Р Е Ш Е
Н И Е
№ 456
гр.Бургас, 15.04.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 20–ти наказателен състав, в публично заседание на шести март две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Станимира Иванова
при
участието на секретаря Гергана Стефанова, като разгледа докладваното от съдия
Иванова НАХД № 603 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 59 и
сл. от ЗАНН.
Образувано
е по повод на постъпила жалба от С.П.К. с ЕГН:********** срещу наказателно
постановление № 19-4635-000446/30.12.2019 г., издадено от ВПД Началник РУ
Приморско към ОД на МВР Бургас, с което, на основание чл.185 от ЗДвП, била
наложена на жалбоподателя „Глоба” в размер на 20 лв., за нарушение на чл.190,
ал.3 от ЗДвП.
Жалбоподателят оспорва атакуваното наказателно
постановление, като моли за отмяната му на основание незаконосъобразност.
В съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява от
процесуален представител.
В съдебно заседание
представител на
административнонаказващия орган не се явява.
Съдът, след като разгледа жалбата и
изложените в нея твърдения и се запозна със събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на
страните, намира, че жалбата е
подадена в законен срок, от активно
легитимирано лице и има предвиденото от
закона съдържание.
По съществото на спора настоящият съдебен състав намира жалбата за основателна.
Съображенията за това са следните:
На
27.10.2019 г., полицейски служители към РУ Приморско, сред които и св.Б.Б. –
мл.автоконтрольор, извършвали контрол на движението, когато около 09,37 часа,
на ул.”Кирил и Методий”, с.Н, обл.Бургас спрели за проверка лек автомобил
„Хонда ЦРВ” с рег.№***, която се движела в посока към изхода на селото. Св.Б.
констатирал, че автомобилът бил управляван от жалбоподателя К., който имал
наложени с фиш серия GT34991
и Н553070 задължения глоби, които не бил заплатил доброволно в срока за това.
С
оглед на тези свои констатации, св.Б. съставил АУАН Серия GA№106770,
в който посочил, гореизложените факти и
приел, че с това поведение К. виновно нарушил разпоредбата на чл.190,
ал.3 от ЗДвП. АУАН бил съставен в негово присъствие и му бил предявен, като той
го разписал доброволно и не изложил възражения. Сезиран с преписката, АНО издал
атакуваното понастоящем наказателно постановление, с което наложил санкцията на
К..
Горната фактическа обстановка се
установява по безспорен начин от събраните по делото материали по
административнонаказателната преписка, както и писмените и гласни
доказателства.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки
направените възражения съдът прие следното.
Наказателното постановление е издадено от
оправомощено за това лице, видно от приложената Заповед Рег. №
8121з-515/14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи. АУАН е съставен от
компетентно (териториално и материално) лице – младши автоконтрольор в Сектор
ПП, който безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП
и който по силата на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за
нарушения по ЗДвП. Административнонаказателното производство е образувано в
срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при
издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.
С наказателното постановление, предмет на
обжалване К. е наказан на основание чл. 185 от ЗДвП - обща и бланкетна
санкционна разпоредба, в която не се съдържа състав на административно
нарушение. В нея е предвидено, че за нарушение на този закон и на издадените
въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание,
виновните се наказват с глоба 20 лева. В посочената за нарушена разпоредба (чл.190,
ал.3 от ЗДвП) не е установено конкретно задължение за водача на МПС, неизпълнението
на което да представлява административно нарушение. Нормата въвежда едномесечен
срок, в който водачът разполага с възможност да плати доброволно наложената му
глоба с влязло в сила наказателно постановление, но не предвижда наказание за
неспазване на този срок. Това е така, тъй като преследваната от закона цел е
предоставеният срок да е именно за доброволно плащане. Затова единствената
последица от бездействието на водача след изтичане на едномесечния срок по чл.
190, ал. 3 от ЗДвП е възможността за пристъпване към принудително събиране на
глобата, както и налагане на принудителни административни мерки по чл. 171, т.
1, б. "д" ЗДвП и чл. 171, т. 2, б. "к" от ЗДвП.
Следователно, неплащането на наложените глоби за нарушенията на ЗДвП, не
съставлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, тъй като
законодателят не е обявил това деяние за наказуемо, а е регламентирал други
последици от бездействието на водачите. В този смисъл е и Решение № 1982 от
06.11.2018 г. по к. адм. н. д. № 2761 / 2018 г. на XIV състав на
Административен съд – Бургас.
С оглед на това, съдът намира, че атакуваното
наказателно постановление е незаконосъобразно, и като такова следва да бъде
отменено изцяло.
Така
мотивиран, на основание чл.63, ал.1 oт
ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №
19-4635-000446/30.12.2019 г., издадено от ВПД Началник РУ Приморско към ОД на
МВР Бургас, с което, на основание чл.185 от ЗДвП, е наложена на С.П.К. с ЕГН:**********
„Глоба” в размер на 20 лв., за нарушение на чл.190, ал.3 от ЗДвП.
Решението може да бъде
обжалвано с касационна жалба пред Административен съд- гр.Бургас,
в 14-дневен срок от съобщаването
му.
Районен съдия:
Вярно с оригинала: Г.Ст.