№ 3117
гр. С., 07.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:П. Т. С. ВЛ.
при участието на секретаря С. ЕМ. Д.
като разгледа докладваното от П. Т. С. ВЛ. Гражданско дело №
20211110164294 по описа за 2021 година
Предявени са обективно комулативно съединени искове с правно основание чл.439,
ал.1 вр чл.124, ал.1 ГПК.
Съдът е сезиран с предявени от ДЖ. ИВ. ПЛ., с ЕГН ********** против „ф-ма“ ЕАД,
с ЕИК ***** обективно съединени отрицателни установителни искове за признаване за
установено, че ДЖ. ИВ. ПЛ. не дължи на дружеството сумата от 3924,62 лева - главница и
3087,24лв. - законна лихва за забава за периода от 28.03.2011г. до 01.11.2021г., за които е
издаден изпълнителен лист от 15.05.2012г. по т.д.№3000/2012г. по описа на СГС, поради
обстоятелството, че „ф-ма“ ЕАД не е носител на вземания спрямо ищцата и няма качеството
на взискател по изп. дело №20208240401221 на ЧСИ К. П., рег. №824 на КЧСИ, както и
поради изтичане на погасителна давност преди образуване на изп.дело.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „ф-ма“ ЕАД е депозирал отговор, с който
излага подробни съображения за това, че се явява кредитор на вземания по изпълнителен
лист от 15.05.2012г. по т.д.№3000/2012г. по описа на СГС, като заявява, че е придобил
вземането по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен на
08.08.2018г. между „ф-ма“ ЕООД и „ф-ма“ ЕАД, като по пълномощия е направило опит за
съобщаване на цесията на длъжника, но пратката се е върнала с отбелязване „Преместен“.
Моли се, че в случай, че не се счете, че договора е съобщен, да бъде прието получаване на
уведомлението в рамките на производството, с достигането му до ищеца като приложение
към отговора на исковата молба. Излагат се подробни съображения за липса на изтичане на
срок на погасителна давност, като се описват изпълнителни действия, предприемани по
изп.дело №803/2012г. по описа на ЧСИ Росица Апостолова, като посочват че изп.дело е
1
било образувано на 05.11.2012г. по молба на взискателя, като е поискано налагане на запор
на банкови сметки; на 12.11.2012г. са изпратени запорни съобщения и по изп.дело са
постъпвали суми, като съгласно отбелязване на гърба на изп. лист последната изплатена
сума в полза на взискателя била от 28.08.2014г. Твърди, че по вземе на изп.процес давност
не тече, а започналата да тече такава е прекъсната отново с образуването на изп. дело
№20208240401221 на ЧСИ К. П., рег. №824 на КЧСИ и не е изтекла.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, и взе предвид
становищата и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
С оглед на въведените основания за недължимост на сочените суми, на първо място на
изследване подлежи дали „ф-ма“ ЕАД е носител на вземания спрямо ищцата. Ако
дружеството има качеството на кредитор, едва тогава спрямо него може да се
противопостави възражение за погасяване на възможността за принудително изпълнение на
вземанията по давност.
По делото е представен Договор за прехвърляне на вземания, сключен между "ф-ма"
ЕООД и „ф-ма“ ЕАД, в който не е посочена дата на сключване, а подписи на
представляващи страните са поставени на две различни дати – на 08.08.2018г. и
16.08.2018г. От текста на представения договор обаче се установява, че същия е с непълно
съдържание доколкото изречението от края на стр.1 не продължава смислово на гърба на
страницата, като същото важи за края на стр.3, където последната точка на чл.II завършва с
„След изтичане на срока и при липса на …“, а следващата представена страница започва с
опис на приложения. От представената извадка от договора не може да се установи изобщо
какви вземания се прехвърлят. В т.1 на чл.I е посочено, че се прехвърлят вземания,
произтичащи от договор за потребителски кредит, като вероятно в т.4 на същия член са
вписани редица изключения от прехвърляните вземания, но доколкото текста на точката е
непълен, не може да се установи какви конкретни вземания се прехвърлят и какви са
изключени от обхвата на договора. В т.2 на чл.II е вписано, че Цедентът се задължава да
предаде на Цесионера в срок до 5 работни дни, считано от датата на влизане в сила на
прехвърлянето на вземания: а.Приложение №1а към настоящия договор, на хартиен носител
и подписано от Цедента, съдържащо информация в съответствие с образеца на Приложение
№1а. b.Данни относно вземанията със структура на данните в съответствие с Приложение
№2 към договора по електронен път, като за предаването му страните изготвят двустранен
протокол. От останалия текст на договора обаче не се установява какво съдържа образеца на
Приложение №1а.
Непълнотата на съдържанието на договора прави невъзможна преценката за това
какво е съдържанието на клаузите на договора, кога се счита за сключен, какво и кои
конкретно вземания са предмет на договора, собственик на кои вземания и от кой момент е
станал „ф-ма“ ЕАД, поради което не може да се приеме, че ответника установява
съществуване на процесното вземане в патримониума си на основание представения
договор.
2
По делото – на стр.47, е представено Приложение №1а Информация за вземания към
Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 08.08.2018г., в който е записано, че по
силата на посочения договор „ф-ма“ ЕАД купува у придобива вземания, индивидуализирани
и описани в Приложение №1а, следват подписи на представители на цедента и цесионера.
Следва таблица на стр.48 от делото, която не носи никакъв подпис, вида и шрифта й по
никакъв начин не сочат на принадлежност към предходната страница. Изобщо не се
установява представената таблица да е част от съдържанието на Приложение №1а. На стр.49
от делото се съдържа документ, в който е посочено, че е част от Приложение №1а и съдържа
единствено подписи за приел приложението, но не съдържа подписи на цедент и цесионер.
Доколкото не е представено Приложение №1а, което да представлява единен документ,
издаден в съответствие с Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 08.08.2018г., не
може да се приеме, че вземане спрямо ищеца е прехвърлено в полза на ответника.
Поради липса на доказателства, че „ф-ма“ ЕАД е кредитор на отричаното задължение,
то не следва да се разглежда възражението за погасяване на възможността за принудително
реализиране на вземанията по давност.
По отношение на претенцията за разноски, съдът намира следното:
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените от него съдебни разноски в размер на 280,50лв. за заплатена държавна такса.
Поискано е и присъждане на адвокатско възнаграждение в размер 800лв. Направеното, от
ответникът, възражение на основание чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение е допустимо и основателно. Съдът намира, че делото не се
характеризира с правна и фактическа сложност, протекло е в едно заседание, без явяване на
процесуални представители на страните, поради което следва да се присъди минимален
размер на адвокатско възнаграждение. Съгласно чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения при материален интерес от
7011,86лв. минималното адвокатско възнаграждение е 680,59лв. Поради изложеното
претендираното възнаграждение от 800лв. се явява прекомерно и следва да се присъди в
минималния размер.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл.439, ал.1 вр чл.124,
ал.1 ГПК, предявен от ДЖ. ИВ. ПЛ., с ЕГН **********, с адрес: с.Б., ул. „М. М.“ № срещу
„ф-ма“ ЕАД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: град С., бул. „П. В.“ №, Б. Ц.
„Л.“, ет., че ДЖ. ИВ. ПЛ. не дължи на дружеството сумата от 3924,62 лева - главница и
3087,24лв. - законна лихва за забава за периода от 28.03.2011г. до 01.11.2021г., за които е
издаден изпълнителен лист от 15.05.2012г. по т.д.№3000/2012г. по описа на СГС, поради
обстоятелството, че „ф-ма“ ЕАД не е носител на вземания спрямо ищцата.
3
ОСЪЖДА „ф-ма“ АД, ЕИК ***** и седалище и адрес на управление: град С., бул.
„П. В.“ №, да заплати на ДЖ. ИВ. ПЛ., с ЕГН **********, с адрес: с.Б., ул. „М. М.“ № на
основание чл.78, ал.1 ГПК съдебни разноски в размер на 280,50лв. за заплатена държавна
такса и 680,59лв. адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4