Р Е
Ш Е Н
И Е
№___
гр. Русе, 12.11.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД… ХII граждански състав…в публично заседание
на 13 октомври през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Десислава Великова
при
секретаря М.К. и в присъствието на прокурора……………….. като разгледа докладваното
от СЪДИЯТА гр. д. №4345 по описа на 2015 г., за да се произнесе съобрази:
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл.422 от ГПК.
Ищецът „Агенция за събиране на
вземанията” АД/ правоприемник „Агенция за събиране на вземанията” ООД/, на
твърди, че на 28.08.2013 г. „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД сключил с
ответника М.Т.Н. договор за потребителски заем № CASH-10323245, по който му предоставил
кредит в размер на 600 лв. Кредитополучателят се задължил да върне
сумата в срок до 10.06.2014 г. на 9 равни вноски, всяка от които по 123 лв.,
съгласно представен погасителен план. Ответникът не погасил изцяло дължимия
паричен заем. Била погасена сума само в размер на 123 лв. На 21.07.14 г. бил
сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” ЕАД и „Изи Асет
Мениджмънт” АД, с който вземането на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД срещу
ответника било прехвърлено в полза на „Изи Асет Мениджмънт” АД с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности и лихви. На 28.07.14 г. „Изи Асет
Мениджмънт” АД сключил договор за продажба и прехвърляне на вземания, с който
прехвърлил в полза на ищеца вземането, произтичащо от договора за потребителски
кредит № CASH-10323245. Заявява, че ответникът
бил уведомен за извършените продажби на вземания от страна на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” ЕАД и „Изи Асет Мениджмънт” АД. Ответникът в срок не погасил
вземането, поради което ищецът подал заявление за издаване на заповед по чл.410 ГПК. Било образувано гр. д. № 2995/2015 г. по описа на РРС, но ответникът в
срок подал възражение. Моли да бъде признато за установено, че ответникът му
дължи сумата от 563,30 лв. - главница, сумата 420,70 лв. - договорна лихва за
периода 09.11.2013 г. - 10.06.2014 г., 74,68 лв. лихва за забава за периода
10.11.2013 г. - 01.06.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата от
01.06.2015 г. до изплащане на вземането. Претендира да му бъдат присъдени
направените в настоящото и заповедното производство разноски.
В отговора на
исковата молба ответникът М.Т.Н. счита предявения иск за неоснователен, като
твърди, че цедирането нямало действие спрямо него, тъй като не бил приложен
списък от „БНП Париба Пърсънъл Файненс”
ЕАД, включващ и неговото вземане, както и че цесиите не му били
съобщени.
Съдът,
след като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за установено от
фактическа страна и правна страна следното:
По заявление на ищеца е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 02.06.2015 г. по гр. д. № 2995/2015 г. по описа на РРС, с която е разпоредено на длъжника М.Т.Н.
да заплати на ищеца сумата от 563,30 лв. - главница, ведно със законната лихва
върху нея от 01.06.2015 г. до изплащане на вземането, сумата 420,70 лв. -
договорна лихва за периода 09.11.2013 г. - 10.06.2014 г., 74,68 лв. лихва за
забава за периода 10.11.2013 г. - 01.06.2015 г., както и направените по делото
разноски в размер на 325 лв. В срока по
чл.414 от ГПК – на 08.06.2014 г. длъжникът М.Т.Н. възразил писмено срещу
заповедта за изпълнение и съдът дал указания на ищеца да предяви иск за
установяване на вземането си, който е предмет на настоящия правен спор.
Не е
спорно, че „БНП
Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД сключил с ответника М.Т.Н. договор за
потребителски заем № CASH-10323245, по който му
предоставил кредит в размер на 600 лв., който следвало да се погаси в
рамките на 9 бр. месечни вноски- до 10.06.2014 г. Годишната лихва за ползване на кредита била
определена на 172.61%. Съгласно чл.3 от Условията по договор за потребителски
заем, кредитополучателят бил длъжен
да заплаща главниците и лихвите.
Според
заключението на назначената по делото съдебно-икономическа експертиза,
остатъкът от задължението на ответника по договор за потребителски заем № CASH-10323245било било в размер на 984 лв., включващо
падежирала и непогасена главница за периода 08.11.2013 г.-10.06.2014 г. в
размер на 563.30 лв. и непогасена договорна лихва за периода 11.10.2013
г.-10.06.2014 г. в размер на 420.70 лв., обезщетението за забава за периода
28.07.2014 г.-01.06.2015 г.било 84.32 лв.
Установява
се от приложения Договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 21.07.2014 година, че „Изи Асет Мениджмънт” АД в качеството си на
цесионер е сключил договор с „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД в качеството му на цедент, по
силата на който цедентът прехвърлил и
продал на цесионера заедно със съпътстващите гаранции необслужвани вземания,
произхождащи от договори за потребителски кредити, сключени между цедента и
трети лица, описани съгласно приложение №1, представляващо неразделна част от
договора, което не е
представено по делото.
По делото не представено пълномощно, с нотариална заверка
на подписите посочено в §5, т.6 от
Договора от 21.07.2014 г. изходящо от „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД в полза на Изи Асет Мениджмънт” АД за изпращане на
писмени уведомления по чл.99, ал.3 от ЗЗД.
На 28.07.2014 г.
бил сключен Договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/, според който „Изи Асет Мениджмънт” АД, в качеството си на цедент прехвърлил и продал на цесионера Агенция за събиране на вземания”
ООД, вземания произтичащи от договори , сключени от „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” ЕАД с длъжници и продадени с договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 21.07.2014 г., които
не изпъняват задълженията си заемополучатели по тях, заедно всички акцесорни парични
претенции, определение в Приложение №1 към договора, според което било прехвърлено вземане на цедента „Изи Асет Мениджмънт” АД срещу ответника М.Т.Н. в общ размер на 984
лева, възникнало по договор за паричен
заем с номер № CASH-10323245.
„Изи Асет Мениджмънт” АД на
04.08.2014 г. преупълномощил с пълномощно с нотариална заверка на
подписите, ответника, да уведоми
от името на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, всички длъжници по всички
вземания на дружеството по договор за продажба и прехвърляне на вземания от
21.07.2014 г.
„Изи Асет
Мениджмънт” АД на 04.08.2014 г. упълномощил ответника, да извършва от негово името на
уведомяване на длъжниците по смисъла на чл.99, ал.3 от ЗЗД, чиито договори били
предмет на Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 28.07.2014г. Това пълномощно не било с нотариална заверка на
подписите съгласно изискването на съгласно §5.т.6 от договора
Ответникът бил уведомен за цесиите “Агенция за събиране на вземания”
ООД, на 30.06.2014г. с писмо,
връчено му лично с обратна разписка.
Въз основа на установеното от
фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е положителен
установителен иск, в производството, по което ищецът цели да установи, че ответникът му дължи парични суми по цедирано вземане по сключен договор за кредит въз основа на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК. Предявеният иск е процесуално
допустим, тъй като е издадена заповед за изпълнение, срещу която длъжникът е подал възражение в
законоустановения срок за недължимост на сумите.
Разгледан по същество,
същият се явява неоснователен.
Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД прехвърлянето на вземането
поражда действие между цедента и цесионера с постигането на съгласие между тях,
а по отношение на третите лица и на длъжника от момента на съобщаването на
цесията на длъжника от предишния кредитор.
По делото липсват доказателства, от които да е видно, че „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” ЕАД е прехвърлило процесното вземане на „Изи Асет Мениджмънт” АД, т.е.
че същото е включено в Приложение №1 към договора за цесия от 21.07.2014 г., който се счита за неразделна част
от него и че предмета на двете цесии се покрива.
Отделно не е представено
пълномощно с нотариална заверка на подписите, с което „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” ЕАД е следвало да упълномощи „Изи Асет Мениджмънт” АД да съобщи от
негово име настъпилата цесия съгласно изискването на §5, т.6 от Договора от
21.07.2014 г.
При
наличие на упълномощаване цесионерът действа спрямо длъжника не от свое име, а
от името на представлявания цедент. Затова съществено значение има
оповестяването на упълномощаването, което ще рече, че лицето, до което е
адресирано волеизявлението на представителя /в случая длъжникът/ и което се явява засегнато от
него, трябва да бъде известено, че правното действие се извършва от името и за
сметка на цедента. Когато не са извършени необходимите действия за оповестяване
на упълномощаването, се счита, че правните действия са извършени от името на
представителя и той лично е обвързан от тях. Това общо правило, съотнесено към
цесията и задължението на цедента да съобщи за нея на длъжника, означава, че
съобщение, извършено от цесионера, без длъжникът да бъде уведомен, че той
действа като представител на цедента, е ирелевантно за правните последици от
цесията по отношение на третите лица и длъжника. С оглед на тези съображения,
съдът намира, че уведомяването, извършено от ищеца, / не е установена възможността „Изи Асет Мениджмънт” АД да преупълномощава с правота си изпращане на уведомления до длъжниците/ не поражда правните последици, предвидени в
нормата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, поради което цесията няма действие по
отношение на ответника.
Не
може да се счете, че същата е съобщена със заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК, нито с депозирането на исковата молба, тъй
като в настоящия случай уведомлението изхожда от цесионера, който няма надлежна
представителна власт да я съобщи. В този смисъл, неприложима е задължителната
практика на ВКС по чл. 290 от ГПК- Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. №
1711/2013 г., I т. о., ТК и Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т.
д. № 12/2009 г., II т. о., ТК съгласно
която уведомление,
изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало
до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл.
99, ал. 3 пр. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за
длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Това е така, тъй като липсват доказателства по делото за
наличие на упълномощаване за това от „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД в полза
на „Изи Асет Мениджмънт” АД.
При
горните мотиви се налага извода за неоснователност на предявения иск, който следва да бъде отхвърлен.
Съдът не следва да
се произнася по евентуално наведените от ищеца възражения за нищожност на
договора по чл.26, ал.1 от ЗЗД.
На ответникът не
се следват разноски, тъй като няма доказателства за напраните такива.
Мотивиран така,
съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от “Агенция за събиране на вземания”
АД,
ЕИК *********, правоприемник на Агенция за събиране на вземания” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. – гр.
София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, срещу М.Т.Н., ЕГН **********,*** искове с правно основание чл.422 от ГПК за установяване
съществуването на парични задължения по Договор за потребителски кредит № CASH-10323245/28.08.2013 г. в размер на 563,30
лв. - главница, ведно със законната лихва върху нея от 01.06.2015 г. до
изплащане на вземането, сумата 420,70 лв. - договорна лихва за периода
09.11.2013 г. - 10.06.2014 г., 74,68 лв. лихва за забава за периода 10.11.2013
г. - 01.06.2015 г. прехвърлени от „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД,
респективно от Изи Асет
Мениджмънт” АД, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
от 02.06.2015 г. по гр. д. № 2995/2015 г. по описа на РРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред Русенски окръжен
съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: