Р Е Ш Е Н И Е
№ …./……..07.2019г., гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и шести юни през две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА
при
секретар Нели Катрикова,
като
разгледа докладваното от съдията
търговско
дело № 1778 по описа за 2018г.,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове от А.Х.М., ЕГН: **********, с
постоянен адрес: ***, чрез адв. Ц.В., САК срещу „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ"
АД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
"Княз Александър Дондуков" № 68, с правно основание чл.432 от КЗ за
осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сума в размер на 35 000
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи
се в болки и страдания, получени като пряка и непосредствена последица от
настъпило на 24.05.2018г. ПТП, ведно със законната лихва върху нея, считано от
изтичане на 15-дневен срок от представяне на всички документи 15.08.2018г. до
окончателното й изплащане; както и сумата в размер на 200 лева, представляваща
застрахователно обезщетение за претърпените имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за лечение,
извършени като пряка и непосредствена последица от настъпилото на 24.05.2018г.
събитие, ведно със законната лихва върху нея, считано от изпадане на ответното
дружество в забава - 15.08.2018г.
В исковата молба се твърди, че на 24.05.2018г. около
17.45 часа в гр. Варна на ул."Тихомир" срещу дом № *, С.Б.П. при
управление на лек автомобил „***", модел „***" с per. № ***, поради неспазване
на необходимата дистанция е допуснал настъпване на ПТП с попътно движещия се
велосипед, управляван от А.Х.М.. В резултат на настъпилото пътно-транспортно
произшествие на А.М. били причинени телесни увреждания, представляващи средна
телесна повреда по смисъла на чл. 129 от НК.
За събитието бил съставен констативен протокол за ПТП
с пострадали лица № 1110 от 28.05.2018г., като било образувано и наказателно
производство ДП № 317/28.05.2018г. по описа на ОД на МВР гр. Варна. Твърди се,
че от извършените процесуално-следствени действия било установено, че причина
за настъпилото събитие са субективните действия на водача на лек автомобил „***
***", който поради грубо нарушение на правилата за движение по пътищата, а
именно неспазване на необходимата дистанция с попътно движещия се велосипедист
- реализира пътно-транспортно произшествие с него, при което причинява на
доверителя ми травматични увреждания.
В резултат на настъпилото пътно-транспортно
произшествие на А.М. са причинени телесни увреждания, изразяващи се в счупване
на ладиевидната кост на лява китка, закрито в ляво, довело до трайно
затруднение движението на крайника за период по-дълъг от 30 дни. След
произшествието пострадалият е хоспитализиран в отделението по ортопедия и
травматология към МБАЛ „Майчин дом - Варна" ЕООД, за периода от
28.05.2018г. до 01.06.2018г. Постъпил е със силна болезненост в областта на
лява гривена става, като след извършване на необходимите прегледи и
рентгенографии е установена фрактура с дислокация на лява ладиевидна кост. За
възстановяване на травматичното увреждане е проведена оперативна интервенция,
изразяваща се в открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация с Herbert
винт и К - игла, поставен е послоен шев и стерилна превръзка. За обездвижването
на крайника била поставена гипсова имобилизация, която следвало да носи за
период от 40 дни. Определен бил хигиенно-диетичен режим и медикаментозно
лечение, както и период на временна нетрудоспособност с продължителност от 35
дни.
Лечението на пострадалия продължило в домашни условия,
като получените травматични увреждания били причина пострадалият да среща
множество неудобства и трудности в ежедневието, както и затруднения при
обслужване на елементарни битови и хигиенни нужди, изпитвал болезненост в
областта на лявата китка и невъзможност за активни движения на лявата ръка.
Поставените стерилни превръзки следвало да се сменят през 3 дни, а дванадесет
дни след операцията били свалени и конците. В периода на възстановяване ищецът имал нужда от чужда помощ, което е причина в
него да се породят чувства на непълноценност и душевен диском****.
Травматичното увреждане на крайника и необходимостта от почивка възпрепятствали
пострадалия да изпълнява и задълженията си като лекар, бил в невъзможност да
изпълнява служебните си задължения и да обслужва пациентите си, което било
причина за допълнителни негативни емоции и притеснения.
Сочи се, че и понастоящем пълно възстановяване на
увреждането не е настъпило - наблюдава се ограничен обем на движенията на
крайника, а в областта на извършената оперативна интервенция /видимата част на
лявата ръка/ има груб оперативен белег, който е с траен пожизнен характер.
Ищецът се оплаква и от силни болки при физическо натоварване, както и при
промяна на времето. Предстои му нова оперативна интервенция за отстраняване на
металните импланти, която ще доведе до нови болки и страдания и нов период на
временна нетрудоспособност. Ищецът преди
инцидента е бил активен спортист, но след настъпилото пътно - транспортно
произшествие не може да се занимава активно със спорт.
Твърди се, че ищецът и до днес отказва да управлява
велосипед, като случилото се е отразило негативно на емоционалното му
състояние. Преживеният стрес от инцидента е причина за силна тревожност и страх,
които го обземат винаги, когато е навън. Начинът му на живот силно се е
променил след инцидента - страхът от управлението на велосипед е причина
пострадалият да търси други алтернативи за придвижване, което е свързано с
изключителни неудобства и трудности за ищеца. Причинени са му болки, страдания
и неудобства, представляващи неимуществени вреди, които той търпи и към
настоящия момент при всеки спомен за случилото се.
Освен причинените неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания вследствие получените травматични увреждания, ищецът твърди,
че е претърпял и имуществени вреди, представляващи разходи за лечение в общ
размер 200.00 /двеста/ лева - за закупуване на винтове Хърбърт.
Твърди се, че към момента на настъпване на ПТП лек
автомобил „***", модел „***" с per. № *** е имал валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност" в „Дженерали -застраховане" АД,
полица № BG/08/118000431168 със срок на валидност от 01.02.2018г. до
31.01.2019г., поради което във връзка с причинените имуществени и неимуществени
вреди била предявена извънсъдебна претенция до „Дженерали Застраховане" АД
за заплащане на застрахователно обезщетение по доброволен ред и била образувана
щета под № *********/2018г. Твърди се, че въпреки представянето на всички писмени
документи и доказателства във връзка с настъпилото ПТП, от ответната страна не
било определено и изплатено застрахователно обезщетение в законоустановения
срок.
С допълнителната искова молба ищецът поддържа
изложените в ИМ твърдения, като сочи, че с констативния протокол като официален
свидетелстващ документ се установява механизма на извършване на ПТП и
констатацията на контролните органи, че непосредствена причина на настъпване на
инцидента е поведението на водача на лекия автомобил. Оспорва възраженията за
прекомерност на размера на претендираното обезщетение, като сочи, че то
съответства на претърпените от ищеца болки и страдания.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът „Дженерали
Застраховане" АД, със седалище гр. София е депозирал писмен отговор, с
който оспорва предявените искове по основание и размер. Не оспорва наличието на
застрахователно правоотношение по застраховка ГО на водача на л.а. „*** ***"
с per. № ******. Изразява становище за недоказаност на претенциите, като сочи
липса на доказателства за противоправно поведение на водача на застрахованото
МПС. В евентуалност възразява за
съпричиняване от страна на пострадалия, като се твърди изключителен принос от
негова страна за настъпване на инцидента. Оспорва претенцията за неимуществени
вреди по размер, като твърди, че е завишена с оглед икономическото положение в
страната. Не се оспорва факта на завеждане на претенция за застрахователно
обезщетение, но се твърди, че са изискани от ищеца допълнително документи
относно ПТП и извършените разходи, които не са били представени.
Съдът, след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, приема за установено
следното от фактическа страна:
Приет е за безспорно
установен и ненуждаещ се от доказване факта на настъпване на 24.05.2018г. в
гр.Варна между МПС - лек автомобил “***
***“ с рег. № *** с водач С.П. и велосипед, управляван от А.М.;
наличието на задължителна застраховка „Гражданска отговорност" за лек
автомобил “*** ***“ с рег. № ***.
Като
доказателство по делото са приети констативен протокол за ПТП с пострадали лица
№1110 от 24.05.2018г., справка от Гаранционен фонд за сключена застраховка ГО
за МПС с ДКН В9677РА, лист за преглед на пациент в спешно отделение от
25.05.2018г., както и епикриза от МБАЛ „Майчин дом – Варна“ ЕООД /Отделение по ортопедия
и травматология/. Представени са също молба
от А.М. до „Дженерали
застраховане“ АД за изплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени
вреди, искане от застрахователното дружество за представяне на допълнителни
документи, допълнителна молба и отказ да бъде изплатено обезщетение от
16.10.2018г. Представена е към исковата
молба също и фактура за закупени винтове Хърбърт от 01.06.2018г.
От заключението на вещите лица по назначената и приета по делото съдебно-медицинска
експертиза, изготвено въз основа на материалите по делото, медицинската
документация и преглед на пострадалия, се установява причинно-следствена връзка
между настъпилото на 24.05.2018г. ПТП и описаното в исковата молба травматично
увреждане, а именно счупване на ладиевидната кост на лява ръка, както и с
извършените разходи за лечение. Според заключението на вещото лице курсът на
лечението общо е около 4-6 месеца, вкл. операция, обездвижване с гипс,
рехабилитация; според вещото лице болката е голяма непосредствено след травмата
и постепенно стихва след обездвижването, следоперативната болка е под контрол с
обезболяващи, възможна е поява на болка при физическо натоварване и при промяна
на метеорологичните условия; с оглед на това, че счупването е на кост с особено
кръвоснабдяване към настоящия момент вещото лице не може да установи какъв ще
бъде изхода от лечението, но при всички случаи ръката губи част от
функционалната си годност, нарушават се ставните повърхнини в гривнената става,
което води до ранно развитие на артрозни промени.
Според заключението на вещото лице по автотехническата експертиза ударът
между МПС и велосипеда, управляван от пострадалия, е настъпил странично, като
лекият автомобил при навлизане в стеснението на улицата е ударил велосипеда в
задната гума, след което го е заобиколил и с предната си дясна част е закачил
левия педал и лявата част на кормилото, ударът е бил страничен, а не централен,
след контакта с велосипеда лекият автомобил е продължил да се движи с
непроменена траектория и скорост, като водачът не е разбрал, че е ударил
велосипедиста. Като причина за удара вещото лице посочва липсата на достатъчно
разстояние – дистанция между изпреварващото МПС и изпреварвания велосипедист,
което трябва да се осигури от водача на МПС; Водачът на МПС е могъл да
предотврати удара, като осигури достатъчно разстояние при изпреварване на
велосипедиста, при липсата на препятствия водачът на МПС е имал достатъчна
видимост към мястото на настъпване на ПТП.
По искане на ищцовата страна като свидетел е Тихомир Т., приятел на
пострадалия. От показанията му се установява, че видял ищеца след излизането му
от болницата, след операцията в ръката му били поставени метални пирони и му
бил поставен гипс, поради което поне два-три месеца имал нужда от помощ. Бил
стресиран, съмнявал се дали ще може пак да спортува, да кара колело. През
периода, докато бил все още с гипс, не можел да работи, а и понастоящем не се
бил възстановил напълно, не карал колело, тъй като изпитвал болка и страх да не
го блъсне кола, не можел да ходи на фитнес.
По искане на ответната страна е разпитан свидетеля С.П. /79г., без дела и
родство със страните/, от чийто показания се установява, че на 24.05.2018г. е шофирал
лек автомобил *** *** в гр.Варна, на ул.“Тихомир“ в посока към Трошево, като инцидентът
настъпил след светофара, където улицата завива надясно. Свидетелят заявява, че
не е забелязал велосипедиста преди удара, а чак когато колелото било на земята,
а ищецът крещял срещу него и му се заканвал.
Гореизложената фактическа обстановка обуславя
следните правни изводи:
Ищецът
претендира заплащане на застрахователно обезщетение, като се позовава на
застрахователно правоотношение, възникнало по силата на застрахователна полица
за осигурения риск “гражданска отговорност”. По силата на договора за
застраховка “гражданска отговорност” застрахователят покрива в границите на определената в
договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от
него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на
застрахователя се реализира чрез заплащане обезщетение на увреденото лице,
което обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен
резултат от увреждането, а също и на лихви за забава, когато застрахованият е
отговорен пред увредения за тяхното плащане.
С разпоредбата на чл. 432, ал.
1 от КЗ /ДВ бр.102/2015г., в сила от 01.01.2016г./ законът признава
в полза на пострадалото лице право на пряк иск срещу застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" на прекия причинител, като
отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило
тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността
на застрахователя, е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска
отговорност" между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с
това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия
състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи
основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди, а именно настъпило увреждане, причинено от
виновно и противоправно деяние от страна на застрахования, причинна връзка
между деянието и вредоносния резултат, както и вида и размера на претърпените
вреди.
Наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност” към процесната дата между собственика на л.а. марка „*** ***"
с per. № *** и „Дженерали застраховане" АД се установява от представената по делото справка от Гаранционен фонд за сключена
застраховка „Гражданска отговорност”, видно от което към датата на инцидента за
процесното МПС е била валидна застраховка „Гражданска отговорност” с ответното
дружество. През процесния период водачът на МПС е бил обхванат от
застрахователната закрила по застраховката “гражданска отговорност”, което от
своя страна обуславя правото на пострадалия да предяви прекия иск по чл.432, ал.1 от КЗ.
При липсата на влязло
в сила решение по чл. 78а НК в настоящия случай, поради прекратяване на
производството на осн. чл.343, ал.2 от НК на установяване пред гражданския съд
подлежи факта на неговото извършване, неговата противоправност и виновността на
дееца
Факта на
настъпване на процесното пътно-транспортно произшествие не е спорен между
страните и се установява посредством приетите като доказателства и неоспорени
от страните в процеса официални удостоверителни документи, съставени в хода на
досъдебното производство –
констативен протокол за ПТП с пострадали лица и постановление за прекратяване
на наказателното производство. Воденото срещу С.П. наказателно производство е
прекратено при условията на осн. чл.343, ал.2 от НК, въз основа на постъпила
молба от пострадалия.
С оглед изясняване механизма на
настъпване на ПТП, по делото е изслушано и заключение на съдебна автотехническа
експертиза, неоспорено от страните, което съдът приема като дадено обективно,
компетентно и безпристрастно и кредитира в цялост. Съобразно заключението на
вещото лице ударът между лекия автомобил „***
***" с per. №
*** и велосипеда, управляван от
пострадалия, е настъпил при навлизане на лекия автомобил в стеснението на
улицата, като е ударил велосипеда в задната гума, след което го е заобиколил и
с предната си дясна част е закачил левия педал и лявата част на кормилото. След
контакта с велосипеда лекият автомобил е продължил да се движи с непроменена
траектория и скорост, като водачът не е разбрал, че е ударил велосипедиста. Изводите на
съдебната автотехническа експертиза мотивират категорично и обосновано
становище за противоправния характер на поведението на водача на лекия
автомобил, който не е осигурил
достатъчно разстояние – дистанция между изпреварващото МПС и изпреварвания велосипедист,
което представлява нарушение на чл.42, ал.2 от ЗДвП.
Установява се и наличието на
пряка причинно-следствена връзка между поведението на този водач и настъпването
на произшествието, което е източник на вредите. Водачът на МПС е могъл да предотврати удара, като осигури
достатъчно разстояние при изпреварване на велосипедиста, при липсата на
препятствия водачът на МПС е имал достатъчна видимост към мястото на настъпване
на ПТП.
При установяване факта на извършване
на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, която съгласно
разпоредбата на чл.45 от ЗЗД се предполага, на доказване подлежат причинените
имуществени и неимуществени вреди и техния размер.
Вследствие на произшествието пострадалото лице е получило увреждания, които са описани в представената по
делото медицинска документация и съответно са
установени от заключението на вещото лице по назначената и приета по делото
съдебно-медицинска експертиза. От заключението по СМЕ се установява
причинно-следствена връзка между описаните в исковата молба травматични увреждания
и настъпилото на 24.05.2018г. ПТП. От заключението по СМЕ се установява, че към
настоящия момент вещото лице не може да установи какъв ще бъде изхода от
лечението, но при всички случаи ръката губи част от функционалната си годност,
нарушават се ставните повърхнини в гривнената става, което води до ранно
развитие на артрозни промени.
От показанията на разпитания по искане на ищеца свидетел се установява, че след излизане от болницата ищецът имал нужда от
помощ поне два-три месеца, тъй като след операцията в ръката му били поставени
метални пирони и ръката била обездвижена с гипс. През периода, докато бил все
още с гипс, не можел да работи, бил стресиран, тъй като се съмнявал се дали ще
може пак да спортува и да кара колело. Понастоящем не се бил възстановил
напълно, не карал колело, тъй като изпитвал болка и страх да не го блъсне кола,
не можел да ходи на фитнес.
Въз основа на горното съдът намира за доказани всички предпоставки за
възникване на отговорността за обезщетяване на вреди от деликт, а именно
че на посочената дата е настъпило ПТП, причинено от противоправното поведение
на застрахованото при ответника лице, вследствие на което били причинени
посочените увреждания.
По претенцията
за имуществени вреди: извършването на разходите се установява от представените
фактури и касови бонове, като наличието на пряка и непосредствена връзка с
деликта се установява от заключението на вещото лице, според което описаните
във фактурите разходи са извършени във връзка с претърпяните от ищеца
травматични увреждания. Въз основа на изложеното съдът счита, че предявеният
иск за обезщетяване на направените разходи за медицински консумативи е доказан
по основание и размер и следва да бъде уважен в претендирания размер от 200 лв.
При определяне
размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди съдът следва да
обсъди събраните доказателства и да го определи по справедливост, на основание
чл. 52 от ЗЗД, като съобрази обществения критерий за справедливост и
действително претърпените от ищеца неимуществени вреди, както и че болките и
страданията и другите нематериални последици в житейски аспект обикновено не се
ограничават само до изживените в момента на самия инцидент, а продължават и
след това. Съгласно заключението на вещото лице по СМЕ и свидетелските показания
се установява, че травмите и продължителният период на възстановяване са
причинили болки и страдания на пострадалия и са обусловили състояние на диском****,
причинен както от невъзможността да се обслужва самостоятелно, така и от
притесненията до каква степен ще се възстанови. Наличните и към момента
ограничения в движенията на ръката, които причиняват и ограничения при
осъществяване на присъщите му до този момент дейности и ежедневни навици, също
налагат извода за изпитван стрес и подтиснатост. Установеното от вещото лице
кореспондира напълно със свидетелските показания, съгласно които пострадалият все
още изпитва болка и страх при каране на велосипед, който преди е използвал като
основно средство за придвижване.
Съдът, като
отчете вида и характера на настъпилите вреди, а именно, че на ищеца са били
причинени физически увреждания – средна телесна повреда, довела до болки и
страдания и наложила оперативна интервенция, намира, че предявеният от А. М. иск е
основателен за сумата от 27 000 лв., които съдът приема за справедливи с оглед
обезщетяване на претърпените неимуществени вреди от ищеца, съобразявайки и съдебната практика
по сходни казуси. При определяне на този размер съдът отчита изпитаните от ищеца болки и страдания по
време на оздравяването, при наличието на добри компенсаторни механизми предвид
на младата му възраст, но и същественото нарушение в ритъма на живот,
обусловено от относително продължителен период на лечение и възстановяване, наличните
и към момента функционални ограничения в движението на ръката, обуславящи ограничения
в допустимите дейности.
Въз основа на изложеното съдът намира,
че определеният по-горе размер в пълна и адекватна степен отговаря на
потребностите на пострадалото лице от обезщетяване.
Въведено е с отговора по чл.367, ал.1
от ГПК възражение от ответника за съпричиняване от страна на пострадалия, изразяващо
се в неспазване правилата за движение на двуколесно МПС, с което се твърди, че
е допринесъл за настъпване на ПТП. Съобразно последователно формираната практика
на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, обективирана в: решение №
92/24.07.2013 г. по т. д. № 540/2012 г. ВКС; решение №
54/22.05.2012 г. по т. д. № 316/2011 г., II т. о.; решение №
44/26.03.2013 г. по т. д. № 1139/2011 г., ВКС, ТК, решение №
151/12.11.2012 г. по т. д. № 1140/2011 г., ВКС, II т. о., решение №
74/04.06.2010 г. по т. д. № 679/2009 г. на I т. о., решение №
55/30.05.2009 г. по т. д. № 728/2008 г., първо т. о., ВКС/ във
всички случаи в производството по чл. 226, ал.
1 КЗ приносът на пострадалия следва да бъде не само надлежно
релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред съда, но и да бъде
доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от
страната, която го е въвела.
Въведеното в настоящия случай възражение
за съпричиняване се основава на твърдения, че ищецът не е изпълнил задължението
си да се движи възможно най-близо до дясната граница на пътното платно, както и
при стеснение на пътното платно да се убеди, че няма да създаде опасност за
движещите се след него или покрай него.
В случая от заключението на вещото
лице и представения по делото констативен протокол се установява по безспорен
начин, че ударът е настъпил при изпреварване на велосипеда от лекия автомобил,
при което задължението да съобрази необходимата дистанция е на лекия автомобил.
Няма данни, от които да се заключи, че велосипедът не се е движил възможно
най-вдясно, от свидетелските показания се установява, че водачът на МПС изобщо
не го е забелязал преди настъпване на инцидента. Наличието на стеснение на
пътното платно, което се установява от заключението на САТЕ, не води до
твърдяните от ответника изводи. Цитираните от ответника задължения на водача, а
именно да се убеди, че
няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след
него, преди него или минават покрай него, както и да се съобрази с тяхното
положение, посока и скорост на движение се отнасят за ситуацията при извършване
на маневра, както предвижда разпоредбата на чл.25, ал.1 от ЗДвП. В случая ширината
на пътното платно намалява плавно, липсва завой или препятствие, което да
налага извършване на маневра от страна на велосипедиста. С оглед липсата на
маневра съответно не е възникнало задължение за велосипедиста да осъществи
предвидените в чл.25,
ал.1 от ЗДвП действия, поради което и твърдяното неизпълнение не се установява.
Възражението
за съпричиняване се явява неоснователно, поради което следва да се бъде уважен
предявения иск за обезщетение за
неимуществени вреди в определения размер от 27 000 лв., като претенцията следва да се
отхвърли за разликата над този размер до пълния предявен размер от 35 000 лв.,
като неоснователна.
С оглед изхода от спора по главния
иск, следва да бъде уважено и искането на ищеца за заплащане на законната лихва
върху присъденото обезщетение за неимуществени и имуществени вреди. На основание чл. 45 ЗЗД виновният застрахован
водач носи отговорност и за обезщетение за забава към увредения, което се
покрива от застрахователят на основание функционалната отговорност. С разпоредбата
на чл. 493, ал.1, т.5 и чл. 494, т.10 от действащия Кодекс на застраховането /в
сила от 01.01.2016г./, приложим спрямо настоящото застрахователно
правоотношение, е ограничена функционалната отговорност на застрахователя за
дължимите от застрахователя на делинквента лихви върху обезщетенията за
неимуществени и имуществени вреди до лихви за забава на застрахования, считано
от по-ранната дата на уведомяването от застрахования или от предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице (чл. 429, ал.3
от КЗ). В случая ищецът е уведомил застрахователя за събитието,
настъпило на 24.05.2018г. със заявление за изплащане на застрахователно
обезщетение, в което е описано застрахователното събитие и са приложени
документи по опис. Няма данни на коя дата е входирана първоначалната молба, но
от съдържанието на представените отговори се установява, че най-ранната
установима дата е 09.08.2018г., когато е изпратено първото писмо-отговор. В
случая са изискани от пострадалия допълнителни документи по чл. 106, ал.3 КЗ, в отговор на което с последващо писмо пострадалият е заявил, че е
налице обективна невъзможност да ги представи поради неприключилото наказателно
производство, като моли произнасянето по претенцията да бъде извършено въз
основа на вече представените доказателства. При така изложената факти съдът
приема, че е приложима хипотезата на чл. 497,
ал.1, т.2 КЗ, като тримесечният срок е започнал да тече на
09.08.2018г. и съответно е изтекъл на 09.09.2018г. Следователно ответникът
дължи законната лихва за забава от 09.09.2018г. до окончателното изплащане,
като искането следва да се отхвърли за претендирания период от 15.08.2018г. до
09.09.2018г.
Предвид изхода
от спора разноски се дължат на страните съобразно уважената част от предявените
искове на ищеца и отхвърлената част – на ответника. В полза на ищеца следва да
се присъди сумата 927 лв., представляваща част от общата сума на претендираните
разноски съобразно списъка по чл.80 от ГПК и представените писмени
доказателства, пропорционално на уважената част от предявените искове. В
съответствие с отправеното искане с правно основание чл.38, ал.1 от ЗА и
представените пълномощни, както и съобразно уважената част от иска в полза на
процесуалния представител на ищеца следва да бъде присъдена сумата 1340 лв.,
изчислена по реда на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/2004г.
Ответникът е
представил списък по чл.80 от ГПК с описани разноски - внесен депозит за вещо
лице 200 лв., както и адвокатски хонорар в размер 4500 лв. без ДДС. Направеното
възражение за прекомерност на адв. възнаграждение се явява неоснователно поради
сходството на претендирания размер с минималния, определен съобразно чл.7,
ал.2, т.5 от Наредба №1/2004г. Искането за присъждане на ДДС върху тази сума е
неоснователно, тъй като по реда на чл.78 от ГПК разноски се дължат в полза на
страната в размера, в който са реално заплатени, а видно от представения по
делото договор платената сума е 4500 лв., без начислен върху нея ДДС. Съобразно
изхода от спора в полза на ответника следва да бъдат присъдени 894 лв. пропорционално
на отхвърлената част от предявените искове.
В полза на
ответното дружество следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждание на
осн. чл.78, ал.8 от ГПК в размер на 200 лв., от които съразмерно на
отхвърлената част от предявените искове подлежи на присъждане сумата 45,45 лв.
Ищецът е частично освободен от внасяне
на държавни такси и разноски на основание чл.83, ал.1, т.4 ГПК, поради което
следващите се за производството държавни такси и платени от бюджета на съда
разноски, се събират от ответната страна по аргумент от чл.78, ал.6 ГПК.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата за производството
държавна такса върху уважената част на исковете, след приспадане на внесената
от ищеца, в размер 588 лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА
„ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. "Княз Александър Дондуков" № 68 ДА
ЗАПЛАТИ на А.Х.М., ЕГН: **********, с постоянен адрес: *** обезщетение за неимуществени
вреди /болки и страдания/, претърпени от ищеца в резултат на травматични
увреждания, настъпили при ПТП на 24.05.2018г.
в гр. Варна, причинено от С.Б.П., водач на лек автомобил „***", модел „***"
с per. № ***, застрахован при ответника по
имуществена застраховка „Гражданска отговорност“ със срок на
валидност от 01.02.2018г. до 31.01.2019г.,
в размер на 27 000 лв. /двадесет и
седем хиляди лева/, ведно със законната лихва върху главницата от 09.09.2018г.
до окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска до претендирания размер от 35 000 лева, както и претенцията за законна лихва за периода от 15.08.2018г.
до 09.09.2018г., на осн. чл.432 КЗ вр. чл.45 и 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА
„ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. "Княз Александър Дондуков" № 68 ДА
ЗАПЛАТИ на А.Х.М., ЕГН: **********, с постоянен адрес: *** обезщетение за
имуществени вреди /разходи за мед.консумативи/,
направени във връзка с претърпените
от ищеца увреждания в резултат на ПТП, причинено
на 24.05.2018г. от С.Б.П., водач на
лек автомобил „***", модел „***" с per. № ***, застрахован при ответника по
имуществена застраховка „Гражданска отговорност“ със срок на
валидност от 01.02.2018г. до 31.01.2019г.,
в размер на 200 лв. /двеста лева/, ведно
със законната лихва върху главницата от 09.09.2018г. до окончателното изплащане
на задължението, като ОТХВЪРЛЯ претенцията
за законна лихва за периода от 15.08.2018г. до 09.09.2018г., на осн. чл.432 КЗ
вр. чл.45 и 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА
„ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. "Княз Александър Дондуков" № 68 ДА
ЗАПЛАТИ на А.Х.М., ЕГН: **********, с постоянен адрес: *** сумата 927 лв., представляваща
сторени разноски съразмерно на уважената част от предявените искове, на осн.
чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА
„ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. "Княз Александър Дондуков" № 68 ДА
ЗАПЛАТИ на Адвокатско дружество „В. и Бачева“, ЕИК *********, с адрес гр.София, ул.“Банат“
№11-13, офис 5 сумата 1340 лв.,
представляващи разноски в производството съобразно уважената част от предявения
иск, на основание чл.78, ал.1 от ГПК вр. чл.38, ал.1 от ЗА.
ОСЪЖДА
А.Х.М., ЕГН: **********, с постоянен адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. "Княз Александър Дондуков" № 68 сумата 45,45 лв., представляващи
разноски в производството съобразно отхвърлената част от предявените искове, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА
„ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. "Княз Александър Дондуков" № 68 ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на ВОС, дължимата за производството държавна такса в
размер 588 лева върху уважената част от предявените искове, на основание
чл.78, ал.6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на въззивно обжалване пред Апелативен съд - Варна в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: