Р Е
Ш Е Н
И Е
№ / 2017г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
– ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
ІVс.
в публично съдебно заседание на 23.01.2017г. в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ : КОНСТАНТИН ИВАНОВ
АНДОН ВЪЛКОВ –мл.с.
Секретар : Г.Д.
Разгледа докладваното от
председателя на състава
В.гр.д.№ 1776 /
2016г.
Производството е по реда на чл.258 и
следващите от ГПК.
Образувано е по жалба / възражение/ от И.Д.П., против решение № 2373 от
16.06.2016г. постановено по гр.д.№ 14137/ 2015г. от Варненски районен съ, XLIІ
с., в частите относно определения режим
на лични отношения между детето Я.И.П.
и бащата И.Д.П., и ползването на семейното жилище на посочения адрес в гр.Варна. По отношение режима на лични контакти оспорва
решението като неточно, несъобразено с договореното между страните – само
първите четири срещи да се осъществяват в присъствието на майката; два уикенда
през месеца / съботи и недели с преспиване/, без да се уточняват, и половината
от всяка ваканция. По отношение ползването на семейното жилище – да му бъде
дадена възможност да го ползва по време на престоя си в страната.Отправя искане
за преразглеждане на решението в обжалваните части.
Въззиваемата страна Н.Н.П., чрез адвокат В. Д., изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба. Оспорва
възраженията относно режима на лични контакти между детето и бащата, както и възможността за съвместно ползване на
жилището за определени периоди.
Съдът, съобразно изразените становища и
доказателствата към делото, на основание чл. 269 ГПК и чл. 235, ал.2 ГПК констатира
:
С решение № 2373/ 16.06.2016г.на
Варненски районен съд по гр.д.№ 14137/ 2015г., образувано след частична отмяна
на решение № 3288/ 24.06.2014г. по гр.д.№ 15836/ 13г.ВРС по реда на чл. 307,ал.
3 от ГПК, са уважени предявените от Н.Н.П.
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 59 ,ал.2 от СК и чл.56, ал.2 от СК.
Решението не е обжалвано и поражда
последиците на влязъл в сила съдебен акт относно родителските права и
местоживеене на детето Я.И.П., присъдената на основание чл.143 СК
месечна издръжка.
Предмет на обжалване е режима на
лични контакти между детето и бащата, само по отношение на възможността този
режим да включва всички ваканции, да се
ограничи през първия период – от пет на четири срещи без преспиване в дома на бащата,
и предоставяне на семейното жилище за ползване и от жалбоподателя, по време на
кратките му престои в страната.
1.Относно режима на лични контакти:
Постановеният с решението първи
период включва общо пет срещи, които да
се осъществяват в първа и трета събота от месеца без преспиване в дома на
бащата- първото посещение от 09.00ч. до 16.00ч. в присъствието на майката;
останалите, от 09.00ч. до 16.00ч., без присъствието на майката, но с
предварителното й уведомяване за местопребиваването на детето;
През втория период ще се
осъществяват всяка първа и трета седмица
от месеца, от 09.00ч. в събота до 16.00ч. в неделя с преспиване при бащата;
първата половина от пролетната ваканция и първата половина от Коледната ваканция;
Жалбоподателя счита, че съдът е
игнорирал договореното между страните в съдебно заседание, срещите с детето да
бъдат в неуточнени два уикенда от месеца, и половината от всички ваканции, тъй
като живее и работи в чужбина, а краткото му пребивава в страната ще го
ограничи в изпълнението на определения режим. По същите съображения не приема
пет предварителни срещи в първия период, вместо четири за които е изразил
съгласие.
Възражението е частично основателно.
В първото съдебно заседание,
проведено на 16.05.2016г., страните са изразили становища за параметрите на
режима, които съвпадат за необходимостта от поетапно провеждане на контактите с
детето, чрез предварителни срещи в
присъствието на майката, през почивните дни от всеки месец, и ваканциите на
детето. По същество са съобразени в мотивите на решението, но нямат характер на
постигнато споразумение по смисъла на чл. 127, ал.1 от СК, което означава, че
съдът определя границите на режима в контекста на чл.59, ал.3 от СК,
предвид установените по делото факти и
обстоятелства.
Режимът на лични отношения следва да
бъде съобразен с интересите на детето да общува пълноценно с другия родител, с
когото не живее заедно, които са първостепенни пред интересите на бащата да
контактува с детето си неограничено по време и място, или по избрания от него
начин. Този интерес е конкретен и обусловен от съвкупната преценка на
установените по делото обстоятелства.
Според становището на Дирекция„Социално подпомагане“-Варна,
изразено в доклада по делото, през последните три години детето контактува с
баща си предимно по телефона, поради
отсъствието му от страна, не са планирани общи мероприятия- срещи, екскурзии и
почивки.
Жалбоподателят не оспорва
обстоятелството, че живее и работи в чужбина, което обективно препятства
срещите със сина му, и всички непосредствени грижи за него е поела майката.Този
период съвпада с изострените отношения между съпрузите и последвалата раздяла.
Координацията между двамата по повод на детето е нарушена.
Правилно е становището на
първостепенния съд, че дистанцията между родител и дете, настъпила в последните
три години, следва да бъде преодоляна постепенно, за да се възстанови връзката
на доверие и общуването с бащата да
отговори на потребностите на детето. За тази цел е подходящ подготвителен
период, през който той ще контактува със сина си в продължение на четири
срещи- в посоченото време през първа и
трета събота от месеца, от които само първата среща в присъствието на майката.
Определените след този период почивни дни от месеца, следва да се запазят
в същата последователност, доколкото
влошените взаимоотношения между страните не позволяват свободен режим на
контактите при инцидентни посещения на бащата в страната, а липсата на ясни
граници би създала поводи за конфликт, който не е в интерес на детето.
В обичайния режим на лични отношения
са включени периоди, през които бащата и детето могат да общуват свободно и
непосредствено в последователни дни, съвпадащи с училищните ваканции. Тази
възможност следва да бъде осигурена и за лятната ваканция в рамките на общо 10 дни,
през периода от 01.07. до 31.08. на
всяка календарна година, когато не съвпадат с ползвания от майката годишен
отпуск.
Решението в обжалваната част следва
да бъде коригирано с посочените изменения.
2.
Относно семейното жилище:
Искане за ползване на семейното
жилище, на основание чл. 56, ал.1 от ГПК
е направено от Н.П. във връзка с упражняваните родителски права по отношение на
непълнолетния син.
Ответникът не е възразил в срока за
писмен отговор, но в съдебно заседание е навел съображения за временно / общо/
ползване, през престоите си на територията на страната, което поддържа с въззивната жалба.Претенцията има характер на искане за
обитаване на апартамента- ползването му за лични нужди за определено време, но
не кореспондира с хипотезите на чл.56, ал.2, 3 и 5 от СК.
Решението в оспорената част е
законосъобразно и обосновано.
Страните не спорят, че жилището на
посочения адрес в гр.Варна представлява
„семейно жилище“ по смисъла на Семейния кодекс, съобразно фактическото му
ползване от съпрузите и непълнолетното дете до раздялата - §1 от ДР на СК.
Едноличен собственик на апартамента е пълнолетната дъщеря на страните по силата
на извършеното дарение през 2006г., а
правото на ползване не е запазено за прехвърлителя.
За изчерпателност следва да се посочи,
че общото ползване на семейното жилище е възможно, независимо от броя на
помещенията, когато има постигнато съгласие/ насрещни изявления/ между
съпрузите. Според постановките на Постановление № 12 / 28.11.1971г. на Пленума
на ВС, с което съдът се съобразява, жилището може да се разпредели за ползване
при определени условия: помещенията и тяхното разположение позволяват да се обособят две отделни жилища
без значителни преустройства, при повече от едно сервизно помещение. При
разпределението следва да се зачетат и самостоятелните права на пълнолетните
деца и други пълнолетни членове от
семейството.
Въпросът за разпределеното ползване не
е поставено от страните и обективно семейното жилище не отговаря на горните
условия. Обособените помещения и тяхната функционалност удовлетворяват
жилищните нужди на майката и непълнолетното дете, като се съобрази правото на пълнолетната
дъщеря да го ползва по титул на
собственост.
С изложените мотиви решението следва
да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК
следва да се присъдят направени от въззиваемата
страна разноски в размер на 500лв., представляващи внесено адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие.
Съдът, при изведените правни заключения
,на основание чл.271 ГПК и чл.280, ал.2
от
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2373 от 16.06.2016г.
постановено по гр.д.№ 14137/ 2015г. от Варненски районен съд, XLIІ с., в частта , в която
ползването на семейното жилище- апартамент №22 , с административен адрес-
гр.Варна, кв.Младост, бл.149, вх.5, е предоставено на майката Н.Н.П. и детето Я.И.П.,
на основание чл.56,ал.1 СК.
ИЗМЕНЯ решение
№ 2373 от 16.06.2016г. постановено по гр.д.№ 14137/ 2015г. от Варненски районен
съд, XLIІ
с., в частта на определения режим на лични
контакти на детето Я.И.П. с бащата И.Д.П., като ОПРЕДЕЛЯ
режим на лични отношения между бащата И.Д.П., ЕГН- **********, и детето Я.И.П., ЕГН- **********, както следва:
Първите четири срещи да се осъществяват в първата и третата събота
от месеца, от 09.00ч. до 16.00ч., без преспиване в дома на бащата, от които само първата среща в присъствието на
майката , а останалите три срещи с уведомяването й за местопребиваването на
детето за определеното време.
След четвъртото реално осъществено
посещение: всяка първи и трета седмица от месеца, от 09.00ч. в събота до
16.00ч. в неделя с преспиване при бащата; първата половина от пролетната ваканция и първата
половина от коледната ваканция, и 10 дни през лятната ваканция, в периода от
01.07. до 31.08. на всяка календарна година, които не съвпадат с ползван от майката годишен отпуск, на основание
чл. 59, ал. 2 СК.
ОСЪЖДА
И.Д.П., ЕГН- **********, да заплати в полза на Н.Н.П.,
ЕГН- **********, сумата 500лв./ петстотин лева/, направени разноски във въззивното производство, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Върховен
касационен съд на Република България в
едномесечен срок от връчването му на страните относно определения режим на
лични отношения, на основание чл. 280,ал.2, т.2 ГПК / изм.ДВ, бр.8 от 2017г./.
В останалата част решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
В необжалваните части решението е
влязло в законна сила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.