Л.Г. - адв. И.Б. пледира за постановяване на оправдателна присъда
поради недоказаност на повдигнатото спрямо подзащитният
й обвинение, като оборва процесуалната стойност на по-голяма част от
доказателствата по делото. Твърди, че още с образуване на делото с първото ПСД и
задържането на нейния подзащитен, са допуснати редица
нарушения на процесуалните правила, което е опорочило голяма част от събраните
на ДП доказателства и в най-голяма степен обясненията на подсъдимия Л.Г. в
качеството му на обвиняем, дадени на 3.10.2013год. и приобщени по реда на чл.
279, ал.2 НПК. На база на това, същата отправя искане тези обяснения да не
бъдат ценени като годни доказателствени средства, а такива, събрани чрез
насилствени методи.
В ход по същество, договорният защитник на подсъдимия И.И. изразява
становище за недоказаност на повдигнатото спрямо подзащитния
му обвинение и прави искане за постановяване на оправдателна присъда. Същият
изцяло оспорва събраните на ДП доказателства, като твърди, че при събирането им
са допуснати редица процесуални нарушения. Оспорва като недопустими и
показанията на двамата свидетели, разпитани в хода на съдебното производство
св. Н.Г. и св. И.Ц., които според защитата са извършвали ПСД и не могат да
бъдат свидетели. От друга страна, адв. Д. навежда
доводи и за недостоверност в показанията на тези двама свидетели.
Двамата подсъдими Л. Г. и И.И. в ход по същество изцяло поддържат
изразените от техните договорни защитници становища, а в последната си дума
отправят искания за постановяване на оправдателна присъда.
По делото са събрани многобройни доказателства - гласни и писмени,
изслушани са специализирани СМЕ, дактилоскопни, компютърно-техническа
и ДНК експертизи, СМЕ на ВД, съдебно-почеркова
експертиза, които доказателства анализирани поотделно и в тяхната съвкупност,
дават основание на съда да приеме за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Л.Г. и починалия подсъдим, по отношение на когото
наказателното производство е прекратено - Х.Г. са братя. През 2013год. първият
живеел в гр. Враца, на адрес ЖК"Дъбника",
бл. 30, вх."Б", ап.44, в апартамент, собственост на неговите родители
и са занимавал със семеен бизнес. Вторият, заедно със съпругата си и двете си
деца живеел в гр. София и до август 2010год. работел в системата на МВР - към
09 РПУ при СДВР. Към м. август 2010год. същият бил уволнен дисциплинарно от
МВР. През м. септември 2013год. Хр. Г. бил привлечен като обвиняем по две ДП на
СГП за престъпления по чл. 199, ал.2, т.3 НК, с взета МН"Домашен
арест", с каквато бил и към момента на деянието по настоящето дело.
Подсъдимият И.И. също живеел в гр. София и двамата с подсъдимия Х.Г. се
познавали от Следствения арест в гр. София, на ул. "Г.М.Д." №42,
където били задържани заедно. И. бил многократно осъждан за престъпления от общ
характер, повечето от които против собствеността.
През месец септември 2013год., когато починалия подсъдим Хр. Г. търпял
МН"Домашен арест", при посещение от подс. Л.Г.
споделил пред него, че има нужда от пари и то много. Последният му казал, че
знае една фирма, която продава цигари и чийто магазин се намира в Складовата
база на ОКС гр. Враца и ще проучи как стои въпроса с предаване на парите. В
продължение на около две седмици подс. Л.Г.
изпълнявал поетото от него задължение, като проследявал с личния си автомобил "Ауди А6" с
рег. № Вр 4980 ВМ въпросния магазин на Фирма
"Табак логистик груп-Плевен"
ООД, чийто управител бил св. К.К. ***. Така успял да установи, че оборота на
магазина се предава на служители от инкасова фирма
вън от склада, които го получават и го слагат в инкасовата
кола. Подсъдимият Л. Г. в продължение на няколко дни проследил инкасовата кола и установил, че същата отива до
"Интернешънъл Асет банк"
клон гр. Враца, която се намира зад заведение "Карамел" в града и там
парите се пускат в трезор. Всичко това ставало всеки ден по едно и също време,
като в повечето случаи служителите на инкасовата
фирма били двама, но понякога бил само
един.
Тези свои констатации подсъдимият Л.Г. споделил със своя брат Х.Г. при
посещението му на 28.09.2013год. в гр. София в едно заведение, на който
разговор присъствал и подсъдимия И.И.. Именно тогава подсъдимите решили да
извършат грабеж на парите в ден, когато инкасовия
служител е само един, като се разбрали двамата подсъдими Х.Г. и И.И. ***.
На 01.10.2013год. подсъдимият Л.Г. *** и около 16,00часа му се обадил
брат му - починалия подс. Х.Г.. Мобилния телефон на подс. Л. Г., на който брат му се обадил бил с № **********.
Двамата подсъдими - Хр. Г. и И.И. *** с лек автомобил "Опел Астра", зелен металик, с Монтанска
регистрация и били пред блока. След като подсъдимия Л. Г. слязъл, тримата се
качили в автомобила, с който И. и Хр. Г.
били пристигнали и около 16,20-16,30часа отишли на ул."Искър" пред №
4, където се намирал клона на "Интернешънъл Асет
банк", за да огледат мястото, където спира инкасовия автомобил. Тримата застанали срещу банката, в
близост до жилищната сграда и започнали да оглеждат мястото. В това време св. М.С.
Ганова - служителка в клона на банката почивала на третия етаж и пушела цигара.
Ганова забелязала тримата подсъдими, които с поведението й се сторили
съмнителни и слязла на втория етаж, за да сподели с колегите си. През това
време обаче подсъдимите вече си били заминали и се върнали обратно в
апартамента на подсъдимия Л. Г.. Там подсъдимият И.И. дал на подсъдимия Л. Г.
един мобилен телефон марка "Самсунг" и му
казал да им се обажда само от него. Двамата подсъдими - Хр. Г. и И.И. носели
сак, от който подс. И. извадил оръжие- пистолет и го
показал на подс. Л. Г., като му казал, че е боен,
след което отново го прибрал в сака.
Около 17,30 часа тримата излезли от апартамента на подс.
Л. Г. и както се били разбрали предварително, двамата подсъдими Хр. Г. и И.И. с лекия автомобил "Опел Астра" - зелен на цвят отишли пред клона на банката,
която преди това огледали, а подсъдимия Л.Г. с неговия л.а. "Ауди А6" отишъл в складовата база на ОКС Враца
- в близост до набелязания от него магазин на "Табак логистик
груп " ООД. Паркирал на главната улица на ОКС, по-надалеч от склада /магазина/, но откъдето имал видимост
към него. Същият знаел, че инкасовия автомобил е един
- червена Лада Нива и, че именно него следва да проследи. Останал на това място
около час, като през това време за
кратко ходил до цеха за закуски и до кафенето, което държал в близост до бл. 13
в ЖК"Дъбника" и в което работела св. Ц. П..
На последната подсъдимият казал, като затваря заведението да не пуска СОТ-а.
Към 19,00 часа отново се върнал на мястото в Складовата база и именно по това
време се появил инкасовия автомобил, управляван от
св. Г.Ц., който бил сам.
Свидетелят Г. Ц. работел като охрана и инкасо при "Асет Секюрити" ЕООД гр.
София, като по принцип инкасото извършвали двамата заедно с колегата му Д. Стоянов,
но последният бил в отпуск от 30.09.2013год., което наложило тази вечер да
извърши инкасирането на ценната пратка сам. Охранителната фирма "Асет Секюрити" ЕООД гр.
София имала сключен тристранен договор за събиране, транспорт и съхранение на
ценни пратки с "Табак логистик груп Плевен" ООД и "Интернешънъл Асет банк АД София, както и
договор за охранителна дейност между
"Асет Секюрити" ЕООД
и "Интернешънъл Асет банк"
АД, с Анекс към него. Именно по силата на тези два договора, св. Генадиев
приемал /инкасирал/ оборота на фирма "Табак логистик
груп" ООД с управител К. К. и го предавал /чрез
пускане в нощния трезор/ на клона на "Интернешънъл Асет
банк" в гр. Враца. Същото сторил и в
инкриминираната вечер на 01.10.2013год. След като около 18,45часа от магазина
на фирмата "Табак логистик груп"
се обадили, че инкасото е готово, св. Ц. тръгнал с инкасовия
автомобил - червена Лада Нива, с която всеки ден извършвал инкасирането. От
склада на фирмата "Табак логистик груп" излязъл управителя - св. К.К., който носел в
ръцете си ценната пратка, представляваща синя платнена торба, запечатана с
оловна пломба. Торбата съдържала сумата 91 585,02лв. от които 85 758лв. от
оборота на фирмата, 3827,02лв. от четири броя фактури, по които св. К. бил
получил сумите по-късно и 2000лв., които били на фирмата на св. К. "Теди 91" от получен наем за складовете, които ползвала
фирмата "Табак логистик груп"
ООД. Всички тези обстоятелства били отразени в книгата, която фирмата водела
ежедневно. Св. Г.Ц. получил ценната пратка, за която се подписал в книгата, в
която се подписвали всеки път при получаване на ценни пратки, получил на ръка и
един екземпляр от вносната бележка, в която били описани предадените от К. суми
за инкасиране, след което поставил пратката и вносната бележка в касата, която
се намирала в автомобила и потеглил обратно по маршрут, който им бил задължително
определен: от склада по най-пряката улица /"Драган Цанков"/ до
"Оряховско шосе", покрай Стария пазар в посока пл."Благоев, през
светофарите на бул."Мито Орозов", през
светофарите на пл."Руски", по "Крайречен булевард" и се
прибира пред клона на Банката. Времето все още било светло, но в началото на
здрачаване. По пътя св. Ц. се оглеждал по навик, но не забелязал нищо
подозрително. След като спрял автомобила на около 1-2метра от входа на банката,
св. Г. Ц., слизайки от автомобила отново се огледал за съмнителни хора, но не
забелязал такива, отключил касата и извадил ценната пратка, след което тръгнал
към трезора, който се намирал на около 7-10метра от входа на банката, за да я
пусне. В този момент чул тупуркане и бързи стъпки,
след което, пред него изникнал човек, който му извикал "Хвърляй парите и
лягай на земята". Човекът бил с шапка и тъмни очила и лицето му не се
виждало добре. В същия момент на Ц. му бил нанесен удар с твърд черен предмет
по главата малко над лявото слепоочие. Свидетелят Ц. бил с шапка с козирка, но
въпреки това от удара паднал на земята и в този момент от ръцете му била
изтеглена ценната пратка. Св. Ц. не видял лицето, което изтеглило торбата, но
усетил, че е друг човек, различен от този, който му извикал да хвърля парите и
му нанесъл удара. Почти веднага св. Ц. се изправил и въпреки, че бил без
очилата, който носел непрекъснато, видял двама човека - единият по-висок, а
другият по-нисък да се отдалечават тичайки диагонално в посока частна къща,
която се намира в посока обратна на площад "Ботев". Охранителят
извадил служебното оръжие, което имал - пистолет "Макаров"
и стрелял по посока на отдалечаващите се мъже, които не улучил, но проектила от изстрела му попаднал в лек автомобил, находящ се на ъгъла на улицата, до частната къща. Двамата бягащи
мъже се скрили зад ъгъла, след което св. Ц. почукал на входа на банката и след
като му било отворено от св. Г. и един от работниците, които извършвали ремонта
на банката, се свързал по телефона на СОТ, като им съобщил за нападението.
Свидетелят Г. Г. отишъл в посоката, в която св. Ц. показал, че двамата
нападатели са изчезнали, но не видял никой и се върнал обратно в банката, след
което пристигнали и служителите на РУП Враца. В резултат на нанесения му удар,
главата на св. Г. Ц. била окървавена. Нападението над охранителя Г. Ц. било
наблюдавано от св. С.М., която изхвърляла боклук в контейнерите, намиращи се на
около 10-15 метра от входа на банката.
След като видял инкасовия автомобил в
Складовата база и, че охранителя е само един, подсъдимият Л.Г. се обадил на
своя брат на телефона, /завършващ на цифрите 3234/ от дадения му от подс. телефон марка "Самсунг"
и казал думата "едно", с което им съобщавал, че инкасовия
автомобил е взел парите и служителя е само един. След като автомобила на "Асет Секюрити" тръгнал от
обекта на "Табак логистик груп"
към банката, подсъдимият Л.Г., според уговорката го проследил до светофарите на
площад "Руски", където отново се обадил на същия телефон, за да знаят
брат му и подс. И., че инкасовия
автомобил пристига и да го очакват. След това, подс.
Л. Г. се прибрал в кафето зад бл.13 в ЖК"Дъбника",
където трябвало да очаква подс. И.И. да донесе
парите. Уговорката била подсъдимият Хр. Г.
да си замине веднага за гр. София.
Около 19,25-19,30часа подсъдимият И.И. пристигнал в кафето при подс. Л. Г., като със себе си носел сак, тъмен на цвят, без
надписи. Подсъдимият И. пристигнал до кафенето с такси, което взел от пред
МБАЛ"Хр. Ботев" гр. Враца и слязъл пред Пощата в ЖК"Дъбника". Водач на таксито, което го превозило по
горния маршрут бил св. А.А.. След като влязъл със сака в кафенето при подс. Л. Г., подс. И. му съобщил,
че всичко е "ОК". Сложил сака с парите на масата и от него извадили
торба от плат като мешка, синя на цвят, в която имало
пачки с пари с купюри от 50, 20, 10, 5 и 2 лв. и
много стотинки. Пачките от 10 и 20лв. преобладавали. Те били увити с ластички, завити по няколко пъти. В този момент по телефона
на подс. Л. Г. се обадил брат му - подс. Хр. Г., който му съобщил, че има проблем с лекия
автомобил "Опел Астра" и ще трябва да му
даде неговия автомобил - "Ауди А6". Разбрали се двамата, подс. Хр. Г. да чака на бензиностанция на Петрол - на
изхода на гр. Враца преди Технополис, където подсъдимият Л. Г. отишъл и двамата
си разменили автомобилите. Подсъдимият Хр. Г. заминал за гр. София с лекия
автомобил на своя брат - "Ауди А6" с рег. № Вр
4980 ВМ, а подсъдимият Л.Г. се върнал обратно в кафенето с лекия автомобил "Опел Астра" с рег. № М 1571 АР, който бил собственост на
св. Хр. Б. - тъст на подсъдимия Хр. Г..
Двамата подсъдими - Л. Г. и И.И. преброили парите в торбата - без
монетите и установили, че сумата е около 86 000лв. Взели от тях 6 000лв., които
подсъдимият Хр. Г. бил казал да дадат на подс. И.И.,
а останалите пари скрили под диван в сепарето, така, както се били разбрали
предварително. Подсъдимият Л. Г. заключил подс. И. в
кафенето и отишъл да закара автомобила "Опел Астра"
в гараж до жилищния блок, в който живеел, след което се върнал с друга кола -
"Фолксваген" тип "баничарка" с рег. № Вр
2456 ВМ и взел подс. И., за да се приберат в
апартамента му. Тъй като подс. И. нямал къде да държи
отделените му 6000лв., те останали в подс. Л.Г.,
който ги прибрал в чантичката си. При пристигането в блока, подс.
Л. Г. дал ключа от жилището си на подс. И. да се качва,
а той тръгнал към магазина. На входа на блока обаче бил задържан от служителите
на полицията. Малко по-късно, в апартамента на подс. Л.Г.
бил задържан и подсъдимият И.И..
На следващият ден подс. Л.Г. *** за да им
покажа къде са укрили с подсъдимия И. останалите в торбата пари, но същите липсвали
от мястото, където били оставени.
Доказателствен
анализ:
Възприетата от решаващия съд и изложена по-горе фактическа обстановка
се установява: на първо място от обясненията на подсъдимия Л.Г., дадени на ДП в
присъствието на защитник - адв. Виолета Фишева от АК Враца и приобщени към доказателствения
материал по реда на чл. 279, ал.2, вр. ал.1, т.3 НПК.
Тази фактическа обстановка се подкрепя в отделните си части и от: показанията
на пострадалия св. Г.Ц. и св. С.М. - двамата очевидци на извършеното
престъпление, които установяват начина на нападението и отнемането на ценната
пратка, броя на участниците в това нападение и действията на всеки един от тях,
причинените увреждания на Ц., както и оттеглянето на нападателите; от
показанията на св. П.П. - директор на клона на банката в гр. Враца, която
установява начина на инкасирането на парите, документите и правилата въз основа
на които става това, отговорността на банката за отнетата сума и факта, че същата
е преведена още на следващия ден по разплащателната сметка на "Табак логистик груп"; от
показанията на св. Г.Г. - охранител към клона на банката се установява
състоянието на пострадалия Ц. вечерта след нападението, обстоятелството, че на
следващия ден именно той е предал екземпляра от вносната бележка, която св.Г. Ц.
е получил от св. К. К. заедно с ценната пратка,
извършвания ремонт в банката по време на деянието; от показанията на св.
К.К., включително и тези, приобщени по реда на чл. 281, ал.1, т.1 НПК от
прекратеното нох дело № 270/2014год. /стр. 28 от протокол
от с.з. от 29.10.2014год./ се установява начина на предаване на парите от
фирмата, която управлява - "Табак логистик груп" ООД, на водене на документацията за това предаване,
кой и кога е получил парите в инкриминираната вечер от него, колко и какви пари
е имало в отнетата торба, как е изглеждала торбата, в която са били поставени
парите, каква част от отнетата сума е призната от Банката на фирмата и на какво
основание е заверена сметката на представляваната от него фирма "Табак логистик груп" с тази сума;
от показанията на св. Ц.Д. се установява присъствието на тримата подсъдими в
гр. Враца, пред блока, в който живее подс. Л. Г. в
деня на престъплението около 17,00-17,30часа; от показанията на св. Ал. А. -
таксиметров шофьор се установява от къде се е качил подсъдимият И. в
управляваното от него такси, какво е носил и къде е слязъл; от показанията на
св. Ц.П., както от съдебното, така и приобщените по реда на чл. 281, ал.4 НПК
от ДП показания, се установява, че на инкриминираната дата 01.10.2013год. подс. Л.Г. е посетил заведението в което тя е работила като
барманка около 18,30часа и я е предупредил, като си тръгне да не издава
заведението на СОД, както и, че е виждала подсъдимия И.И. няколко пъти през
лятото и есента на 2013год. в заведението заедно с подсъдимия Хр. Г.; св. И.К.
също установява състоянието на пострадалия Г.Ц. вечерта непосредствено след
нападението и факта, че преди това е чул изстрел, както и факта, че в същият
ден - на 01.10.2013год. на първия етаж в банката се е извършвал ремонт; с
показанията си както от съдебното, така и най-вече от приобщените по реда на
чл. 281, ал.4, вр. ал.1, т.2, пр.2 НПК показания от
ДП св. М.С. Ганова установява факта на извършения от тримата подсъдими оглед в
деня, преди нападението над охраната и тяхното поведение по време на този оглед;
от показанията на св. Б.Б. се установява, че лекият автомобил "Опел Астра" с рег. М 1571 АР е негова собственост и същият
го е бил предоставил за ползване на подсъдимия Х.Г.. Освен от изброените по-горе
гласни доказателства, възприетата фактическа обстановка се установява и от
писмените доказателства - както голяма част от приложените на ДП, приобщени по
реда на чл. 283 НПК: протоколи за оглед на местопроизшествие /т.І, л. 5-7,
л.52-53, т.ІІ л.29 и 30/ и приложените към тях фотоалбуми, Протоколи за
доброволно предаване /т.І, л.18, л.105, л.108/, Протокол за претърсване и
изземване, одобрен при спазване изискванията на чл. 161 НПК по ЧНД №
434/2013год. /т.І л.27-40/ с приложения към него фотоалбум, Договор за
събиране, транспорт и съхранение на ценни пратки /т.І л.58-60/, Договор за охранителна дейност
/т.І л.63-66/ и Анекс към този договор /т.VІ л.21/, Протоколи за разпознаване /
т.І, л.84-85, 87-90, 92-95, 98-101, т. ІІ л.82, л.84, л.87 и 88, л.93 и 94/,
Протокол от следствен експеримент /т.І, л.123-125/ с приложен към него
фотоалбум, Пълномощно /т.ІІ, л.4 и 6/, Протокол за оглед на ВД /т.ІІ, л.45/,
Оригинал на книга за инкасо обслужване, оригинал на вносна бележка от
02.10.2013год., копия от фактури /т.VІ, приложени с опис на л. 57 от ДП/,
Свидетелства за съдимост на подсъдимите; така и от изисканите и приложени в
хода на съдебното производство такива: заверени ксерокс-копия от трите
екземпляра на вносната бележка от 01.10.2013год. /т.І СП, л.271 и 272/, Писмо
изх. № 2576/09.06.2015год. от ЗД"Уника" АД
/т.І СП л.318/, Писма от ГД"Изпълнение на наказанията", Областна
служба "ИН" гр. София /т.І СП л.320-335, т.ІІ СП л. 486, 489-492,
л.588-592/, Писмо от ГД"ИН" Областна служба "ИН" гр. Враца
/ т.І СП л.425/, Копие от Заповед за задържане на подс.
Л.Г., Протокол за личен обиск, разписка и декларация /т.І СП, л.428-431 и т.ІІ
СП, л.476-481/, Копие от Книга за пропускателния режим в РУ "Полиция"
гр. Враца /т.ІІ СП л.595-610/, Справка за медицински преглед на подс. И.И. /т.ІІ СП л.606а/, Препис-извлечение от Акт за
смърт на подс. Х.Г. и удостоверение за наследници /
т.ІІ СП л.825-834/, Актуални справки за съдимост на подсъдимите, Съдебно
удостоверение по гр. д. № 54069/ 04.10.2016год. за отказ от наследство /т.ІІІ
СП л.987, Удостоверение за раждане на дете и Удостоверение за настоящ адрес /
т.ІІІ СП л.988 и 989/.
На първо място, обясненията на подс. Л.Г. от
ДП са приобщени при спазване на всички изисквания на чл. 279, ал.2, вр. ал.1, т.3 НПК. Тези обяснения са дадени по същото
обвинение по чл. 199, ал.1, т.1, вр. чл. 198, ал.1, вр. чл. 20, ал.2 НК. Действително, след тях има ново
привличане на този обвиняем с конкретизиране на неговото обвинение, включително
и относно неговата съучастническа дейност от извършител по чл. 20, ал.2, в
помагач по чл. 20, ал.4 НПК. Това конкретизиране обаче не представлява
съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, за да е пречка
по смисъла на чл. 287, ал.4 НПК за приобщаване на обясненията от ДП на подс. Л. Г..
На следва място, показанията на всички изброени по-горе свидетели съдът
приема за достоверни и събрани по съответния
процесуален ред. С тези показания и описаните по-горе писмени
доказателства се подкрепят приобщените от съда обяснения на подсъдимия Л.Г. от
ДП в отделните им части и за отделните обстоятелства: Обстоятелството, че
тримата подсъдими около 16,30часа са били пред клона на "Интернешънъл Асет Банк" в гр. Враца, на
ул."Искър" пред № 4 и, че същите са оглеждали мястото, където да
извършат нападението над охраната, изложено в обясненията на подс. Л. Г. от ДП се потвърждава от показанията на св. М.
Ганова. Последната установява, че тримата са оглеждали банката, проверявали
врати на отсрещната сграда, като с поведението си са предизвикали у нея
съмнение и тя е слязла да сподели с колегите си, но не е успяла, тъй като
подозрителните лица са си били заминали,
така както обяснява и самия подсъдим Л. Г., че предварителния оглед са
извършили за няколко минути, след което са се прибрали в апартамента му. При
извършеното от св. Ганова разпознаване на ДП /по съответния процесуален ред с
предварителен разпит за особените белези на лицата, които е видяла/, същата е
разпознала по категоричен начин подсъдимия Х.Г., както и подсъдимия Л.Г., макар
и за последния да не е била толкова
категорична. Обстоятелството, че подсъдимият Л.Г. в деня на престъплението -
01.10.2013год. около 17,00-17,30 часа е бил пред блока, в който живее заедно с
другите двама подсъдими - Х.Г. и И.И., се потвърждава и от показанията на св. Ц.Д..
Обстоятелството, че подсъдимият И.И. е пристигнал в заведението на подсъдимия Л.Г.,
намиращо се зад бл. 13 в ЖК"Дъбника", в
близост до Пощата с тежък сак, се потвърждава и от показанията на св. А.А.,
който го е взел от МБАЛ"Х. Ботев" гр. Враца и го е превозил до Пощата
в ЖК"Дъбника". В обясненията си от ДП
подсъдимият Л.Г. описва и торбата съдържаща парите, която подсъдимият И.И. е
извадил от сака и оставил на масата - синя на цвят от плат, така, както я
описват и св. Г. Ц. и св. К. К.. Проведеното от подсъдимия Л. Г. наблюдение над
магазина на "Табак логистик груп
Плевен", находящ се в Складовата база на ОКС гр.
Враца, за което подсъдимият Л. Г. говори в обясненията си от ДП се потвърждава
и от проведения следствен експеримент, в който същият е участвал и показал
местата, на които е стоял и наблюдавал предаването на ценните пратки от
служителя на фирмата и приемането им от служителя на "Асет
Секюрити" ЕООД. Посочено е и мястото, където
подсъдимият Л. Г. при наблюдението си е установявал, че спира инкасовата кола пред клона на банката. Този следствен
експеримент е проведен при спазване изискванията на чл.167 и 168 НПК, в
присъствието на поемни лица, експерт-технически
помощник и ако подсъдимият /тогава обвиняем/ не е бил съгласен с неговото
провеждане или отразените в протокола констатациите е имал възможност да
възрази или да откаже неговото извършване и подписване на протокола.
Присъствието на адвокат в този следствен експеримент не е било задължително,
тъй като с оглед повдигнатото обвинение на подс. Л. Г.
/по чл. 199, ал.1, т.1 НК/ и обстоятелството, че към този момент той не е бил
задържан, защитата му не е била задължителна. Макар и да е задържан на два пъти
по 24 часа - един път от РПУ Враца на 01.10.2013год. от 20,30часа до 16,40часа
на 02.10.2013год. във връзка с грабежа по настоящето дело, а впоследствие от
РПУ гр. Мездра, със заповед за задържане от 03.10.2013год. в 00,30 часа до
11,15часа на 03.10.2013год., като второто задържане е във връзка с извършен
грабеж на бензиностанция в гр. Мездра, след 11,15часа на 03.10.2013год.,
подсъдимият Л.Г. е бил освободен и не е бил задържан на никакво основание. Това
се потвърждава и от приложеното на л. 595-601, т. ІІ от съдебното производство
ксерокс-копие от Книга за пропускателния режим в РПУ гр. Враца, от която е видно,
че този подсъдим е влязъл в РПУ гр. Враца на 2.10.2013год. в 04,35часа и е
излязъл на същата дата в 23,40часа /след като му е бил извършен разпит в
качеството на свидетел, който обаче няма процесуална стойност/. Следователно,
към момента на привличането му в качеството на обвиняем, разпита му и
провеждане на следствения експеримент на 03.10.2013год., същият не е бил
задържан на никакво основание от нито едно поделение на РПУ. Само при
задължителна защита на обвиняемия, извършването на следствения експеримент е необходимо
да бъде проведено в присъствието на неговия защитник. Ето защо, настоящият
състав изцяло възприема като достоверни отразените в този следствен експеримент
констатации. Към протокола за следствения експеримент е приложен и фотоалбум,
със снимки, на които обв. Л. Г. в свободно състояние
/без упражняване на насилие/ показва откъде е влизал с автомобила си, за да
наблюдава предаването на ценните пратки, къде е стоял и до къде е проследявал инкасовия автомобил, обстоятелства, които подробно е
изложил и в своите обяснения на ДП. Освен това, за тези негови наблюдения и
проследяване никой друг освен той не е имал такава информация, така, че
служителите на полицията не би имало откъде да я почерпят, за да го убедят чрез
насилие да даде обяснения в тази насока. В подкрепа на неговите обяснения от ДП са и протокола за доброволно
предаване от 02.10.2013год., приложен на л. 108, т.І от ДП, с който същият е
предал на разследващия полицай, намиращите се у него банкноти /200бр. по 10лв.
и 200бр. по 20лв./ общо 6000лв., за които е дал обяснения, че са от извършения
грабеж на инкасото и които двамата с подсъдимия И. са взели от преброените от
тях пари, за да бъдат предоставени на И.. Със същия този протокол, подсъдимият
Л. Г. е предал и телефона марка "Самсунг",
който му е бил даден от подс. И., за да ползва по
време на извършване на престъплението. Наличието на подкрепящи обясненията на
подсъдимия Л.Г. от ДП косвени доказателства, по един безспорен начин
установява, че тези негови обяснения не са голословни и манипулирани, така,
както твърди той и защитата му в хода на съдебното производство, а същите са
обективни и верни, дадени при спазване на всички процесуални изисквания и
приобщени по съответния процесуален ред. На следващо място, при частичните
обяснения в съдебно заседание на 10.05.2016год. /л.22 от протокола - л. 756 от
т.ІІ от СП/, след прочитане на обясненията от ДП и предявяване на
постановлението за привличане и протокола за разпит, подсъдимият Л. Г. е категоричен,
че нито на постановлението, нито на протокола за разпит подписите са негови,
както и, че текста изписан в протокола за доброволно предаване на парите и
телефона не е изпълнен от него. Това негово твърдение беше опровергано със
заключението на вещото лице по съдебно-почерковата
експертиза, което е категорично, че както на постановлението за привличане,
така и на протокола за разпит от ДП /на всички страници/ подписите са изпълнени
от подсъдимия Л. Г. и, че текста на гърба на протокола за доброволно предаване
като пояснения на предаващия е изписан от подс. Л. Г..
В тази връзка, твърденията на защитата на подсъдимите Л. Г. и И.И., че тези
обяснения са дадени под полицейски натиск, по никакъв начин не могат да бъда
възприети за основателни. Разпита е извършен от компетентен разследващ орган /и
то жена/, в присъствието на надлежно назначен служебен защитник. Този служебен
защитник е бил поискан именно от подсъдимия Л. Г. с подадената и подписана от
него декларация, приложена на л. 111, т.І от ДП. Въз основа на тази декларация
разследващия орган е допуснал правна помощ по отношение на него, по надлежния
ред е изискал от АС при АК гр. Враца определяне на адвокат, който да бъде
назначен като служебен защитник и след определянето на такъв в лицето на адв. В. Ф., последната е била назначена с постановление от 03.10.2013год.
в 13,10часа. Този служебен защитник е взел участие в привличането на подс. Л.Г. в качеството му на обвиняем, с надлежно
повдигнато обвинение и в проведения разпит на този обвиняем. Освен това,
подсъдимият И.И. също е бил защитаван на ДП от служебен защитник - адв. Б. Д. ***, но същият е заел съвсем друга позиция - не
се е признал за виновен и е отказал да дава обяснения. Ако цялото ДП е
провеждано чрез упражняване на полицейски натиск, така, както твърдят
подсъдимите и техните защитници, то този натиск би оказал влияние и върху обв. И.. Безспорно е, че обясненията на подсъдимия Л. Г. от
съдебното производство са негова защитна позиция, с която същият се опитва да
игнорира като недостоверни дадените от него на ДП обяснения. Още повече, че в
съдебното производство подсъдимият Л. Г. дава обяснения само относно начина му
на задържане и провежданите с него ПСД, но отказва да отговаря на въпроси,
свързани със самия обир и конкретни факти по него, възползвайки се от своите
процесуални права. Недостоверно звучат обясненията на подс.
Л. Г. от съдебното производство, че той е дал на ДП такива обяснения, защото е
знаел, че неговия брат Хр. Г. е с МН"Домашен арест" и по този начин
ще успее да докаже, че не е участвал в престъплението. В същото време обаче
самия подсъдим Хр. Г. не оспорва /а и това е установено по безспорен начин с
други обективни доказателства/, че макар и да е бил с такава ограничителна
мярка, на 01.10.2013год. след обяд същият е пристигнал в гр. Враца заедно с подс. И.И.. В обобщение на горното и след като прецени
внимателно изложеното от подсъдимия Л. Г. както на фазата на ДП, така и на
фазата на съдебното следствие, в контекста на останалия доказателствен
материал, съдебният състав стигна до извод, че следва да приеме с доверие
дадените от него и приобщени по надлежния ред обяснения от ДП.
В същата насока- като защитна позиция следва да се приемат и
обясненията, дадени от другите двама подсъдими - починалия Х.Г. и И.И.. Тези
двама подсъдими в хода на съдебното производство не отричат безспорно
установения факт, че на 01.10.2013год. са пристигнали в гр. Враца с лекия
автомобил "Опел Астра", управляван от Хр. Г.,
но твърдят, че са пристигнали с цел подсъдимият И. да работи при подс. Л. Г. като гумаджия. Не се
оспорва също така установения по делото факт на размяна на колите между подс. Л. Г. и подс. Хр. Г., при
което л.а. "Опел Астра" е останал при подс. Л. Г., а подс. Хр. Г. си е
заминал в гр. София с автомобила на своя брат - л.а. "Ауди А6". По
никакъв начин подс. Хр. Г. не обсъжда въпроса защо е
нарушил изпълняваната по отношение на него МН"Домашен арест" и дали е
бил получил разрешение от компетентния орган за такова отклонение, но това не е
от значение за настоящето производство. Не се излагат и съображения защо лекия
автомобил "Ауди А6", с който подс. Хр. Г.
си е заминал за гр. София е бил оставен в ЖК"Люлин", където е намерен
от св. А., а не пред дома на подс. Хр. Г.. И двамата
подсъдими - Хр. Г. и И.И. не се признават за виновни да са участвали в
извършването на престъплението, за което са предадени на съд и отказват да
отговарят на въпроси, свързани с него. Подсъдимият И.И. не отрича и факта, че е
бил задържан в дома на подс. Л.Г., без да обяснява
какво е правил там, като обясненията му са изцяло за начина на задържането му
от полицейските служители, упражнения според него психически и физически тормоз
над него до повдигането на обвинение за грабеж. На въпроси, зададени от
страните и съда, свързани с фактите по същество на делото, подсъдимият И. се
възползва от правото си да не отговаря твърдейки, че няма повече какво да каже.
В подкрепа на възприетата от съда фактическа обстановка в частта й
относно участието на двамата подсъдими починалия Хр. Г. и И.И. са и показанията
на двамата свидетели - очевидци на нападението - св. Г.Ц. и С.М., за последната
включително и приобщените й по реда на чл. 281, ал.4, вр.
ал.1, т.1 НПК показания от ДП /частично/. Първият свидетел установява кога и по
какъв начин е получил ценната пратка, откъде е минал с инкасовия
автомобил /обстоятелства, които се съдържат и в обясненията на подс. Л. Г. от ДП/, къде е спрял същия и в кой момент е бил
нападнат. Същият по несъмнен начин установява, че нападателите са били двама -
един по-нисък и един по-висок, като единият му е нанесъл удара с твърд черен
предмет и го е съборил на земята, а в това време другият е издърпал от ръцете
му ценната пратка. В основата си същите тези показания относно нападението се
потвърждават и от другата очевидка - св.С.М., която е била на около 10-15метра
от мястото и е наблюдавала. Тя потвърждава участието на две лица в нападението
- едното по-високо и другото по-ниско, нанесения на св. Ц. удар в главата с
пистолет и падането му на земята, както и отнемането от него на торба.
Противоречието в показанията на тези двама свидетели се състои основно в това,
колко торби и откъде са взели нападателите, както и относно начина на оттегляне
на двамата след извършеното престъпление. Докато св. Ц. твърди, че след
падането му от него е отнета само една торба - ценната пратка, която е получил
от св. К. и която е била в ръцете му, както и, че двамата нападатели са се
оттеглили в една посока - противоположна на пл. "Ботев", докато св. М.
твърди, че нападателите са отнели една торба от охранителя и две торби от инкасовия автомобил, както и, че единият нападател -
по-високият с торбата се е оттегли в посока пл. "Ботев", а другият - по-ниският
в обратна посока. Макар и да възприема за достоверно присъствието на тази
свидетелка в близост до местопрестъплението по време на нападението и
наблюдението от нейна страна на случващото се с охранителя, безспорно е, че
същата е изключително объркана в показанията си както на ДП, така и в СП. Св. М.
дори си е въобразявала, че тя се е обадила на тел.112, но впоследствие е
разбрала, че от нейния мобилен телефон няма обаждане на този телефон. Торбата в
инкасовия автомобил е била само една, тази в ръцете
на св. Г. Ц. и само тази торба е била отнета чрез издърпване. Няма данни за
наличие на други торби в инкасовия автомобил, нито
данни за изчезнали такива. Двамата извършители са избягали в една посока, тази
съобщена от св. Ц., в която посока последният е произвел изстрел със служебното
оръжие, който изстрел св. М. е чула, но не е била сигурна кой стреля. Св. М.
твърди, че е пристъпила до пострадалия Ц. и дори е разговаряла с него,
обстоятелство, което същият отрича. Тази свидетелка не е била възприета в
близост до банката и от св. Г., който е излязъл и огледал периметър пред
банката, макар тя да твърди, че го е видяла. Факта, че същата е разпитана по
делото още през нощта на 01/02.10.2013год. не изключва обстоятелството, че
същата е била в близост до мястото на нападението - на около 10-15 метра от входа на банката и
оттам е наблюдавала случващото се, но в резултат на силния стрес който е преживяла,
съчетано с емоционалното й и интелектуално състояние, възприетите и описани от
нея факти относно броя на отнетите торби, посоката на оттегляне на двамата
нападатели, обаждането на тел. 112 и разговора й с поваления охранител Г. Ц. се
разминават с действителните, така, както са изложени в показанията на св. Г.Ц..
Действително, последният също е преживял не по-малък стрес от нападението, но
бързата му реакция да се изправи след падането и да произведе изстрел по посока
на бягащите мъже говори за значително по-силна психика и адекватни реакции. Ето
защо съдът възприема за достоверни неговите показания относно противоречивите
обстоятелства, а не тези на св. М.. И двамата свидетели обаче са категорични,
че не са успели да видят лицата на нападателите.
В подкрепа на възприетата от решаващия състав фактическа обстановка и
участието на тримата подсъдими в инкриминираното деяние са и показанията на св.
Р.Р., дадени на ДП / т.V, л.72/ и приобщени по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 НПК. С тези си показания същият установява,
че е разбрал за извършения грабеж от подсъдимият И., който му се похвалил, че
именно те с подсъдимия Х.Г. са извършили този обир, както и, че брата на Х.Г. е
намерил обекта с парите, но е разказал всичко пред полицията, за което те ще
направят всичко възможно да промени своите обяснения. Във връзка с участието му
в грабежа, подсъдимият И.И. е бил известен в Следствения арест като И.
"Инкасото". В хода на съдебното производство, както по настоящето
дело, така и по прекратеното и върнато за доразследване нох
дело № 270/2014год. /показанията от последното са приобщени по реда на чл. 281,
ал.1, т.2 НПК/, св. Р.Р. отрича достоверността на показанията си от ДП,
обосновавайки се с това, че тези показания са му били продиктувани от двама
полицай от ОД на МВР Враца - св. Н.Г. и св. И.Ц.. Тези двама полицай са
разпитани в хода на съдебното производство и от показанията им се установява,
че разпита на св. Р. е извършен от разследващ полицай М. Венова,
в кабинет в Областна дирекция на МВР гр. Враца. По време на разпита на св. Р., двамата
свидетели са били в сградата на Областната дирекция, но не и в стаята, където
се е извършвал разпита. Същите са били в коридора, на диванче
и нито са диктували на свидетеля какво да казва на разпитващия го полицай, нито
са присъствали и слушали самия разпит. Тъй като разследващият полицай е била
жена, те двамата са останали в близост до стаята за разпит, при отворена врата,
за да могат да окажат помощ на колежката
си, ако това се наложи. В действителност, разпита е извършен единствено от
разследващия полицай М.Венова, която е била сама със
св. Р. в стаята и същият е имал възможност да дава показания, каквито той смята
за обективни. Освен това, от приложеното на л. 425, т.І от СП писмо от
ГД"ИН" е видно, че св. Р.Р. е превеждан от Следствения арест в гр.
София в РУП Враца от 03.06.2014год. до 05.06.2014год., от 20.06.2014год. до
04.07.2014год. и на 09.01.2015год., като с него са извършвани ПСД единствено от
разследващ полицай Мариета Венова. Двамата оперативни
работници - св. Н. Г. и И.Ц. не са извършвали ПСД с този свидетел, което оборва
твърденията му, че в тяхно присъствие и под тяхно давление е дал показанията си
на ДП. Именно въз основа на получената от тези двама свидетели оперативна
информация при проведената беседа със св. Р. в Следствения арест, находящ се на ул."Г.М.Д." в гр. София, данни за
което има по делото / записка за разпит на л.490, т.ІІ от СП/, последният е бил
преведен в Следствения арест в гр. Враца с разпореждане на наблюдаващия
прокурор и разпитан в качеството на свидетел по делото. Вярно е, че в тази
записка е посочен като разпитващ полицай
само св. И.Ц., но това не изключва факта същият да е бил със св. Н. Г. / така,
както двамата твърдят в показанията си/ и в документите да е отразен само този,
който е представил писмото на Директора на ОД на МВР до ОС"ИН" Сектор "Арести"
гр. София, а именно св. И.Ц.. Недопустимо е обсъждането на получената от св. И.
и Г. информация при проведената беседа, тъй като тази информация е получена по
оперативен път и не може да бъде проверена с процесуалните способи на НПК, а
това би довело до ограничаване процесуалните права на подсъдимите и тяхната
защита. Като производни доказателства, показанията на тези свидетели относно
съдържанието на споделената им от св. Р. информация не могат да заменят
първичната такава- споделеното от св. Р. пред тях, което същият отрича.
Независимо от това обаче, двамата свидетели не са извършвали ПСД по делото /л.
425, т.І от СП/, няма пречка да бъдат разпитвани в качеството на свидетели и с
техните показания да бъде проверявана достоверността на показанията на св. Р.
относно конкретно възприети от тях обстоятелства, свързани с провеждане на
разпита му от разследващия полицай и има ли оказвано въздействие от тяхна
страна върху него при този разпит.
Съдът не възприема за достоверни показанията на св. Р.Р. от съдебното
производство и поради противоречието им с обективни данни - писмени
доказателства, събрани в хода на делото. В съдебното производство, както в
приобщените показания от нох дело № 270/2014год.,
които свидетелят Р. поддържа като достоверни, така и в тези, дадени по
настоящето дело същият твърди, че е познавал само подсъдимият Х.Г. и непознава
подсъдимия И.И., че двамата с последния не са били заедно в Следствения арест
на ул."Г.М Д." в гр. София. Това неговото твърдение беше опровергано
от информацията, изложена в изисканото и приложено на л. 486, т.ІІ от съдебното
производство писмо от ГД"ИН" гр. София, от която е видно, че двамата
не само са били по едно и също време в този арест, но и двамата са били
конвоирани заедно в един и същи ден и час - 03.12.2013год. от 7,35ч. до 15,30
часа. Същите са били по едно и също време в Следствения арест на ул."Г.М.Д."
№ 42 в гр. София в периода от 12.10.2013год. до 16.10.2013год. и от
30.11.2013год. до 04.12.2013год. Така, че двамата са имали възможност да
комуникират помежду си както по време на общия конвой, така и по време на
престой на открито /на каре/. Безспорно е установено и не се отрича от св. Р.,
че той и починалия подсъдим Хр. Г. са се познавали отпреди и именно по повод
това познанство е започнал разговора между него и подс.
И.И.. Ето защо, настоящият състав изцяло възприема като достоверни приобщените
по реда на чл. 281, ал.4, вр. ал.1, т.1 НПК показания
на св. Р. Р. от ДП и не възприема за достоверни неговите показания от съдебната
фаза. С последните същият се стреми да оправдае своето поведение за дадените от
него показания на ДП и да оневини подсъдимите.
Поисканите от защитата на подсъдимите двама свидетели Д.М. и Д.Г. не
установяват факти от значение за делото, с които да опровергават възприетата и
изложена от съда фактическа обстановка. Св. М. установява, че познава подс. Л. Г., с когото са приятели, че познава и подс. Хр. Г., а подс. И. е виждал
един или два пъти в съдебната зала. Същият твърди, че до преди половин година е
посещавал кафенето на Л. Г. ***, почти всяка вечер са седели с Л. в това
кафене, с изключение на две седмици, през които е бил извън страната, без да ги
уточнява. Същият не е бил свидетел на активна полицейска дейност около това
кафене. Свидетелят Д. Г. също установява, че знае кафенето на подс. Л. Г. в бл. 13, дори му е помагал при преместването.
С показанията си този свидетел установява, че подс. И.
го е виждал един единствен път - преди две-три години, през есента и същият е
бил пристигнал да работи на машини за гуми, като е носел със себе си сак с
инструменти. Този свидетел и неговата версия се появяват повече от две години
след деянието и целта му е да обори показанията на св. Ал. А. за носения от подс. И. сак и неговото съдържание. Този свидетел не
установява точното време като дата, за което дава показания, но ако същият е
присъствал вечерта преди задържането на подс. Л. Г.
/01.10.2013год./ в кафенето на подс. Л. Г.,
необяснимо е защо неговия разпит се иска едва сега - в последните заседания от
съдебното производство. Още по необясним остава факта, че ако подсъдимият И. действително
е имал намерение да работи при подс. Л. Г. като гумаджия и в сака си е носел инструменти /за каквито подс. Хр. Г. в обясненията си не твърди/, какво е правил
сам при МБАЛ гр. Враца с този сак, откъдето е взет и докаран в кафенето от св. А..
Ако подсъдимият И. е носел сак с дрехи или инструменти със себе си и е имал
намерение да остава на работа при подс. Л. Г., логично
е да остави този сак в дома на подс. Л. Г. още при
пристигането си - след обяда на 01.10.2013год., а не да го разнася със себе си
в града, още по-малко до МБАЛ "Хр.Ботев" гр. Враца, което е в
противоположния край на града от кафенето на подс. Л.
Г. ***. Ето защо, настоящият състав приема показанията на св. Д.Г. за недостоверни,
като тяхната цел е да потвърдят защитната версия на тримата подсъдими.
С показанията си св. А. А. потвърждава обстоятелството, че след грабежа
л.а. "Ауди А6" с рег. № Вр 4980 ВМ се е
намирал в гр. София, оставен в ЖК"Люлин", откъдето същият го е взел и
е опитал да го продаде или размени за друг автомобил по указание на подс. Л. Г., обстоятелство, което не се оспорва от страните
в процеса. По време на този опит на св. А., автомобила е бил задържан от
служителите на полицията в гр. София, бил е иззет, а на следващия ден, след
извършен оглед, върнат обратно на св. А..
Обстоятелството, което св. С.С. установява с показанията си е, че на
следващия ден, след деянието, сутринта подс. Х.Г. ***
и същият е търсил своята майка в цеха за закуски. По същото време той е бил
издирван от полицаите в гр. Враца, които са посетили цеха за закуски, в който е работела св. С. и са
разпитвали за него.
По делото има разпитани една група свидетели, чиито показания с нищо не
допринасят за изясняване на фактите, имащи значение за изясняване предмета на
доказване. Това са свидетелите Р.Д., Д.Д., Ж.С., И.Ж. и К.Б.. Първите трима
свидетели са лица, живеещи в същия блок и вход в ЖК"Дъбника",
вх."Б" в гр. Враца, в който живее и подс.
Л. Г. и имат добро впечатление за него. Св. Ж.С. установява, че е виждала подс. Х.Г. да идва в апартамента при брат си, а цялото лято
на 2013год. с него е виждала и подс. И.И.. И тримата
установяват, че на 01.10.2013год. вечерта са чули тропот във входа и по
покрива, а на следващия ден са разбрали, че в блока е имало полиция заради подс. Л. Г.. Другите двама свидетели Кр.
Б. и И.Ж. са участвали на ДП като поемни лица за
разпознаване на подс. И.И., което ПСД не е извършено.
Същите са подписали протоколите за разпознаване на л. 82 и л.84, т.ІІ от ДП. Обстоятелството относно размера на отнетата от тримата подсъдими сума се
установява както от показанията на разпитаните свидетели П.П. - директор на
клона на "Интернешънъл Асет Банк"
АД в гр. Враца и св. К.К. - управител на "Табак логистик
груп Плевен" ООД, така и най-вече от приложените
по делото писмени доказателства: вносните бележки, копия от които са приложени
по делото, в които е описана поставената в запечатаната торба, предадена на св.
Г.Ц. сума; изисканата и приложена по делото книга за ценни пратки, водена в
офиса на "Табак логистик груп",
в която също е описана сумата, предадена на 01.10.2013год., срещу която сума
св. Г. Ц. се е подписал като получател. Сумите, описани в тази книга на
"Табак логистик груп"
и тези описани в предадената от св. Г.Г. на следващия ден след обира вносна
бележка съвпадат - 85 758лв., с изключение на двете добавени в книгата суми от
3827,02лв. от четири броя фактури и сумата от 2000лв. от наем, които св. К. е
поставил в ценната пратка. Тази вносна бележка е съпровождала ценната пратка,
но извън нея и същата е била поставена от св. Г. Ц. в касата на управлявания от
него инкасов автомобил. Вносната бележка не е станала
обект на обира, тъй като е останала в касата на автомобила и едва на следващия
ден е била взета от св. Г. Г. и предадена в счетоводството на банката. С оглед
нечетливостта на две от представените копия от вносните бележки, съдът изиска
оригиналните вносни бележки - трите екземпляра, от които извърши констатация /в
протокол от с.з. на 07.07.2015год./ и установи, че описаното в тях съответства
на съдържанието на приложените копия. Въз основа на всички тези гласни и
писмени доказателства беше установено, че общата сума на поставените в отнетата
торба пари е 91 585,02лв.
Относно собствеността на тези суми, същата беше установена от приложените
писмени доказателства и в конкретност - двата договора: тристранен - между
"Интернешънъл Асет Банк"
АД София, "Асет Секюрити"
ЕООД и "Табак логистик груп
Плевен" ООД за събиране,
транспорт и съхранение на ценни пратки /
л.58-60, т.І ДП/ и двустранен между "Интернешънъл Асет
Банк" АД и "Асет Секюрити" ЕООД за охранителна дейност /т.І, л.63-66/ и
Анекс към договора за охранителна дейност / т.VІ, л.21/. По силата на тези два
договора е извършвано инкасирането на сумите от оборот на "Табак логистик груп", които суми чрез
"Асет Секюрити"
ЕООД са постъпвали в "Интернешънъл Асет Банк" - клон Враца и с тях е заверявана
разплащателната сметка на фирмата - "Табак логистик
груп Плевен"ООД. Именно по този начин е процедирано и на следващия ден - 2.10.2013год., след
отнемане на ценната пратка от подсъдимите. След представяне на съпровождащият
ценната пратка екземпляр от вносна бележка, екземпляра, представен от св. К. К.
и сравнението с книгата за ценни пратки е било установено, че сумата, която се
е съдържала в отнетата ценна пратка и е предмет на двата договора е 85 758лв. С
тази сума на база установената отговорност на банката в Анекса към двустранния
договор между "Интернешънъл Асет Банк" АД и "Асет Секюрити" /т.3 от Анекса/, на 02.10.2013год. банката е
заверила разплащателната сметка на дружеството - "Табак логистик груп Плевен" ООД /вносна
бележка приложена в том VІ, с опис на л.57 от ДП/.
По делото са събрани доказателства, че между "Интернешънъл Асет Банк"АД и ЗД"Уника" АД има сключен застрахователен договор за
причинени щети на банката /Застрахователна полица № 13007040001, приложена на
л. 23, т.VІ ДП/, за което е открита застрахователна щета № 13040070001, но до
приключване на наказателното производство с присъда застрахователно обезщетение
по тази щета не е изплатено.
Останалите суми, които са се намирали в отнетата ценна пратка и не са
предмет на двата договора между банката, охранителната фирма и "Табак логистик груп", са били
поставени своеволно от св. К., с цел да ги съхрани. Размера на тези суми се
установява от приложената оригинална инкасова книга
/с опис на л. 57, т.VІ ДП/, в която срещу датата 01.10.2013год. освен горната
сума от 85 758лв. са описани и двете допълнителни суми -3827,02лв. /от четири
фактури / и сумата 2000лв. /от Теди/. Става въпрос за
фирма "Теди 91" ЕООД, чийто собственик
отново е св. К. К.. Нито банката, нито инкасовата
фирма обаче са имали отговорност за тези суми, които не са били предмет на нито
един от двата договора. Тези суми не са признати и възстановени на собственика
им от банката и си остават щета за св. К., който ги е поставил в ценната пратка.
По делото са изслушани и приети заключенията по специализирани
експертизи както следва:
СМЕ с вещо лице д-р Р. А., от заключението на когото се установява, че
в резултат на нанесения му удар в главата, пострадалият св. Г.Ц. е получил контузна рана на главата с оток и кръвонасядане
на околните и подлежащи меки тъкани на черепа. По механизъм увреждането
отговаря да е получено от твърд тъп предмет и представлява временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Това заключение е приобщено по
реда на чл. 282, ал.1 НПК. Същото е обективно, с него е отговорено
в пълнота на поставената задача и се установява причинената на пострадалия Ц.
телесна увреда, която по медикобиологичен
признак представлява лека телесна повреда.
Дактилоскопна експертиза с вещо лице В.Н., от заключението
по която се установява, че иззетата дактилоскопна
следва при огледа на 02.10.2013год. от огледало за обратно виждане от лек
автомобил "Опел Астра" с рег. № М 1571 АР е
годна за идентификационно изследване и същата е оставена от палеца на дясна
ръка на починалия подсъдим Х.Г.. Дактилоскопните
следи, иззети при огледа на 08.10.2013год. от лек автомобил "Ауди А6"
с рег. № Вр 4980 ВМ са негодни за идентификационно
изследване. Върху предоставените обекти компактдиск с надпис "852 D 90
Radio play Dance Express",
кутия цигари "ММ" и шише от парфюм "Esprit" няма годни дактилоскопни
следи за сравнително идентификационно изследване. Заключението на вещото лице е
прието по реда на чл. 282, ал.1 НПК.
СМЕ на веществени доказателства с вещи лица Г.С. и И.М., от заключението на които се
установява, че иззетите при огледа на 08.10.2013год. от лек автомобил
"Ауди А6" с рег. № Вр 4980 ВМ косми са
отмрели човешки косми от глава и от тяло, при тях не се наблюдава луковица с
епителна обвива поради което не може да се изолира ДНК профил. Единият от
иззетите обекти не е косъм /обект №6/, а има растителен произход. Заключението
е приобщено по реда на чл. 282, ал.1 НПК, но с него не се установяват
обстоятелства, имащи значение за изясняване предмета на доказване.
ДНК експертиза с вещо лице Ц.М., от заключението по която се
установява, че ДНК профилът на обекти №№ 3 и 4 /стъклена чаша и стъклена чаша
със столче и елипсовиден метален орнамент/, иззети при огледа на 01.10.2013год.
в дома на подсъдимия Л. Г. *** напълно съвпада с ДНК профила на подсъдимия Л.Г.;
частичният ДНК профил за обект № 2 /стъклена бутилка с капачка и етикет "JIM BEAM" напълно съвпада с ДНК профила на
подсъдимия Л.Г.; изследвания биологичен материал от обект № 2,
обект № 3 и обект № 4 произхожда от подсъдимия Л. Г.; при изследваните
обекти № 1 /чифт ръкавици/ и обект №5 /чаша със столче/ не е определен ДНК
профил. Заключението е приобщено по реда на чл. 282, ал.1 НПК, но с него не се
установяват значими за изясняване на делото от фактическа страна обстоятелства.
Дактилоскопна експертиза с вещо лице М.П., от заключението
на която се установява, че от представените за изследване обекти, иззети при
огледа на 01.10.2013год. в дома на подсъдимия Л. Г. *** - чифт бели латексови ръкавици, 1бр. стъклена бутилка от 1л с капачка и
етикет "JIM BEAM",
1бр. стъклена чаша за вода, 1бр. стъклена чаша за ракия със столче и
елипсовиден метален орнамент и 1бр. стъклена чаша за коняк не са проявени и
открити годни за сравнително идентификационно изследване дактилоскопни
следи. Заключението е прието по реда на чл. 282, ал.1 НПК, но с него не се
установяват значими за изясняване на делото от фактическа страна обстоятелства.
На ДП е допусната Компютърно-техническа експертиза с вещо лице инж. Н.Х.
със задача да изследва и анализира съдържанието на преносим компютър относно
записи на хронология на лична кореспонденция в социалните мрежи и налични
програми за комуникация тип "Скайп". Вещото
лице е изготвило заключение, към което е приложило разпечатка на запаметената в
компютъра кореспонденция, извършена чрез програма "Скайп".
В разпечатката се съдържа информация за съобщения в периода 28.06.2013год. до
24.09.2013год. Заключението е прието по реда на чл. 282, ал.1 НПК, но с него не
се установяват значими за изясняване на делото от фактическа страна
обстоятелства.
Във връзка с двукратно неосигуряване на подс.
И.И. в съдебно заседание, в хода на съдебното производство беше допусната
специализирана СМЕ с вещи лица нефролог и уролог, с
оглед установяване здравословното състояние на подсъдимия И.И. и възможността
за неговото участие в съдебния процес, като за вещи лица бяха определени доц.
д-р П.Й. и д-р В.. С депозираното от тях
заключение се установи, че същият страда от
Лумбална спондилоза.
Левостранна дискова протрузия
на ниво L-3 L-4. Лек лумбален вертребален синдром, както и, че е проболедувал
от Простатит и Бъбречна болест. Тези заболявания
обаче не му пречат да бъде конвоиран от Затвора гр. София в Затвора гр. Враца и
да бъде осигурен в Окръжен съд Враца, може да участва в съдебното производство
и не се нуждае от специализирано лечение. Заключението на вещите лица беше
прието по реда на чл. 282, ал.1 НПК като обективно и пълно и с него беше
установено здравословното състояние на подс. И..
В хода на съдебното производство беше допусната и специализирана Съдебно-почеркова експертиза с вещо лице инж. Й.А.. Тази
експертиза беше допусната от съда с оглед направеното оспорване от подсъдимия Л.Г.
на положените подписи за обвиняем на постановлението за привличането му в
качеството на обвиняем от 03.10.2013год., приложено на л. 120, т.І от ДП, на
протокол за разпит на същия обвиняем от 03.10.2013год., приложен на л. 121 и
122, т.І от ДП, както и за изследване на ръкописния текст на протокол за
доброволно предаване от 02.10.2013год. в пояснения на предаващия, приложен на
л. 108, т.І от ДП. От заключението на вещото лице по тази експертиза се
установи, че ръкописния текст, разположен на обратната страна на протокола за
доброволно предаване от 02.10.2013год. /л.108, т.І ДП/ е изпълнен от подсъдимия
Л.Г.. Установи се също така, че подписите за обвиняем в постановлението за
привличане на Л.Г.Г. в качеството му на обвиняемо лице от 03.10.2013год. / л.
120, т.І ДП/ и подписите за обвиняем на протокола за разпит на обвиняем от
03.10.2013год. /л.121 и 122, т.І ДП/ са изпълнени от подсъдимия Л. Г..
Заключението на вещото лице по тази експертиза беше приобщено по реда на чл.
282, ал.1 НПК. Съдът възприема заключението на вещото лице като обективно,
всестранно и пълно. Същото се явява достоверно доказателство за
обстоятелствата, които съдържа - че именно подсъдимият Л. Г. е изписал текста
на гърба на протокола за доброволно предаване, че именно той се е подписал
както на постановлението за привличане, така и на протокола за разпит от
03.10.2013год., обстоятелства, които същият отрича в обясненията си пред съда.
Въз основа на възприетата от съда за установена и изложена по-горе
фактическа обстановка и направения доказателствен
анализ могат да се направят следните правни
изводи: На 01.10.2013год. около 19,10часа вечерта, в гр. Враца, на
ул."Искър" пред № 4 - офис на "Интернешънъл Асет
Банк" клон Враца, тримата подсъдими в съучастие
- Л.Г.Г. като помагач, а починалия Х.Г.Г. по отношение на когото наказателното производство
е прекратено и И.Ц.И. като съизвършители са отнели от
владението на Г.П.Ц. платнена торба, съдържаща сумата 91 585,02лв., от които
85578лв. собственост на "Интернешънъл Асет Банк" АД и 5827,02лв. собственост на К.Х.К., като са
употребили за това сила и стойността на отнетите вещи е в големи размери, а за
подсъдимият И. деянието е извършено при условията на опасен рецидив, с което от
обективна и субективна страна са осъществили престъпния състав на: чл. 199,
ал.1, т.1, вр.
чл. 198, ал.1, вр. с чл. 20, ал.4 за подс. Л. Г. и на чл. 199, ал.1, т.1 и т.4, вр. чл. 198, ал.1, вр. чл. 20,
ал.2, вр. с чл. 29, ал.1, б."а" и
б."б" НК за подс. И.И.. Престъплението
грабеж е съставно престъпление и същото се състои от два функционално свързани
акта, всеки от които самостоятелно изпълва престъпен състав - кражба и принуда.
Това е така, тъй като грабежа има два непосредствени предмета на посегателство
- чуждата движима вещ с определена стойност и личността на владелеца на тази
вещ, спрямо когото се упражнява принудата. И двата състава на престъплението
грабеж могат да бъдат осъществени само
чрез действие. В конкретният случай, първият състав на деянието е осъществен от
обективна страна с факта на упражненото по отношение на пострадалия св. Г.Ц.
насилие, изразяващо се от една страна в нанесения удар по главата, от който
същият пада на земята, а от друга в издърпването със сила на ценната пратка от
ръцете му. При това упражнено насилие същият е получил лека телесна повреда.
Вторият елемент на грабежа е осъществен с факта на отнемането на торбата,
съдържаща сумата 91 585,02лв., осъществено от двамата извършители Хр. Г. и И.И.
с намерение противозаконно да я присвоят. Както беше прието и по-горе,
установено е по несъмнен начин участието на двамата извършители в тези два
акта, макар и да не е установено по категоричен начин кой от двамата е упражнил
насилието - нанесъл удара по главата на Ц. и кой от двамата е отнел ценната пратка.
При съставното престъпление грабеж, за да е налице съучастие под формата на съизвършителство, не е необходимо всеки от съизвършителите да участва непосредствено и в принудата и в
отнемането. Достатъчно е всеки един от тях да осъществи поне един от двата
акта, при наличие на съзнание, че действа заедно с другия за постигане на
резултата от общата им престъпна дейност. От обсъдените по-горе показания на
св. Г. Ц. се установява, че единият от извършителите е нанесъл удара в главата
му, от който той е паднал, а другият е издърпал торбата от ръцете му и двамата
са избягали с нея. Участието на двамата извършители Хр. Г. и И.И. в самото
деяние е установено по несъмнен начин, както с преки доказателства /обясненията
на подс. Л.Г. от ДП/, така и с косвените гласни
доказателства, които анализирани поотделно и в съвкупност водят на единствения
извод за доказаност на авторството на деянието.
Установено по несъмнен начин е квалифициращото обстоятелство големи
размери по т.1 на чл. 199, ал.1 НК. От данните по делото е установено, че
общият размер на отнетата при грабежа сума е 91 585,02лв. Съгласно ТР №
1/98год. на ОСНК големи размери са тези, които надхвърлят 70 пъти стойността на
минималната работна заплата. Към 01.10.2013год. минималната работна заплата за
страната е била 310лв., умножена по 70 пъти се получава 21700лв. Всяка стойност
над тази сума от 21 700лв. изпълва критерия за големи размери по смисъла на чл.
199, ал.1, т.1 НК.
По отношение на подсъдимия И.И. е доказано и другото квалифициращо
обстоятелство - опасния рецидив в двете му хипотези по чл. 29, ал.1,
б."а" и б."б" НК. От приложената актуална справка за
съдимост на подсъдимия И.И. е видно, че преди извършване на настоящето деяние
същият е осъден с присъда по нох дело №10094/2008год.
на СРС, влязла в законна сила 29.05.2009год. за тежко умишлено престъпление /по
чл. 196, ал.1 НК/ на две години лишаване от свобода, при първоначален режим
"Строг", което обуславя наличието на хипотезата по чл. 29, ал.1, б."а" НК. Освен това, след тази присъда и преди извършване на деянието по настоящето
дело подсъдимия И. има още две осъдителни присъди: по НОХД № 4012/2010год. на
СРС, влязла в законна сила на 18.11.2010год., за тежко умишлено престъпление
/по чл. 196, ал.1 НК/ на лишаване от свобода една година и два месеца, при
първоначален режим "Строг" и по НОД № 6241/2013год. на СРС, в сила от
16.04.2013год. за тежко умишлено престъпление / по чл. 196, ал.1 НК/ на една
година лишаване от свобода, при първоначален режим "Строг". Деянията
и по трите цитирани по-горе дела не са извършени в реална съвкупност, а от изтърпяване
наказанието по всички тези присъди не е изтекъл 5-годишния срок по чл. 30, ал.1 НК, при което положение, налице е хипотезата както на чл. 29, ал.1,
б."а" НК, така и на чл. 29, ал.1, б."б" НК. Същият е
извършил настоящето деяние след като е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на
което не е отложено по реда на чл. 66 НК /по първата посочена по-горе присъда/
и след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за
умишлени престъпления от общ характер, ако поне за едно от тях /а в случая и за
трите/ наказанието не е отложено по реда на чл. 66 НК.
Тук следва да бъде отбелязано обстоятелството, че макар и по делото да
има данни за употребено оръжие - пистолет от извършителите на грабежа /показанията
на св. С. М., на св. Г. Ц., подкрепени с обясненията на подс.
Л. Г. от ДП/, по делото не е установено какво е това оръжие /огнестрелно,
газово или детска играчка/, същото не е намерено и няма повдигнато обвинение за
този квалифициращ признак. Ето защо съдът не подлага на обсъждане този факт.
От обективна страна, деянието е извършено от подсъдимия Л.Г. като помагач
на двамата извършители, с извършените от него действия по улесняване на
извършване на престъплението. Тези негови действия се изразяват в проследяване на
управителя на "Табак логистик груп" - офис Враца и на служителя на фирмата за инкасо
"Асет секюрити" по
време на предаване на ценната пратка на 01.10.2013год. вечерта около 19,00часа и
предаване на информация на подс. И.И. и починалия Хр.
Г. за броя на охранителите в инкасовия автомобил и
движението на същия от фирма "Табак логистик груп" Враца до офиса на "Интернешънъл Асет Банк" клон Враца. От
обсъдения по-горе доказателствен материал тези
действия на подсъдимия Л. Г. бяха установени по несъмнен начин, както с
неговите обяснения от ДП, така и с проведения следствен експеримент, като с тях
същият е подпомогнал двамата извършители да осъществят деянието. Подсъдимият Л.
Г. не е участвал в изпълнителното деяние на престъплението, а само умишлено е
улеснил същото с оказаното от него съдействие на извършителите. Неговите съставомерни действия, с които улеснява извършване на
престъпното деяние предхождат изпълнителното деяние. Това са действията,
извършени в деня на престъплението с които проследява както управителя на
фирмата, предаваща ценната пратка - "Табак логистик
груп Плевен" офис Враца, находяща
се в Складовата база на ОКС Враца - св. К. К., така и служителят на
охранителната фирма "Асет Секюрити"
- св. Г.Ц. до определено място и предаването на съобщение на извършителите за неговото
пристигане и затова, че охранителя е само един. Описаните в обвинителния акт
действия след извършване на престъплението - размяната на автомобилите с брат
му, преброяването и укриването на парите са несъставомерни
и неотносими към неговата помагаческа
дейност.
Установена по несъмнен начин е и собствеността на отнетата сума
85578лв., която съгласно приложеният Договор за охранителна дейност и Анекс към
него и въз основа на вносната бележка от 02.10.2013год., с която банката е
заверила разплащателната сметка на "Табак логистик
груп Плевен" ООД безспорно се установява, че
тази сума е собствена и представлява вреда за "Интернешънъл Асет Банк" АД. Останалите
две суми от 3827,02лв. и 2000лв., които св. К. К. е поставил в ценната пратка
са собственост именно на този свидетел. Безспорно е, че причинената вреда е за
него, тъй като К. е възстановил сумата от 3827,02лв. по четири броя фактури, а
сумата 2000лв., е собственост на "Теди
91"ЕООД, чийто собственик е отново той.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимите умишлено, с
пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал.2, пр.1 НК и при общност на умисъла.
Безспорно е, че както извършителят И.И., така и помагача Л.Г. са съзнавали общественоопасния характер на деянието, предвиждали са и са
желаели настъпването на противоправния резултат. Този
правен извод решаващият състав извежда от действията на подсъдимите, установени
в хода на наказателното производство - действията на двамата извършители,
свързани с упражнената от тях принуда - насилие по отношение на лицето,
владеещо ценната пратка - св. Г. Ц. и отнемането на самата пратка и действията
на помагача по улесняване на двамата извършители в осъществяване на деянието.
Всички тези действия са извършени от подсъдимите съзнателно, с единствената цел
за неправомерното им облагодетелстване с отнетата сума. Това определя и
общността на умисъла при действията на всеки един от съучастниците.
При горните съображения, съдът с присъдата си призна подсъдимите Л.Г.Г.
и И.Ц.И. за виновни в извършено престъпление против собствеността -
квалифициран грабеж, както следва:
-подсъдимият Л.Г. в качеството му на помагач по чл. 199, ал.1, т.1, вр. чл. 198, ал.1, вр. чл. 20,
ал.4, вр. ал.1 НК и
-подсъдимият И.И. като извършител по чл. 199, ал.1, т.1 и т.4, вр. чл. 198, ал.1, вр. чл. 20,
ал.2, вр. чл. 29, ал.1, б."а" и
б."б" НК.
По отношение на подсъдимия Х.Г.Г. производството по делото беше
прекратено поради смъртта му в хода на съдебното производство на основание чл.
289, ал.1, вр. чл. 24, ал.1, т.4 НПК.
При определяне вида и размера на
наказанието, което съдът наложи на подсъдимия Л.Г.Г. взе предвид от една
страна чистото му съдебно минало, добрите характеристични данни, получени в
хода на съдебното производство, факта, че същият е трудово ангажиран, семейното
му положение - има родено от фактическо съжителство дете Б. Л. Г., което е само
на шест месеца, неговото процесуално поведение на ДП, с което е допринесъл за
разкриване на престъплението, макар и в хода на съдебното производство да не
поддържа тези свои обяснения, неговата помагаческа
роля в извършване на престъплението, които са смекчаващи вината обстоятелства,
а от друга страна взе предвид високата обществена опасност на самото деяние,
при което определи наказанието му при съществен превес на смекчаващите вината
обстоятелства на шест години лишаване от свобода. Така определеното наказание
подсъдимият Л. Г. следва да изтърпи при първоначален режим "Строг" -
в затвор, съгласно разпоредбата на чл. 61, т.2 ЗИНЗС. С така определеното
наказание и начина на неговото изтърпяване съдът намира, че ще бъдат постигнати
целите на чл. 36 НК по отношение на този подсъдим, както генералната, така и
личната превенция.
Съгласно разпоредбата на чл. 59 НК, от така определеното наказание на
подсъдимия Л. Г. следва да се приспадне времето, през което същият е бил
задържан с две заповеди за задържане на 01. и 02.10.2013год. и на
03.10.2013год.
При определяне вида и размера на наказанието, което съдът наложи на
подсъдимия И.Ц.И. взе предвид: от една страна обремененото му съдебно минало -
извън посочените по-горе три дела, квалифициращи деянието като опасен рецидив в
двете му хипотези, същият има още осем осъдителни присъди, повечето от които са
за престъпления против собствеността, лошите характеристични данни, високата
обществена опасност на извършеното от него и ролята му в изпълнителното деяние,
използването на пистолет, за което няма повдигнато обвинение, обстоятелството,
че няколко месеца след освобождаване от Затвора София /на 06.04.2013год./,
където е бил задържан по друго ДП, същият е извършил престъплението по
настоящето дело, които представляват отегчаващи вината обстоятелства, а от
друга - тежкото му детство на дете, израсло без родителска грижа, което е
смекчаващо вината обстоятелство. Съпоставянето на отегчаващите със смекчаващите
вината обстоятелства даде основание на съда да определи наказанието му при
условията на чл. 54 НК - при превес на отегчаващите вината обстоятелства на
дванадесет години лишаване от свобода.
Така определеното наказание както с оглед неговия размер, така и с оглед
предходните му осъждания на лишаване от свобода, подсъдимият И. следва да
изтърпи при първоначален режим "Строг" - в затвор, съгласно чл.
61,т.2 ЗИНЗС. С така определеното по продължително изолиране на подсъдимия И. в
пенитенциарно заведение, съдът намира, че би могло да
му се окаже поправително и превъзпитателно въздействие върху него, да му се
въздейства предупредително и най-вече да му се попречи да извърши други
престъпления. Освен това, с така определеното наказание от 12 години лишаване
от свобода би могло да се въздейства предупредително и върху останалите членове
на обществото към подобни посегателства.
От така определеното на подсъдимия И.И. наказание от 12 години лишаване
от свобода, на основание чл. 59, ал.1, т.1 НК съдът приспадна времето, през
което подсъдимият И. е бил с МН"Задържане под стража", считано от
03.10.2013год. до 03.12.2013год. и въз основа на заповед за задържане от 04.12.
до 06.12.2013год.
Предявеният и приет за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск, с оглед установеното
авторство на деянието, съдът прие за доказан по своето правно основание - чл.
45 ЗЗД непозволено увреждане. Безспорно е, че този иск беше предявен и приет
солидарно против тримата подсъдими Л. Г., Хр. Г. и И.И.. Поради настъпилата в
хода на процеса смърт на подсъдимия Хр. Г. и прекратяване на наказателното
производство против него, съдът изиска удостоверение за наследници и на
основание чл. 88, ал.1 НПК, вр. с чл. 227 ГПК в
съдебно заседание от 30.09.2016год. конституира в качеството на граждански ответници по делото неговите законни наследници, а именно С.Б.Г.
лично и като законен представител на двете малолетни деца В.Х.Г. и Б.Х.Г.. С оглед
представеното съдебно удостоверение, издадено по гр. дело № 54069/ 04.10.2016год.,
което удостоверява направения отказ от наследство на съпругата на Хр. Г. - С.Б.Г.,
съдът прекрати производството по гражданския иск по отношение на нея, а
съгласно разпоредбата на чл.130, ал.4 СК и чл. 61, ал.2 ЗН производството беше
прекратено и против С.Г., в качеството й на законен представител на двете
малолетни деца.
При това положение, производството по приетият за съвместно разглеждане
гр. иск от "Интернешънъл Асет банк" АД в размер на 85 758лв. продължи да се движи солидарно против двамата подсъдими Л.Г.
и И.И.. Съобразявайки изложените по горе фактически и правни констатации
относно доказаното авторство на двамата подсъдими в извършване на деянието и
отнемане на ценната пратка с намиращата се в нея сума, както и с оглед
изложеното по-горе относно собствеността на тази сума, съдът прие предявеният
иск за доказан по своето основание. Безспорно беше установено по делото, че с
отнетата сума от 85 758лв. е ощетена именно "Интернешънъл Асет Банк" АД, която по
силата на отговорността й, възникнала на база двустранния договор за охрана с
"Асет Секюрити"
ЕООД и Анекса към него е превела още на
следващия ден - 02.10.2013год. отнетата от охранителя Г. Ц. сума, която е
предмет на тристранния договор с "Табак логистик
груп" ООД.
По делото има данни, че между "Интернешънъл Асет
Банк"АД и ЗД"Уника"
АД има сключен застрахователен договор за причинени щети на банката
/Застрахователна полица № 13007040001, приложена на л. 23, т.VІ ДП/, за което е
открита застрахователна щета № 13040070001, но до приключване на наказателното
производство с присъда застрахователно обезщетение по тази щета не е изплатено.
При това положение, към момента на произнасяне на съда щетата за
"Интернешънъл Асет банк"
АД не е възстановена.
По делото беше установено по несъмнен начин, че при задържането на
подсъдимия Л. Г. вечерта на 01.10.2013год., в него са се намирали част от тези
пари, а именно 6000-те хиляди лева, които двамата с подс.
И. са взели от общата сума в торбата. Тези пари подс.
Г. е предал с протокол за доброволно предаване от 02.10.2013год. / приложен на
л. 108, т.І ДП/ и същите са налични, като се намират на съхранение в банков
сейф при Банка ДСК - клон Враца. Следователно, тази сума от 6000лв., която е
налична и е част от отнетата сума при извършения грабеж следва да бъде
приспадната от общата сума от 85 758лв., с която лицата, причинили
имуществените вреди на банката следва да бъдат задължени. По тези съображения,
съдебният състав с присъдата си прие за доказан по размер и уважи предявеният
от "Интернешънъл Асет Банк"
АД солидарно против двамата подсъдими иск за разликата, която е в размер на 79
758лв., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането -
01.10.2013год. до окончателното изплащане на сумата, като в останалата част до
пълния размер от 85 758лв. /или за 6000лв./ отхвърли предявеният иск като
неоснователен и недоказан. Тези 6000лв. иззети като веществени доказателства
подлежат на връщане на банката.
На основание чл. 189, ал.3 НПК, съдът възложи в тежест на двамата
подсъдими направените по делото разноски, като ги осъди да заплатят: в полза на Държавата, по сметка на ОД на МВР
гр. Враца разноските от ДП - по 864,92лв. всеки от тях и в полза на ВСС по
сметка на Окръжен съд Враца, разноските от съдебната фаза - по 738,04лв. всеки
от тях. Двамата подсъдими Л.Г. и И.И. бяха осъдени да заплатят в полза на ВСС,
по сметка на ВрОС държавна такса върху присъденото на
"Интернешънъл Асет Банк"
АД обезщетение за имуществени вреди в размер на 3190,32лв.
С присъдата си съдът се произнесе по веществените доказателства по делото, като съобрази кои от тях са
послужили за извършване на престъплението, от кого са иззети тези веществени
доказателства и на кого следва да бъдат върнати.
По този начин съдът върна на подсъдимия Л.Г. иззетите от него при
претърсването и изземването от неговия апартамент в гр. Враца, ЖК"Дъбника", бл. 30, вх.Б, ап.44 вещи и пари и вещите, иззети от лекия
автомобил "Опел Астра с ре.
№ М1571 АР с протокол за оглед както следва:
-1бр.
Флаш памет 4 GB, SONY, гаранционна карта на мобилен
телефон "Нокиа" с ИМЕИ 3514863080001326, 1
бр. лист с надпис *********, личен номер на клиента 31582, 1 бр. СИМ-карта на Биканект с № 89359051100001699602, заедно с държач към нея и лист с надпис личен код на клиента 26889-**********;
кутия от телефон "Нокиа" 1661 с ИМЕИ
356037035478835, 1 бр. лист хартия с надпис справка на лице български
гражданин, изготвена от Валентина Кирилова Кирилова
на името на Н.М.Ц., с ЕГН ********** от 27.12.2012 г. 15,14 ч., 1 бр. преносим
компютър марка DELL, 1 бр. СИМ-карта на "Глобул"
с № 89359050100005043682, 1 бр. СИМ-карта с № 087085986343, 1 бр. СИМ-карта
"Виваком" с № 89359032000011031933, 1 бр.
мобилен апарат марка "Алкател" с ИМЕИ 351723046377513, 1 брой кутия
мобилен апарат "Нокиа 2330" с ИМЕИ
358249038306347, 1 брой държач за СИМ карта Глобул с № 89359050000409735233, 1 чифт черни мъжки кубинки
- зимни обувки № 42 /със засъхнала кал по тях/, 1 брой плик, съдържащ 11 чифта
бели латексови ръкавици и 5 чифта кафяви латексови ръкавици, 1 брой мобилен телефон
"Сименс" с ИМЕИ № 3568190059242 и поставена в него СИМ-карта на
"Глобул" с № 89359050000300786517, чифт
маратонки светло и тъмно сиви на цвят, чифт бели маратонки с № UK 10, чифт
маратонки черно и зелено на цвят с № EU 43, 1 брой зелено яке с бели кантове на
ръкавите и надпис "Пума", 1 бр. кутия от мобилен телефон "Нокиа С2-01" с ИМЕИ № 355942056046216, 1 бр. стъклена
чаша за коняк, 1 бр. стъклена чаша за коняк, 1 бр. стъклена чаша за ракия, 1
брой стъклена чаша за вода, 1 бр. стъклена бутилка от "Jim Beam", както и
1 бр. мобилен апарат "Нокиа" с ИМЕИ
355942/05/604621/6 със СИМ-карта № 893590500002087 5577, 1 бр. мобилен телефон
марка "Самсунг" с ИМЕИ № 35665005053660/8
със СИМ-карта с № 8935903220001850 6453, 1 бр. мобилен телефон "Нокиа" с ИМЕИ № 359284/04/776557/0 със СИМ-карта с №
893590107708167 6790, 1 бр. СД с надпис 852 D"09, 1 бр. кутия цигари
"ММ", 1 бр. шапка с козирка, 1 бр. шише от парфюм, както и 32 броя
банкноти с номинал 20 лв. /или 640 лв./ и 2 броя банкноти с номинал 50 лв. /или
100 лв./. Намерените и иззети от дома на подс. Л. Г.
пари не са предмет на извършеното престъпление /същият не е могъл да стигне до
апартамента си преди извършеното претърсване/, поради което съдът ги върна на
неговия собственик.
Веществените
доказателства, предадени с протокол за доброволно предаване от подсъдимия И.И.
1 бр. стокова разписка с ръкописен текст, 2 бр. фиш за еврофутбол
от 28.09.2013 г. с присъдата се върнаха на подсъдимия И.Ц.И.;
Иззетият
от св. Г.Ц. 1 бр. пълнител за пистолет "Макаров"
със 7 бр. боеприпаси /на съхранение в Служба КОС - РУП - гр. Враца/, който е
част от полученото от него служебно оръжие във връзка с дейността му като
охранител се върна на охранителната фирма "Асет секюрити" ЕООД гр.
София;
Веществените доказателства 2 бр.
буркани с мирисови следи иззети от л.а. "Опел Астра", peг. № М 1571 АР,
1бр. дактилоскопна следа от оглед на л.а. "Опел Астра" от 02.10.2013 г, 2 бр. дактилоскопни
следи от оглед на л.а. "Ауди А6" от 08.10.2013 г. и 3 бр. дактилоскопни следи, 2 бр. латексови
ръкавици от оглед от 01.10.2013 г., гилза от патрон за пистолет и проектил, нишковидни структури, касова бележка съдът
постанови да останат към делото до влизане в сила на присъдата, след което да
бъдат унищожени.
На
основание чл. 53, ал. 1, б. "а" НК съдът с присъдата си отне в полза
на държавата 1 бр. мобилен телефон марка "Самсунг"
с ИМЕИ № 35258305985769/7, който след влизане на присъдата в сила да бъде
унищожен. Тази вещ е послужила при извършване на престъплението, тъй като
именно чрез този телефон подсъдимият Л. Г. е предавал на другите двама
подсъдими информацията за движението на инкасовия
автомобил.
Веществените доказателства 200 броя
банкноти с номинал 10 лв. /или 2000 лв./ и 200 броя банкноти с номинал 20 лв.
/или 4000 лв./ - общо 6000 лева, съдът постанови да се върнат на
"Интернешънъл Асет Банк"
АД гр. София, като до влизане на присъдата в сила да останат на съхранение в
банков сейф при Банка ДСК - клон Враца. Тези
пари са били част от парите, които тримата подсъдими са отнели от охранителя Г.Ц.,
предадени са с протокол за доброволно предаване от подс.
Л. Г. и същите са собственост на Банката. Именно поради това съдът с присъдата
си се произнесе тези веществени доказателства пари в размер на 6000лв. да се
върнат на гр. ищец- "Интернешънъл Асет Банк" АД гр. София.
При
горните съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: