Решение по дело №1460/2021 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 773
Дата: 16 декември 2021 г. (в сила от 4 януари 2022 г.)
Съдия: Камен Георгиев Гатев
Дело: 20215220201460
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 октомври 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 773
гр. Пазарджик.16.12.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XXXVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА
при участието на секретаря Росица Караджова
като разгледа докладваното от РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА Административно
наказателно дело № 20215220201460 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ИГ. В. С., ЕГН **********, с адрес: гр. П.,
бул. „Ц.Б.“ № *****, вх. „*, ет. *, ап. *****, против Наказателно
постановление № ******-*8*8-000*0*****/******.0*.*****0****** г.,
издадено от Началника на РУ-П. към ОДМВР – П., с което на жалбоподателя
ИГ. В. С. са наложени административни наказания „глоба“ в размер на
*****00 лв. (двеста лева) и лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от 6 (шест) месеца, на основание чл. ******5, ал. 3, пр. * от
ЗДвП, за нарушение по чл. *40, ал. * от ЗДвП.
В жалбата се излагат съображения за неправилност и
незаконосъобразност на атакуваното наказателното постановление и е
формулирано искане за неговата отмяна. Претендират се разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят ИГ. В. С. не се явява и не изпраща
процесуален представител. По делото е постъпило писмено становище от
пълномощника на жалбоподателя адв. К.У., в което сочи, че поддържа
жалбата и моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като
1
постановено при нарушение на процесуалните правила и материалния закон.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна – РУ-П. към ОДМВР - П., редовно призована, не
изпраща законен или процесуален представител в съдебно заседание.
Депозира писмено становище по жалбата, в което излага съображения за
нейната неоснователност. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а
наказателното постановление да бъде потвърдено, като правилно и
законосъобразно. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид изложеното в жалбата, становищата на
страните и след като анализира събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа
страна следното:
На 09.09.*****0*****0 г., около *8:45 часа, в гр. П., на ул. „Б.“ №
******, жалбоподателят ИГ. В. С. управлявал лек автомобил „БМВ 3*6“, с
рег. № *****, собственост на Г.Х.П., ЕГН **********. Автомобилът бил
спрян за проверка от С.А.М. и колегата му К.Й.К. - двамата мл. инспектори в
РУ – П.. На място на проверката пристигнал и свид. П.С. – полицай при група
„ООР“ при РУ - П., който направил служебна справка в информационните
масиви на МВР за автомобила, при която установил, че управляваното от
жалбоподателя МПС е със служебно прекратена регистрация на
0*.09.*****0*****0 г., на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, поради липса на
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите.
За констатираното нарушение по чл. *40, ал. * от ЗДвП свид. П.С.
съставил срещу жалбоподателя ИГ. В. С. Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) с бл. № 348006/09.09.*****0*****0 г.
Актът бил надлежно предявен на жалбоподателя, който го подписал без
възражение. На жалбоподателя бил връчен срещу подпис и препис от АУАН.
В срока по чл. 44 от ЗАНН жалбоподателят не депозирал възражения срещу
АУАН.
Поради съмнение за извършване на престъпление от общ характер
материалите по преписката били изпратени на прокурор при Районна
прокуратура – П..
След извършване на възложената проверка, с постановление от
2
**.0*.*****0****** г. наблюдаващият прокурор при Районна прокуратура –
П., на основание чл. ******3 вр. чл. *****4, ал. *, т. * НПК и чл. *99 от НПК,
отказал да образува досъдебно производство за престъпление по чл. 345, ал.
***** вр. ал. * от НК и прекратил пр. преписка № 3438/*****0*****0 г. по
описа на Районна прокуратура – П..
Препис от прокурорското постановление, ведно с преписката били
изпратени на Началника на РУ - П. към ОДМВР-П. с оглед преценка за
реализиране административнонаказателната отговорност на нарушителя,
съгласно ЗДвП.
Въз основа на материалите по административнонаказателната преписка,
на основание чл. 36, ал. ***** от ЗАНН, на ******.0*.*****0****** г. било
издадено обжалваното наказателно постановление (НП).
Описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по
безспорен и категоричен начин от формираната по делото доказателствена
съвкупност, включваща АУАН с бл. № 348006/09.09.*****0*****0 г.,
материалите по пр. преписка № 3438/*****0*****0 г. по описа на Районна
прокуратура – П., Заповед № 8*******з – 5*5/*4.05.*****0*8 г. на Министъра
на вътрешните работи, както и показанията на актосъставителя П.С., който в
съдебно заседание потвърждава авторството на АУАН и направените в него
констатации.
Съдът кредитира посочените доказателствени източници, включително
показанията на свид. П.С., тъй като същите са последователни, логични и
непротиворечиви помежду си.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал. ***** от ЗАНН,
изхожда от процесуално легитимирана страна и е насочена срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. * от ЗАНН в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалваното наказателно
постановление, т.е. дали правилно е приложен материалния и процесуалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл.
3*4, ал. * от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН.
3
Обжалваното наказателното постановление е издадено от компетентен
орган – А.С.Т.–Началник Сектор към ОДМВР-П., РУ – П.. Компетентността
на административнонаказващия орган, издал атакуваното наказателно
постановление, следва от представената по делото Заповед № 8*******з-
5*5/*4.05.*****0*8 г. на Министъра на вътрешните работи. НП е съставено в
срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.
При съставяне на АУАН, а впоследствие при издаване на НП не са
допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до нарушаване
правото на защита на жалбоподателя. Спазени са разпоредбите на чл. 4*****
и чл. 5***** от ЗАНН. В АУАН и НП са посочени датата и мястото на
извършване на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, пълно,
точно, ясно и в достатъчна степен е индивидуализирано вмененото на
въззивника административно нарушение, позволяващо на жалбоподател да
разбере в какво е обвинено и срещу какви факти да се защитава.
Съгласно разпоредбата на чл. *40, ал. * от ЗДвП по пътищата, отворени
за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места.
Не е спорно по делото, че жалбоподателят е управлявал посоченото
МПС на 09.09.*****0*****0 г. в гр. П., на ул. „Б.“ № ******.
Действащият регистрационен режим на моторните превозни средства е
регламентиран в Наредба I-45 от *****4.03.*****000 г. на Министъра на
вътрешните работи за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.
Съгласно чл. *8, т. ***** от посочената Наредба I-45 от *****4.03.*****000 г.
на Министъра на вътрешните работи регистрацията на превозно средство се
прекратява служебно, а според чл. *8б, ал. *, т. 8 от същата Наредба
прекратяване на регистрацията по чл. *8, т. ***** се извършва по чл. *43, ал.
*0 от ЗДвП след уведомление от Гаранционния фонд. Според нормата на чл.
*8б, ал. ***** от Наредба I-45 от *****4.03.*****000 г. на Министъра на
вътрешните работи обаче при прекратяване регистрацията по ал. *, т. 8 се
уведомява собственикът на превозното средство, посочен в регистъра.
4
Аналогично задължение е регламентирано и в чл. *43, ал. *0 от ЗДвП, според
която разпоредба когато служебно се прекратява регистрацията на пътни
превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд
по чл. 5*****4, ал. ** от Кодекса за застраховането, следва да се уведомява
собственикът на пътното превозно средство.
В процесния случай от приложената справка за собственост на лек
автомобил „БМВ 3*6 И“, с рег. № ***** се установява, че негов собственик е
Г.Х.П., ЕГН **********.
Видно от приобщената информация от Гаранционен фонд до
събственика на лек автомобил „БМВ 3*6 И“, с рег. № ***** – Г.Х.П. е
изпратено уведомление № 0308*****8/******.0*****.*****0*****0 г.,
съгласно разпоредбата на чл. 5*****4, ал. *0 от КЗ. След изтичането на срока
по чл. 5*****4, ал. *0 от КЗ, на основание чл. 5*****4, ал. **, изр. *****-ро
от КЗ, Гаранционният фонд на 3*.08.*****0*****0 г. е уведомил Дирекция
„КИС“ – МВР (съответно сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-П.) да
прекрати регистрацията на МПС-то.
Регистрацията на автомобила е била служебно прекратена от органите
на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-П. на 0*.09.*****0*****0 г. след
уведомяване от Гаранционния фонд за липса на валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, видно от приетата като
писмено доказателство по делото справка за лек автомобил „БМВ 3*6 И“, с
рег. № *****.
От доказателствената съвкупност по делото се установява, че
собственикът на автомобила не е бил уведомен за прекратената регистрация
на автомобила. От писмо с рег. № *030р-38945/09.******.*****0*****0 г. на
Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-П. е видно, че ИГ. В. С. също не е бил
уведомен за служебно прекратената регистрация на автомобила. Липсват
данни уведомителното писмо на Гаранционния фонд, съдържащо
информация, че в случай че собственикът на МПС не представи в *4-дневен
срок доказателства за наличие на сключен и действащ договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите ще
бъдат предоставени данни на органите на МВР за предприемане мерки за
прекратяване на регистрацията на МПС,
да е било връчено на собственика на автомобила – Г.Х.П. или на
5
жалбоподателя и същите да са били запознати със съдържанието му.
Следователно по делото безспорно се установява, че не са спазени
разпоредбите на чл. *8б, ал. *, т. 8 от Наредба I-45 от *****4.03.*****000 г. и
чл. *43, ал. *0 от ЗДвП, задължаващи ОДМВР да уведоми собственика на
МПС за служебно прекратена регистрация на автомобила. Прекратяването на
регистрацията на автомобила, като последица от липса на валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите съставлява
сложен фактически състав, включващ задължение и на прекратяващия
регистрацията орган да уведоми собственика - чл. 143, ал. 10 ЗДвП. Когато
липсват доказателства собственикът, респективно ползвателят да е уведомен,
то тогава същият няма съзнание за осъществен състав на нарушение.
Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е
това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на
държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с
административно наказание, налагано по административен ред. За
съставомерността на всяко административно нарушение следва да са
осъществени признаците както от обективна, така и от субективна страна и
липсата на който и да е от тези признаци винаги обуславя извод за
несъставомерност на извършеното. В тежест на административнонаказващия
орган е да докаже наличието на виновно поведение от страна на
жалбоподателя, т.е. че въпреки знанието за прекратяване на регистрацията на
автомобила същият е управлявал въпросното МПС на инкриминираната дата.
В процесния случай липсват доказателства, които анализирани в своята
съвкупност, по несъмнен начин да водят на извода, че жалбоподателя е
управлявал автомобила със знанието, че управлява МПС, което е със
служебно прекратена регистрация на основание чл. *43, ал. *0 от ЗДвП,
поради което не се установява субективната страна на нарушението.
Ето защо съдът намира, че не е осъществен от субективна страна
състава на вмененото на въззивника административно нарушение по чл. *40,
ал. * от ЗДвП, доколкото липса виновно поведение от страна на
жалбоподателя при извършване на деянието.
Мотивиран от гореизложеното съдът намира, че атакуваното НП е
неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
По разноските:
6
При този изход на правния спор, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН,
право на разноски има жалбоподателят. В процесния случай същият
своевременно е направил искане за присъждане на разноски в настоящото
съдебно производство и е ангажирал доказателства за реалното
извършване на такива. Видно от представения по делото договор за
правна защита и съдействие страните по него са договорили
възнаграждение в размер на 400 лв., което е изцяло заплатено в брой.
Неоснователно е релевираното от въззиваемата страна възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на жалбоподателя,
доколкото с оглед на фактическата и правна сложност на делото, същото
не превишава прекомерно и необосновано минимума, предвиден в чл. *8,
ал. *****, вр. с чл. *****, ал. *****, т. * от Наредба №
*/09.0*****.*****004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Ето защо, в полза на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени разноски в претендирания размер от 400 лв. за адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. * от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ******-*8*8-
000*0*****/******.0*.*****0****** г., издадено от Началника на РУ-П. към
ОДМВР – П., с което на жалбоподателя ИГ. В. С., ЕГН **********, с адрес:
гр. П., бул. „Ц.Б III Обединител“ № *****, вх. „*, ет. *, ап. *****, са наложени
административни наказания „глоба“ в размер на *****00 лв. (двеста лева) и
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6
(шест) месеца, на основание чл. ******5, ал. 3, пр. * от ЗДвП, за нарушение
по чл. *40, ал. * от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР-П. да заплати на ИГ. В. С., ЕГН **********, с
адрес: гр. П., бул. „Ц.Б III Обединител“ № *****, вх. „*, ет. *, ап. *****, на
основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, сумата в размер на 400 лв. (четиристотин
лева), представляваща разноски за адвокатско възнаграждение по делото.

Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването
7
му на страните пред Административен съд - П..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
8