Определение по дело №360/2020 на Районен съд - Разград

           О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  74                                

                                    23.02.2021г., гр.Разград

 

                             В    И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

 

Разградският районен съд                                                                                     състав

на двадесет и трети февруари                               две хиляди и двадесет и първа година

в закрито съдебно заседание, в състав:

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА

Секретар

като разгледа докладваното от съдията

гр.д.№360 по описа за 2020г.

       

          Депозирана е молба от НБПП за присъждане на изплатени разходи за правна помощ в размер на 450лв.

          Съдът намира молбата за неоснователна. ЗПП е в сила от 01.01.2006г. и регламентира ред за предоставяне на правна помощ, определяне на адвокат, неговото назначаване, контрол и проверка на извършената работа, определяне на конкретния хонорар, и т.н., който е задължителен, както за наказателните, така и за гражданските и административните дела. В този смисъл ЗПП се явява общ закон. Според чл.2 и чл.4 правната помощ се финансира от държавата със средства от държавния бюджет. В измененията на закона в ДВ бр. 15/2013 г. за първи път се сочи, че някои от видовете правна помощ е безплатна - тази по чл.21 т.1 и 2 ЗПП, а за тази по чл.21 т.3 липсва такова уточнение. Също така е въведен чл.27а, според който в определени със закон случаи лицата, на които е предоставена правна помощ, възстановяват на НБПП направените разноски.

         ГПК регламентира правната помощ по граждански дела като безплатна – чл.94. Това е принципът, който се отнася за гражданските дела, единствено в хипотезата на  чл.97 ГПК при лишаване от предоставената правна помощ, страната следва да заплати определеното възнаграждение на назначения служебен адвокат. По този начин в рамките на гражданското правораздаване се постига целта, посочена в чл.2 ЗПП- равен достъп на лицата до правосъдие. Още повече, че за разлика от наказателното правораздаване, където има хипотези на задължителна адвокатска защита, то в гражданския процес такива няма и правната помощ за процесуално представителство се допуска когато страната по делото не разполага със средства за заплащане на адвокат, а желае да има такъв и интересите на правосъдието налагат това – чл.23 ал.2 ЗПП. Преценката дали лицето разполага със средства за заплащане на адвокатско възнаграждение по гражданско дело се извършва по критериите на чл.23 ал.1 т.1-7 ЗПП, които съвпадат с тези за освобождаване от държавна такса по чл.83 ал.2 ГПК. Затова, е напълно несъответно на разума на закона, след като е установено, че лицето не разполага със средства и поради това му е предоставена правна помощ, то да дължи нейното заплащане, ако загуби делото. Такова разбиране е в разрез с прогласения от ГПК безплатен характер на правната помощ и целите, които преследва нейното предоставяне в гражданския процес.

         В настоящия казус е предоставена правна помощ на малолетните ответници, като делбата е допусната при законовите им права. С оглед характера на делбеното производството, качеството на ищец спрямо своите части от съсобствеността и на ответник по отношение на ид.части на другите съсобственици, разходите за адвокат са за сметка на страната, която ги е направила.

          При гореизложеното, съдът

 

                                       О П Р Е Д Е Л И:

 

          ОТХВЪРЛЯ искането на Национално бюро за правна помощ – гр. София, ул. "Развигор" № 1 за присъждане на сума от 450лв., представляваща разноски за предоставена правна помощ на Й.Д.Б. и Б.Д.Б. за осъществено процесуално представителство от адвокат адв.А.М. по гр.д.№360/2020г. по описа на РРС.

           Определението подлежи на обжалване пред ОС-Разград в двуседмичен срок от съобщението на молителя.

 

 

                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: