Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 4407 18.12.2017 година град Пловдив
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVI граждански състав, в публично заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛЕКСАНДЪР ТОЧЕВСКИ
при участието на секретаря Ангелина Димитрова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 8330 по описа на съда за 2017 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 124 ал. 1, вр. чл. 439 от ГПК.
Ищецът Н.А.Б., ЕГН: **********,***, чрез пълномощника си адв. Е.И., е предявил против „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември” № 250, представлявано от у. С.Л.Н., иск за признаване на установено, че не дължи поради изтекла давност на ответника следните суми: 1 258, 67 лева- стойност на незаплатена изразходвана питейна и отведена канална вода за периода 31.03.2000 г.- 01.10.2005 г., ведно със законната лихва върху сумата от 07.12.2005 г. до окончателното изплащане и разноските по делото от 25, 17 лева- държавна такса и от 40 лева- юрисконсултско възнаграждение, по издаден по частно гр. дело № 6624/ 2005 г. на ПРС, I гр. с-в, изпълнителен лист от 12.12.2005 г.
В исковата молба се твърди, че по частно гр. дело № 6624/ 2005 г. на ПРС, I гр. с-в, ищецът бил осъден да заплати на ответника сумата от 1 258, 67 лева- стойност на незаплатена изразходвана питейна и отведена канална вода за периода 31.03.2000 г.- 01.10.2005 г., ведно със законната лихва върху сумата от 07.12.2005 г. до окончателното изплащане и разноските по делото от 25, 17 лева- държавна такса и от 40 лева- юрисконсултско възнаграждение. Въз основа на издадения изпълнителен лист кредиторът образувал изпълнително дело № *** г. V район по описа на ДСИ при ПРС. Твърди се, че сумите били недължими, защото вземането било погасено по давност, която в случая била кратката тригодишна такава, доколкото се касаело за повтарящи се задължения. Твърди се още, че било налице бездействие от страна на взискателя, който не бил поискал извършване на изпълнителни действия по изпълнителното дело в продължение на две години, поради което изпълнителното производство следвало да се счита за прекратено по силата на закона- чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК. В случая давността не била прекъсвана, като периодът й бил от 12.12.2005 г. до 12.12.2008 г. В този смисъл се предявявал и настоящият отрицателен установителен иск, като се претендират и разноските в процеса. В с.з. лично и чрез пълномощника си поддържа иска. Представя и писмена защита.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез пълномощника си е депозирал писмен отговор, в който оспорва иска по основание и размер. Твърди се, че за периода 31.03.2000 г.- 01.10.2005 г. ищецът бил натрупал задължения за доставена питейна и отведена канална вода към ответника, по който повод срещу него бил издаден изпълнителен лист за съответните суми, начислени по подробно описани фактури. Счита се за безспорно обстоятелството, че лицето се явявал абонат, като собственик на водоснабдения имот, а доколкото претенцията се основавала само на изтекла давност, то били безспорни потребените количества вода, начинът за отчитане и размерът на дължимите суми. Оспорва се твърдението за изтекла погасителна давност, като на първо място се посочва, че изпълнителното дело не било прекратено по силата на закона. По същото били извършвани валидни изпълнителни действия- описи на движими вещи, възбрана на недвижими имоти и др., които надлежно прекъсвали давността, без значение дали реално изпълнителният способ бил реализиран, след като съответното действие било поискано. Вземането не било погасено по давност именно поради наложените запор върху банкови сметки и възбрана върху недвижим имот, а и в случая въобще не ставало въпрос за дезинтересиране на кредитора, който още с молбата си за образуване на изпълнителното дело овластил съдебния изпълнител да извършва действия по принудително събиране. На следващо място се посочва, че длъжникът извършвал периодични плащания за погасяване на задълженията си за времето от 28.11.2012 г. до 19.05.2017 г., с които признавал дълга си, а и по този начин отново се прекъсвала давността. Също така той бил надлежно уведомяван за образуваното против него изпълнително дело. Моли за отхвърляне на иска, а при условията на евентуалност- за частично отхвърляне на иска, само до размера на платените от длъжника суми. Претендират се и разноски. В съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа отговора, като също представя писмена защита.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
С изпълнителен лист от 12.12.2005 г., издаден по частно гр. дело № 6624/ 2005 г. на ПРС, I гр. с-в, ищцът е бил осъден да заплати на ответника следните суми: 1 258, 67 лева- стойност на незаплатена изразходвана питейна и отведена канална вода за периода 31.03.2000 г.- 01.10.2005 г., ведно със законната лихва върху сумата от 07.12.2005 г. до окончателното изплащане и разноските по делото от 25, 17 лева- държавна такса и от 40 лева- юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на така издадения изпълнителен лист с молба от 31.03.2016 г. ответникът е образувал против ищца изпълнително дело № *** г. на V- ти район по описа на ДСИ при ПРС, за принудително събиране на присъдените суми. Заверен препис от това изпълнително дело е приложен към настоящото производство. Още с молбата за образуване на делото взискателят е посочил като способ за изпълнение- опис и продажба на движими вещи на длъжника или запор върху трудовото му възнаграждение. На адреса на длъжника на 07.05.2006 г. е връчена ППИ, като с нея той е уведомен за насрочен опис на движими вещи в дома му на 14.06.2006 г. С молба на взискателя от 05.02.2008 г. е поискано да се извърши опис и продажба на движимите вещи от жилището на длъжника, като опис е насрочен на 02.04.2008 г. С нова молба на взискателя от 11.03.2010 г. е поискано същото, като новият опис е насрочен за 12.05.2010 г., за което длъжникът е уведомен с ПДИ, връчена на адреса му на 03.04.2010 г. С молба от 20.04.2011 г. взискателят е поискал да се проучи имущественото състояние на длъжника и след това да се пристъпи към насрочване на опис на движими вещи в жилището му. С разпореждане на ДСИ от 27.07.2011 г. е насрочен опис на движими вещи на длъжника, който да се състои на 02.09.2011 г., за което на адреса на длъжника е връчена ППИ на 02.08.2011 г. С молба от 20.11.2012 г. взискателят е поискал извършване на нов опис, като такъв е насрочен за 18.12.2012 г., за което длъжникът е редовно уведомен. С молба от 09.05.2013 г. взискателят е поискал извършване на пореден опис, като такъв е насрочен за 05.06.2013 г., за което длъжникът е лично уведомен. Описът е бил пренасрочен за 03.07.2013 г., като длъжникът отново е получил ППИ, но действието отново не е било извършено. С молба от 22.12.2014 г. взискателят пак е поискал извършване на пореден опис, като такъв е насрочен за 27.02.2015 г., за което длъжникът също е бил лично уведомен. С молба от 13.03.2015 г. взискателят е поискал налагане на възбрана върху недвижим имот на длъжника за ½ ид. част от апартамента, като такава е наложена и длъжникът пак е бил лично уведомен с надлежно връчено му съобщение. С молба от 02.09.2016 г. взискателят е поискал извършване на опис и продажба на движими вещи от жилището на длъжника, такъв е насрочен за 20.10.2016 г. и длъжникът е уведомен, но действието не е извършено, като междувременно са изисквани справки за лицето. С молба от 07.12.2016 г. взискателят е поискал налагане на запор върху регистрирани банкови сметки на лицето. С молба от 19.04.2017 г. взискателят е поискал извършване на пореден опис, като такъв е насрочен за 29.05.2013 г., за което длъжникът е лично уведомен, но действието пак не е извършено.
Представени са общите условия на оператора, справка за водомери на абоната и карнети, издадени фактури.
По делото е прието и заключение на съдебно- счетоводна експертиза, по която вещото лице е установило размера на извършените плащания от длъжника, както и размера на дължимите суми от абоната към ответника.
По реда на чл. 176 от ГПК е изслушан ищецът, който посочва, че лично плащал задълженията си на каса, като не знаел за образуваните срещу него изпълнителни дела. Когато плащал, не посочвал какво задължение точно погасява.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Институтът на давността принципно не се прилага служебно, но доколкото в тази връзка са наведени твърдения в исковата молба за недължимост на сумата по изпълнителния лист, то съдът е длъжен да се произнесе по въпроса, още повече, че предмет на настоящото производство е единствено погасяване на сумите по давност. Съображенията на ищеца в подкрепа на твърденията му се основават на това, че сумите по изпълнителния лист били погасени поради кратката тригодишна давност (предвид периодичния характер на вземанията), а и с оглед бездействието на кредитора по принудително събиране на сумите по изпълнителното дело в продължение на две години, от което се навеждат съображения, че същите не били дължими.
Задължението за заплащане на ползвана вода и отвеждане на канална представлява такова за периодично плащане по смисъла на чл. 111 буква „в” ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения при ежемесечно отчитане на ползваната вода, поради което водата следва да бъде заплатена през месеца, следващ ползването й (в този смисъл е ТР на ОСГК на ВКС по тълк. дело № 3/ 2011 г.).
Както по- горе вече се посочи, още с молбата на взискателя от 31.03.2006 г. е поискано да се извършват изпълнителни действия, а като способ е посочен опис и продажба на движими вещи на длъжника или запор върху трудовото му възнаграждение. Именно това представлява първото действие, което прекъсва давността, защото то е насочено пряко към имуществената сфера на ищеца, като в този смисъл са и задължителните разяснения, дадени в т. 10, абзац 3, изречение последно на ТР № 2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС. Във връзка с тази молба ДСИ е насрочил опис на движими вещи в дома на длъжника, който да се състои на 14.06.2006 г., за което лицето е било уведомено. С нова молба на взискателя от 05.02.2008 г. отново е поискано да се извърши опис, като и тази молба според вече изложените съображения е изпълнително действие и тя прекъсва давността, а същата е депозирана в рамките на двугодишния срок от предходно подадената подобна молба. ДСИ е насрочил описа за 02.04.2008 г., за което е уведомил длъжника. Със следваща молба на взискателя от 11.03.2010 г. отново е поискано същото, като новият опис е насрочен за 12.05.2010 г. Молбата пак е подадена в двугодишния срок по смисъла на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, като след нея има няколко такива молби на ответника с посочен изпълнителен способ- от 20.04.2011 г., от 20.11.2012 г., от 09.05.2013 г., от 22.12.2014 г., от 13.03.2015 г., от 02.09.2016 г., от 07.12.2016 г. и от 19.04.2017 г., всяка от които прекъсва давността и след всяка от които започва да се тече нова давност, защото взискателят иска от съдебния изпълнител да извърши валидно изпълнително действие. Доколкото вяска от молбите е била подавана в рамките на законовия двугодишен срок, не е налице и прекратяване на изпълнителното производство по право поради липса на изпълнителни действия в период над две години, считано от последното изпълнително действие. Давността представлява санкция за бездействие на кредитора в определен срок и, за да се приложи разпоредбата на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, следва да липсва искане от взискателя за извършване на изпълнителни действия в период над две години, но в настоящия случай ДСИ е предприемал всяко от изпълнителните действия по молбите на взискателя. Поради многократното прекъсване на давността в изпълнителното производство, периодът на погасителна давност за вземането на взискателя не е изтекъл и правото му да иска принудително изпълнение за вземането за претендирания в исковата молба размер не е погасено по давност. Освен това, следва да се има предвид, че не е необходимо предприемането на действие от съдебния изпълнител в рамките на изпълнителния способ да е задължително успешно, за да се счита давността прекъсната. Това следва и от самата разпоредба на чл. 116 буква „в” от ЗЗД, в която законодателят използва думата „предприемане“ на изпълнителните действия, а не „извършване“. В цитираното ТР № 2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС пък се приема, че искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, поради което и задължителната съдебна практика не поставя като изискване съответното изпълнително действие (описи, както е в конкретния случай), да е дало определен резултат, свързан със събиране на вземането или удовлетворяване на кредитора.
Горните съображения водят до извода, че това, че вземането по изпълнителния лист не е погасено по давност в следствие на прекратяване на принудителното изпълнение поради бездействие на взискателя. Точно обратното- ответникът периодично е искал от ДСИ предприемането на валидни изпълнителни действия, без да е дезинтересиран от процеса на изпълнението, а оттук- не е налице негово бездействие в период над две години, поради което и прекратяване на изпълнителното производство поради перемпция не е настъпило.
Без значение за изхода от делото е обстоятелството кога и какви частични плащания е извършвал длъжника, къде и какво точно е плащал, какъв е размерът на остатъчните му задължения според заключението на вещото лице и т.н., защото това не е предмет на разглеждане в процеса. Съдът е сезиран единствено с въпроса за изследване на давността и от значение е да се проследи само дали е имало валидни действия, които да са извършени и да я прекъсват. Положителното установяване на този факт води до отхвърляне на предявената претенция и до приемане, че вземането не е погасено до давност, в който смисъл е и произнасянето на съда с решението.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, ищецът дължи на ответника направените от него разноски в процеса, които се претендират, за тях е представен и списък по чл. 80 от ГПК, а са налице и доказателства, че са действително заплатени- депозит за вещо лице в размер на 120 лева (лист 83), както и юрисконсултско възнаграждение, доколкото ответникът е представляван от свой пълномощник в процеса, което се претендира в размер на 200 лева. По отношение на юрисконсултското възнаграждение, съдът намира, че същото обаче следва да бъде определено в минималния размер от 100 лева, съгласно чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, вр. чл. 78 ал. 8 от ГПК, с оглед фактическата и правна сложност на делото. Разноските на ищеца си остават за негова сметка.
Поради изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска за признаване на установено по отношение на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември” № 250, представлявано от у. С.Л.Н., чрез пълномощника си юрисконсулт Г.Н., че Н.А.Б., ЕГН: **********,***, чрез пълномощника си адв. Е.И., не дължи поради изтекла давност следните суми: 1 258, 67 (хиляда двеста петдесет и осем лева и шестдесет и седем стотинки) лева- стойност на незаплатена изразходвана питейна и отведена канална вода за периода 31.03.2000 г.- 01.10.2005 г., ведно със законната лихва върху сумата от 07.12.2005 г. до окончателното изплащане и разноските по делото от 25, 17 (двадесет и пет лева и седемнадесет стотинки) лева- държавна такса и от 40 (четиридесет) лева- юрисконсултско възнаграждение, по издаден по частно гр. дело № 6624/ 2005 г. на ПРС, I гр. с-в, изпълнителен лист от 12.12.2005 г.
ОСЪЖДА Н.А.Б., ЕГН: **********,***, чрез пълномощника си адв. Е.И., да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември” № 250, представлявано от у. С.Л.Н., чрез пълномощника си юрисконсулт Г.Н., разноските по делото, както следва: депозит за вещо лице в размер на 120 (сто и двадесет) лева и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда, в размер на 100 (сто) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :/п/
Вярно с оригинала.
АД