№ 26313
гр. София, 06.10.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20221110109583 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 229 ГПК.
Образувано е по искова молба от М. И. Ц., действащ чрез своята майка и законен
представител С. И. К., срещу А. И. Д. с искане ответникът да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата в размер на 3 288,12 лева, представляваща обезщетение за ползване на ½ от
съсобствен недвижим имот, представляващ апартамент № 2, находящ се в гр. София, жк
„Бъкстон“, бл. 205 за периода от 19.02.2021 г. до 22.02.2022 г., ведно със законната лихва,
считано от 23.02.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба са изложени твърдения, че страните по спора притежават право на
собственост върху описания недвижим имот при равни квоти, като ответникът лишава
ищеца от съответното на притежаваната идеална част право на ползване върху вещта.
Процесуалният представител на ищеца излага твърдения, че М. И. Ц., действащ чрез своя
законен представител, отправил до А. И. Д. искане да му бъде заплащано ежемесечно
обезщетение за ползата, от която е лишен, изразяваща се в невъзможността да ползва
притежаваната от него ½ идеална част от жилището, в размер на половината от средния
пазарен наем за имота, а именно сумата в размер на 250 лева месечно. Изложени са
твърдения, че в отговор на отправената покана ответникът заявил, че не е лишил ищеца от
право на ползване върху жилището, поради което не дължи заплащане на обезщетение и
отправил от своя страна покана за провеждане на среща за уреждане на отношенията между
страните във връзка с качеството им на съсобственици. Процесуалният представител на
ищеца излага твърдения, че между страните е налице висящ спор с правно основание чл. 31,
ал. 2 ЗС с предмет лишаване от право на ползване върху процесния имот за периода от
09.11.2020 г. до 18.02.2021 г., по който е образувано гр. д. № 9826/2021 г. по описа на
Софийски районен съд, 34 състав, в подкрепа на които доводи е представен препис от
искова молба и определение за насрочване на делото. Предвид изложеното, моли да бъде
осъден ответникът да заплати обезщетение за ползване на процесния недвижим имот от
19.02.2021 г. до датата на депозиране на исковата молба - 22.02.2022 г. Направено е искане,
сторените от страната разноски да бъдат възложени в тежест на ответника.
1
В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва предявения иск по основание и размер. С
подадения отговор са оспорени поддържаните от ищеца обстоятелства във връзка с правното
основание, по силата на което страните по спора придобили качеството съсобственици на
процесния недвижим имот. В допълнение ответникът поддържа, че между А. И. Д. и М. И.
Ц. е налице висящо преюдициално по отношение на настоящия спор производство по делба
на процесния недвижим имот, в хода на което следва да бъде определен размера на
притежаваните от страните идеални части от вещта и да бъде съобразено направеното
възражение за възстановяване на накърнена запазена част от наследство.
Във връзка с направеното от ответника възражение за висящо производство, което е
преюдициално за повдигнатия пред настоящия съдебен състав спор, съдът служебно е
извършил справка в Единната информационна система на съдилищата, видно от която по
искова молба на А. И. Д. срещу М. И. Ц. е образувано гр. д. № 10576/2022 г. по описа на
Софийски районен съд, II Гражданско отделение, 62 състав, с искане процесният недвижим
имот да бъде допуснат до делба при квоти 12/18 ид.ч. за ищеца и 6/18 ид.ч. за ответника.
Съгласно мотивите на Тълкувателно решение № 2/19.11.2014 г. по т. д. № 2/2014г. и
Тълкувателно решение № 8/07.05.2014 г. по т. д. № 8/2013 г. на ОСГТК е основанието за
спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е налице, когато има висящ процес относно друг спор,
който е преюдициален и по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или
отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство.
Обусловеността между двата спора се основава на връзката между субективните права,
задължения и правопораждащите ги факти като съдържание на конкретните
правоотношения. В тълкувателните мотиви по т. 5 на Тълкувателно решение № 7/31.07.2017
г. по т. д. № 7/2014 г. на ОСГТК зависимостта между производствата е разяснена и в
светлината на съотношението между различните спорни предмети на двете дела, при което
разрешаването на спора по обусловения иск е предпоставено от установителното действие
на силата на пресъдено нещо на решението по преюдициалното правоотношение. От
изложеното следва, че връзката между делата съгласно чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е обективната
зависимост между две спорни правоотношения в съотношение на обуславящо и обусловено,
която винаги е конкретно съществуваща, безспорно установена, пряко касае допустимостта
или основателността на иска по обусловеното дело и поради това не предполага различия в
преценките на съда по двете дела. Процесуалното значение на тази зависимост се изразява в
това, че висящността на преюдициалния спор временно препятства упражняването на
правото на иск по обусловеното дело, като нормата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК императивно
задължава съдът да преустанови процесуалните действия по разглеждането и
приключването на делото с решение по съществото на спора. Прието е, че наличието на
обуславящо дело, без значение какъв е видът му (гражданско, административно,
наказателно дело) и кога е образувано ( преди или след обусловеното дело), актът по което
следва да бъде зачетен от съда по обусловения иск с оглед разпоредбите на чл. 297, чл. 298,
чл. 300 и чл. 302 ГПК, е абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за
упражняването на правото на иск и за развитието на процеса по обусловеното дело.
2
С Решение № 116/08.10.2015 г. по гр. д. № 2677/2015 г. по описа на ВКС, II ГО е
прието, че решението по допускане на делба е преюдициално по отношение на
облигационния спор между съсобствениците за присъждане на обезщетение по чл. 31, ал. 2
ЗС, тъй като с решението по чл. 344, ал. 1 ГПК се определя със сила на пресъдено нещо
съществува ли съсобственост между страните и какъв е обема на правата им в
съсобствеността. Предвид изложеното и доколкото лишеният от право на ползване върху
общата съсобственик има право на обезщетение единствено в рамките на идеалните части,
които притежава от имота, производството по гр. д. № 10576/2022 г. по описа на Софийски
районен съд, II Гражданско отделение, 62 състав, е преюдициално по отношение на
настоящото.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА производството по гр. д. № 9583/2022 г. по описа Софийски районен съд,
Първо гражданско отделение, 127 състав, до приключване с влязъл в сила съдебен акт на
производството по гр. д. № 10576/2022 г. по описа на Софийски районен съд, II Гражданско
отделение, 62 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с частна жалба в
едноседмичен срок от връчване на съобщението пред Софийски градски съд.
ПРИ ВЛИЗАНЕ в сила на настоящия съдебен акт да се извършват ежемесечни
справки относно движението на гр. д. № 10576/2022 г. по описа на Софийски районен съд,
II Гражданско отделение, 62 състав.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3