Решение по дело №322/2019 на Окръжен съд - Габрово

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 7 ноември 2019 г.
Съдия: Кремена Николаева Големанова
Дело: 20194200500322
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 4 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

                                          Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                   № 268

                                          гр.Габрово, 07.11.2019г.

 

                                 В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д  А

 

 

    ГАБРОВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично съдебно заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Веселина Топалова

                                                            ЧЛЕНОВЕ : Кремена Големанова

                                                                                 Ива Димова

 

    при секретаря В.Килифарева, като разгледа докладваното от съдия Големанова в.гр.д. №322 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

    Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

    Делото е образувано по въззивна жалба на ответниците С.И.Д. и С.С.Д. против Решение №179/25.06.2019г. по гр.д.№1063/2018г. на РС Севлиево, с което е уважен предявения от В.Й.Т. против жалбоподателите иск с правно основание чл.108 ЗС относно Нива от 1,898дка, пета категория, в м.Арманлък в землището на с.Сенник, общ.Севлиево, представляваща имот №159055, а сега поземлен имот с идентификатор 66216.159.55 по КК и КР. Жалбоподателите са осъдени да заплатят ищеца сумата от 424лв.-разноски по делото.

    В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, немотивирано и необосновано. Твърди се, че първоинстанционния съд не бил изложил мотиви. Твърдят, че са придобили имота въз основа на упражнявано в продължение на пет години добросъвестно давностно владение, за което са направили възражение пред районния съд. Считат, че са добросъвестни владелци, тъй като не са знаели, че праводателите им С.К.Й. и В.З.К.не са собственици. Дори и да се приемело, че имота е закупен от несобственик, то в периода от 09.12.2008г.(когато жалбоподателите са го закупили) до предявяване на иска 07.08.2018г. жалбоподателите били добросъвестни владелци. Ищецът следвало да обори презумпцията на чл.70, ал.2 ЗС, което не бил сторил. В хода на процеса не били ангажирани доказателства, от които да може да се формира несъмнен извод, че към момента на сключване на договора от 2008г. жалбоподателите са имали знание, че продавачите им не са собственици. Липсвали данни, че към момента на изповядване на сделката са били вписани актове по смисъла на чл.112 ЗС. Считано от датата на придобиване на имота Д. започнали да го владеят. Молят съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявения иск, а в случай, че съдът приеме, че решението е недопустимо да го обезсили и върне делото за разглеждане от друг състав.

    Ответникът по жалбата и ищец по делото оспорва същата като неоснователна. Моли съда да отхвърли жалбата и да присъди направените по делото разноски пред въззивната инстанция.

    Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи, прие за установено следното:

    Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страни и срещу акт, подлежащ на обжалване. Предвид на това същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

    Постановеното от първоинстанционния съд решение е валидно и допустимо. Решението е обжалвано изцяло.

    За да постанови решението си първоинстанционния съд е приел следното :

         Ищецът с Нотариален акт за покупко-продажба №109, том ІV, рег.№4543, дело №466 от 20.10.2000г. на Нотариус И.П.е закупил процесната нива от К.Т.К.. Продавачът е бил неин собственик, въз основа на решение №384/23.06.1999г. на ПК Севлиево. К.Т.К. е починал на 30.03.2001г. и негови законни наследници са съпругата му В.З.К. /починала на 01.03.2009г./ и дъщеря С.К.Й. – конституирана като трето лице – помагач. Наследниците на К.К.с Нотариален акт №8, том ІХ, рег.№16993, дело №1594 от 09.12.2008г. на Нотариус П. продали същия имот на ответника по делото С.Д. по време на брака му с ответницата С.Д..

         Не е спорно, че към настоящия момент процесният земеделски имот е с идентификатор №66216.159.55, видно от приложената скица, като в нея е посочен номер по предходния план 159055.

         При договорно прехвърляне на недвижим имот, за да стане приобретателят негов собственик е необходимо неговият праводател да е собственик на прехвърляното право. Налице е правоприемство между прехвърлител и приобретател, при което правоприемникът не може да придобие повече права, отколкото има неговият праводател. Първоинстанционният съд приел, че в настоящия случай ищецът е придобил имота от лице, което е било негов собственик, но не е така при втората сделка, при осъществяване на която прехвърлителките не са били собственици на имота, поради което приобретателят не е станал негов собственик.

         В случая става въпрос за нотариални сделки, вписани в Службата по вписвания – Севлиево, като вписването на първата сделка ограничава разпоредителното действие на втората и елиминира възможността тази втора сделка да съставлява основание за упражняване на добросъвестно владение върху имота. И двамата ответници по делото не спорели обстоятелството, че ищецът първи е придобил имота чрез сделка. Районният съд счита, че ответниците - жалбоподатели не са били добросъвестни владелци, защото при сключване на сделката продажба те са имали възможността чрез справка в СВ – Севлиево да проверят собствеността на имота и да установят, че прехвърлителките не са негови собственици. Поради тази причина съдебната теория и практика приемат, че вписването елиминира възможността за добросъвестно владение. Действително по сделката на жалбоподателите е било приложено удостоверение за тежести, но нотариалното дело е унищожено и не може да се установи съдържанието на този документ. Първоинстанционният съд счита, че когато се касае за наследствен имот е задължително да се провери и по името на бившия собственик, а не само по името на неговите наследници.

         Районният съд не приема възражението на жалбоподателите, че неизпълнение на задължението на ищеца да декларира придобиване на имота по реда на чл.37б, ал.1 от ЗСПЗЗ е основание нивата да се води на името на нейния първи собственик и точно затова продавачките по втория нотариален акт са се снабдили с документите и са продали имота. Този законов текст е въведен за първи път през 2002г., а освен това проверката на собствеността се извършва в съответните служби по вписвания, тъй като разпореждането с недвижим имот, вкл.земеделски се извършва по нотариален ред.

    Настоящия състав на въззивния съд възприема изцяло изводите на първоинстанционния съд, поради което на осн. чл.272 ГПК препраща към тях.

    Неоснователно е възражението на жалбоподателите, че обжалваното решение не е мотивирано. Напротив първоинстанционният съдия е изложил подробни и пространствени мотиви.

    Едва в петитума на жалбата жалбоподателите заявявят, че обжалваното решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено, но не излагат основанията си за това. Въззивният съд  приема, че основанието на жалбоподателите за това са твърдяната липса на мотиви, по което възражение настоящия състав се е произнесъл по-горе.

    Безспорно към настоящия момент процесният земеделски имот е с идентификатор №66216.159.55, а по предходния план е с номер - 159055, с който е описан и в двата нотариални акта.

    Видно от решение №384/23.06.1999г. на ПК Севлиево процесния имот е възстановен на К.Т.К..

    Ищецът по делото е закупил първи имота от неговия собственик - К.Т.К.. Това е станало през 2000г. с Нотариален акт за покупко-продажба №109, том ІV, рег.№4543, дело №466 от 20.10.2000г. на Нотариус И.. К.Т.К. починал на 30.03.2001г. и за свои законни наследници оставил съпругата си В.З.К. (починала на 01.03.2009г.) и дъщеря С.К.Й. – конституирана като трето лице – помагач. С Нотариален акт №8, том ІХ, рег.№16993, дело №1594 от 09.12.2008г. на Нотариус П. наследниците на К.К.продали същия имот на ответника по делото С.Д. по време на брака му с ответницата С.Д..

    Въззивният съд намира, че възражението на жалбоподателите, че по делото не са ангажирани доказателства, от които да може да се формира несъмнен извод, че към момента на сключване на договора от 2008г. жалбоподателите са имали знание, че продавачите им не са собственици, както и че липсвали данни, че към момента на изповядване на сделката са били вписани актове по смисъла на чл.112 ЗС.

    Видно от извършеното отбелязване от СВ Севлиево върху Нотариален акт за покупко-продажба №109, том ІV, рег.№4543, дело №466 от 20.10.2000г. на Нотариус И.П. сделката е вписана в Службата по вписванията, в деня на сключването й, а именно на 250.10.2000г., т.е. същият е бил надлежно вписан във водените въз основа на ПВписв. книги.

         Съгласно чл.42 ПВписв. книгите за вписване са публични и всеки може да поиска справки по вписванията, отбелязванията и заличаванията, направени по книгите за вписване. Съдебната практика приема, че след като едно обстоятелство е вписано в публичен регистър, то е станало достояние на всички лица, които биха били засегнати от вписването. Следователно преди сключване на договора за покупко-продажба жалбоподателите са имали възможността чрез справка в СВ – Севлиево (и по името на продавачките и по името на техния праводател, както и по имот) да проверят собствеността на имота и да установят, че прехвърлителките не са негови собственици. Неизвършвайки необходимите справки в Службата по вписвания същите сами са се поставили в неизгодна позиция, в която не могат да се ползват с правата на добросъвестния владелец. Правилен е извода на районния съд, че когато се касае за наследствен имот следва да се извърши справка освен по името на прехвърлителите-наследници и по името на бившия собственик-техен наследодател.

         Тъй като жалбоподателите не са добросъвестни владелци, то по отношение на същите е приложим дългия давностен срок за придобиване на имота, който към момента на предявяване на иска не бил изтекъл (жалбоподателите са закупили имота на 09.12.2008г. , а иска е предявен на 07.08.2018г.), поради което същите не са придобили собствеността върху процесния имот. Негов собственик е ищецът по делото.

         Не е спорно, че към настоящия момент имота се владее от ответниците, като в подкрепа на това обстоятелство са представени множество писмени доказателства.

         Поради изложеното по-горе предявеният иск по чл.108 ЗС е основателен и доказан.

         Поради изложеното по-горе обжалваното решение е правилно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата оставена без уважение.

    С оглед изхода на делото жалбоподателите следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца по делото сумата от 300лв.-разноски пред настоящата инстанция.

    По изложените съображения, въззивният съд

 

                                          Р Е Ш И :

 

    ПОТВЪРЖДАВА Решение №179/25.06.2019г. по гр.д.№1063/2018г. на РС Севлиево.

    ОСЪЖДА С.И.Д., с ЕГН ********** *** и С.С.Д., с ЕГН ********** *** да заплатят на В.Й.Т., с ЕГН ********** *** сумата от 300лв.(триста лева) – разноски пред въззивната инстанция.

    РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщението до страните, на осн. чл.280, ал.3 от ГПК.

 

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

                                                ЧЛЕНОВЕ :