О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Гр.София, 02.03.2021 г.
АПЕЛАТИВНИЯТ СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, трети състав в закрито заседание на втори март две хиляди и девет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ
ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА ВРАЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Врачева ВНЧД № 59/2021г. по описа на АСНС и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 249 ал. 3, вр. с чл. 341 ал.2 от НПК .
Образувано е по депозирани частни жалби от защитниците на подсъдимите лица срещу определение на СНС от 12.01.2021г. по НОХД № 3455/2019 г., постановено в разпоредително заседание, дванадесети състав, с което не са уважени исканията за връщане на делото на прокурора за отстраняване на допуснати отстраними процесуални нарушения в хода на досъдебното производство, не е уважено искането за изцяло спиране на наказателното производство и не са уважени исканията за изменение на мерките за неотклонение на подсъдимите лица, както следва:
В
депозираната жалба от адв.С.М. – сл.защитник на подс.Ю.К.М., обжалва определението, с което е
постановено частично спиране на наказателното производство по отношение на
подс.Д.Ж. и е отказано прекратяване на производството и връщане на делото на
прокуратурата поради допуснати в обвинителния акт съществени процесуални
нарушения, които са довели до ограничаване на процесуалните права на подс. Ю.К.М..
Според защитата определението е немотивирано,
неправилно и незаконосъобразно, поради което се прави искане за отмяната му. В
жалбата се излагат твърдения за това, че СНС не се е произнесъл поотделно по
аргументите на всеки един от защитниците по делото и по този начин се е довело
до ограничаване правото на защита. В жалбата се излагат съображения, че производството следва да бъде
спряно изцяло, а не частично, тъй като деянията, за които производството е
спряно по отношение на Д.Ж. са извършени в съучастие с подс. М. и това
противоречи на чл.26 от НПК.
В жалбата се акцентира и
на оставеното без уважение искане на защитата за прекратяване на съдебното
производство и връщане на делото на СП – чл.248, ал.1 т.3 от НПК, като счита,
че поради неяснота на обвинението СНС неправилно е формирал своите изводи.
Излагат се и съждения относно неяснота по отношение на формата на съучастие на Ю.М.
и останалите лица. Твърди се, че е налице правна квалификация на деяния, които
не отговарят на обстоятелствената част на обвинителния акт.
С жалбата си адв. адв.С.М. – сл.защитник
на подс.Ю.К.М. прави искане за отмяна на атакуваното определение и
постановяване на ново, с което да се прекрати съдебното производство и се върне
делото на СП за отстраняване на допуснати процесуални нарушения, като
алтернативно моли да се спре цялото наказателно производство до получаване на
отговор от турските съдебни власти.
С частната жалба адв.В.Б. от САК –
защитник на подс.В.Х. също обжалва определението, с
което е постановено частично спиране на наказателното производство по отношение
на подс.Д.Ж. и е отказано прекратяване на производството и връщане на делото на
прокуратурата заради допуснати в обвинителния акт съществени процесуални
нарушения, които са довели до ограничаване на процесуалните права на подс. Х. с
оглед разпоредбата на чл.249, ал.4 от НПК. Акцентира се, че в обвинителния акт
не е налице съответствие между словесната и цифровата правна квалификация в диспозитива на
обвинителния акт, което води до нарушаване правото на защита и както и
невъзможност да се разбере в какво точно престъпление е обвинен подс. Х.. Твърди се, че поради противоречие между обстоятелствената част и
диспозитива досежно описаните форми на съучастие и не е налице ясно посочени
правни квалификации, СНС неправилно е формирал своите изводи. Изложени са
съждения относно съществени нарушения на процесуалните правила, като не са
изпълнени изискванията на чл. 246 от НПК от страна на прокуратурата, поради
липса на описание на фактическите действия във връзка с обвинението по чл.321
от НК и по точно как е получено съгласие от страна подс. Х. за участие в ОПГ.
Посочва се и противоречие словом и цифром на обвинението по отношение на
престъплението по чл.330 от НК и по отношение на настъпилите значителни имуществени вреди.
В жалбата си защитата моли
делото да се върне на прокуратурата с указания за отстраняване на допуснатите
нарушения на процесуалните правила.
С
частната жалба адв.Р.К. – защитник на подс.П.Я. (изпратена по електронна поща и чрез куриерска фирма „Еконт“) обжалва
определението от 12.01.2021 г., постановено по НОХД № 3455/2019 г. по описа на
СНС в частта, в която е оставено без уважение искането на защитата за
прекратяване на съдебното производство поради допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила по смисъла на чл.248, ал.1, т.3 от НПК. Счита, че
определението е незаконосъобразно, тъй като с частичното спиране на съдебно-
наказателното производство се нарушават правата на други подсъдими, на които
прокуратурата е повдигнала обвинение за съучастническа дейност. В насока
ограничаване правото на защита са посочени пропуски в изготвения обвинителния
акт относно конкретика в твърдяни извършени престъпления от Я.. Посочени са
различия между постановленията за привличане в качеството на обвиняем на П.Я.,
предявени му в хода на ДП и диспозитива на обвинителния акт в частта, касаеща
него.
В жалбата си защитата моли
определението на СНС да бъде отменено в атакуваната му част и делото да се
върне на СП. Освен това моли да се спре наказателното производство спрямо П.Я.
досежно деянията, извършени в твърдяно съучастие с подс. Д.Ж. и други лица, по
отношение на които обвинения, производството е спряно само досежно подс. Д.Ж..
С
частната жалба адв.Й.Н. – защитник на подс.Р.Я.Н. обжалва определението от 12.01.2021 г., постановено по НОХД №
3455/2019 г. по описа на СНС в частта, в която е оставено без уважение искането
на защитата за прекратяване на съдебното производството и връщане на делото на
СП поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и в
частта, с която е оставено без уважение искането за изменение мярката за
неотклонение „домашен арест“, взета спрямо подзащитния й Р.Н. в по-лека
такава. Счита, че обжалваното
определение е неправилно. Излагат се съждения в тази насока
Сочи се, че с атакуваното определение
по същество съдебният състав преповтаря изложеното в определение от 18.12.2019
г.
Акцентира се на несъответствие между
повдигнатите обвинения за престъплението по чл.213а от НК с пострадал Й.Й.
досежно описаната форма на съучастие на подсъдимите Ж. и Я., което нарушение на
процесуалните права води до
невъзможност нейният подзащитен Р.Н. да разбере в какво е обвинен и ограничава
защитата му. Посочени са разминавания и несъответствие между повдигнатите
обвинения с постановленията за привличане в качеството му на обвиняем и
обвиненията, посочени в обвинителния акт, като са развити съждения в тази
насока.
Изложени са твърдения за това, че
изводите на СНС досежно липсата на основания за изменение на мярката за
неотклонение „домашен арест“ са неправилни. В жалбата се изразява становище на
наличие на законови предпоставки за изменение на мярката за неотклонение по
отношение на подс. Н. от „домашен арест“ в по-лека такава.
Защитата моли за отмяна на атакуваното
определение в обжалваната част, да се прекрати съдебното производство и делото
се върне на СП за отстраняване на допуснати нарушения на процесуалните правила
и да се измени МНО „домашен арест“ спрямо Р.Н. в по-лека такава.
С
частната жалба адв.И.Н. – защитник на подс. П.Д.Я. обжалва определението от 12.01.2021 г., постановено по НОХД №
3455/2019 г. по описа на СНС в частта, в която е оставено без уважение искането
на защитата за прекратяване на съдебното производството и връщане на делото на
СП поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и в
частта, с която е оставено без уважение искането за намаляване размера на
определената „парична гаранция“ спрямо подзащитния му П.Я.. Счита, че
обжалваното определение е неправилно. Излагат се съждения в тази насока.
Сочи се, че с атакуваното определение
по същество съдебният състав преповтаря изложеното в определение от 18.12.2019
г. Акцентира се на несъответствие между повдигнатите обвинения за
престъплението по чл.213а от НК с пострадал Й.Й. досежно описаната форма на
съучастие на подсъдимите Ж. и Я., което нарушение на процесуалните права води
до невъзможност подсъдимият да разбере в
какво е обвинен и води до ограничаване защитата. Посочени са разминавания и
несъответствие между повдигнатите обвинения с постановленията за привличане в
качеството на обвиняем и обвиненията, посочени в обвинителния акт и са развити
съждения в тази насока.
Изложени са твърдения относно изводите
на СНС, че не са налице основания за намаляване размера на определената
„парична гаранция“ спрямо П.Я., като ги счита за неправилни, постановени при
едностранен и необоснован анализ на наличните доказателства и аргументира
молбата си за това в жалбата.
Защитата моли за отмяна на атакуваното определение в обжалваната част, да се
прекрати съдебното производство и делото се върне на СП за отстраняване на
допуснати нарушения на процесуалните правила и да се намали размера на
определената „парична гаранция“ спрямо подс. П.Я..
С
частната жалба адв.М.А. – защитник на подс.И.К.Н. и на подс.П.М.П. (изпратена по факс и поща) обжалва
определението от 12.01.2021 г. по чл.248, ал.1, т.2, т.3 и т.6 от НПК,
постановено по НОХД № 3455/2019 г. по описа на СНС.
Изразява несъгласие с изложеното от
съда относно разпоредбата на чл. 26 от НПК и по отношение на подсъдимите Н. и П..
Защитата не е съгласна и относно приетото от съда, че са изпълнени указанията
на съда и че прокуратурата е отстранила допуснатите нарушения, както и че не се
установяват допуснати отстраними нарушения на процесуалните права в хода на ДП,
които да са довели от своя страна до ограничаване процесуалните права на
обвиняемите лица.
Изложени са доводи за промяна на
наложената мярка за неотклонение „задържане под стража“ по отношение на И.К.Н.
в по-лека такава.
Защитата моли за отмяна на
определението по чл.248, ал., т.2, т.3 и т.6 от НПК от 12.01.2021 г. по НОХД №
3455/19 г. на СНС и постановяване на ново, с което да се прекрати съдебното
производство и върне на СП за отстраняване на допуснатите процесуални
нарушения. Алтернативно моли да се спре наказателното производство и по
отношение на подсъдимите, обвинени да са извършили престъпления в съучастие с
подс.Д.Ж., за които същото е спряно спрямо него. Също така моли и за отмяна на
определението досежно мярката за неотклонение на подзащитния й И.К.Н..
С депозирани две частни жалби адв.И.В. –
защитник на подс. Д.Ж.Ж. обжалва
определението от 12.01.2021 г., постановено по НОХД № 3455/2019 г. по описа на
СНС в частта, в която е оставено без уважение искането на защитата за отвод на
председателя на съдебния състав; в частта в която съдът е оставил без уважение
искането за частично прекратяване на наказателното производство срещу неговия
подзащитен Д.Ж.; в частта в която е постановено спиране на наказателното
производство досежно Д.Ж. само по отношение на предявените му обвинения по
пункт 2, 3, 4, 5, 6 и 9 от обвинителния акт; в частта, с която съдът е оставил
без уважение искането за прекратяване на съдебното производство и връщане на
делото на прокуратурата и в частта, с която съдът е отхвърлил искането на
защитата за изменение на мярката за неотклонение „задържане под стража“. Счита,
че обжалваното определение е неправилно, незаконосъобразно, като са изложени аргументи
за това.
Във връзка с искането за отвод на
председателя на състава защитата поддържа съображенията си, отразени в съдебния
протокол. Изразява се несъгласие относно частичното спиране на наказателното
производството само по част от обвиненията на подс. Д.Ж. и доводи за
незаконосъобразност.
Изтъква се незаконосъобразност на
определението и в частта, в която е отхвърлено искането на защитата за
прекратяване на съдебното производство и връщането му на прокуратурата, като е
посочено, че съображенията на защитата са изложени и отразени в съдебния
протокол.
Защитата моли за промяна на търпяната
от Д.Ж. мярка за неотклонение „задържане под стража“ поради незаконосъобразност
с оглед продължителния срок и здравословното състояние на Ж..
Защитата моли за отмяна на обжалваното
определение и постановяване на частично прекратяване на наказателното
производство срещу Д.Ж. по отношение на обвинения, по които до момента няма
съгласие от турските съдебни власти. Иска се и отмяна на определението, с което
е постановено частично спиране на наказателното производство. В случай, че
съдът отхвърли искането за прекратяване, защитата моли постановяване на
цялостно спиране на наказателното производство, а не частично спиране на
наказателното производство срещу Д.Ж.. Алтернативно се моли да се прекрати
съдебното производство и делото да се върне на прокуратурата.
С
частна жалба адв.П.Д. и адв.М.Х. – защитници на подс. К.Г.К. обжалват определението от 12.01.2021
г., постановено по НОХД № 3455/2019 г. по описа на СНС се твърди, че СП без
отстраняване на допуснатите процесуални нарушения и без изпълнение на дадените
указания е внесла нов обвинителен акт, като е образувано посоченото НОХД. Изразяват несъгласие с изводите на съда, че
няма допуснати съществени процесуални нарушения на правата на техния под
защитен К.К., както и на останалите подсъдими и несъгласие с това, че съдът не
е уважил искането за изменение на мярката за неотклонение „задържане под
стража“ в по-лека такава. Защитата е изложила в жалбата аргументите си за това.
Изтъкват се несъответствия между обстоятелствената и диспозитивната част на
обвинителния акт по отношение на подс. К., което води до ограничаване правото
му на защита.
По искането за изменение на мярката за
неотклонение са изложени аргументи за нейната промяна, включително
здравословното състояние на подс.К..
Защитата прави искане за отмяна на
обжалваното определение в атакуваните части и връщане на делото на СП за
отстраняване на допуснатите процесуални нарушения, а също така моли и за
изменение на мярката за неотклонение по отношение на К.Г.К. от „задържане под
стража“ в по-лека такава, а именно „домашен арест“ с прилагане на гривна за
електронно наблюдение, която мярка да бъде изпълнявана по постоянния и настоящ
адрес на подсъдимия.
Съдът, след като се запозна с доводите в
частните жалби и като прецени събраните по делото материали, намира за
установено следното:
С определение на Специализирания наказателен
съд 12-ти състав от 12.01.2021 година в разпоредително заседание по НОХД № 3455 по описа на СНС за 2019 г., на основание
чл.248, ал.1, т.1 - 7 от НПК е приел, че не са налице основания за прекратяване
на съдебно- наказателното производство- (чл.248, ал.1,т.2 от НПК).
На основание чл.31, ал.3 от ЗЕЕЗА е
СПРЯЛ наказателното производство по НОХД 3455/2019 год. по описа на
Специализиран наказателен съд до получаване на съгласие – отговор от замолената
държава Република Турция, в частта му срещу подсъдимия Д.Ж.Ж. за престъпленията
по :
По пункт 2 от ОА
- чл.
214, ал. 3, т. 2 във вр. с ал. 2, т. 1 и т. 2 във вр. с чл. 213а, ал. 3, т. 2
във вр. с ал, 2, т. 5, предл. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“
и б „б“ във вр. с чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 3 във вр. с ал. 1 НК, с
инкриминиран период от 10.01.2013г. до неустановена дата през м. декември
2013г.;
По пункт 3 от ОА - чл.
214, ал. 3, т. 2 във вр. с ал. 2, т. 1 и т. 2 във вр. с чл. 213а, ал. 3, т. 2
във вр. с ал, 2, т. 5, предл. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“
и б „б“ във вр. с чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 3 във вр. с ал. 1 НК, с
инкриминиран период от неустановена дата в началото на м. март 2014г. до
неустановена дата през м. февруари 2017г.;
По пункт 4 от ОА - чл.
214, ал. 3, т. 2 във вр. с ал. 2, т. 1 и т. 2 във вр. с чл. 213а, ал. 3, т. 2
във вр. с ал, 2, т. 5, предл. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“
и б „б“ във вр. с чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 3 във вр. с ал. 1 НК, с
инкриминиран период от началото на м. януари 2013г. до неустановена дата
през м. септември 2013г.;
По пункт 5 от ОА - чл.
214, ал. 3, т. 2 във вр. с ал. 2, т. 1 и т. 2 във вр. с чл. 213а, ал. 3, т. 2
във вр. с ал, 2, т. 5, предл. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“
и б „б“ във вр. с чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 3 във вр. с ал. 1 НК, с
инкриминиран период от време от неустановена дата през м. март 2013г. до
неустановена дата през м. март 2018г.;
По пункт 6 от ОА - чл.
214, ал. 3, т. 2 във вр. с ал. 2, т. 1 и т. 2 във вр. с чл. 213а, ал. 3, т. 2
във вр. с ал, 2, т. 5, предл. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“
и б „б“ във вр. с чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 3 във вр. с ал. 1 НК, с
инкриминиран период от 01.02.2015г. до 10.11.2017г.;
По пункт 9 от ОА за престъпление по
чл. 213а, ал.3, т.7 вр. ал.2,т.1 и т.5, пр.2 вр. ал.1 вр. чл.29,ал.1, б.4А“ и
„Б“ вр. чл.20,ал.3 вр. ал.1 от НК с инкриминиран период от време на
неустановена дата през м.април 2018 год. в гр.Ямбол и посочен пострадал Светлин
Ангелов.
С горепосоченото определение СНС е
РАЗПОРЕДИЛ наказателното производство по делото да продължи срещу подс. Д.Ж.Ж.
за останалите престъпления, посочени в обвинителния акт по пунктове 1, 7 и 8.
СНС в диспозитива на определението
от проведеното разпоредително заседание е приел, че НЕ СА НАЛИЦЕ основания за
спиране на наказателното производство по н.о.х.д. № 3455/2019 г. по описа на СНС, спрямо К. О., Ю.К.М., Й.В.В., И.К.Н., И.Б.П.,
К.Г.К., Р.Я.Н., В.И., А.Х.А., П.Д.Я., П.М.П. и С.Д.Ж. (чл.248, ал.1,т.2 от НПК) и че НЕ СА НАЛИЦЕ
допуснати отстраними съществени нарушения на процесуални правила, довели
до ограничаване на процесуалните права на обвиняемите в досъдебното
производство (чл.248, ал.1,т.3 от НПК).
На основание чл.248, ал.1, т.6 от НПК, СНС е ПОТВЪРДИЛ взетите мерки за неотклонение на :
Подс. Д.Ж.Ж. мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
На подс. О. К. (H. K.) мярка за
неотклонение „Гаранция в пари“ в размер на 1000 лева по отношение на подс. О. К. (H. K.).
На подс. Ю.К.М. мярка за неотклонение
"ГАРАНЦИЯ В ПАРИ" в размер на 1000 лева.
На подс. А. Х. А. мярка за
неотклонение „Подписка“.
На подс. Р.Я.Н. мярка за неотклонение "Домашен
арест".
На подс. В.И.Х. мярка за неотклонение "Домашен
арест".
На подс. Й. В. В. мярка за неотклонение "ГАРАНЦИЯ В
ПАРИ" в размер на 6000 лева.
На подс. И. Б. П. мярка за
неотклонение „Задържане под стража“.
На подс. К.Г.К. мярка за неотклонение
„Задържане под стража“.
На подс. И.К.Н. мярка за
неотклонение „Задържане под стража“.
На подс. П.Д.Я. мярка за
неотклонение „Гаранция в пари“ в размер на 100 000 лева.
На подс. П.М.П. мярка за
неотклонение „Гаранция в пари“ в размер на 5000 лева.
На подс. С. Д. Ж. мярка за
неотклонение „Гаранция в пари“ в размер на 10 000 лева.
Предмет на въззивна проверка е определението на
първоинстанционния съд от разпоредително заседание, в частта относно чл. 248, ал. 1, т.2 от НПК (относно спирането на
наказателно производство, тъй като според настоящия състав спирането на
съдебно.- наказателното с оглед разпоредбата на чл. 290 от НПК подлежи на
въззивна проверка във всеки етап от процеса), т.3 (относно допуснатите
съществени отстраними нарушения на процесуалните правила в хода на досъдебното
производство) и т.6 от НПК (относно мерките за неотклонение), поради което
въззивната частна жалба на адв. И. В. от САК, защитник на подс. Д.Ж. е
процесуално недопустима в частта й, в която се обжалва определение на СНС
относно направеното искане за отвод на председателя на състава от СНС, тъй като
това определение не подлежи на обжалване отделно от присъдата.
Въззивните жалби са процесуално
допустими, разгледани по същество основателни по следните съображения:
Едно от основните задължения на
първоинстанционния съд в хода на разпоредително заседание е да се произнесе за
наличие на допуснати съществени, отстраними, процесуални нарушения в хода на
досъдебното производство, водещи до ограничаване правото на защита на
обвиняемите, респ. подсъдими лица, след което да прецени дали да насрочи делото
за съдебно разглеждане или да върне делото на прокуратурата за отстраняване на
допуснатите нарушения.
В конкретния случай фактите са
следните:
С молба с изх.№9950/2018 г.-04 от
15.08.2018 година на Главния прокурор на РБ до Министъра на правосъдието на
Република Турция е инициирано производство по екстрадиция на обв. Д.Ж.. С
решение за екстрадиция от 24.09.2018 година на Бакъркьой тежък наказателен съд
на основание Европейската конвенция за екстрадиране обв. Д.Ж. е предаден на
българските власти.
Обвиняемият Д.Ж. е предаден на българските власти за
да бъде съден за пет конкретни престъпления, визирани в молбата за екстрадиция
на Главния прокурор на Република България до Министъра на правосъдието на
Република Турция и те са:
1. Ръководене на организирана престъпна група в
периода от месец януари 2013 година до месец август 2018 година с цел
извършване в страната на престъпления по чл.143, чл.213а и чл.214 НК, чл.330,
чл.354 НК- престъпление по чл.321 ал.3, предложение второ и трето, т.1 , вр. с
ал.1 НК.
2. Съучастие изнудване, придружено с лека телесна
повреда и с унищожаване на имущество, с участие на лица, действащи в изпълнение
на решение на организирана престъпна група, извършено в периода 13.05.2016г.
-14.05.2016 година-престъпление по чл.213а ал.3 т.3, вр. с ал.2 т.2, т.3,
предл. второ, вр. с ал.1, вр. с чл.20
ал.2 НК.
3. Съучастие в палеж на сграда, довършен на
10.11.2017 година с участието на лица, действащи в изпълнение на решение на
организирана престъпна група-престъпление по чл. 330 ал.2 т.4, вр. с ал.1, вр.
с чл.20 ал.3 и ал.4, вр. с ал.1 НК.
4. Съучастие в палеж на автомобил извършен на
14.08.2017 година с участието на лица действащи в изпълнение на решение на
организирана престъпна група-престъпление по чл.330 ал.2 т.4, вр. с ал.1, вр. с
чл.20 ал.3 и 4 вр. с ал.1 НК.
5. Съучастие в палеж на машина извършен на
09.03.2015 година с участието на лица, действащи в изпълнение на решение на
организирана престъпна група-престъпление по чл.330 ал.2 т.4, вр. с ал.1 ,вр. с
чл.20 ал.3 и ал.4, вр. с ал.1 НК.
С обвинителния акт, обвиняемият Ж. е обвинен и
предаден на съд в извършване на десет престъпления като, освен тези, за които е
проведено успешно екстрадиционно производство са включи още пет съвсем нови
престъпления, – по пункт 2, обхващащо
две деяния, обединени в едно престъпление по силата на чл. 26, ал. 1 от НК; по
пункт 3, включващо 5 деяния, квалифицирани като едно престъпление по чл. 26,
ал. 1 от НК; по пункт 4, включващо 2 деяния, обединени в едно престъпление по
чл. 26, ал. 1 от НК; по пункт 5, включващо 6 деяния, обединени в едно
престъпление по чл. 26, ал. 1 от НК и по пункт 9. Отделно, за престъплението по
пункт 6, реализирано с 4 деяния е допусната екстрадиция само за деянието по
пункт 6.4. и то без част от сега инкриминираното имущество – оборудване на
стойност 223 589.82 лева. За другите три деянията по пункт 6 от обв. акт,
а именно п.6.1, 6.2 и 6.3, които и като време и като обстоятелствена част са
различни от отразеното в пункт 6.4. няма съгласие по чл. 31, ал. 1 от ЗЕЕЗА.
Важно е да се отбележи, че всички престъпления, така
както е предявила прокуратурата на обв. Ж., са извършени преди предаването на
обв. Ж. от Република Турция, поради което е приложимо правилото на особеността,
повеляващо получаване на съгласие от предаващата страна или съгласие от самото
обвиняемо лице- в конкретния случай изразяване на съгласие от подс. Д.Ж.,
наказателното производство да продължи спрямо него и за престъпления, за които
няма разрешение по екстрадиционно производство.
В изпълнение на молба за правна помощ от
компетентните власти в Република Турция е образувано ЧНД №580/20 по описа на СНС
и в проведено заседание на 05.03.2020 година, Д.Ж. е заявил, че желае да се
ползва от принципа на особеността и не дава съгласие наказателното производство
спрямо него да продължи и за престъпления, за които няма разрешение по
екстрадиционно производство.
С молба с
изх.№9950/2018-04 от 10.07.2019 година на Главния прокурор на Република
България е поискано съгласие от страна на компетентните власти в Република Турция,
в качеството й на държава екстрадирала Д.Ж. за негово наказателно преследване
по обвинения за престъпления, извършени преди предаването му и различни от
тези, за които лицето е било екстрадирано, като молбата на Главния прокурор е
мотивирана с обезпечаване на безпрепятствено предаване на съд обв. Ж., но и с
това, че произнеслия се в разпоредително заседание първоинстанционен съд не е
намерил предпоставки да инициира допълнителното екстрадиционно производство, в
качеството си на орган по чл. 31, ал.2 вр.чл. 23 от ЗЕЕЗА.
Съображенията на първоинстанционния съд относно
липсата на допуснати процесуални нарушения не се споделят от настоящия състав,
макар и като краен акт въззивната инстанция да постанови потвърждаване на
атакуваното определение в тази му част. Определението на СНС от проведеното разпоредително
заседание в частта относно спирането на съдебно- наказателното производство е
неправилно и незаконосъобразно поради следните съображения:
Безспорно, изготвянето на обвинителен акт и
предаването на съд на лице за престъпления, за които няма съгласие в
екстрадиционно решение на компетентни власти, е грубо нарушение от страна на
органите на досъдебното производство на процесуалните правила, тъй като това
процесуално действие е в нарушение на българското законодателство - ЗЕЕЗА, НПК,
но е и в нарушение на международни правни актове, а именно на Европейската
конвенция за екстрадиция, подписана в Париж на 13.12.1957 година, по която
Република България е страна.
Първоинстанционният съд е следвало да отчете това
процесуално нарушение като съществено след
което да пристъпи към обсъждането му дали същото е отстранимо ли не в хода на
съдебно- наказателното производство. За да намери отговор на този въпрос,
първоинстанционния съд е следвало да положи максимални усилия за получаването
от компетентните съдебни власти на
Република Турция на отговор относно
изпратената допълнителна молба за правна помощ с изх.№9950/2018-04 от
10.07.2019 година, изхождаща от Главния
прокурор на Република България и с която е поискано съгласие от страна на
компетентните власти в Република Турция, в качеството й на държава екстрадирала
Д.Ж. за негово наказателно преследване по обвинения за престъпления, извършени
преди предаването му и различни от тези, за които лицето е било екстрадирано.
На този етап от развитието на съдебно-наказателното
производство това не е сторено от първоинстанционния съд, поради което
въззивната инстанция положи усилия за проверка относно етапа на развитие на
екстрадиционното производство.
С определение от 25.02.2021г.
на въззивния състав е предложено на Министъра на
Министерство на правосъдието на Република България, ДМПСЕВ да отправи
настоятелно запитване чрез Министерство на външни работи на РБ до централния
орган на Република Турция относно развитието на процедурата и решението на
компетентните турски власти по молбата на главния прокурор от 10.07.2019 година
и за развитието на процедурата и решението на компетентните турски власти по
екстрадиционното производство, инициирано по молба на главния прокурор от
10.07.2019 година, незабавно да бъде уведомен съда. Следва да се има предвид,
че с оглед приложението
на разпоредбата на чл. 31 ал. 2 от Закона за екстрадицията и европейската
заповед за арест, във връзка с чл. 14 т.1 б. „А“ от Европейската конвенция за
екстрадиция, че е от компетентността и може да бъде направено от Главния
прокурор на Република България в качеството му на орган по чл. 23 от ЗЕЕЗА. При
случаите, когато делото е висящо пред компетентния да го разгледа съд, а именно
СНС, то получаването на разрешение от предалата лицето държава по чл.14 т.1
б.“А“ от Европейската конвенция за екстрадиция следва да бъде инициирано от
съответния за съдебната фаза на процеса орган по чл. 23 от ЗЕЕЗА-Министъра на
правосъдието, който действа по предложение на съда. За това, в правомощие на СНС, като сезиращ орган по чл. 23 ЗЕЕЗА, е да
поиска от Министъра на правосъдието изпълнението на процедурата по чл. 31 ал. 2
от ЗЕЕЗА вр. с чл. 14 т.1 б.“А“ от Европейската конвенция за екстрадиция или
поне отговор на какъв етап е производството.
На 02.03.2021 година в отговор на
определението на въззивния състав от 25.02.2021 година с предложение до
Министъра на правосъдието на Република България,МП и ВКП уведомяват съда, че е
изпратено писмо, изхождащо от директора на дирекция „Международно правно сътрудничество и
европейски въпроси“ (ДМПСЕВ) на 24 февруари 2021 г. с фирма за бързи куриерски
услуги. Писмото е изготвено въз основа на напомнително писмо на отдел
„Международен“ при Върховната касационна прокуратура от 19.02.2021г. Съгласно
резервите и декларациите на Република Турция по Конвенцията, писмото е
придружено от превод на турски език и следва да бъде предадено на турските
власти по дипломатически път, чрез посолството на Република България в Анкара. Към
писмото на ДМПСЕВ повторно са предоставени и протоколи от съдебни заседания,
включително отразяващи и позицията на Д.Ж.Ж. относно прилагането на принципа на
особеността, в превод на турски език.
Неправилно и незаконосъобразно СНС е спрял съдебно-
наказателното производство, поради което направените възражения от страна на
защитата са основателни. Няма законово основание и правен механизъм
производство по дадено дело да е спряно по отношение на част от престъпленията
и спрямо подсъдимо лице, а в същото време да продължи относно друга част от
престъпленията и то за престъпления, за които е повдигнато обвинение за
извършени в съучастие или необходимо съучастие. Имайки предвид спецификата на
вменената на подсъдимите лица престъпна деятелност, за която същите са
предадени на съд, довежда до извод за незаконосъобразност на атакуваното
определение за спиране. Необходимото съучастие, каквото представлява
организираната престъпна дейност и съучастието за вторичните престъпления е
обстоятелство, от такъв характер, че установяването на съставомерните
обстоятелства по тях за всеки един от годните да продължат участие подсъдими в
наказателния процес, рефлектира върху останалите и тяхното право на защита. В
този смисъл това ще рефлектира негативно при установяването на обективната
истина по делото от съда. В конкретния случай между деянията има връзка, тъй
като за вторичните престъпления са повдигнати обвинения за това, че деянията са
извършени с квалифициращ елемент- „в изпълнение на решение на ОПГ“. Следва да
се отбележи, че в спряно производство, съдът не дължи произнасяне по същество,
както би било, например в провеждане на задочно производство, при което
защитата е задължителна и съдът дължи произнасяне по същество. В този смисъл е
и практиката на ВКС, залегнала в Решение №322/15.01.2018 година по
н.д.№1189/2017 година, Решение №320/09.07.2009 година по н.д.№324/2009 година,
Решение №09/15.02.2011 година по н.д.№647/2010 година, Решение №309/11.11.2015
година по н.д.№888/2015 година. Първоинстанционният съд има правомощие с оглед
разпоредбата на чл. 25, ал.2 от НПК да спре изцяло съдебно-наказателното
производство, но с оглед конструкцията и спецификата на вменената на
подсъдимите лица престъпна деятелност частично спиране на производството ще
доведе до незаконосъобразен наказателен процес.
Определението на СНС в частта му, относно
произнасянето му по мерките за неотклонение на основание чл. 248, ал. 1, т.6 от НПК е правилно и законосъобразно по следните
съображения:
Основните фактори, които следва да бъдат преценени
от съответните съдебни състави при разглеждане на мерки за неотклонение в хода
на съдебно- наказателни производства са следните: фактическа и правна сложност
на делото, процесуалното поведение на подсъдимите лица, усилията на
националните власти за провеждането на обективен и справедлив процес в рамките
на разумен срок, както и дали съответната мярка за процесуална принуда е
адекватна на преследваните от закона цели.
В конкретния случай делото съставлява фактическа и
правна сложност, тъй като на съд са предадени 13 бр. подсъдими лица, с
множество обвинения за разнородна престъпна дейност, с твърдения от страна на
прокуратурата, че същата е осъществена в различно съучастие и в различни форми
на съучастие- извършителство, подбудителство, помагачество, с множество
свидетели и назначени експертизи. Правилна и законосъобразна е преценката на
първоинстанционния съд, че не са налице нови обстоятелства, които да бъдат
поставени в основата на извод за изменение на мярката за неотклонение по
отношение на подсъдимите лица. По делото се установява, че националните власти
полагат усилия да предоставят обективен и безпристрастен процес в рамките на
разумен срок, но развитието на процеса и законосъобразното му провеждане както
бе посочено по- горе зависи и от действия на друга държава във връзка с
международно- правно сътрудничество, произтичащо от международни правни актове.
Правилно и законосъобразно е приел СНС, че по
отношение на подсъдимите Ж., П., Н. и К.
опасност от извършване на престъпление не е хипотетична, а е реална такава, с
оглед на факта, че същите са осъждани за престъпления от общ характер и реално
са изтърпявали наказание лишаване от свобода. В този смисъл мярката за
процесуална принуда е адекватна на преследваните от закона цели. Също така
адекватна на преследваните от закона цели е и мярката за неотклонение „Домашен
арест“ по отношение на подсъдимия Р.Я.Н.. Несъстоятелно е и искането за
намаляване на размера на мярка за неотклонение "гаранция в пари"
досежно подсъдимия Я., доколкото не са представени доказателства за изпадане в
тежко финансово състояние, а отделно от това не се сочат конкретни обективни
причини, освен изтеклия период от време. Целите на мерките за неотклонение
са изрично регламентирани в разпоредбата на чл. 57 НПК. Същите
се свеждат до обезпечаване на законосъобразното провеждане на наказателното
производство, при спазване на разумни срокове за разглеждането на делата, както
и до ограничаване възможността подсъдимият да се укрие или да извърши
престъпление. Следователно основно изискване към законосъобразността на всяка
взета спрямо дадено лице мярка за неотклонение се явява тя да е пропорционална
на преследваните цели и да не създава повече ограничения от действително
необходимите за провеждането на ефективен наказателен процес. Тези принципни
положения са важими и следва да бъдат съобразявани от компетентните съдилища
както при първоначалното вземане на мярка за неотклонение, така и при
изследване на обстоятелствата в съдебно- наказателното производство. С оглед
спецификата на настоящето производство, въззивният съд намира за необходимо да
отбележи, че промяната на обстоятелствата винаги следва да се съпоставя с
интензитета на опасностите от укриване и от извършване на престъпление от
страна на подсъдимото лице, и въз основа на тази съпоставка да се прави
преценка на основателността на искането за изменение на мярката за
неотклонение. В конкретния случай интензитета на опасност от извършване на
престъпление не е намалял.
На 01.03.2021 година е постъпила допълнителна молба
от защитата на подс. Д.Ж., с която адв. В. уведомява съда, че подс. Ж. е със
заболяване Ковид-19 и към момента е приведен в болницата към затвора. В отговор
на разпореждане на въззивния състав относно здравословното състояние на подс. Ж.
е получена медицинска справка от
съдържанието на която е видно, че Д.Ж. е хоспитализиран по спешност на
27.02.2021 година в отделение за Ковид-19 инфекция към СБАЛЛС-София след
извършен бърз тест за Ковид- 19 и с установен резултат от теста- положителна
проба. Към настоящия момент лицето е афебрилен със запазена сатурация.Започнато
е активно лечение от момента на приемането му и предстои верифициране на
Ковид-19 инфекцията от оторизирана клинична лаборатория.
Настоящият въззивен състав не отчита
нововъзникналото обстоятелство- заболяването на подс. Ж. от Ковид-19 инфекция
като такова, което може да бъде поставено в основа на извод за изменение на
мярката му за неотклонение, тъй като спрямо същия се провежда адекватно лечение
и здравословното му състояние към момента не е спешно.
В обобщение следва да се посочи, че СНС не е
следвало да пристъпва към провеждане на разпоредително заседание по делото
преди да положи усилия за получаване на отговор от компетентните власти в Република
Турция по повод допълнителната молба по екстрадиционното производство, касаещо
подс. Ж., с цел да прецени налице ли е процесуална възможност да отстрани
допуснатите нарушения на процесуалните правила или не в хода на съдебно-
наказателното производство. Разбира се, изчакването на отговора от
компетентните власти от Република Турция не може да продължи за голям период от
време, а следва да е съобразен с процесуалните срокове по НПК. С оглед
разпоредбата на чл. 411д, ал.2 от НПК, съдията – докладчик насрочва
разпоредителното заседание в едномесечен срок от постъпването на делото, но тъй
като по делото е проведено разпоредително заседание, следва да се има предвид
процесуалните срокове относими към насрочване на делото за съдебно разглеждане.
Очевидно е, че при липса на отговор или постановяване на решение от
компетентните власти на Република Турция, с което се изразява неразрешение за
предаване на съд лицето, е необходимо делото да се върне на прокуратурата за
отстраняване на допуснатите процесуални нарушения, тъй като така изготвената
обвинителна конфигурация и липсата на съгласие по екстрадиционното
производство, възпрепятстват провеждането на законосъобразен съдебен процес. Макар
да не е налице процесуален механизъм по реда на НПК за връщане на делото на
прокурора, тъй като това може да стане само в разпоредително заседание, при
наличие на горепосочените обстоятелства, съдът е органът, който е призван да
съблюдава правата на страните в процеса и при условие че правата на страна,
изхождащи по силата на международни конвенции са засегнати би следвало делото
да върне на прокуратурата за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения
на правно основание - Конвенция за защита на правата на човека и основните
свободи (Ратифицирана със закон, приет от Народното събрание на 31 юли
1992 г. - ДВ, бр. 66 от 1992 г. В сила за Република България от 7
септември 1992 г.) Допълнена с Протокол № 2 от 06.05.1963 г., изменена с
Протокол № 3 от 06.05.1963 г., Протокол № 5 от 20.01.1966 г.,
Протокол № 8 от 19.03.1985 г. Обн. ДВ. бр.80 от 2 Октомври 1992г., изм. ДВ.
бр.137 от 20 Ноември 1998г., попр. ДВ. бр.97 от 9 Ноември 1999г., изм. ДВ. бр.38 от 21 Май 2010г.
Поради гореизложеното въззивната инстанция счита, че
следва да отмени определението от проведеното разпоредително заседание, в
частта за която е процесуално оправомощена, поради което и на основание чл. 248, ал. 1, т.2, т.3 и т.6 от НПК вр. чл. 345 вр. чл. 249, ал.3 от НПК, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ
определение на СНС от 12.01.2021г. по НОХД № 3455/2019 г., постановено в
разпоредително заседание, дванадесети състав в частта му относно СПИРАНЕТО на наказателно производство.
ПОТВЪРЖДАВА
определение на СНС от 12.01.2021г. по НОХД № 3455/2019 г., постановено в
разпоредително заседание, дванадесети състав в частта му относно допуснатите съществени отстраними нарушения на процесуалните правила в
хода на досъдебното производство по реда на чл. 248, ал.1 т.3 от НПК.
ПОТВЪРЖДАВА
определение
на СНС от 12.01.2021г. по НОХД № 3455/2019 г., постановено в разпоредително
заседание, дванадесети състав в частта му относно мерките за неотклонение по реда на чл. 248, ал.1 т.6 от НПК.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивната
частна жалба на адв. И. В. от САК, защитник на подс. Д.Ж. в частта относно
направено искане за отвод на съдията- докладчик.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2