М О
Т И В И
По
присъда № ../14.10.2010 година по НОХД № 2073/2010 година
по описа на Районен съд-град Добрич
Производството
е образувано по реда на чл.358, ал.1,т.4 от НПК, въз основа на внесен
обвинителен акт от ДРП срещу А.О.Р. ***, спрямо когото е повдигнато обвинение
за извършено престъпление по чл.343Б, ал.1
от НК, предмет на разследване по Бързо производство №405/2010 година, водено по
описа на Второ РУ ”Полиция” на МВР -
гр.Добрич.
Обвинението
по чл.343б,ал.1 от НК, за което е привлечен към наказателна отговорност подсъдимият
Р., се изразява в това, че на 02.10.2010
година в село Одринци, общ.Добрич, по ул.”Първа” управлявал МПС - л.а. марка „Опел-
Кадет”, с рег.№ Тх 97 63 ВХ, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на
хиляда, а именно – 1,62 на хиляда, установено по надлежния ред
В съдебно заседание обвинението
се поддържа от представителя на държавното обвинение, който прие, че изложената
обвинителна теза, третираща виновното поведение на подсъдимия в процесната
престъпна проява, се явява доказана по безсъмнен и категоричен начин. В подкрепа
на своите доводи, прокурорът насочи към събраните в хода на съдебното дирене
писмени и гласни доказателства, доказващи
авторството и вината на дееца в инкриминираното престъпление.При
определяне на вида и размера на наказанието прокурорът наблегна на това, че съдът
задължително следва да съобрази предвиденото в закона наказание с наличието на многобройни
смекчаващи вината обстоятелства за дееца. Изтъкна още, че такива се явяват - чистото
съдебно минало на дееца, добрите характеристични данни по местоживеене, липсата
на други водени наказателни производства и липсата на други драстични нарушения
по ЗДвП. Обвинителят прие, че с оглед многобройните смекчаващи вината
обстоятелства и ниската степен на обществена опасност на дееца, съдът следва да
постанови наказанието при условията на чл.55, ал.1, т.2 от НК, като замени
предвиденото в закона наказание „лишаване от свобода” с по-лекото по вид
наказание ”Пробация”, изразяващо се в следните пробационни мерки :
а/
Задължителна регистрация по настоящия адрес на дееца – с.Лозенец, ул.”Първа” № 33А в размер на шест месеца, като на основание чл.42б от НК се определи три пъти седмично
явяване и подписване на осъденото лице пред пробационен служител от съответната
пробационна служба ;
б/Задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от шест месеца .
В обвинителната си реч прокурорът подчерта също
и за наложителността от постановяване на кумулативно предвидената в чл.343г от НК административна санкция - „лишаване от правото да управлява МПС”. Прие, че с
оглед по-високата степен на алкохолна концентрация в кръвта на водача, на
същият да бъде наложено наказание „лишаване от правото да управлява МПС” за
срок от осем месеца.
Редовно призован за съдебното заседание
подсъдимият А.О.Р. се явява, но не се представлява от свой процесуален
представител. Разпитан в хода на съдебното дирене същият дава обстоятелствени и
безпротиворечиви обяснения в насока повдигнатото му обвинение. В предоставената
му от съда „последна дума” по реда на чл.297 от НПК деецът признава своята
вина, като изразява съжаление и разкаяние от противоправното си поведение.
След
като подложи на задълбочен и обстоен анализ и преценка на събраните по делото доказателства, както
поотделно така и в тяхната съвкупност, съдът намери за установено от фактическа
страна следното:
На
01.10.2010 година вечерта , подс.А.О.Р. посетил свой близък родственик, който
празнувал рожденния си ден в с.Лозенец, общ.Крушари, обл.Добрич. В компанията
на своите приятели и близки родственици, в продължение на няколко часа деецът употребил
значително количество алкохол. От депозираните обяснения в хода на съдебното
следствие става ясно, че е употребил концентрат / ракия / и две чаши бира. Въпреки
поетото количество алкохол подсъдимият приел, че не е повлиян от него и може да
поеме управлението на лек автомобил ”Опел – Кадет” , с рег.№ Тх 97 63 ВХ. Намеренията
му били да посети друг свой родственик в с.Одринци, общ.Добрич. Така и сторил.
Около 01,49 часа на 02.10.2010
година часа, при преминаването на автомобила по пътя в с.Одринци в посока
с.Ведрина, водачът е спрян за рутинна проверка от патрулен автомобил на Първо
РУ към ОД на МВР - Добрич, в състав – св.М.М.Д. и Т. М. С. / и двамата
служители в Първо РУП към ОД на МВР-Добрич/. Същите осъществявали дежурство по
наряд с патрулен автомобил в района на населеното място, при което им била
възложена специализирана полицейска операция. Целта на последната била да се следи
за наличието на водачи, управляващи МПС след употреба на алкохол. В хода на проверката
на длъжностните лица им направило силно впечатление, че водачът лъха на алкохол
и е повлиян силно от него. Съобразявайки тези обстоятелства подсъдимият Р. е
тестван на място и с помощта на техническо средство „Алкомер 931”, за наличието
на алкохол или друго упойващо вещество. При направеното измерване уредът отчел
наличие на алкохол в издишания от водача
въздух в съотношение 1,60 промила на хиляда. Непосредствено след тази
констатация на подсъдимия е издаден талон за медицинско изследване, след което е
отведен със служебния автомобил до ЦСМП към МБАЛ - гр.Добрич. В здравното
заведение му е взета кръвна проба по надлежния ред. Необходимо е да се
подчертае, че при вземане на кръвната проба са спазени разпоредбите на Наредба
№30/27.06.2001 година, отнасящи се за реда и начина на установяване употребата
на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства
.Съставен е и протокол за медицинско изследване, в който е отразено общото
физическо състояние и хабитуса на дееца.
За констатираното административно
нарушение /управление на автомобил след употреба на алкохол/ на провинилия се водач
е съставен и АУАН № 321577/02.10.2010 година, в чиято обстоятелствена част
актосъставителят / св.М.Д./ изложил подробно и ясно фактическите обстоятелства,
свързани с констатираното административно нарушение, подведено под хипотезиса
на нормата на чл.150 /а/ от ЗДвП във вр. с чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и
чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП.
От заключението на вещото лице по
назначената в хода на досъдебното производство химическа експертиза №1389/02.10.2010
година, изготвена в специализирана лаборатория за изследване на алкохол при
МБАЛ ”Св.Анна”-Варна се установява, че концентрацията на алкохол в кръвта на
подсъдимия Р. към момента на вземане на кръвната проба е била в съотношение – 1,62
промила на хиляда. Съобразно заключението на експерта това съотношение на
алкохол в кръвта на водача отговаря на „средна
степен” на алкохолно повлияване.
За да кредитира описаната фактическа
обстановка, съдът се основава на следните доказателствени средства и събрани
доказателства: Чрез обясненията на подс. А.О.Р., показанията на свидетеля М.Д.,
Акта за установяване на адм. нарушение, протокола за химическа експертиза за
определяне на концентрацията на алкохол
в кръвта на дееца, както и всички писмени доказателства, събрани в хода
на съдебното дирене и приобщени по реда
на чл.283 от НПК.
След обстоен анализ и преценка на
събраните в хода на съдебното дирене доказателства, съдът намери, че инкриминираното
престъпно деяние по чл.343б, ал.1 от НК, залегнало в обвинителния акт на ДРП е
осъществено от Д. виновно .
Безспорно е, че от първостепенно
значение за съставомерността на деянието по този текст от закона съдим от
заключението на вещото лице по назначената в досъдебната фаза на наказателния процес
химическа експертиза. От там черпим ценна информация за това, че към момента на
вземане на кръвната проба Р. е имал в кръвта си алкохол в съотношение 1,62 промила
на хиляда, което всъщност е значително
над установения в закона допустим предел - 0,5 промила. От експертното
становище можем да заключим също и за степента на „алкохолно повлияване” на
дееца, която в конкретния казус се явява
„средна степен”, който несъмнено обуславя и високата степен на обществена
опасност на проявата.
На следващо място от правно
значение за съда се явяват обясненията на
подсъдимия дадени пред съда в хода на съдебното следствие. Следва да се
отбележи, че по своята насока и същност тези гласни доказателствени средства се
явяват обстоятелствени, еднопосочни и вътрешно непротиворечиви. Без съмнение от
тях научаваме не само за времето и мястото, както и за действията на
проверяващите органи при извършване на проверката . От обясненията научаваме и за
подбудите и мотивите, които са подтикнали Р. да извърши противообществената
проява, да поеме управлението на автомобила след като е употребил алкохол. От релевираните
обяснения в хода на разследването съдим и за настъпването на други фактически обстоятелства,
които съобразени с останалите събрани по делото доказателства, допринасят за
изясняване в най-пълна степен на съществуващата фактическа обстановка. В този
аспект, чрез направените пълни самопризнания от Р. научаваме следните факти: вида
и количеството на поетия от него алкохол, обстоятелствата, при които
подсъдимият е поел управлението на МПС, мястото където е била извършена
проверката от органите на реда както и за последващите рутинни действия,
сведени до извършване на проверката с помощта на описаното по-горе техническо
средство. И тук е мястото да се
подчертае, че изнесените от дееца фактически обстоятелства не стоят изолирано
от останалите гласни и писмени доказателства, а си кореспондират с тях, като ги допълват и детайлизират. А това несъмнено доказва
достоверността на изнесените от дееца факти,
относими към инкриминираната проява. При изложените съждения, съдът прие, че
следва да даде вяра и кредитира изцяло обясненията на подсъдимия, възприемайки
ги за обективни и правдиви .
Все в насока на развитата от прокурора обвинителна
теза се явяват и показанията на разпитания
в хода на съдебното следствие свидетел –М.Д.. Показанията на този свидетел могат
да се възприемат, като вътрешно непротиворечиви, константни и еднопосочни. Следва
да се изтъкне, че от тези гласни доказателствени средства съдим преди всичко за
онези обстоятелства от фактическата обстановка, които свързваме с предприетите рутинни
действия от страна на длъжностните лица, при извършване на проверката на водача,
респ. това са действията, които полицаите са предприели при тестването на
водача с помощта на техническото средство и последващото отвеждане в здравното
заведение за вземане на кръвна проба. Същественото в показанията на свидетеля е
констатирането на наличие на алкохол в
кръвта на водача, при направеното измерване с техническото средство.При това, алкохолът
в организма на дееца е бил значително допустимите пределни стойности от 0,5
промила. Очевидно е, че именно това обстоятелство е наложило отвеждането на провинилия
се в здравното заведение за вземане на кръвна проба. При това св.Д. посочва , че
още при първия контакт с водача му е направило силно впечатление, че той е бил силно
повлиян и е лъхал на алкохол – релевантен факт, който се доказва и от извършената
химическа експертиза , установяваща високото съдържание на алкохол в организма
на дееца към момента на извършване на проверката. Без съмнение е, че поднесените
от св.Д. факти съвпадат изцяло както с
обясненията на дееца, така също и с другите приобщени по делото доказателства. Това
наложи за съда да даде вяра на показанията на този свидетел, като ги приеме за достоверни
и обективни.
Застъпената от прокурора
обвинителна теза за „виновно осъществен състав на престъпление” по чл.343б, ал.1
от НК намира опора и в другите събрани в хода на съдебното дирене доказателства,
които съдът приобщи по предвидения от НПК процесуален ред. Така например, от подробно
и точно изложените обстоятелствените факти в „Акта за установяване на
административно нарушение”, удостоверяващи по категоричен начин мястото и
времето, където е осъществено престъпното деяние, съдим за измереното
количество алкохол от дежурния орган с помощта на техническото средство „Алкомер
931”, респ. за това, че водачът е бил повлиян от алкохола към момента, когато е
управлявал лекия автомобил .
Встъпвайки на общата
доказателствена плоскост на събраните по делото доказателства и при формиране
на вътрешното си убеждение, на основание чл.14, ал.1 от НПК, съдът намери за
установено от правна страна следното :
С
деятелността си на 02.10.2010 година в
село Одринци, общ.Добрич, по ул.”Първа” управлявал МПС - л.а. марка „Опел-
Кадет”, с рег.№ Тх 97 63 ВХ, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на
хиляда, а именно – 1,62 на хиляда, установено по надлежния ред, подс.А.Р. е
осъществил от обективна и суб. страна престъпния съста на 343б, ал.1 от НК .
В обективно отношение с деянието са накърнени
обществените отношения гарантиращи сигурността на движение по пътищата,
регламентирани със ЗДвП и ППЗДвП. Изпълнителното деяние се изразява в активни
действия от страна на дееца, насочени
към поемането на управлението на МПС и то след употреба на значително количество алкохол. В настоящият казус Р., след
като е употребил значително количество алкохол, съзнавайки обществената
опасност от противоправното си поведение, е поел управлението на лекия автомобил
с намерение да се придвижи с него до други населено място.Тук е мястото да са подчертае,
че деецът няма придобита правоспособност да управлява МПС от този вид - леки
автомобили. Същият е правоспособен водач, притежаващ СУМПС от 1987 година , но от
категориите „Т” и „М”.
По своята същност деянието е от вида
на тъй нар. престъпления на „просто извършване”, респ. безрезултатно, формално.
Ето защо, за съставомерността на му не е необходимо да са настъпили конкретни вредни
последици /вредоносен резултат/ от
деятелността на извършителя, а е достатъчно това, че са осъществени всички
обективни признаци на състава и при конкретна форма на вината –„пряк умисъл” .
Деецът е наказателноотговорен
субект - пълнолетен, разбиращ свойството и значението на извършеното и можещ да
ръководи постъпките си. Може да се подчертае, че наличната „средна степен” на
алкохолно повлияване, за която съдим от заключението на вещото лице по
назначената химическа експертиза, не е попречила
на извършителя да може да осъзнае противообществения характер на деението и
произтичащите от него противоправни последици
.
От суб.страна престъплението е
осъществено от подс. Р. при условията на
„пряк умисъл”, по смисъла на чл.11, ал.2, пр.1 от НК - същият е съзнавал
общественоопасният му характер, а именно, че поема управлението на личния си автомобил
в пияно състояние, след като е консумирал значително количество алкохол, предвиждал
е произтичащите общественоопасните последици от
неправомерното си поведение и е искал пряко тяхното настъпване . Съзнавал
е още, че не притежава свидетелство за управление на МПС от тази категория,
което очевидно завишава и степента на обществена опасност на престъплението .
Причини
за извършване на деянието се явяват незачитането на правилата за движение,
регламентирани със Закона за движение по пътищата и ППЗДвП, както и ниската
правна култура на дееца .
При
определяне на наказанието и неговата индивидуализация:
А.О.Р. e ..............., живущ ***. До настоящия момент подсъдимият не е осъждан и
спрямо него не се водят други наказателни производства по регистъра на ОСО –
гр.Добрич към ОП – гр.Добрич, за извършени умишлени престъпления от общ
характер. Липсва информация и
за образувани полицейски производства в информационните фондове на МВР по повод
други осъществени от дееца противообществени прояви. В този аспект можем да
приемем като смекчаващи вината обстоятелства - чистото съдебно минало на подсъдимия,
добрите му характеристични данни по местоживеене и
липсата на водени висящи наказателни производства по регистъра на ОСО при ОП– гр.Добрич
и ОДМВР –Добрич. Отегчаващи
вината обстоятелства за дееца – няма.
Съобразявайки наличието на многобройни
смекчаващи вината обстоятелства, съдът прие, че степента на обществена опасност
на дееца се явява ниска. Що се отнася обаче до степента на обществена опасност
на самата проява, то тя може да се възприеме като сравнително по-висока по степен.
И това е така, тъй като обществената опасност на престъплението се влияе пряко от
съдържанието на алкохол в кръвта на водача, съобразявайки спецификата на този
вид престъпления /в конкретния казус е налице „средна степен” на алкохолно
повлияване /. При изложените обстоятелства, съдът счете, че наказанието следва
да се определи на основание чл.55,ал.1,т.2 ,б.”б” от НК, като в този случай
предвиденото наказание „лишаване от свобода” за срок до една година се замени с
друго по-леко по вид наказание, а именно „Пробация” , изразяващо се в следните
пробационни мерки :
а/
Задължителна регистрация по настоящия адрес на дееца – .............. в размер
на шест месеца, като на
основание чл.42б от НК се определи три
пъти седмично явяване и подписване на осъденото лице пред пробационен служител
от съответната пробационна служба ;
б/Задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца .
Съдът прие, посочените
пробационни мерки ще изиграят своя поправителен и възпитателен афект по
отношение на подсъдимия. По този начин на Р. ще се предостави реална възможност
да докаже с поведението си по време на провеждане на пробационните мерки, дали
желае да се поправи и превъзпита /в каквато насока са целите на „специалната
превенция”/ или не. А това очевидно е и най-благоприятното наказателно третиране
за него, с оглед постигане на целите на специалната превенция на закона. Именно
в тази насока са и целите на чл.36 от НК, в които преимуществено е застъпено
превъзпитаването и поправянето на дееца .
Предвид
факта, че деецът към момента на
извършване на деянието е бил правоспособен водач, респ. е притежавал валидно
издадено свидетелство за управление на МПС - съответно от категория „Т” и „М”, но не и от категория „В”, каквато е
необходима за управление на лек автомобил, съдът на основание чл.343г от НК наложи на Р.
и кумулативно предвидената в НК наказателна санкция - "Лишаване от право
да управлява МПС" за срок от осем
месеца .
Що
се отнася до размера на тази санкция, той следва да се съобрази освен със степента
на обществена опасност на престъпната проява, която всъщност се обуславя пряко от алкохолното
съдържание в кръвта на водача /същото безспорно е високо – 1, 62 промила на
хиляда / така също и от редица други релевантни обстоятелства, относими към
личността на дееца. При изложените обстоятелства размерът на санкцията „лишаване
от правото да управлява МПС” следва да се определи така, че да има както своето
превантивно и възпитателно значение не само по отношение на дееца, но може да въздейства
възпитателно и предупредително и по отношение на останалите членове от
обществото. Още повече, че се касае за едно често срещано по вид престъпление, което
се отличава с висока степен на обществена укоримост и предполага водене на
постоянна и непрекъсната борба от страна на обществото и всички държавни
институции. В този аспект определяне на административното наказание за срок от осем
месеца, съдът намира не само за справедлив, но и за съответен на тежестта на
престъпната проява .
На осн. чл.189 от НПК, съдът постанови
подсъдимият А.О.Р. да заплати и
сторените в досъдебната фаза на наказателното производство съдебни разноски,
възлизащи в общ размер на 25.00 /двадесет и пет/ лева, които деецът следва да
заплати по сметка на Второ РУ „Полиция” при ОД на МВР - гр.Добрич .
Водим
от горните съображения и мотиви, съдът постанови настоящата присъда.
СЪДИЯ :