О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 367
гр. Шумен, 11.06.2019 г.
Шуменски окръжен съд в закрито заседание на единадесети юни, през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Лидия Томова
Членове:1. Зара Иванова
2. Ненка Цветанкова
като разгледа докладваното от мл. съдия Цветанкова в.ч.гр.дело № 187 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274 и сл.
от ГПК.
Образувано е по частна жалба от “Профи кредит България” ЕООД, ЕИК ...,
със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „..., представлявано
от С.Н.Н. и И.Х.Г., чрез пълномощник- юрисконсулт Р.И.срещу Определение №298 от 29.03.2019г., постановено по гр. д. №281/2019г.
по описа на РС Н. П., с което производството е частично прекратено по отношение
на сумите от 1150,86 лв. възнаградителна лихва и 3151,01 лв. възнаграждение по
споразумение за допълнителни услуги.
Жалбоподателят счита определението за незаконосъобразно
и претендира неговата отмяна. Счита, че е налице идентичност между вземането в
заповедното и исковото производство. В тази насока твърди, че е налице
идентичност между страните и правопораждащия факт- касае се за вземане по
договор за потребителски кредит, което е индивидуализирано като главница в
заявлението, а в исковата молба е конкретизирано с отделните му компоненти в
рамките на заповедта. Не е била налице нередовност на исковата молба, тъй като
с нея вземането е индивидуализирано по отделни пера, размер и основание.
Размерът на вземането, предявено с исковата молба, съвпада с това по заповедта.
Сочи, че всички претендирани вземания произтичат от неизпълнение от страна на
длъжника на задължения по Договор за потребителски кредит №**********.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК, от надлежна
страна при наличието на правен интерес и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима и следва да се
разгледа по същество.
Съдът, като съобрази доводите на страната и приложените по делото доказателства, приема следното:
Жалбоподателят в качеството на ищец по гр.д. №281/2019г. по описа на РС Н. П. е предявил искова молба против ответника Р.С.Р. ЕГН **********,
с адрес ***, с оглед упражняване правото си като заявител в
производство по чл.
410 от ГПК за предявяване на иск по реда на чл.422
от ГПК за установяване на вземането, предмет на издадената Заповед
за изпълнение № 640/01.08.2018г. по ч.гр.д.№1058/
2018г. по
описа на РС Н. П., която е връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК.
Видно от депозираното от
жалбоподателя и заявител в заповедното производство заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, предмет на искането
за издаване на заповедта за изпълнение по т.9 от заявлението е общата сума от
7142, 02 лв., от които 7045,67 лв. главница, 40 лв. такси по Тарифа за извънсъдебно
събиране на вземането и съгласно посоченото в т.9, б."б" лихва за
забава в размер на 38.35 лв. за периода от 16.08.2017г. до 27.02.2018г., както
и законна лихва от депозиране на заявлението до изплащане на вземането. В т.12
от заявлението, в която са конкретизирани обстоятелствата, от които произтича
вземането, е посочено, че длъжникът в качеството си на кредитополучател като е
погасил само 4 месечни вноски не е изпълнил задълженията си по Договор за
кредит №********** от 14.07.2017г. за извършване на плащания по погасителния
план и е изпаднал в забава на 16.08.2017г. Кредиторът е направил разходи за
извънсъдебно събиране на вземането по Тарифа за таксите на “Профи кредит
България” ЕООД в размер на 40 лв. за периода от 16.08.2017г. до 27.02.2018г. Съгласно
уговореното в договора, при просрочване на една месечна вноска с повече от 30
календарни дни, договорът се прекратява автоматично и настъпва предсрочна
изискуемост на кредита. Договорът е прекратен автоматично на 27.02.2018г. като
за прекратяването на договора и за настъпилата предсрочна изискуемост длъжникът
е уведомен с уведомително писмо. За длъжника е останало задължение за плащане
на следните суми: 7045,67
лв. главница, 38,35 лв. лихва за забава за периода от 16.08.2017г. до
27.02.2018г., 40 лв. такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането за
периода от 16.08.2017г. до 27.02.2018г.
Със Заповед за
изпълнение №640/01.08.2018г. по ч.гр.д.№1058/ 2018г. по описа на РС Н. П., съдът е разпоредил длъжникът Р.С.Р. да
заплати на заявителя следните суми: 7045, 67 лв.
главница; 40 лв. такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на
вземането за периода от 16.08.2017г. до 27.02.2018г.; 38.35
лв. лихва за забава за периода от 16.08.2017г. до 27.02.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата от депозиране на заявлението на 26.07.2018г.
до окончателното плащане. Посочено е, че вземанията произтичат от неизпълнение
на задължение по Договор за потребителски кредит №********** от 14.07.2017г.
В исковата молба са изложени факти, че на длъжника е отпуснат кредит в размер на 3000 лв., който подлежи на връщане на 24 месечни
вноски от по 185,46 лв. Договорен е годишен лихвен процент 41,17 % и общо задължение по кредита в размер на 4451,04 лв. Сключено е споразумение за закупуване на пакет
от допълнителни услуги срещу възнаграждение от 3601,44 лв., заедно с което общото задължение е в размер на 8052, 48 лв., платимо на вноски от по 335,52 лв. На 22.12.2017г. между страните е сключен Анекс №1 за отлагане
на една погасителна вноска от погасителния план, който се променя от 24 на 25
погасителни вноски. Длъжникът не е изпълнявал точно поетите с договора
задължения и е направил само три пълни
погасителни вноски и една непълна, като след изпадането в забава и съгласно
уговореното в т.12. 3. от Общите условия към договора за потребителски кредит
на 27.02.2018 г. е настъпило автоматично прекратяване на договора и е
обявена предсрочна изискуемост на кредита, поради което длъжникът е следвало да плати непогасените вноски по погасителен
план, включващи и възнаграждение по закупен пакет от допълнителни услуги, лихви за забава и такси.
Видно от исковата молба, уточнена
с допълнителна молба в изпълнение на дадените с разпореждане от 06.03.2019г.
указания, в исковото производство ищецът претендира сума в общ размер на
7045,67 лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението до
окончателното плащане, от която 2743,80 лв. главница, 1150,86 лв. възнаградителна лихва, дължими по
Договор за кредит №********** от 14.07.2017г. и 3151,01 лв. възнаграждение по Споразумение
за предоставяне на пакет за допълнителни услуги и чл.15 от Общите условия на
договора. С исковата молба не са претендирани посочените в заявлението такси за
извънсъдебно събиране на вземането в размер на 40,00 лв. и законна лихва за
забава в размер на 38,35 лв., като само по отношение на втората изрично е
заявен отказ да бъде предмет на иска.
С обжалваното определение съдът е
прекратил частично производството по отношение на сумата от 1150,86 лв.,
представляваща възнаградителна лихва и сумата от 3151,01 лв., представляваща
възнаграждение по споразумение за предоставяне на пакет за допълнителни услуги
като е приел, че от претендираните в исковото производство вземания само сумата
от 2743,80 лв. за главница е била предмет на заповедното производство, респ. за
нея е издадена заповед за изпълнение, поради което установителните претенции за
останалите суми са недопустими.
Въззивната инстанция намира определението на районния съд за
правилно и законосъобразно по следните съображения:
Искът по чл.422 ГПК се явява
средство за защита на признато в заповедното производство вземане на кредитора.
Предпоставка за допустимостта му наред с нормативно установените специфични
условия е съответствието между заявеното и признато в заповедното производство
вземане и предмета на делото, очертан с обстоятелствената част и петитума на
исковата молба. При предявяването му по реда на чл.422 ГПК ищецът следва да се
съобрази с посоченото от него основание за издаване на заповед за изпълнение,
за да установи съществуването на оспореното вземане такова, каквото е присъдено
със заповедта за изпълнение. Обстоятелствената му част трябва да съответства на
основанието, на което е заявено вземането в заповедното производство и на което
е издадена заповедта за изпълнение. Той не
би могъл да въведе други, различни и допълнителни правопораждащи факти,
в сравнение с тези, посочени в заявлението за издаване на заповедта за
изпълнение. Рамките и предметът на исковото производство са предопределени от
заповедното производство.
Производството по чл. 422 вр.
с чл. 415, ал. 1 ГПК е специално и е пряко обвързано със заповедното
такова по чл. 410 и сл. ГПК. Тази пряка обвързаност е свързана с
обстоятелството, че искът по чл. 422 ГПК се счита за предявен от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като целта на
исковото производство е да се установи вземането на ищеца от ответника-
длъжник, така както същото е заявено в заявлението и съответно в
издадената заповед за изпълнение. Изложеното е основание да се приеме, че
искът по чл. 422 ГПК трябва да има за предмет съдебното установяване
на вземане, идентично със заявеното в заповедното производство. Това
е така, тъй като с решението по този иск ще бъде признато или отречено
същото право, за което е издадена заповедта, поради което в заявлението за
издаването й трябва да бъдат посочени всички фактически обстоятелства, които са
от значение за възникването и съществуването на вземането. Съдът, който
разглежда предявения по реда на по чл.422 ГПК иск, следва да съобрази
специфичния предмет на исковото производство като своеобразно продължение на
заповедното, поради което не може да се променя материалноправната
характеристика на вземането, като се произнася по нещо различно от предявеното
в заповедното производство. Съдът извършва преценка за идентичност на
претендираното материално субективно право съобразно неговата индивидуализация,
въведена от кредитора, съответно- ищеца по иска за съществуване на вземането.
Тази преценка се извършва въз основа на заявените основание и петитум.
В настоящия случай, не е на лице
подобен пълен идентитет на претенциите, заявени в двете производства, доколкото
в заповедното производство, ищцовото дружество изрично претендира процесното
вземане да е в размер на 7045,67 лв.- главница, а в исковото производство освен
вземане в размер на 2743,80 лв. за главница претендира и вземания, които не са
били предмет на заповедното производство- 1150,86 лв. - договорно възнаграждение,
3151,01 лв.- възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги. В заповедното производство частният жалбоподател е
претендирал три вземания
по договора за кредит между страните- главница, такси за
събиране на вземането и лихва за забава. Сумата от 7045,67 лв. е претендирана в заповедното производство като размер на вземане за главница, а в исковото
производство ищецът е заявил с допълнителна молба, че претенцията обхваща няколко вземания, включително
възнаградителна лихва и възнаграждение
за закупен пакет допълнителни услуги. С исковата молба не са претендирани посочените в заявлението такси за
извънсъдебно събиране на вземането в размер на 40,00 лв. и законна лихва за забава в размер на 38,35 лв.. Производството е образувано за установяване на
вземане на ищеца, за което е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №640/01.08.2018г. като от претендираните вземания, предмет на
заповедта за изпълнение, е било само вземането на ищеца за главница по
договора. В заявлението за издаване на заповедта, респ. в заповедта заявителят
не е посочил споразумение за предоставяне на пакет за допълнителни услуги като
факт, от който вземането за сумата от 3151,01 лв. произтича, липсва и претенция
за сума, уговорена между страните като възнаграждение на кредитора за
ползването на заемните средства за определен период от време, т.е. с исковата
молба наред с твърденията за неиздължена главница по договора са релевирани и
нови факти, незаявени в заповедното производство. С оглед на това правилно районният съд е приел, че се въвежда ново основание на вземането в частта за
възнаградителни лихви и възнаграждение по споразумение за закупен пакет от допълнителни услуги, което е недопустимо.
Предвид изложеното и доколкото
вземането за главница е било предмет на заповедното производство, то и искът по
чл. 422
от ГПК
за нея, макар и предявен за по- малък размер- за сумата от 2743,80 лв., е
допустим, тъй като едно и също вземане е предмет и на двете производства.
Другите две вземания, формиращи общата искова сума от 7045,67 лв., не са били
предмет на заповедното производство, поради което установителните претенции за
тях са недопустими.
Ето защо обжалваното определение като
правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено, а частната жалба като неоснователна следва да се остави без
уважение.
Водим от горното съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх.№3117/17.04.2019г., депозирана от
“Профи кредит България” ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. С.,
бул. „..., представлявано от С.Н.Н. и И.Х.Г., чрез пълномощник- юрисконсулт Р.И.срещу
Определение №298 от 29.03.2019г.,
постановено по гр. д. 281/2019г. по описа на РС Нови Пазар, с което
производството е частично прекратено по отношение на сумата от 1150,86 лв., представляваща
възнаградителна лихва и сумата от 3151,01 лв., представляваща възнаграждение по
споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги.
Определението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.