Р Е Ш Е Н И Е
№ гр. Асеновград, 30.08.2021г
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, в
публично заседание на двадесет и трети март две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВЕНА КАБАДАИЕВА
при секретаря НЕДЕЛИНА РАБАДЖИЕВА като разгледа докладваното от съдия НЕВЕНА
КАБАДАИЕВА гр.дело № 1261 по описа за 2020г. и като обсъди:
Предявени искове с правно снование чл.
422 ГПК, чл. 79, 86, 99 ЗЗД.
Агенция за събиране на вземания , със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Д-р П. Дертлиев“ № 25 моли да бъде постановено решение, с което да бъде
признато за установено вземането му по отношение на И.И.К. , с постоянен адрес ***1 в размер на 743,35 лева главница за периода от 29.05.2018
г. до 25.12.2018г., сумата от 118,73 лева договорна лихва за периода от
29.05.2018 г. до 25.12.2019 г., дължими по договор за потребителски кредит
№212994 от 28.02.2018 г., сключен с „Ай Ти Еф Груп“ АД, ведно с обезщетение за
забава в размер на 53,35 лева за периода от 29.05.2018г. до датата на подаване
на заявлението в съда и в размер на
законната лихва от тази дата до окончателно изплащане на вземането, за
което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, по чл. 410 ГПК в
производство по ч.гр.д. № 795/2020 г. по описа на АРС. Претендира заплащане на
разноски, включително сторените в заповедното производство. Твърди, че на 28.02.2018г между АЙ ТИ ЕФ ГРУП АД
кредитодател и оветника – кедитополучателя е сключен договор за потребителски
кредит № 212994, по силата на който на кредитополучателя е отпуснат кредит в
размер на 900лв, която
кредитополучателят се е задължил да върне
ведно с уговорената догвоорна лихва от 177,60лв в срок до 25.12.2018г на
10 равни месечни вноски. Ответникът не е
изпълнил задължението си да заплати в срок дължимите вноски по договора за
кредит. Ищецът е придобил вземането на кредитора по силата на Приложение № 1 от 19.07.2019г към Догвоор за
продажба и прехвърляне на вземанеия от 19.07.2019г., а длъжникът е бил уведомен
за извършеното прехвърляне. Поради забава за плащане дължимите суми по
кредита е начислена и лихва за
забава от 29.05.2018г до подаване на
заявлението в съда в размер на 53,35лв. За
вземането си ищецът се е снабдил със
заповед за изпълнение на парично задължение в образуваното ч гр д 795/2020г на
АРС. Ангажира събиране на доказателства,
претендира разноски в заповедното и настоящото производство.
Ответникът, чрез назначения му особен
представител, счита иска неоснователен и недоказан по основание и размер и моли
искът да бъде отхвърлен. Твърди, че претендираните суми от ищеца са различни от
тези, посочени в погасителния план към договора за кредит, както и в предложението
за сключване на договор, като заявява че в предложението за сключване на
договор е посочена сумата от 1100лв, а се твърди договорът да е сключен за
главница от 900лв. На следващо място се твърди,че е налице разминаване в претендираната главница от 743,35лв и посочените суми в
погаситения план към договора за кредит. Твърди да е налице разминаване и по отношение записаните в предложението 12
месечни вноски всяка една от 113,28лв и посочените в договора 10 вноски всяка
една от 107,76лв. Не се твърди в исковата молба да са правени вноски по договора
за кредит , не са представени и доказателства в тази насока. Твърди на следващо
място, че не е посочено в погасителния план как е определен размерът на всяка
вноска, не става ясно на каква база е определена претендираната договорна лива
от 118,73лв. Оспорва да е получена посочената в договора
сума, доколкото липсват такива представени доказателства, а са посочени
различни начини за изпълнение от страна на кредитора.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна: След
подадено искане от И.И.К., на
28.02.2018г между АЙ ТИ ЕФ ГРУП АД гр София кредитодател и И.И.К.
кредитополучател е сключен догворо за потребителски кредит ГЕТ КЕШ № 212994, по
силата на който кредитодателят е
предоставил на кредитополучателя потребителски кредит по под формата на
кредитна линия, като в рамките на срока на договора кредитополучателят може
многократно да усвоява суми по кредита наричани траншове, а условието за
усвояване на следващ транш по кредита е кредитополучателят да е погасил изцяло
всики свои задължения по усвоен предходен трани(т.1.2), като му е отпусната
сумата по първи транш от 900лв(т.1.3),
която кредитополучателят се е задължил да върне на 10 броя равни 30 дневни вноски(т.3.2),
при фиксиран ГЛП от 41%, при ГПР от
49,64%(т.4.4). Страните са договорили при забава на което и да е парично
задължение кредитополучателят да дължи законна лихва за забава върху
неплатената в срок сума за времето на забавата(т.7.1). Съгласно погасителния
план, неразделна част от договора за кредит, срокът за погасяване на
отпуснатата сума от 900лв е 25.12.2018г, всяка една в размер на 107,76лв, ведно
с посочено оскъпяване в погасителния
план от 98,66лв. Между АЙ ТИ ЕФ ГРУП АД гр София продавач и Агенция за събиране
на вземания ЕАД гр София купувач е сключен договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 19.07.2019г, по силата на който продавачът е прехвърлил на купувача
свои вземания по кредити , отпускани при условията на ЗПФУР , ЗПК и ЗЗД. Под №
3814 от Приложение № 1/19.07.2019г е посочен
договор № 212994 от 28.02.2018г за сумата от 900лв(л.18-20 вкл).
Продавачът е издал потвърждение за сключена цесия по реда на чл. 99ал.3 ЗЗД(л.16) и е упълномощил по реда на чл. 99ал.4 ЗЗД купувача да уведоми от името на Ай Ти Еф
Груп АД всички длъжници по всички вземания които дружеството е цедирало
съгласно договора за продажба от 19.07.2019г(л.17). Уведомлението до ответника
за извършената цесия се е върнало като непотърсено((л.21-23вкл)
Съгласно заключението на ССчЕ, неоспорено от
страните, което съдът кредитира като пълно, компетентно и безпристрастно в информационната система на АЙ ТИ ЕФ ГРУП АД
към 22.01.2021г са установени платени суми от И.И.К. в размер на 420лв, както
следва –на 26.03.2018г 210лв и на 27.04.2018г в размер на 210лв., като от
задължението на ответника по договор за
кредит от 28.02.2018г са приспаднати извършените плащания в размер на 420лв, и
е останала дължима сума от 1644лв. След проверка в системата на АСВ ЕАД е
установило, че няма отразени плащания, начислена е лихва за забава в размер на
55,94лв. В заключение е посочено, че по
силата на договора за цесия е прехвърлено вземането на кредитора в размер на
743,35лв главница, договорна лихва от 118,73в и неустойка в размер н 782,12лв, а
от страна на АСВ ЕАД е начислено и обезщетение за забава в размер на55,94лв за
периода 01.08.2019г до 01.04.2020г.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи: Като
взе предвид наведените в исковата молба обстоятелства и петитум, съдът
квалифицира предявените искове по чл.
422 от ГПК, чл. 79, 86, 99 ЗЗД – в производството по който ищецът цели да установи,
че ответникът дължи сумата по заповед за
изпълнение по ч. гр. д. № 795/2020г по описа на АРС. От приложеното в настоящото производство ч.гр.д. № 795/2020г се установява, че установителният
иск е допустим, като предявен от взискателя в законоустановения срок.
Разгледан по същество. В настоящото производство в тежест на ищеца е
да докаже твърдението си, че има
вземане към ответника на основание
валиден договор за прехвърляне на вземания, размера на претенциите си, както и че
ответникът е надлежно уведомен за извършената цесия. Не е спорно по делото, а и
се установява от ангажираните писмени доказателства(неоспорени от страните), че
на 28.02.2018г между АЙ ТИ ЕФ ГРУП АД гр
София кредитодател и И.И.К. кредитополучател е сключен договор за потребителски
кредит ГЕТ КЕШ № 212994, по силата на който на кредитополучателя е предоставен
кредит в размер на 900лв. Съгласно
неоспореното заключение по допуснатата ССчЕ, от страна на ответника са
извършвани плащания по договора в размер на 420лв. Последното
съдът приема като извънсъдебно признание за получаване сумата от 900лв по
договора за кредит, поради което възражението на ответника че не е получил
сумата е неоснователно. Неоснователно е и възражението за разминаване между
посочените суми в предложението за сключване на договор и в самия договор, тъй
като облигационните отношения между
кредитора и кредитополучателя са възникнали въз основа сключения договор за
кредит. Установи
се освен това, че по силата на Приложение
№ 1/19.07.2019г към договор за прехвърляне на вземания от същата
дата ищецът е придобил вземането на кредитора. Съдът приема, че ответникът е надлежно уведомен за извършената
цесия с връчването на препис от ИМ с приложенията. Ето защо намира, че извършеното прехвърляне е
породило действие по отношение на длъжника. Ответникът прави възражение по отношение на
това че не става ясно посочената в
договора лихва как и къде е включена, как са изчислени посочените погасителни
вноски в погасителния план км договора за кредит. Съгласно текста на чл. 22 ЗПК
когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, договорът за потребителски кредит е
недействителен, а текстът на чл. 10 т.11
от с з изисква посочване условията за издължаване на кредита от
потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера,
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. В
настоящия случай договорът за кредит е сключен при фиксиран лихвен процент,
поради което не е налице недействителност на договора по смисъла на цитираната
разпоредба. Поради
това следва да бъде признато за установено вземането на ищеца по Заповед за
изпълнение по ч гр д 795/2020г на АРС в размер на в размер на 743,35 лева главница за периода от 29.05.2018
г. до 25.12.2018г., сумата от 118,73 лева договорна лихва за периода от
29.05.2018 г. до 25.12.2019 г., дължими по договор за потребителски кредит
№212994 от 28.02.2018 г., сключен с „Ай Ти Еф Груп“ АД, ведно с обезщетение за
забава в размер на 53,35 лева за периода от 29.05.2018г. до датата на подаване
на заявлението в съда
При този изход на делото следва да се
разпредели отговорността за разноските в заповедното и настоящото производство,
като в полза на ищеца се присъдят разноски в размер на 75лв, както и разноски в
настоящото производство в размер на 125лв
платена ДТ и 300лв юрисконсултско възнаграждение
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО вземането на АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ЕАД ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул „Д-р П. Дертлиев“ № 25 офис сграда Лабиринт ет.2 оф.4,
представлявано от Н. Т. С. и М. Д. Д. по
отношение И.И.К. ЕГН ********** *** по Заповед за изпълнение на парично
задължение, по чл. 410 ГПК в производство по ч.гр.д. № 795/2020 г. по описа на
АРС в размер на 743,35/седемстотин
четиридесет и три лв тридесет и пет ст/ лева главница за периода от 29.05.2018
г. до 25.12.2018г., 118,73/сто и осемнадесет лв седемдесет и три
ст/ лева договорна лихва за периода от 29.05.2018 г. до 25.12.2019 г., дължими
по договор за потребителски кредит №212994 от 28.02.2018 г., сключен с „Ай Ти
Еф Груп“ АД, обезщетение за забава в размер на 53,35/петдесет
и три лв тридесет и пет ст/ лева за периода от 29.05.2018г. до датата на
подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва от подаване на заявлението в съда – 02.0.2020г до
окончателно изплащане на вземането.
ОСЪЖДА
И.И.К. ЕГН ********** *** да заплати на
АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул „Д-р П. Дертлиев“ №
25 офис сграда Лабиринт ет.2 оф.4, представлявано от Н. Т. С. и М. Д. Д.
разноски по заповедното
производство в размер на 75/седемдесет и пет/лв, както и разноски в настоящото
производство в размер на 125/сто
двадесет и пет/лв платена ДТ и 300/триста/лв юрисконсултско възнаграждение
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: