№ 804
гр. Русе, 18.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и първи септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Надежда М. Александрова
при участието на секретаря Борянка Г. Тончева
като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело
№ 20214520100081 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Предявените в обективно съединение искове са с процесуалноправно основание чл.
415, вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК и материалноправно такова – чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, чл.
92, ал. 1, чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и чл. 79, ал. 1 от ЗЗД от АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Петър
Дертлиев № 25, офис сграда лабиринт, ет. 2, офис 4, законен представител: д.б.б.
изпълнителен директор, пълномощник: юрисконсулт П.Б. против М. М. С., ЕГН
**********.
Ищецът твърди, че по силата на Приложение № 1 от 01.07.2019 г. на основание
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия), сключен с цедента
УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД, вземането срещу ответника, произтичащо от Договор №
361/0330/43039300 за банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез
овърдрафт по разплащателна сметка от 02.09.2016 год., били прехвърлени в негова полза, в
качеството на цесионер. За цесията на ответника били изпратени две уведомления, но
писмата били върнати в цялост. Поради това ищецът счита, че ответникът е надлежно
уведомен чрез връчване на приложеното към исковата молба уведомително писмо.
Поддържа, че по силата на сключения договор банката- кредитор се задължила да
предоставя на кредитополучателя кредит под формата на овърдрафт по посочена от него
разплащателна сметка, в общ размер на 1000.00 лева, като той е приел да усвоява кредита,
да го ползва и връща ведно с начислените лихви, такси, комисионни и други разходи, при
1
следните условия: начален срок на усвояване: 2.09.2016 г.; краен срок за усвояване:
2.09.2017 г. и краен срок за погасяване: 2.09.2017 г. Съгласно уговореното от страните,
крайният срок за погасяване на кредита обаче може да се удължава многoкратно от страна
на банката с период от още една календарна година, при условие, че кредитополучателят
спазва условията на договора за кредит и не е в просрочие по нито едно от своите
задължения към кредитора.
Съгласно разпоредбите на Общите условия на банката, усвоената непогасена част от
кредита/редовен и/или просрочен дълг/ за срока на действие на договора за кредит се
олихвява с възнаградителна лихва, установена по размер за съответния период по лихвен
план като годишен лихвен процент, формиран от индивидуално договорения според
валутата на кредита и периодичността му променлив базов лихвен индекс, приложим за
съответния период на олихвяване, в рамките на действащия лихвен план плюс договорена
фиксирана /непроменлива/ надбавка за срока на действие на съответния лихвен план. Към
деня на сключване на договора за кредит, пазарен лихвен индекс, формиран от едномесечен
SOFIBOR е бил в размер на 0.043%, като страните са договорили фиксирана надбавка към
пазарния лихвен индекс в размер на 13.507 %. Така годишният лихвен процент е определен
в договора за кредит към датата на сключването му в размер на 13.55°/о, като страните са
постигнали съгласие, че договорения годишен лихвен процент към всеки период на
олихвяване се променя съобразно промените на базовия лихвен индекс и в съответствие с
установеното в Общите условия на банката.
Съгласно Общите условия към договора за кредит, годишният размер на законната
лихва за просрочени парични задължения е в размер на основния лихвен процент на БНБ в
сила от 1 януари, съответно от 1 юли на текущата гoдина плюс 10 процентни пункта, като
дневния размер на законната лихва за просрочени парични задължения е равен на 1/360 от
годишния лихвен процент.
В конкретния случай на кредитополучателя е начислена възнаградителна лихва за
ползване на кредита в размер на 380.54 лева за периода от 2.09.2016 г. до 08.03.2018 г.
Считано от 01.07.2019 г., /датата, на която е сключен догoворът за прехвърляне на
вземането/ до датата на входиране на задължението в съда, на длъжника е начислявано
обезщетение за забава върху дължимите суми в размер на законната лихва за забава, което
към тази дата е в размер на 69.56 лева.
Ищецът заявява, че за задълженията на ответника се снабдил със заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 625/2020 год. по описа на РРС, която била
връчена при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на ответника, че му дължи сумите по заповедта за
изпълнение. Претендира разноски в исковото производство.
На ответника е връчен редовно лично препис от исковата молба с приложенията на
11.05.2021 год. чрез работодателя на ответника на основание чл. 46, ал. 2 от ГПК, като в
2
законовия срок отговор не е постъпил. На 06.07.2021 год. ответникът е призован също чрез
работодателя за съдебно заседание. В проведеното на 21.09.2021 год. съдебно заседание
ответникът не се яви и не е поискал делото да се гледа в негово отсъствие, а ищецът желае
да бъде постановено неприсъствено решение.
Съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение по следните съображения:
Ответникът не представя в срок отговор на исковата молба и не се явява в първото
заседание по делото, като не прави искане то да се гледа в негово отсъствие.
На страните са указани последиците от неспазване сроковете за размяна на книжа и
от неявяването им в съдебно заседание. В частност, на ответника са указани последиците от
неподаване на отговор на исковата молба и неявяване в съдебно заседание с разпореждането
по чл. 131 от ГПК. Предявеният иск е вероятно основателен, тъй като е подкрепен с
писмени доказателства- заверени копия на: договор № 361/0330/43039300 за банков
потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна
сметка, сключен на 02.09.2016 г.; договор за покупко- продажба на вземания (цесия) от
01.07.2019 г.; потвърждение за извършена цесия; извлечение от Приложение № 1/01.07.2019
г. към Договор за цесия, пълномощно от УниКредит Булбанк АД; уведомително писмо с
изх. № УПЦ-С-УКБ/ 361/0330/43039300 от 22.12.2020 г., както и съдържащите се в
приложеното ч.гр.д. № 625/2020 год. по описа на РРС доказателства.
Предвид изложеното съдът намира, че са налице всички, предвидени в закона
предпоставки, за постановяване на неприсъствено решение и молбата в този смисъл от
страна на ищеца следва да бъде уважена. Съгласно чл. 239 ал.2 от ГПК решението не се
мотивира по същество, а се основава на наличието на предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение.
С оглед изхода от делото на ищеца следва да се присъдят и направените в
заповедното производство разноски в размер на 79.00 лева за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение и настоящото производство разноски в размер на 121.00
лева- държавна такса и 100.00 лева- юрисконсултско възнаграждение възнаграждение,
определено от съда в минимален размер, предвид липсата на фактическа и правна сложност
на делото, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК. Общо дължимите разноски в двете
производства са 300.00 лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че съществува вземането на АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. Петър Дертлиев № 25, офис сграда лабиринт, ет. 2, офис 4, законен
3
представител: д.б.б. изпълнителен директор, пълномощник: юрисконсулт П.Б. по отношение
на М. М. С., ЕГН **********, настоящ адрес: гр. Русе, ул. Връшка чука № 14 за сумата:
1000.00 лева- главница по Договор № 361/0330/43039300 за банков потребителски кредит
на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка от 02.09.2016 год.
сключен между ответника и УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД, вземанията по който са
прехвърлени на ищеца по силата на Приложение № 1 от 01.07.2019 г. на основание Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия), както и за сумите: 380.54 лева-
възнаградителна лихва за периода от 02.09.2016 год. до 08.03.2018 год., 69.56 лева-
обезщетение за забава за периода от 01.07.2019 год. до 02.02.2020 год., ведно със законната
лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК- 03.02.2021 год. до
изплащане на задължението, което вземане е материализирано в издадената по ч.гр.д. №
625/2020 год. по описа на РРС заповед № 221/04.02.2020 год.
ОСЪЖДА М. М. С., ЕГН **********, настоящ адрес: гр. Русе, ул. Връшка чука № 14
да заплати на АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ЕАД, ЕИК *********, седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. Петър Дертлиев № 25, офис сграда лабиринт, ет. 2,
офис 4, законен представител: д.б.б. изпълнителен директор, пълномощник: юрисконсулт
П.Б. сумата 300.00 лева, представляваща разноски в заповедното и исковото производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4