Решение по дело №9720/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 9495
Дата: 24 август 2022 г.
Съдия: Венета Стоянова Георгиева
Дело: 20221110109720
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 9495
гр. София, 24.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20221110109720 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.124 и сл ГПК.
Образувано е по искова молба вх.№ 36139/24.02.2022 г. на „.” АД, ЕИК ., със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. . Колумб № 43, представлявано от . и .а, против „..“ АД,
ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Черни връх № 51Д, представлявано от
. и ., с предявен иск с правно основание по чл.411 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД за сумата от 415.63 лв.,
представляваща главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане, която главница представлява
неизплатена стойност на възникнало регресно право на застрахователя по застраховка „Каско на
МПС” срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на увреждащия автомобил,
за платено от ищеца застрахователно обезщетение за щета № ./19.04.2021 г. по л.а.”Рено
Талисман”, рег.№ ., причинени при ПТП на 17.04.2018 г. в гр. София.
В исковата молба се твърди, че на 17.04.2018 г. в гр. София, на бул. Ломско шосе
настъпило ПТП, причинено от водача на л.а. „Фолксваген“ с ДК № ., следствие на което били
нанесени вреди върху л.а.”Рено Талисман”, рег.№ .. Твърди, че за настъпилото ПТП е съставен
двустранен констативен протокол, от който било видно, че л.а. „Фолксваген“ с ДК № . се е
движил с несъобразена скорост и поради неспазване на дистанция се ударил в спрелия пред него в
колона л.а.”Рено Талисман”, рег.№ .. Твърди, че между ищеца и собственика на увредения
автомобил има сключен застрахователен договор за застраховка „Каско на МПС“ от 03.06.2020 г.,
валиден към датата на настъпилото ПТП. Пред ищеца била образувана преписка по предявената
претенция от 19.04.2021 г. за изплащане на застрахователно обезщетение. Вредите били описани в
Протокол за оглед и оценка на щети от същата дата и допълнителен оглед от 26.04.2021 г. Било
издадено възлагателно писмо за отстраняване на уврежданията от външен изпълнител, като е било
определено застрахователно обезщетение в размер на 2573.48 лв., както и разходите за заместващ
1
автомобил в размер на 415.63 лв. Същите били изплатени на 31.03.2020 г. Твърди, че към
момента на настъпване на процесното ПТП гражданскато отговорност на виновния водач е била
застрахована при ответника. Сочи, че е отправена регресна покана към ответника, който е
заплатил частично предявената сума в размер на 4379.83 лв., като незаплатена била сума в размер
на 415.61 лв. Моли съда да уважи исковата претенция и да му присъди разноски.
Ответникът в отговора си на исковата молба, постъпил в срока по чл.131, ал.1 ГПК,
оспорва изцяло иска. Оспорва всички заявени по основанието на иска твърдения, като твърди, че
исковата сума е недължима, поради това, че претенцията е удовлетворена извънсъдебно в размер,
равен на действителния размер на вредите. Твърди, че сумата от 4379.83 лв. е била изплатена при
уреждане на регресни вземания с плащане от 08.12.2021 г. Сочи, че по ликвидационната преписка
не е призната сума в размер на 415.61 лв., претендирана като заплатена от ищцовото дружество за
заместващ автомобил. Сочи, че искането за изплащане на обезщетение за заместващ автомобил се
явява искане за изплащане на пропуснати ползи, което излиза от обхвата на дължимото, съгласно
чл. 411 от КЗ. Счита, че предоставянето на заместващ автомобил на ползвателя на застрахователни
услуги за периода на възстановяване на уврежданията не е пряка вреда от застрахователното
събитие, а е допълнителна услуга на застрахователя по имуществената застраховка, която услуга
би могла да бъде уредена в Общите условия, неразделна част към сключения застрахователен
договор, но такава в конкретния случай не била налична. Счита, че дори да е налична такава
уговорка между застрахователя и застрахования, то тя не е обвързваща за ответника, тъй като той
не се явява страна по същия. Оспорва иска и по размер. Моли съда да отхвърли иска и да му
присъди разноски.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
Съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните
обстоятелствата, че на 17.04.2018 г. в гр. София, на бул. Ломско шосе настъпило ПТП, причинено
от водача на л.а. „Фолксваген“ с ДК № ., следствие на което били нанесени вреди върху л.а.”Рено
Талисман”, рег.№ .; че водачът на л.а. л.а. „Фолксваген“ с ДК № . виновно е причинил процесното
ПТП, тъй като се е движил с несъобразена скорост и поради неспазване на дистанция се ударил в
спрелия пред него в колона л.а.”Рено Талисман”, рег.№ .; че увреденият автомобил е бил
застрахован при ищеца със застраховка „Каско на МПС“, валидна към датата на ПТП-то; че
виновният водач е бил застрахован при ответника със задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, валидна към датата на ПТП-то; че ищцовото дружество е
отправило регресна покана към ответника за сумата от 4795.44 лв. с включени 15 лв. за
ликвидационни разноски, както и че ответникът е заплатил частично претендираната сума в
размер на 4379.83 лв., на основание чл. 146, ал. 1, т.4 от ГПК.
Видно от представената застрахователна полица по застраховка „Каско на МПС“ №
00500100364164, сключена между ищцовото дружество и Нилюфер Мехмед Али за лек автомобил
„Рено Талисман“ с рег. № ., същата е с поети рискове „А – Пълно каско“, съгласно общите условия
за застраховка „Каско на МПС“ на ищцовото дружество. Представени са общи условия на
ищцовото дружество по „А – Пълно каско“ и клауза „Е+“ – заместващ автомобил“, като
последната се прилага само съвместно с клауза „А“ към общите условия за застраховка „Каско на
МПС“ на дружеството, считано от 09.01.2017 г.
Изслушаната съдебна автотехническа експертиза установява, че средната пазарна цена за
2
наем на автомобил от същия клас като процесния за периода от 28.04.2021 г. до 17.05.2021 г.
възлиза на 697.78 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл.411 от КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Предпоставките за
уважаване регресната претенция на застрахователя са: 1) сключен договор за имуществена
застраховка; 2) отговорност на прекия причинител по чл.45 ЗЗД при следния фактически състав:
деяние, вреда, противоправност, причинна връзка и вина; 3) застрахователят по имуществената
застраховка да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение по този договор;
4) валидно застрахователно правоотношение между прекия причинител и ответното дружество по
застраховка „Гражданска отговорност”.
По делото се оспорва дължимостта на сума за наем на заместващ автомобил за периода, в
който е бил отремонтиран увредения автомобил, застрахован при ищцовото дружество, като
въпросът е дали претендираната сума се явява пропуснати ползи или не с оглед приложението на
разпоредбата на чл. 405, ал. 2 от КЗ. Имуществената вреда се явява разликата между имуществото
на кредитора (застрахования по застраховка „Каско“ в случая) след засягането на благото
(увреждането на автомобила при ПТП) и това, което би имал, ако нямаше засягане. Тя се изразява
в претърпени загуби и пропуснати ползи. Претърпените загуби са последиците от засягането на
налични блага – погиване на вещта или намаляване на стойността й в конкретния случай, понасяне
на разноски и др. Те се изразяват в намаляване на имуществото. Пропуснатите ползи от своя
страна са неосъществено увеличаване на имуществото. Те са настояща вреда, бъдещите вреди се
обезщетяват след тяхното настъпване. За да е налице пропусната полза, трябва да съществува
сигурност за увеличаване на имуществото, която се установява с оглед на реално съществуващите
условия на пазара. От казаното следва, че наемът на заместващ автомобил не се явява
пропусната полза, а е пряка вреда от увреждането на автомобила, тъй като ако автомобилът
не е бил увреден вследствие на процесното ПТП, застрахованото при ищеца лице не би имало
нужда от заместващ автомобил, докато трае ремонта на неговия собствен, но увреден.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че претенцията на ищеца не
касае пропуснати ползи, а е пряка и непосредствена последица от увреждането на застрахования
при него автомобил със застраховка „Каско на МПС“. Неоснователно е възражението на ответната
страна в посочения смисъл.
Предвид изложеното, съдът счита, че следва да се осъди ответното дружество да заплати на
ищеца сумата от 415.63 лв., тъй като това е сумата, която ищецът е заплатил за наем на заместващ
автомобил от същия клас като увредения за периода на ремонта на последния, а установеният
пазарен наем е с по-висока стойност от тази - 697.78 лв. Следва да се присъди и законната лихва,
считано от датата на исковата молба до окончателното плащане.
При този изход от спора само ищецът има право на разноски, които е направил в исковото
производство в общ размер на 300 лв. за държавна такса и депозит за вещо лице, като следва да се
определи и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв., на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Общо на ищеца му се следва сума от 450 лв. за разноски.
По изложените мотиви, Софийски районен съд
3
РЕШИ:
ОСЪЖДА „..“ АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Черни връх
№ 51Д, представлявано от . и . да заплати на „.” АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. . Колумб № 43, представлявано от . и ., сумата от 415.63 лв. (четиристотин и
петнадесет лева и шестдесет и три стотинки) - главница, ведно със законната лихва, считано от
датата на завеждане на исковата молба на 21.02.2022 г. до окончателното й изплащане, която
главница представлява неизплатена стойност на възникнало регресно право на застрахователя по
застраховка „Каско на МПС” срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на
увреждащия автомобил, за платено от ищеца застрахователно обезщетение за щета № ./19.04.2021
г. по л.а.”Рено Талисман”, рег.№ ., причинени при ПТП на 17.04.2018 г. в гр. София, както и
сумата от 450.00 лв. (четиристотин и петдесет лева) за разноски по делото, на основание чл. 78, ал.
1 и ал. 8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4