Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 28
гр. Дряново, 24.04.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Дряновският
районен съд в открито съдебно заседание на 15.04.2019г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЕТА
СПАСОВА
при секретаря Кремена Д., като разгледа докладваното
от съдията гражданско дело № 11 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе
взе предвид следното :
Предявени са обективно съединени искови
претенции с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. т. 1, 2 и 3 от Кодекса на
труда (КТ).
Ищецът Н.К.Ц. основава исковата си
претенция на обстоятелството, че бил в трудови правоотношения с ответника на
длъжност “***” с основно месечно трудово възнаграждение в размер на минималната
работна заплата от 510 лв. Посочва, че със заповед № 459/ 03.10.2018г. е
променена длъжността на длъжност “***, ***”. За същата е утвърдена нова
длъжностна характеристика, като задължително изискване за заемане на новата
длъжност било служителят да притежава свидетелство за управление на МПС,
категория С. Въз основа посочената заповед било съставено предизвестие за
прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 11 от КТ. Предизвестието било връчено, като със заповед № 69/ 09.11.2018г., връчена
на 12.11.2018г., трудовото правоотношение между страните било прекратено.
Счита, че уволнението е
незаконосъобразно, тъй като било извършено на фиктивно основание, при извършена
от страна на работодателя злоупотреба с право, тъй като бил безспорен фактът,
че същият целял със законови допустими средства да прекрати трудовия договор с
определен служител. Недопустимо било работодателят да установява изисквания,
които били неотносими към характера на работа. В противоречие с нормативните
изисквания работодателят изцяло променил длъжността от “***” на “***, ***” –
длъжност с изцяло нова длъжностна характеристика. Налице било съкращаване на
щата чрез трансформация на старата длъжност в новосъздадена длъжност, като дори
наименованието било изцяло променено. При промяна на трудовите функции на
длъжността основанието за уволнение било по чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ поради
съкращаване на щата, независимо дали наименованието на длъжността било запазено
или променено. В случая била налице нова длъжност, като реално не била
настъпила промяна в изискванията за образование или професионална квалификация
за длъжността, а длъжността е преобразувана в друга.
Твърди, че считано от 19.09.2018г. ищецът
работи при друг работодател “***” ЕООД на непълно работно време, за което
получава възнаграждение в размер на 250 лв. Тъй като работи на по-ниско платена
длъжност има право на разликата в заплатите, която в настоящия случай се
равнявала на 250 лв. месечно.
Моли съда да постанови решение, с което
да признае уволнението на ищеца за незаконосъобразно и да го отмени на
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, да го възстанови на длъжността, която е
заемал преди уволнението на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ и да осъди
ответника да му заплати обезщетение за времето, през което е работил на
по-ниско платена длъжност, но за не повече от шест месеца в размер на 1500 лв.
за целия период на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, ведно със законната
лихва върху претендираната сума от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане, както и да му присъди направените разноски.
В съдебно заседание на 27.03.2019г.
съдът на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК допусна изменение на предявения иск по
чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, като вместо първоначално претендираното обезщетение
да бъде осъден ответника да му заплати обезщетение за времето, през което е
работил на по-ниско платена длъжност, но за не повече от шест месеца, в размер
до 1500 лв., ищецът претендира ответникът да бъде осъден да заплати обезщетение
за периода, през който е работил на по-ниска длъжност от 13.11.2018 г. до
26.02.2019 г., в размер на 746 лв.
Ответникът община Дряново,
представлявана от пълномощника адвокат Г. от АК – В. Търново намира предявените
искове за допустими, но неоснователни и недоказани и моли съда да ги отхвърли.
Посочва, че действително между страните съществувало трудово правоотношение, но
то било прекратено законосъобразно. Ищецът работил при ответника в продължение
на повече от две години, първоначално като организатор на спортни прояви, а в
последствие, като *** и мястото му на работа било в общинската администрация. В
същото време, голяма част от възложените му функции, възложени с длъжностната
характеристика, като например да отговаря за опазване на имуществото в
спортната зала, да следи за реда и поддържането на хигиената, никога не бил
изпълнявал, тъй като те се изпълнявали от друг работник, с месторабота в
спортната зала, на длъжност “изпълнител”. Дейностите по управление на спортната
зала от друга страна се осъществявали от заместник *** и от директор на
дирекция “ИХП”. Работодателят преценил, че се получава дублиране на длъжности и
отговорности и трансформирал длъжността. Концепцията на работодателя била
длъжността “***” да се трансформира по такъв начин, че частично да се запазят
старите функции, които могат да се изпълняват без да се дублират с другите
длъжности в администрацията, и от друга страна да се добавят нови, които са
необходими.
Счита, че твърденията на ищеца и
претенцията му за обезщетение не кореспондират с обстоятелството, че същият
работел при друг работодател от 19.09.2018г. В представеното копие от договор
било записано, че същият е постъпил на работа на 25.09.2018г. към тази дата
обаче все още бил на работа в община Дряново. Заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение била от дата 09.11.2018г., считано от 12.11.2018г. в
продължение на два месеца работникът имал два трудови договора, по които
двамата работодатели са му внасяли осигуровки и на двете места е ходил на
работа, като не е уведомил основния си работодател. В случай, че се докаже, че
ищецът действително е работил при друг работодател, моли съда да приеме, че
община Дряново не носи отговорност за това, че същият е останал без работа,
респективно работи на по-ниска заплата, и не следва да плаща никакви
обезщетения за това. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства и с оглед доводите на страните, намира за установено
следното:
Не се спори между страните и от
представеното лично трудово досие се установява, че ищецът работил при ответната
община, считано от 09.02.2016г. по силата на сключен трудов договор № 18/
08.02.2016г., като заемал длъжността “Организатор спортни прояви и първенства”
към дирекция ИХП на ОбА Дряново с код по НКПР 34223009 и код по НКИД 8411. С
допълнително споразумение № 26/ 02.03.2016г. длъжността на ищеца е била
изменена в “***- *** към център за рехабилитация и интегриране на хора с
увреждания чрез физическа култура и спорт с код по НКПД 14313016.
Със Заповед № 459/ 03.10.2018г. на ***
на община Дряново е променена длъжността “***” към Дирекция “Инвестиционна и
хуманитарна политика” с код по НКПД 14313016 и код по НКИД 8411 на длъжност “***,
***” към Дирекция “Инвестиционна и хуманитарна политика” с код НКПД 74112004 и
код по НКИД 8411. Изложени са мотиви, че е нецелесъобразно и неефективно
наличието на длъжност “***”, тъй като задълженията на управителя по длъжностна
характеристика са свързани с дейностите, които се провеждат в Спортната зала в
гр. Дряново. В длъжностната характеристика са заложени показатели, които не
отговарят на реалните нужди на общината, тъй като управлението на спортната
зала се осъществява от заместник *** и от директора на Дирекция “Инвестиционна
и хуманитарна политика”, а дейностите в *** – от изпълнителя. За оптималното
функциониране и обезпечаване дейностите, провеждани в залата, за осигуряване на
необходимите здравословни и безопасни условия на труд и спорт за поддържане на
спортната зала е необходим ***, като задължително изискване за заемане на
длъжността е служителят да притежава свидетелство за управление на МПС, категория
С. Ищецът е получил заповедта на 09.10.2018г.
Във връзка с издадената заповед,
подробно описана по-горе, на ищеца е връчено предизвестие за прекратяване на
трудовото правоотношение изх. № 0701-508 от 09.10.2018г., с което е уведомен,
че на основание чл. 328, ал. 1, т. 11 от КТ, вр. чл. 326, ал. 2 от КТ след
изтичане на едномесечен срок трудовото правоотношение ще бъде прекратено.
Ищецът е получил заповедта.
Със заповед № 69/ 09.11.2018г. трудовото
правоотношение на ищеца е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 11 от КТ,
считано от 12.11.2018г. В заповедта е посочено, че служителят не отговаря на
променените изисквания за заемане на длъжността. Заповедта е получена от ищеца
на 12.11.2018г.
Видно от представените от ищеца
доказателства, считано от 19.09.2018г. същият е постъпил на работа при друг
работодател “***” ЕООД на длъжността “***” на четиричасов работен ден по трудов
договор, считано от 19.09.2018г. За месеците ноември 2018г., декември 2018г. и
януари 2019г. същият е получил трудово възнаграждение съответно 186,08 лв.,
201,75 лв. и 217,28 лв.
Ответникът от своя страна е представил
длъжностни характеристики за длъжностите “заместник ***”, “директор дирекция
“Инвестиционна и хуманитарна политика”, “***”, “изпълнител (спорт)” и “***
(изпълнител) ***”.
От събраните по делото гласни доказателства, чрез
разпита на свидетеля И.Л. – директор на дирекция “Инвестиционна и хуманитарна
политика” в община Дряново се установява, че бил пряк ръководител на ищеца,
който отговарял за спортната зала и мероприятията, които се организират в нея. Същият
му споделил, че започнал втора работа и искал да се намери вариант да
съвместява двете длъжности. Трансформирането на позицията се наложило поради
нормативни проблеми, като във връзка с поддръжката на уличното осветление се
изисквало хората в това звено да бъдат с ценз. Според него ел. техникът нямал
задължения да органзира други мероприятия. Нарушения на трудовата дисциплина от
страна на ищеца не липсвали, за което свидетелят му правел устни забележки, но
не му били налагани дисциплинарни наказания.
От показанията на св. В. – общински съветник, се
установи, че според него ищецът си е вършил добре работата, като организирал
десетки турнири на територията на общината. Помагал и във футболния клуб.
Твърди, че ищецът имал проблеми с родителите си, които били тежко болни, поради
което закъснявал за работа. Пред него декларирал, че добре се разбира с
ръководството на общината, което го е подпомагала с карта за безплатно
пътуване.
Съдът кредитира показанията на разпитаните
свидетели, тъй като същите са логични, последователни, не се установи те да са
пристрастни или заинтересувани от изхода на производството по делото.
При така установеното от фактическа
страна съдът достигна до следните правни изводи : Прекратяването на трудовото
правоотношение от работодателя е негово субективно право, като за упражняването
му е необходимо наличието на съществуващо и валидно трудово правоотношение и
възникнали след сключването на договора законоустановени предпоставки за
уволнение. В тежест на работодателя е да докаже наличието на всички
предпоставки за законосъобразност на извършеното от него уволнение.
От съпоставката на длъжностната
характеристика за дължността “***”, заемана от ищеца преди уволнението и за
длъжността “***, ***” се установява на първо място, че е променено
наименованието на длъжността. Въведена е допълнителна нова основна цел за
длъжността да се поддържа спортната зала и да се осигурява безопасното
функциониране на елинсталацията. При съпоставка се установява, че всички трудови
задължения за длъжността “***” от 1 до 19 са запазени, като в същото време за
новата длъжност са заложени и нови от 20-26. Променени са изискванията за
заемане на длъжността, като вместо висше образование е въведено изискване за
средно образование и СУМПС – С категория. Поради което следва да се приеме, че наред с въвеждането на нови изисквания за
изпълнение на длъжността са променени и трудовите функции на длъжността.
Съгласно трайната съдебна практика работодателят в настоящият случай може да
прекрати трудовото правоотношение, но не на основание чл. 328, ал. 1, т. 11, а
на основание чл. 328, ал. 1,
т. 2 от КТ (поради съкращаване в щата). В този смисъл цитираните от
ищеца решение № 184/ 02.06.2011г. по гр. дело № 803/ 2010г., IV гр. о. и решение №
108/ 09.07.2018г. по гр. дело № 4341/ 2017г., III гр. о., ВКС. Задължителна предпоставка за
уволнението по чл. 328,
ал.1, т.11 от КТ е изменението на изискванията да е станало при
запазване на длъжността, докато в случая длъжността е закрита и е създадена
нова длъжност с различни трудови функции. Оттук следва изводът, че приложеното
от работодателя основание за уволнение на ищеца не съответства на
действителното фактическо основание, поради което уволнението се явява
незаконосъобразно.
Ответникът възразява, че не е налице съкращаване на
щата, а трансформация, като концепцията на работодателя била ддлъжността да се
трансформица по такъв начин, че частично да се запазят старите функции, които
могат да се изпълняват без да се дублират с други длъжности от администрацията
и да се добавят нови такива, които са необходими за работодателя. Действително,
както подробно се посочи по-горе, всички
трудови задължения за длъжността “***” са запазени, като за длъжността “***, ***”
са заложени и нови, които са съществени и определящи за трудовата функция – да
управлява автовишка, да контролира нормалното функциониране на електрическите
мрежи и инсталации, да извършва ремонтни дейности по електрическата инсталация.
Разпитаният по делото свидетел Л. заяви, че общината имала нужда именно от ***,
поради което била извършена промяна на длъжността. Според него техникът не е
имал задълженията на управител и не е организирал спортни мероприятия. Поради
което следва да се приеме, съобразно даденото разрешение в решение № 168/
10.06.2014 г. по гр. д. № 5342/2013 г., IV г. о., ВКС, постановено по реда на
чл. 290 от ГПК, на което неоснователно се позовава ответника, че в случая не е
налице трансформация, а реално съкращаване, тъй като трудовата функция на
съкратената длъжност се прехвърля на друга длъжност със съществено различаваща
се трудова функция.
На следващо място съдът
намира, че по съществото си оплакванията на ищеца, че е налице
фиктивно основание за прекратяване на трудовото правоотношение представляват
твърдения за нарушение на разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от КТ, изискваща
трудовите права и задължения да се изпълняват добросъвестно от страните по
договора. При всички случаи, когато
страната прави възражения и навежда доводи относно липсата на обективна
необходимост от въвеждането на новите изисквания за заемане на длъжността,
съдът е длъжен да изложи съображения в тази насока. Така решение № 8/
28.01.2010г. по гр. дело № 598/2009г., III гр. о., ВКС.
В настоящото производство видно от длъжностната
характеристика за длъжността “Управител спортна дейност” е посочена основна цел
участие във формирането и провеждането на общинска политика в сферата на
спорта. Тази цел на дейността е запазена и в новата длъжностна характеристика
за длъжността “***, изпълнител, ***”. Въведеното изискване заемащият процесната
длъжност служител да има свидетелство за правоуправление категория С по никакъв
начин не е свързана с тази част от задълженията за длъжността, предвидени в т. 1-19,
които се отнасят до организирането на спортни мероприятия. От разпита на св. Л.
се установи обаче, че *** няма задължения да прави турнири и да организира
спортни мероприятия. При тези данни следва да се приеме, че работодателят е
злоупотребил с правомощието си да въвежда нови изисквания за заемане на
процесната длъжност. Въведените нови
изисквания не са обосновани по никакъв начин и нямат връзка с характера на
работата на съответната длъжност, поради което уволнението е незаконосъобразно
и на това основание. В този смисъл и решение № 417/19.10.2011 г. по
гр. дело № 143/2011 г., IV гр. о., ВКС, решение № 66/19.03.2013 г. по
гр. дело № 870/2012 г. на III гр. о., ВКС и решение № 321/31.10.2011 г. по
гр. дело № 13/2011 г. на III гр. о., ВКС.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че
задължението на работодателя по чл. 127,
ал.1, т.4 от КТ за връчване на новата длъжностна характеристика на
ищеца няма отношение към законността на уволнението по чл. 328,
ал.1, т. 11 от КТ. Предмет на установяване в трудовия спор за
законност на уволнението е отговарял ли е ищеца на новите изисквания за
длъжността, поради което факта на незапознаване с длъжностната характеристика е
без правно значение. В този смисъл решение № 215/ 08.07.2010 г. по гр. дело №
166/ 2009 г., IV гр. о., ВКС.
С оглед изложените по–горе пороци на
заповедта за прекратяване на правоотношението, уволнението се явява
незаконосъобразно и следва да бъде отменено. С оглед уважаване на главния иск
следва да се уважи и акцесорният такъв с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2
от КТ за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност “***”
при ответната община Дряново.
Относно предявение иск по чл. 344, ал.
1, т. 3 от КТ съдът съобрази, че в шестмесечния срок от незаконното уволнение
работникът има право на обезщетение за оставане без работа. Ищецът претендира такова
обезщетение за период 13.11.2018г. – 26.02.2019г. вкл. общо за сумата 746 лв. Съгласно
задължителното разрешение, дадено с Тълкувателно решение № 3/ 9.03.1996 г. по гр. дело № 3/1995 г., ОСГК, ВКС
отговорността на работодателя по чл. 225, ал. 1 КТ е
договорна. Тя се поражда в рамките на едно конкретно трудово правоотношение и
произтича от незаконното му прекратяване с едностранно волеизявление на
работодателя.
Съгласно разпоредбата на чл. 111 от КТ
служителят може да сключва трудови договори и с други работодатели за
извършване на работа извън установеното за него работно време по основното
трудово правоотношение (външно съвместителство), освен ако не е уговорено друго
в индивидуалния му трудов договор по основното му трудово правоотношение. В
представения трудов договор № 18/ 08.02.2016г. и сключените допълнителни
споразумения към него страните не са се договорили по въпросите за външното
съвместителство. Поради което за ищеца не е имало пречка да работи по други
правоотношения извън работното му време в община Дряново. Поради което следва
да се приеме, че сключеният трудов договор от ищеца с друг работодател, а
именно “***” ЕООД по време на действие на трудовия му договор с ответната
община Дряново няма отношение към основателността на претендираното обезщетение
за оставане без работа, поради което възражението на процесуалния представител
на ответника в тази посока е неоснователно.
За времето, през което работникът или
служителят е останал без работа поради незаконно уволнение, работодателят му
държи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за не повече от
шест месеца. Съгласно чл. 225, ал.
2 КТ когато през този период работникът или служителят е работил на
по-нископлатена работа, той има право на разликата в заплатите. На същото
основание работникът или служителят има право на разликата в заплатите и когато
е работил на непълно работно време при четиричасов работен ден, какъвто е
настоящият случай. Независимо дали поради наемането му на по-ниско платена
работа или поради наемането му на половин работен ден, пропуснатата полза за
работника или служителя, изразяваща се в разликата между получаваното преди
незаконното уволнение трудово възнаграждение и това, коeто е получавал на
новата работа в шестмесечния период след уволнението, следва да се обезщети на
основание чл. 225, ал.
2 КТ. В този смисъл решение № 116/ 29.05.2013 г. по гр. д. №
1177/2012 г., III гр. о., ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, което е
задължително за съдилищата.
Относно размера на претенцията: Ищецът
претендира разликата между договореното трудово възнаграждение, което съгласно
сключения трудов договор възлиза на 510 лв. и получаваното от него трудово
възнаграждение от “***” ЕООД в брутен размер на 260 лв. За периода 13.11.2018г.
до 26.02.2019г. претенцията на ищеца съобразно направените от него изчисления в
молбата от 26.02.2019г. възлиза на 746 лв., като следва да се присъди
претендирания размер. Процесуалният
представител на ответника не е възразявал срещу начина на изчисляване и размера
на сумата. Главницата следва да се присъди ведно със законната лихва от датата
на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът претендира заплащане на адвокатско
възнаграждение, като на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на същия следва да се
присъди такова в размер на 600 лв. съгласно приложения договор за правна защита
и съдействие.
Ответникът претендира разноски, но с
оглед изхода на делото не следва да му се присъждат такива.
При този изход на делото ответникът
следва да заплати в полза на съда държавна такса в общ размер на 210 лв. (по
80лв. за всеки от уважените неоценяеми искове и 50 лв. за уважения осъдителен
иск за обезщетение).
Мотивиран
от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за
незаконно уволнението, извършено със заповед № 69/ 09.11.2018г. на *** М.С. – ***
на община Дряново, с която на основание чл. 328, ал. 1, т. 11 от КТ, считано от
12.11.2018 г., е прекратено трудовото правоотношение с Н.К.Ц., ЕГН **********,***
и го ОТМЕНЯ.
На основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ
ВЪЗСТАНОВЯВА Н.К.Ц., ЕГН **********,***
на заемана преди уволнението
длъжност – “***” при община Дряново, ЕИК ***, гр. Дряново, ул. ***,
представлявана от *** *** М.С..
ОСЪЖДА община Дряново,
ЕИК ***, гр. Дряново, ул. ***, представлявана от *** *** М.С. ДА ЗАПЛАТИ НА Н.К.Ц.,
ЕГН **********,*** СУМАТА 746 (седемстотин четиридесет и шест) лв. –
обезщетение за времето, през което след уволнението същият е работил на
по-ниско платена работа в периода от 13.11.2018г. до 26.02.2019г. вкл., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 15.01.2019г. до окончателното
изплащане на сумата, както и СУМАТА 600 (шестстотин) лв. – разноски за
производството, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА
община Дряново, ЕИК ***, гр. Дряново, ул. ***, представлявана от *** *** М.С. ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Дряново СУМАТА
от 210 (двеста и десет) лв. – държавна такса, както и СУМАТА 5 (пет) лв. в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
обявяването му на страните на 24.04.2019г. пред Окръжен съд гр. Габрово.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :