№ 29
гр. Перник, 13.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Диана Мл. Матеева
при участието на секретаря Антония П. Стоева
като разгледа докладваното от Диана Мл. Матеева Гражданско дело №
20211720104687 по описа за 2021 година
Производството по делото e образувано по искова молба на „Профи кредит
България“ ЕООД срещу Л. МЛ. Д., с която се иска да бъде установено, че ответникът дължи
на ищеца
сумата 10 763 лева, от която
сумата 5000лв – главница по договор за потребителски кредит № 30042868472 от
27.02.2020
сумата 1943.25лева – договорно възнаграждение
сумата 1000лв. възнаграждение за закупена услуга Фаск
сумата 2100лв. възнаграждение за закупена услуга Флекси
сумата 493.78лв. лихва за забава
сумата 225.97лв. законна лихва
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по
410 ГПК до окончателното изплащане на сумите.
В исковата молба се посочва, че страните по делото сключили договор за кредит, с
който на ответника били предоставени парични средства в размер 5000 лева.
За срока на договора било уговорено заплащането на възнаградителна лихва.
Ответникът поел задължение за заплащане на суми за предоставени пакети от допълнителни
услуги по договора за кредит. Ответникът се задължил на 36 месечни вноски да върне
1
главницата, възнаградителната лихва и възнаграждението за предоставен пакет от
допълнителни услуги.
Твърди се, че ответникът в даден момент преустановил плащанията, поради което е
обявена предсрочната изискуемост на кредита.
Ответницата е подала писмено становище – с доказателства в голям обем в о.з., с
който оспорва исковите претенции.
Твърди, че е изплащала сумите до един момент, като впоследствие е заболяла от рак
на гърдата / има мед.доказателства по делото/ и е спряла да работи поради заболяването.
Изразява доводи за недействителност на договора, тъй като не отговаря на
изискванията на ЗПК. Счита за нищожни клаузата за възнаградителна лихва и клаузата за
заплащане на възнаграждение за допълнителен пакет услуги, за което излага подробни
доводи.
Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Профи кредит България” ЕООД е депозирало заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответницата за вземания, за които са предявени
настоящите искови претенции.
Районният съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. №
03261 по описа за 2021 г. на Пернишки районен съд
По делото е представен процесния договор за кредит № ********** от 18.10.2017 г.,
сключен между Профи кредит България” ЕООД и ответницата
Предоставено е споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, от
което се установява, че обсъжданите услугите са на претендираната стойност
Приложени са още общи условия към договор за кредит, както и погасителен план,
подписани от страните по делото.
Ответницата е представила писмени доказателства в голям обем / папка / с оглед на
това, че е обслужвала предита за значителен период от време, след което поради
онкологично заболяване е преустановила, поради липса на работа и доходи.
В тази връзка съдът е ДАЛ ВЪЗМОЖНОСТ на ищците да докажат размера на
претенциите си с назначаване на СИЕ, като не е бил внесен депозит и не е била поставена
задачана вещо лице, поради което в тази част искът е недоказан.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи:
2
Предявени са искове по реда на чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК с правна
квалификация чл. 240 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД и
осъдителен иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да установи наличието на действителен договор за
потребителски кредит, предоставяне на договорения заем, изискуемост на задължението за
неговото връщане, размер на възнаградителната лихва, както и валидна клауза за заплащане
стойността на предоставен допълнителен пакет от услуги.
От предмета на процесния договор, страните и съдържанието на правата и
задълженията, съдът прави извода, че е налице договор за потребителски кредит по смисъла
на чл. 9 от Закона за потребителския кредит.
Договорът е сключен в изискуемата се от чл. 10, ал. 1 ЗПК писмена форма, а
съдържанието на неговите клаузи са изцяло съобразени със специалната уредба на този вид
договори, които са уредени в чл. 11 ЗПК.
Договорът е съобразен с чл. 11, т. 11 ЗПК, според която разпоредба следва да е
налице погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите
на плащане на погасителните вноски. По делото е представен погасителен план, в който се
съдържа информация за тези обстоятелства, т. е. съдът приема, че спазена разпоредбата на
чл. 11, т. 11 ЗПК.
Съдът намира, че няма нарушение и на императивната норма на чл. 11, т. 10 ЗПК.
На първо място чл. 11, т. 10 ЗПК не изисква да се посочи в договора математическият
алгоритъм, по който се изчислява ГПР.
Смисълът на закона е кредитополучателят да се запознае предварително с размера на
сумата, която ще върне на банката под формата на ГПР, което изискване в случая е
изпълнено.
С оглед на това съдът намира, че не е налице твърдяната недействителност на
договора на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
След като процесният договор за кредит е с характер на потребителски договор, то и
на основание § 13, т. 1 ДР на Закона за защита на потребителите (ЗЗП) следва, че освен
правилата на ЗПК, които важат за всички договори за потребителски кредит и уреждат
императивните правила за определяне на тяхното съдържание и клаузи, приложими са и
правилата на ЗЗП. Нормите, уреждащи неравноправни клаузи/нищожността на сделките са
от императивен характер и за приложението им, съдът следи и служебно – арг. чл. 7, ал. 3
ГПК.
3
Съгласно чл. 143, т.9 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е
всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води
до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя, като налага на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал
възможност да се запознае преди сключването на договора. Чл.146, ал.3 ЗЗП предвижда, че
обстоятелството, че някои условия са индивидуално уговорени, не изключва прилагането на
този раздел към останалата част от договора.
Съгласно чл. 145, ал.2 ЗЗП преценяването на неравноправната клауза в договора не
включва определянето на основния му предмет, както и съответствието между цената или
възнаграждението, от една страна, и стоката и услугата, която ще бъде доставена или
извършена в замяна, от друга страна, при условие че тези клаузи на договора са ясни и
разбираеми. В случая се въвежда твърдение за неравноправност на клауза, касаеща
основния предмет на договора, а именно цената, която следва да плати заемателят срещу
предоставените му за ползване пари. Същата е ясно и разбираемо посочена.
Относно съответствието на размера на възнаградителна лихва с добрите нрави.
По дефиниция от чл.430, ал.1 вр. ал.2 ТЗ договорът за банков кредит е възмезден -
срещу задължението на банката да отпусне парична сума за определена цел и при уговорени
условия и срок заемополучателят се задължава не само да ползва и да върне заетата сума
съобразно уговореното в договора, но и да заплати уговорената с банката лихва по кредита.
Лихвата (чл.430, ал.2 ТЗ) е своеобразна цена, която заемополучателят дължи на банката като
насрещна престация за ползването на предоставените от нея парични средства. Предвид
правната природа на лихвата по чл.430, ал.2 ТЗ и нейното предназначение, уговарянето в
договора за банков кредит на лихва в отнапред известен за заемополучателя
(кредитополучателя) размер не нарушава изискването за добросъвестност и не води до
значително неравновесие между правата и задълженията на банката и на заемополучателя.
Уговорката за лихва е израз на възмездния характер на договора за банков кредит.
Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗЗД предвижда правомощие за Министерския съвет да
определя императивна горна граница на договорната лихва. Такава е била определена с
Разпореждане № 1238 на МС от 25 юни 1951 г., съгласно което размерът на договорната
лихва е не повече от 5.5%. Впоследствие то е изменено с Постановление № 5 на МС от
18.01.1991 г. за лихвите по депозитите, влоговете и кредитите на населението и фирмите,
което определя само размера на законната лихва. По-късно Разпореждане № 1238 е
отменено с Постановление № 72 на МС от 1994 г. за определяне на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута.
В областта на договорните отношения царува свободата на договарянето. Тя обаче не
е безгранична. Нейни ограничители се явяват добрите нрави и императивните правни норми.
4
Добрите нрави са морални норми, които съществуват в съвременното общество, и на които
законът придава правно значение, като последиците от накърняването им е приравнено на
противоречие на договора със закона. Дали има засягане на добрите нрави следва да бъде
преценено конкретно, съобразно установените по делото юридически факти, обуславящи
спорното правоотношение.
Според чл. 21, ал. 1 от Закона за потребителския кредит всяка клауза в договор
за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на
този закон, е нищожна.
Настоящият съдебен състав намира клаузата, с която е уговорено
възнаграждение за допълнителен пакет от услуги за такава.
Съгласно чл. 10а, ал. 4 от ЗПК видът, размерът и действието, за което се събират
такси и /или комисионни трябва да бъдат ясно и точно определени, което в случая не е
направено.
В противоречие на императивното изискване на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК се претендира
общо възнаграждение за множество услуги, което освен това е уговорено да се заплаща
предварително.
Подобна уговорка за заплащане на възнаграждение за услуга, от която
кредитополучателят би могъл и да не се възползва по време на действието на договора за
кредит противоречи на принципа на добросъвестност и справедливост при договарянето,
който изисква потребителят да заплаща такса за реално ползване на дадена услуга, а не за
хипотетично ползване на такава.
Принципите на добросъвестност и справедливост при договарянето изискват
потребителят да заплати такса за реалното ползване на определена услуга, а не при
хипотетично ползване на такава.
С оглед на естеството на част от посочените допълнителни услуги, на практика се
въвежда задължение за потребителя да заплати за нещо, което страната има по силата на
закона (правото на страните да инициират предоговаряне на срока на падежа на договора
или плащане на вноските, свободата да договорят отлагане на една или повече погасителни
вноски), което води до значителна неравнопоставеност на страните в облигационното
правоотношение, тъй като на практика излиза, че едната страна – потребителят, заплаща за
правото си да договоря с другата страна – кредитор, за изменение на параметрите на
сключения договор, като на потребителя не му е гарантиран определен резултат, а той
зависи от волята на другата страна – кредитора.
Всичко това води до извод, че подобна клауза е нищожна на основание чл. 21, ал. 1 от
ЗПК, поради заобикаляне на установено законово изискване, регламентирано в разпоредбата
на чл. 10а, ал. 2 ЗПК.
5
Насрещната престация – възможност за ползване на допълнителни услуги, на които
потребителят има право по закон, при това срещу възнаграждение, приблизително колкото
главницата, е до такава степен нееквивалентна, че практически може да се счете, че
престация липсва.
В този смисъл следва да се отхвърли изсковата претенция за възнаграждение за
предоставени допълнителни пакети от услуги.
Нищожността на тази клауза, обаче не обуславя нищожност на целия договор и
приложение на правилата на чл. 23 ЗПК, в какъвто смисъл са твърденията на ответника.
От събраните по делото писмени доказателства и при липса на заключение на
вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза не се доказа размер на дължими суми
от ответницата.
При наличието на частични плащания, с представени от ответницата документи за
това, ищците са проявили бездействие и пасивност за доказване на установяване размера на
претендираното вземане, поради което следва искът да се отхвърли изцяло.
Разноски:
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски в исковото и заповедното
производство съответни на уважената част на исковете. При този изход на спора такива не
се дължат.Ответницата също не е направила разноски.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни недоказани предявените от „Профи кредит
България“ ЕООД ЕИК ********* гр.София бул.България № 49 бл.53 Е вх.В-
срещу Л. МЛ. Д., ЕГН ********** с.Д. общ.П. ул.******** * **** № 13
с която се иска да бъде установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата 10 763 лева, от която
сумата 5000лв – главница по договор за потребителски кредит № 30042868472 от
27.02.2020
сумата 1943.25лева – договорно възнаграждение
сумата 1000лв. възнаграждение за закупена услуга Фаск
сумата 2100лв. възнаграждение за закупена услуга Флекси
сумата 493.78лв. лихва за забава
сумата 225.97лв. законна лихва
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по
6
410 ГПК до окончателното изплащане на сумите.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. да бъде
върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила
решение по настоящето дело.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
7