№ 205
гр. Пазарджик, 28.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Снежана Стоянова
при участието на секретаря Елена Пенова
като разгледа докладваното от Снежана Стоянова Административно
наказателно дело № 20225220201883 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „К и К 69“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр.П., ул.И. В.“ № 11 представлявано от
управителя К. И. Н. срещу Наказателно постановление № 610319 – F 617498
от 10.11.202 1 год. , издадено от заместник директор на ТД на НАП Пловдив,
с което на основание чл. 182, ал. 1 от Закона за данък върху добавената
стойност (ЗДДС) на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в
размер на 16 153, 22 лева / шестнадесет хиляди сто петдесет и три лева и 22ст.
/, за нарушение по чл. 124, ал. 5 от ЗДДС.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното
наказателно постановление (НП). Твърдят се съществени процесуални
нарушения. В условията на евентуалност се претендира че е налице хипотеза
на маловажен случай на административно нарушение. Претендират се
разноски за адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от надлежно
упълномощен адвокат, който поддържа жалбата.
Въззиваемата страна се представлява от юрисконсулт, който оспорва
жалбата и излага аргументирано становище за законосъобразността на НП.
1
Пледира за потвърждаване, евентуално изменение на НП. Претендира
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено
следното:
Жалбата е подадена от „К и К 69“ ЕООД, спрямо което търговско
дружество е наложена имуществената санкция, следователно от субект с
надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното
постановление е връчен на жалбоподателя на 14.03.2022 г., установено от
разписка за връчване на НП, а жалбата е подадена чрез административно
наказващия орган (АНО) на 23.03.2022 г. поради което 14-дневният срок по
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, при което жалбата е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна, поради което
атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено по следните
съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
Жалбоподателят „К и К 69“ ЕООД бил регистрирано по ЗДДС лице. За
осъществяване на търговската си дейност, на 30.11.2017 год. закупил на
лизинг от ОТП ЛИЗИНГ” ЕООД, МПС – влекач. Поради прекратяване
действието на договора за лизинг по вина на лизингополучателя
/жалбоподателя/ и връщане на МПС, лизингодателя ОТП ЛИЗИНГ” ЕООД
издало кредитно известие по чл.115, ал.1 от ЗДДС № **********/30.09.2020
г. с данъчна основа в размер 82 297,75лв и ДДС в размер на 16 459,55лв.
Кредитното известие било получено от жалбоподателя на 04.10.2020 год. в
19,49 часа чрез системата за обмен на електронни документи / Вж. писмо на
л.28 и сл. в делото/, но не било отразено от жалбоподателя в дневника за
покупки с противоположен знак/минусов знак за съответния данъчен период
– м.09.2020г. и в подадената в ТД на НАП Пловдив, офис Пазарджик СД
№13001742442/14.10.2020г, или най-късно до 14.10.2020 год. Това довело до
определяне на резултат в справка - декларацията „ДДС за внасяне“ в по-
малък размер със сумата от 16 153,22лв. Кредитното известие е било отразено
в дневника за покупки за период м.09.2020г. след коригиране на
първоначално подадената СД, след като в хода на данъчна проверка, на ЗЛ
била връчена покана по чл. 103 от ДОПК с №П16001321032807-177-
2
001/11.06.2021 год. На един по – късен етап бил внесен и дължимият ДДС,
ведно с дължимите лихви. Това било станало в периода от 25.07.2021г. до
25.10.2021год.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
събраните по делото писмени доказателства и от показанията на
актосъставителя – свид. Г. Б.. Събраните доказателства са еднопосочни и по
категоричен начин очертават горната фактическа обстановка.
С оглед характера на въззивното производство, съобразно жалбата, а и
от гледна точка естеството на констатираното нарушение, съдът приоритетно
счита, че в рамките на собствените си правомощия е взел необходимите и
възможни мерки за разкрИ.ето на обективната истина. Същевременно е
осигурил и достатъчна възможност на всяка от страните да защити и обоснове
позицията си по делото. Предвид изложеното, съобразно наведените в
жалбата доводи, но и като е задължен да извърши цялостна служебна
проверка относно законосъобразността и правилността на атакуваното
наказателно постановление, в случая от правна страна съдът приема, че
жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, тъй като случая следва да се квалифицира като
маловажен.
Като инстанция по същество съдът осъществи цялостна проверка
досежно правилното приложение на материалния и процесуалния закон,
независимо от основанията, посочени в жалбата. При извършената такава,
съдът констатира, че административно наказателното производство е
започнало със съставянето на АУАН, надлежно предявен и връчен на
санкционираното лице чрез пълномощник. В АУАН и в НП са отразени
датата и мястото на извършване на нарушението. НП също е съставено от
компетентен орган, надлежно упълномощен. В АУАН и НП нарушението е
описано точно и ясно, като са изложени всички обстоятелства - елементи от
фактическия състав на същото, съгласно възприетата правна квалификация.
Неоснователно се възразява в жалбата, че в АУАН и НП липсва ясно и
разбираемо описание на нарушението, което се вменява. В началото на
възприетата в акта фактология се сочи, че жалбоподателят не е отразил в
дневника за покупки издадени за м. септември 2020 год. кредитно известие
с ДК в цифрово фиксиран размер. Следват твърдения, че неотразяването на
КИ в дневника за покупки за посочения данъчен период, през който е
3
издадено – м. септември 2020г., довело до определяне на резултат ДДС за
внасяне в конкретно посочен размер , а ако задълженото лице го беше
включило в дневника продажби, данъкът би бил в по-висок, също цифрово
отразен размер и извод - че неотразяването му обусловило по-ниския размер
на внесения данък. Не съставлява съществено процесуално нарушение и
липсата при описанието на нарушението в акта и в НП на факта дали е било
получено от жалбоподателя и кога е станало това. Този факт има отношение
към обективната съставомерност на деянието и беше доказан в процеса с
изпратените от ОТП ЛИЗИНГ” ЕООД документи /Вж. писмо на л.28 и сл. в
делото/. След като процесното КИ е било получено от жалбоподателя на
04.10.2020 год., той е имал обективна възможност да го осчетоводи
своевременно в законовия срок до 14.10.2020 год.
С оглед на посоченото правилно АНО е приел, че жалбоподателя е
извършил нарушение на чл. 124, ал. 5 от ЗДДС. Неправилно обаче според
съда, АНО е ангажирал обективната отговорност на търговеца, като го е
санкционирал с обжалваното в настоящото производство НП, по причина че
случаят следва да се квалифицира като маловажен, по следните
съображения:
Както е посочено и в обжалваното постановление, кредитното известие
е било отразено в дневника за покупки за период м.09.2020г. след коригиране
на първоначално подадената СД, след като в хода на проверката, на ЗЛ е била
връчена покана по чл.103 от ДОПК с №П16001321032807-177-001/11.06.2021
г., а на по-късен етап - в периода от 25.07.2021г. до 25.10.2021г. е бил внесен
и дължимият ДДС, ведно с дължимите лихви. Това означава, че в крайна
сметка не е ощетен фиска, тъй закъснението по внасяне на дължимата сума от
жалбоподателя е компенсирано със заплащане на лихви. В същия смисъл е и
Решение на Съда на Европейския съюз по дело С-259/12 на СЕС, съгласно
което: „в случаи от вида на разглеждания националната юрисдикция следва да
съобразява обстоятелства като срока, в който нарушението е отстранено,
неговата тежест, както и дали размера на наложената санкция не надхвърля
необходимото за постигане на целите, изразяващи се в осигуряване на
правилното събиране на данъка и предотвратяване избягването на данъчно
облагане. В случая дори и да се приеме за извършено вмененото
административно нарушение, неправилното осчетоводяване на кредитното
4
известие няма за свой резултат ощетяване на фиска или заобикаляне на
приложимия закон и то само по себе си не би могло да се приравни на
злоупотреба, нито има за резултат избягване на данъчното облагане“.
Съобразявайки цитираното решение, наложената имуществена санкция
в размер на 16 153, 22лева, която е във фиксиран размер и не може да бъде
намалявана от съда / в какъвто смисъл е алтернативното искане на юрк.
Стоев/ , се явява несъразмерно тежка, с оглед липсата на вредните последици
от нарушението, компенсирани чрез внасяне на дължимия ДДС, ведно с
дължимите лихви. При тези изводи, налице са всички законови предпоставки
съгласно дефиницията, дадена в § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, която гласи:
„Маловажен случай“ е този, при който извършеното нарушение от
физическо лице или неизпълнение на задължение от ... юридическо лице към
държавата ..., с оглед на липсата или незначителността на вредните последици
или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид.
По изложените съображения, и на основание чл.63 ал.2, т.2 и ал.4 от
ЗАНН, съдът намира че след като отмени НП, следва да предупреди
жалбоподателя, че при извършване на друго неизпълнение на задължение към
държавата от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен
срок от влизане в сила на съдебния акт, за това друго неизпълнение ще му
бъде наложена имуществена санкция.
При този изход на делото, основателна е претенцията на жалбоподателя
въззиваемата страна да бъде осъдена да му заплати направените разноски за
адвокатско възнаграждения в размер на 600 лева, за заплащането на което се
представиха надлежни доказателства. Разноските следва да бъдат присъдени
в тежест на НАП гр.София, към което учреждение структурно принадлежи
АНО.
По изложените съображения и на основание чл.63 ал.2, т.2 и ал.4 от
ЗАНН РС – Пазарджик
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 610319 – F 617498 от
5
10.11.2021 год. , издадено от заместник директор на ТД на НАП Пловдив, с
което на „К и К 69“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр.П., ул.И. В.“ № 11, представлявано от управителя К. И. Н., на
основание чл. 182, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)
и за нарушение по чл. 124, ал. 5 от ЗДДС, е наложена имуществена санкция
в размер на 16 153, 22 лева / шестнадесет хиляди сто петдесет и три лева и
22ст. /.
ПРЕДУПРЕЖДАВА „К и К 69“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.П., ул.И. В.“ № 11, представлявано от управителя К.
И. Н., че при извършване на друго неизпълнение на задължение към
държавата от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен
срок от влизане в сила на съдебния акт, за това друго неизпълнение ще му
бъде наложена имуществена санкция.
ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ гр.София ДА
ЗАПЛАТИ на „К и К 69“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.П., ул.И. В.“ № 11 представлявано от управителя К. И. Н. ,
сума в размер на 600,00 лв. /шестстотин лева / – разноски за един адвокат.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред Административен съд- Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6