Р
Е Ш Е Н И Е
София, 10.05.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на двадесет
и шести април през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Нели Първанова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 3543/2019 г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Предявен е иск от С.Р.К., ЕГН **********, чрез адв. М. Д. САК съдeбен адрес: ***,
Бизнес център „Стефан Караджа“, против С.О., София, ул. ******с правно
основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за сумата 30
000 лв., представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от
датата на увреждането – 03.05.2015 г. до окончателното й изплащане и сторените
по делото разноски, в това число и адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал.
1, т. 2 ЗА.
В исковата молба се твърди, че на 03.05.2015
г. в гр. Нови Искър, кв. „Кумарица“ ищцата, вървейки по тротоара на ул. „Летец“
на ъгъла с ул. „Иван Вазов“, пропаднала в необезопасена и несигнализирана шахта
с пробит капак. Събитието е настъпило в светлата част на денонощието, при ясно
и сухо време, като на място е имало свидетели - очевидци на инцидента.
От произшествието ищцата е получила фрактура на
дисталната част на тибията и фибулата на левия крак. Получила е силна болка,
оток и деформация в областта на лявата глезенна става, както и ограничени и
болезнени движения. Претърпяла е две оперативни интервенции.
Ищцата заявява, че, вследствие на инцидентаь имала
проблеми със съня, често изпитвала безпокойство, станала раздразнителна и
напрегната, ограничила е социалните си контакти. Силните негативни изживявания,
предизвикани от инцидента, продължават и до днес при спомена за случилото се.
Заявява, че описаните неимуществени вреди са в пряка и
непосредствена връзка с настъпилото произшествие, причина за което е
неизпълнението от страна на ответника С.О. да обезопаси, и да поддържа в
изправност и в цялост участъци от пътя, които са нейна собственост съгласно §7,
ал. 1 от ПЗР на ЗМСМА и за който път тя е длъжна да полага грижи за
поддържането му в изправно състояние съгласно чл. 167 ЗДвП и чл. 30, ал. 4 във
вр. с чл. 31 Закона за пътищата.
В тази връзка е предявила
настоящия иск срещу ответника за посочената сума, представляваща обезщетение за
причинените й неимуществени вреди за претърпените притеснения, болки, страдания
и неудобства от процесния инцидент, ведно със законните последици - лихви и разноски,
в това число адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.
Представила е писмени доказателства. Поискала е допускане
на свидетели и назначаване на експертизи.
В хода по същество моли съда да уважи предявения иск
изцяло, като основателен и доказан. Претендира разноски по представен списък.
Възразява срещу размера на разноските, поискани от ответната страна.
Ответникът С.О. оспорва предявения иск по
основание и размер. Претендира разноски и юрк. възнаграждение.
На първо място твърди, че, след проверка на мястото на
инцидента, описан в исковата молба, служители на районната администрация са
констатирали липса на каквито и да било шахти, налице била единствено
канализационна шахта в отлично състояние със здрав капак на ул. „Иван Вазов“.
Заявява, че не е имало други шахти към 03.05.2015 г.
Оспорва твърдението на ищцата, че причините за описаните
неимуществени вреди са необезопасяване и неполагане на грижи от страна на С.О.
за ул. „Летец“, находяща се в гр. Нови Искър.
Твърди, че не са получени никакви сигнали за настъпили
инциденти вследствие на падане в посочения участък. Не е имало и сигнали за
необезопасена и несигнализирана шахта.
Оспорва твърдението на ищцата, че С.О. носи вина за
настъпилия инцидент.
Оспорва исковата претенция и по размер, както и
претенцията за лихва за забава, считано от датата на събитието - 03.05.2015 г.
до датата на предявяване на иска, тъй като ищцата не е отправяла покана или
каквото и да било искане до административния орган за заплащане на обезщетение.
По същество на делото, ответникът моли съда да отхвърли
изцяло предявения иск, като неоснователен и недоказан. Претендира разноски.
Възразява срещу размера на адвокатското възнаграждение на адвокат – повереник
на ищцовата страна.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
От събраните по
делото доказателства се установява по безспорен начин, че на 03.05.2015 гв гр. Нови
Искър, ищцата, движейки се по тротоара на ул. Иван Вазов, на ъгъла с ул. Летец пропаднала
в необезопасена и несигнализирана шахта с пробит капак и получила травма в
глезена на левия крак. След падането баща
й, който се движел с нея, я откарал в МБАЛ „Пирогов“, София, където се
установило счупване и претърпяла операция.
За доказване механизма на
станалия инцидент и претърпените от
ищцата неимуществени вреди, по нейно искане съдът допусна и изслуша като свидетел баща й Р.К..И..
В показанията си той заяви, че
инцидентът е станал на 03.05.2015 в гр. Нови Искър. Вървял с дъщеря си към
центъра на града, движели се по ул. Иван Вазов и пресичали ул. Летец. Там
кръстовището става Т-образно и при пресичането на двете улици имало необезопасена
и шахта с липсващ наполовина капак и левият й крак пропаднал в нея. Нямало
никакво обезопасяване. Баща й я хванал и я издърпал, оставил я на място, защото
тя плачела от болка и не можела изобщо да стъпи на крака си, и отишъл да вземе
колата си. Закарал я в Пирогов, а докторът, когато я видял, казал: „Едно на
хиляда такива счупвания има“. Кракът й бил счупен долу на глезена, травмата
била сериозна. Останала в болницата, на другия ден и направили операция,
поставили два винта, четиридесет дни стояла с тях. В болницата е престояла
10-ина дни. Баща й всеки ден я посещавал, ищцата изпитвала много силна болка,
не ставала от леглото. После почнала полека – лека да става, да се придвижва с
помощта на патерици. Когато я прибрали вкъщи след болницата, все още не можела
да стъпва на крака, това продължило докато й извадили пироните, за което й
направили втора операция. Възстановила се след около пет – шест месеца, но до
ден днешен при по – голямо натоварване изпитва болка и глезенът й се подува.
Сега, след травмата, има разлика в левия й глезен, той е деформиран и тя,
въпреки че е младо момиче, не иска да носи къси поли.
От назначената и неоспорена от
страните съдебно - медицинска експертиза,
която съдът кредитира като безпротиворечива и съответстваща с останалия
доказателствен материал, се установява, че в резултат на станалия инцидент ищцата
е получила следните травматични увреждания: - Епифизиолизис гр. ІІ+ІІІ
тибие синистри дисталис /счупване в
дисталната част на голямопищялната кост на левия крак/, - Фрактура фибуле
синистри ин партес дисталис /счупване на
малкопищялната кост отляво в дисталната част/.
Нискоенергийните фрактури в дисталната част на лявата
подбедрица се получават по индиректен механизъм, в резултат от сили на огъване
или усукване по време на ежедневни активности. Механизмът
за получаване на описаните травматични увреждания в процесното събитие добре
отговарят по време и място на начина, описан в исковата молба.
Вещото
лице заявява, че детският скелет има редица особености, отличаващи го от този
на възрастния човек – хистологични, анатомични, биомеханични, физиологични и, поради
това, за децата са характерни определени механизми и типове счупвания, които не
могат да намерят своя аналог при зрелите индивиди. Епифизиолизата е
фрактура на мястото на растежния хрущял при дългите кости и представлява отделяне, отлепване на епифизата в
различна степен от метафизата на костта, с която е свързана механически неустойчивата
растежна хрущялна ивица.
Проведеното й лечение е било оперативно - на
04.05.2015 г. /видно от операт. протокол №726/, като с миниинвазивен достъп се
е стигнало до тибията, фрактурата е репонирана и фиксирана с два канюлирани АО
винта, след което е направена гипсова имобилизация/лонгета и на 29.10.2015
г. /операт. протокол № 361/, като последователно са отстранени остеосинтезните
средства.
Лечението е било напълно адекватно и навременно,
съобразено с правилата за добра медицинска практика и стандарт.
Според експерта, за период от около
два месеца след първата операция, ищцата е търпяла болки и страдания, като за
първия месец те са били с интензивен характер. След втората операция, за около
15 дни е търпяла болки. Още при втората хоспитализация – 28.10.2015 г.,
рентгенологично е установена зарастване на счупванията. Към настоящия момент С.К.
не съобщава за болки в областта на левия глезен, но все още при натоварване на
левия крак се явява оток в областта на глезена. Такъв е бил констатиран и при
прегледа от лекаря за изготвяне на експертизата, проведен на 11.04.2021 г. За в
бъдеще е възможно понякога при промяна на времето, по - голямо натоварване, а
понякога и без видима причина, ищцата да получава болка в травмираната област.
Периодът за възстановяване след травмата и
проведеното оперативно лечение е около 2 месеца. След втората оперативна
намеса, срокът за възстановяване е около 20 дни.
Изложеното се
доказва от приетите от съда и неоспорени писмени, гласни доказателства и съдебномедицинска
експертиза.
При така установеното от фактическа страна съдът
намира от правна страна следното:
Предявеният
иск е с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД.
Според нормата
на чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице, някаква работа, отговаря за
вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.
Разпоредбата на чл.45, ал.1 ЗЗД
предпоставя, че всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил
другиму, а според ал.2 на същия текст, при всички случай на непозволено
увреждане вината се предполага до доказване на противното.
Отговорността
на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква работа, за
вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и
виновни действия или бездействия. Тази отговорност има
обезпечително-гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с
извършването на работата лица. Лицата, които са възложили работата, във връзка
с която са причинени вредите, не могат да правят възражения, че са невиновни в
подбора на служителите и да се позовават на други лични основания за
освобождаването им от отговорност.
Когато
вредоносните последици настъпват от действие или бездействие на лице, на когото
е възложено да извършва определена работа, то правният субект, който е възложил
тази работа, следва да носи уредената в чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД
гаранционно -обезпечителна отговорност за виновното деяние /действие или
бездействие/ на лицата, на които е възложил съответните действия. Когато при
изпълнение на така възложената работа е допуснато нарушение на предписани
правила, отговорността е по чл. 45 ЗЗД, съответно чл. 49 ЗЗД.
Следователно,
за да възникне обезпечително-гаранционната отговорност на възложителя за
неимуществени вреди, причинени при или по повод на уговорената работа, е
необходимо в обективната действителност да са настъпили следните юридически
факти (материални предпоставки): а/ деяние /действие или бездействие/, б/
противоправност /несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото
поведение/, в/ вреди /неблагоприятно засягане на имуществената сфера на
увредения или накърняване на неговия телесен интегритет/, г/
причинно-следствена връзка между противоправното поведение и настъпилите
имуществени и неимуществени вреди, като вредоносният резултат в съвкупния
съпричинителен процес между явленията в природата следва да е закономерна,
необходима, естествена, присъща последица от виновното противоправно поведение
на делинквента/, д/ вина на делинквента, която съобразно уредената в чл. 45,
ал. 2 ЗЗД оборима презумпция, се предполага и е/ виновното лице да е причинило
вредите при или при повод на изпълнение на възложената работа. Следователно
основателността на иска по чл.45 ЗЗД предполага установяване в съдебния процес
на всички тези елементи, съотнесени към конкретната фактическа обстановка,
твърдяна от ищцовата страна.
В настоящото производство безспорно
се доказа, че, вследствие на инцидента на ищцата са причинени вреди.
В хода на делото ответникът оспори
факта, че именно С.О. е отговорна за поддържането на тротоарите на територията
на София, но не представи никакви доказателства в тази насока, а безспорно се
установява, че инцидентът е станал в гр. Нови Искър, на ъгъла на ул. Иван Вазов
и ул. Летец, който следва да бъде поддържан от ответника, а, в случай на необходимост
от ремонт – да бъде и ремонтиран от него,
Ответникът заяви,
че в тежест на ищеца е да докаже, че инцидентът да се е случил по механизма, посочен в исковата молба, както и наведе
твърдения, че описаните в исковата молба телесни увреждания и претърпените от
тях болки и страдания, не са получени вследствие инцидента, като заяви, че не са получени никакви
сигнали за настъпили инциденти вследствие на падане в посочения участък. Не е
имало и сигнали за необезопасена и несигнализирана шахта.
С оглед тези оспорвания от
ищцовата страна бяха ангажирани описаните по – горе доказателства – свидетелски
показания и съдебно – медицинска експертиза, които доказаха по недвусмислен
начин станалото събитие – пропадането на левия крак на ищцата на тротоара на
посоченото място отворена необезопасена и несигнализирана шахта и получаването
от нейна страна вследствие на това пропадане, на описаните травми, предприетото
лечение, включително и оперативно, и понесените болки и страдания.
С оглед на това съдът намира
оспорванията на ответната страна за недоказани, а исковата претенция – за
доказана по своето основание.
По отношение на размера на обезщетението, което се дължи на ищеца, съдът счита, че то следва да бъде определен по
справедливост от съда, съобразно принципа на чл. 52 ЗЗД.
Според приетото в Постановление №4/23.12.1968 г. на
Пленума на ВС понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства при телесни
увреждания са характерът и броят на уврежданията, прогнозата за възстановяване
на пострадалата, причинените морални страдания, възрастта й и пр.
Като съобрази описаните по-горе и доказани увреждания и
последиците от тях, и свързаните с тях физически и емоционални болки и
страдания на ищцата, техния вид, интензитет и продължителност, вида и тежестта
на уврежданията и последиците от тях, наличията на дефект в глезена на левия
крак, периодът за възстановяване и възрастта й, и приложи принципа за
справедливост, съдът намира, че обезщетение в претендирания размер 30 000 лв.
би било адекватна обезвреда на претърпените и доказани в производството
неимуществени вреди. За тази сума предявеният иск е основателен и доказан и, като
такъв, следва да бъде уважен изцяло така, както е предявен, ведно със законната
лихва , считано от деня на инцидента – 03.05.2015 г., до окончателното
изплащане на сумата..
Пред вид изхода на спора на адвокат – повереник на ищцата
следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ЗА в размер 1 430 лв. Съдът не приема
възражението на ответника за намаляване размера на адвокатското възнаграждение
на повереника на ищцата, пред вид факта, че същото е определено съобразно чл.
38 ЗА, съобразно минималния размер.
В тежест на
ответника следва да бъде възложено внасянето на дължимата държавна такса за
производството пред СГС по уважения размер на иска – 1 200 лв.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА С.О., София, ул. ******да
заплати на С.Р.К., ЕГН **********, чрез адв. М.Д.,***, Бизнес център „Стефан
Караджа“, на основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД сумата 30 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 03.05.2015
г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА С.О. да заплати на
адв. М.Д.,***, Бизнес център „Стефан Караджа“, адвокатско възнаграждение на основание чл. 38
ЗА в размер 1 430 лв.
ОСЪЖДА С.О. да заплати по сметка на СГС държавна такса за производството пред СГС по уважения иск
в размер 1 200 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето му пред
Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: