Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260040 14.10.2020 г. гр.Димитровград
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Димитровградският районен съд
......................... колегия в публичното
заседание на двадесет и четвърти юли ........…….................................................
през две хиляди и двадесета година в състав :
Районен съдия : Андрей Андреев
Съдебни заседатели:
при секретаря Т. Д.
.................................................... и в присъствието на
прокурора …..………............................................ като разгледа
докладваното от съдия Андреев
...............…..............................….......… гр.д. № 116 по описа
за 2020 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени e иск с правно основание чл.415, ал.1 вр.
чл.240, ал.1 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 и чл.86, ал1 ЗЗД.
ИЩЕЦЪТ – „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ гр.София твърди, че по силата на
Договор за потребителски кредит № ********* от 27.10.2016 г. между „Провидент
Файненшъл България“ ООД и ответника, на последния бил предоставен потребителски
кредит за лични нужди в размер на 550,00 лева., като сумата била предоставена
от кредитен консултант в брой по местоживеенето на клиента и съгласно
разпоредбите на договора кредитополучателят потвърждава, че е получил в пълен
размер кредита с факта на подписване на договора за кредит. Постигнато било
съгласие договорна лихва да бъде в размер на 108,49 лева и обща стойност на
главницата и договорната лихва в размер на 658,49 лева, платими на 60 равни
седмични вноски по 10,97 лева при първа вноска на 05.11.2016 г. и на последна
на 23.12.2017 г. Кредитополучателят изразил съгласие за заплащане на такса за
оценка на кредитно досие в размер на 27,50 лева, включена в седмичните вноски в
размер на 0,46 лева. Кредиторът се задължил да предостави и допълнителна услуга
„Кредит у дома“ на стойност 140,74 лева при седмична вноска от 2,35 лева, а
останалата част в размер на 328,39 лева била свързана с разходите за събиране
на вноските, също включена в седмичните вноски по 5,47 лева.Така
кредитополучателят се задължил да върне 936,19 лева, подробно описана по
отделни пера. Заемателят не изплатил изцяло дължимия заем. До момента погасил
424,94 лева, с която са погасени 54,05 лева – услуга „Кредит у дома“ за
предоставяне на кредита, такса „Кредит у дома“ за събиране на погасителните
вноски – 109,46 лева, такса оценка – 10,58 лева, 64,94 лева договорна лихва и
185,91 лева главница. По силата на сключен на 01.07.2017 г. Договор за цесия и
заместване в дълг, вземането, произтичащо от договора за потребителски кредит
било прехвърлено в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, а по силата на Приложение
№ 1 от 01.10.2018 г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения от
31.01.2017 г., вземането било прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕООД, която от своя страна прехвърлила процесното
вземане на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД по силата на Рамков договор от
03.05.2019 г. Длъжникът бил уведомен за станалата продажба на вземането с
уведомително писмо, изпратено с известие за доставяне с отбелязване, че
пратката не е потърсена от получателя. Ишецът подал заявление по чл.410 ГПК,
като по ч.гр.д. № 2028/2019 г. постъпило възражение от длъжника. Моли след установяване
на изложеното, съдът да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника съществуването на вземането на ищеца за сумите: 364,09
лева – главница, 43,55 лева - договорна
лихва за периода от 08.04.2017 г. до 23.12.2017 г., 16,92 лева – такса за оценка на досие, 86,69 лева –
такса услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита за периода от
15.04.2017 г. до 23.12.2017 г., 43,99 лева
– обезщетение за забава за периода от 08.04.2017 г. до 06.12.2019 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.12.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата.
Претендира деловодни разноски.
ОТВЕТНИКЪТ
- А. Н. Н. *** подава отговор. Оспорва
твърденията за теглен заем и получаване на процесната сума, оспорва размера на
претендираните суми. Счита молбата за недопустима, тъй като длъжникът не бил
уведомен за прехвърлянето на вземането. Счита иска за неоснователен, тъй като
като в процесния договор за паричен заем се съдържат неравноправни клаузи.
Процесните клаузи на договора попадали в приложното поле на чл.143-148 ЗЗП,
като излага съображения по отделните клаузи и такси. Оспорва претенция за заплащане на договорна
лихва, като счита клаузата от договора за противоречаща на противоречаща на
чл.22 ЗПК, която същевременно противоречала на добрите нрави. Оспорва се
обезщетението за забава. Излага доводи за неспазване на изискванията на чл.10,
ал.1, чл.11, ал.1, т.7 – 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9 ЗПК., поради което
договорът за кредит бил недействителен. Счита, че не са спазени изискванията за
уведомяване за цесията, както и за това, че не е настъпила предсрочна
изискуемост.
Съдът
като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
По
заявление от 06.12.2019 г. на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД София
против ответника А. Н. Н. е образувано ч.гр.д. № 2028/19 г. по описа на съда и
е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за сумите: 364,09 лева главница, 43,55 лева – договорна
лихва за периода от 8.4.17 г. до 23.12.17 г., 16.92 лева – такса за оценка на
досие, 86,69 лева – такса услуга „Кредит у дома” за периода от 15.4.17 г. до
23.12.17 г., 43,99 лева – обезщетение за забава от 8.4.17 г. до 6.12.19 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 6.12.19 г. до изплащането й,
както и 75,00 лева деловодни разноски.
За
вземането е посочено, че произтича от Договор за потребителски кредит №
********* от 27.1016 г. с „Провидент
Файненшъл България” ООД, като вземането е прехвърлено от кредитора на „Изи Асет
Мениджмънт” АД с договор за цесия от 01.07.2017 г. и в последствие на „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД по силата на Допълнително споразумение от 01.1018
г. към Рамков договор за цесия.
Длъжникът
е подал в срок възражение по чл.414 ГПК.
На
27.10.2016 г. между „Провидент Файненшъл България” ООД и ответника е сключен
Договор за потребителски кредит, по силата на който на ответника е предоставен
потребителски кредит за лични нужди в общ размер на 550 лева, такса за оценка
на досие 27,50 лева, общ размер на фиксирана лихва 108,49 лева, представляваща
31,82 % годишно и ГПР (такса и лихва) – 48,10 %. На клиента е предоставена и
услуга „Кредит у дома” – доставка на заетата сума в брой по местоживеене и
седмично домашно събиране на вноските по кредита, наричана услуга „Домашно
посещение”, която се предоставя срещу такса управление на услугата в размер на
469,13 лева. Общо дължима сума 1115,12
лева, срок – 60 седмици, размер на седмичното плащане – 19,26 лева, размер на
последно плащане 18,78 лева. и дължимо на 05.11.2016 г. първо плащане, ден –
сряда.
Съгласно
чл.26 от Договора, клиентът има право по всяко време да се откаже от
допълнителната услуга Кредит у дома, като даде писмено уведомление за това на кредитния
консултант. В този случай отказът ще влезе в сила от датата, на която страните
сключат анекс към този договор за кредит, но все още ще дължи непогасената част
от 30 % от таксата за услугата кредит у дома или сумата от 140,74 лева до края
на срока на договора, представляваща вноска от 2,35 лева за тази услуга.
Клиентът е направил
отказ от услугата, за което е подписан Анекс № 1 от 20.03.2017 г., като след
изменението седмичната погасителна вноска е намалена от 19,26 лева на 13,79
лева и последна изравнителна от 13,31 лева. (без вноската от 5,47 лева седмично
за събиране на кредита у дома).
Съгласно чл.27 от
Договора с подписването му, клиентът потвърждава, че е получил пълния размер
на кредита, както е посочено в буква
«А».
Прилагат
се от ищеца декларация за съгласие за обработка на лични данни, формуляр за
кандидатстване за кредит, Анекс № 1/20.032017 г., погасителен план,
разпореждане за отпускане/изменена на пенсия, копие на лична карта, стандартен
европейски формуляр.
С
Договор за цесия и заместване в дълг от 01.07.2017 г. „Провидент Файненшъл
България“ ООД прехвърля на „Изи Асет Мениджмънт“ АД всички главни и акцесорни
вземания, произтичащи от договори за паричен заем, описа ни в Приложение № 1
към договора. Представено е потвърждение за сключена цесия на основание чл.99,
ал.3 ЗЗД.
ение от Приложение № 1/01.10.2018 г.
С
рамков Договор за прехвърляне на парични задължения от 30.01.2017 г. „Изи Асет
мениджмънт“ АД прехвърля на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД свои
ликвидни и изискуеми вземания, произтичащи от договори за заем и договори за
потребителски кредити, индивидуализирани в Приложение № 1, както и Приложение №
1/01.10.2018 г.
С
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 03.05.2019 г. „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ЕООД прехвърля на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, вземания произтичащи от договори за заем и договори за
потребителски кредити, които продавачът е придобил от банки и небанкови
финансови институции, индивидуализирани в Приложение № 1/03.05.2019 г.
Приложени
са пълномощни за уведомяване на длъжниците, както и уведомления за извършените
цесии по чл.99, ал.3 ЗЗД до длъжника,
като пощенската пратка е била върната като непотърсена на 25.06.2019 г.
За
изясняване на делото от фактическа страна по делото се назначи
съдебно-счетоводна експертиза. Съгласно заключението на същата, което съдът
изцяло кредитира, на ответника е отпусната заемна сума в размер на 550 лева,
предоставен в брой по местоживеене. Договорът е сключен с ГЛП в размер на 31,82
% като общата сума за плащане е 658,49лева, начислена е „такса оценка досие“ в
размер на 27,50 лева. Клиентът се е съгласил да ползва допълнителна услуга
„Кредит у дома“ в размер на 469,13 лева. от които 30 % (140,74 лева) са за
предоставяне на кредита по местоживеене, а останалите 70 % (328,39 лева) са
свързани с разходите на кредитора за
събиране на седмичните вноски в дома. Общата сума която кредитополучателят
трябва да върне е 1155,12 лева. На 20.03.2017 г. е сключен Анекс, с който
клиента е заявил желание за отказ от допълнителната услуга „кредит у дома“ в
резултат на който отпада допълнителната услуга за бъдещите седмични посещения
от датата на Анекса до крайния срок. Размерът на договорната лихва е фиксиран
31,82 % и е 108,49 лева. По договора са
внесени в периода 10.11.2016 г. до 09.05.2017 г. общо 424,94 лева, от която
сума са погасени: 185,91 лева главница – погасени са 22 вноски до 01.04.2017 г.
вкл., като за вноската за 08.04.2017 г. са погасени 7,02 лева, като остават
дължими 1,69 лева, договорна лихва 64,94 лева – погасени са 23 вноски до
08.04.2017 г. вкл., такса оценка досие 10,58 лева – платени са 23 вноски до
08.04.2017 г. вкл, такса кредит у дома – 163,51 лева – платени са 23 вноски до
08.04.2017 г.
След
09.05.2017 г. няма други плащания, както при първоначалния кредитор, така и по
отношение на следващите. Размерът на дължимата главница е 364,09 лева, размерът
на договорната лихва е 43,55 лева, размерът на обезщетението за забава върху
всички просрочени суми (съгласно т.4.3 от Раздел ІV) до 10.12.2019 г.(дата на
подаване на заявлението) е в ръзмер на 98,82 лева върху главницата и общо
110,64 лева. При прехвърляне на вземанията към 03.05.2019 г. е начислена лихва
за просрочие в размер на 23,68 лева, а от 01.06.2019 г. до 01.11.2019 г. ищецът
е начислил лихва зап забава върху главницата и договорната лихва в размер на
20,31 лева или общо 43,99 лева. неплатената сума за такси кредит у дома е 86,69
лева за периода от 15.04.2017 г. до 23.12.2017 г., такса за оценка досие- 16,92
лева.
При така установената фактическа
обстановка, се налагат следните правни изводи:
Безспорно
се установява че между страните е сключен договор, която по своята характеристика правна
характеристика и съдържание представлява договор за потребителски кредит,
поради което неговата валидност и последици следва да се съобразят с
изискванията на специалния закон- ЗПК в релевантната за периода редакция.
Приложими са и разпоредбите на 143 – 148 от Закона за защита на потребителите.
Доводите
на ответника са за това, че същият не е теглил и получавал сумата по заема, че
в договора се съдържат неравноправни клаузи,
противоречие с добрите нрави, лисата на уведомление за извършената
цесия, както и липсата на настъпила предсрочна изискуемост на договора.
Съдът
намира, че от представените по делото доказателства категорично се установява,
че между „Провидент Файненшъл Бълария“
ООД и ответника на посочената дата е сключен договор за паричен заем, като с
подписа си по договора ответникът е удостоверил получаването на сумата (чл.27
от Договора).
Съгласно
чл.22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1 т.7-12
и 20 и ал.2 и чл.12,ал.1, т-9, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Анализът на представения договор за потребителски кредит сочи,
че при сключването му са спазени изискуемите от закона условия за неговата
действителност. Договорът е в писмена форма, на хартиен носител, клаузите са
формулирани по ясен и разбираем начин, съдържа необходимата информация по
чл.11, ал.1 т.7-12 и 20 и ал.2.
Това
е така защото е посочен размера на отпуснатия заем, размера на погасителната
вноска, падежната дата, срока, ГПР, брой на вноските, фиксирания лихвен
процент, дата на първо плащане и последно плащане общата сума за плащане. На
потребителя е била предоставена преддоговорна информация – под формата на
стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за договорите за
потребителски кредит, който е подписан от кредитополучателя.
Неразделна
част от договора е и погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, подписан от кредитополучателя.
Неоснователен е довода на ответника
относно клаузата и уговорен ГПР в размер на 48,10 %, който не може да бъде
по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и валута, определени с постановление на Министерски съвет на Р. България
– ПМС № 426/18.12.2014 г. за определяне на размера на законната лихва по просрочени
парични задължения – ОЛП на БНБ в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на
текущата година плюс 10 процентни пункта.
Уговореният
ГПР от 48,10 % е в рамките на максимално допустимия размер, поради което
посочената клауза е валидна и обвързва страните по договора.
От
ответната страна считат и уговорения в договора фиксиран лихвен процент 31,82 %
за недействителен, доколкото същият надвишавал с повече от три пъти законната
лихва. Сочи се решение № 378/18.05.2006 г. по гр.д. № 315/2005 г. на ВКС, което
обаче е загубило значението си, тъй като е постановено преди влизане в сила на
разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК.
Установената
съдебна практика приема, че за неравноправния характер на клаузите в
потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо
дали страните са навели такива възражения или не, като служебното начало следва
да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни.
Съдът
намира за основателни доводите на ответната страна за неравноправност на
клаузите от процесния договор относно таксите и комисионните за допълнителни
услуги за които кредитополучателят се е съгласил с подписването на договора и
същите съставляват такса за оценка на кредитното досие и такса за услуга
„кредит у дома“ общо 496,63 лева. Същите не отговарят на изискването за
добросъвестност и водят до значително неравноправие между правата и
задълженията на кредитора и кредитополучателя. Клаузата макар да е формулирана
по ясен и разбираем начин, води до значително неравновесие между правата и
задълженията на кредитора и кредитополучателя.
Съгласно
разпоредбата на чл.143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключван с
потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Неравноправния
характер на клаузата произтича от липсата на еквивалентност между поетото
задължение за заплащане на допълнително възнаграждение и поетите от кредитора
ангажименти, тъй като предоставянето на услугата „кредит у дома“ не е
обусловено от настъпване на предвидени в договора условия, а зависи единствено
от волята на кредитора. С постигнатото
между кредитора и кредитополучателя споразумение се уговоря предварително
заплащане на цена в размер близък до главницата по договора за потребителски
кредит и то за услуга без да е ясно дали и в какъв обем ще бъде предоставена на
кредитополучателя. Уговорката за заплащане на такса за оценка на кредитното
досие и такса услуга „Кредит у дома“ в общ размер на 496,63 лева е нищожна и на
основание чл.26, ал.1 ЗЗД, тъй като с нея се заобикаля забраната на чл.19, ал.4 ЗПК годишният процента на разходите да не бъде по-висок от пе пъти размера на
законната лихва за просрочени задължения в левове и във валута определена в ПМС
на Р.България. В случая ГПР е 48,1 % при
максимален процент 50 %, поради което ако към дължимата по договора сума
предоставена в заем на кредитополучателя се прибавят и уговорените такса за
оценка на досие и услуга „кредит у дома“ общо в размер на 496,63 лева ГПР ще
надхвърли нормативно допустимия размер.
Ето
защо следва да се приеме, че уговорките за заплащане на такса за оценка на
досие и услуга „кредит у дома“ в общ размер на 496,63 лева са недействителни на
основание чл.143 ЗЗП и чл.26, ал.1 ЗЗД, поради заобикаляне на закона.
Неоснователен
е и довода на ответника за това, че цесията не е произвела действие по
отношение на длъжника. Спазени са изискванията на чл.99 ЗЗД и същата е
произвела действие по отношение на длъжника, доколкото е налице редовно
връчване на уведомлението като приложение на исковата молба на ответника.
Предвид
изложеното съдът намери, че постигнатите уговорки между страните по договора са
действителни с изключение на уговорките относно такса за оценка на досие и
такса „Кредит у дома“ – за предоставяне и събиране на кредита.
В
случая ответникът е заплатил по договора общо сумата 424,94 лева, с която са
били погасени: 185,91 лева главница –
погасени са 22 вноски до 01.04.2017 г. вкл., като за вноската за 08.04.2017 г.
са погасени 7,02 лева, като остават дължими 1,69 лева, договорна лихва 64,94
лева – погасени са 23 вноски до 08.04.2017 г. вкл., такса оценка досие 10,58
лева – платени са 23 вноски до 08.04.2017 г. вкл, такса кредит у дома – 163,51
лева – платени са 23 вноски до 08.04.2017 г. Общо платената сума от 174,09 лева
за такса оценка досие и за услуга „кредит е дома“ следва да се приспадне от
остатъка от размера на дължимата главница 364,09 лева или кредитополучателят
дължи главница в размер на 190,00 лева.
С
оглед изложеното претенцията за договорна лихва в размер на 43,55 лева за
периода от 08.04.2017 г. до 23.12.2017 г. се явява дължима.
Върху
дължимата главница от 190,00 лева и върху договорната лихва 43,55 лева се дължи
лихва за забава, която за периода от 08.04.2017 г. до датата на подаване на
заявлението възлиза на 63,13 лева, поради което претенцията на ищеца до размер
от 43,99 лева следва да се уважи.
В
останалата част за главницата до претендирания размер от 364,09 лева, такса за
оценка на досие 16,92 лева и такса услуга „кредит у дома“ 86,69 лева следва да
се отхвърли като неоснователен.
По
отношение на разноските:
За
заповедното производство в полза на ищеца се следват 37,48 лева разноски.
За
настоящото производство в полза на ищеца следва да се определи юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100,00 лева, същият е внесъл ДТ в размер на 225,00
лева и 170,00 лева възнаграждение за вещо лице или общо 395,00 лева разноски,
от които му се следват 197,44 лева.
Ответникът
представя договор за правна защита и съдействие и заплатено възнаграждение в
размер на 640,00 лева, като в тази връзка съдът намира за основателно
възражението на ищеца за прекомерност на заплатеното възнаграждение, което
следва да се намали в минималния размер от 300,00 лева съгласно Наредба № 1 в
редакцията и към датата на сключване на договора на договора за правна защита и
съгласно отхвърлената част от иска му се следва сумата от 150,04 лева. След
компенсация в полза на ищеца следва да се присъдят 47,40 лева деловодни
разноски.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че в полза на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД със
седалище и адрес на управление ********************************, ЕИК *********,
представлявано от Д.Б.Б. – изп. директор
против А. Н. Н. ***,
ЕГН ********** съществува вземане за сумата в размер на сумата в размер на 190,00
лева (сто и деветдесет лв.) – главница, 43,55 лева (четиридесет и три лв. и
петдесет и пет ст.) - договорна лихва за периода от 08.04.2017 г. до 23.12.2017
г., 43,99 лева (четиридесет и три лв. и деветдесет и девет ст.) - обезщетение
за забава от 08.04.2017 г. до 06.12.2019 г. – дата на подаване на заявлението в
съда, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.12.2019
г. до окончателното изплащане на сумата, представляващи част от сумите за
които по ч.гр.д. № 2028/2019 г. на РС-Димитровград е била издадена
заповед по чл.410 ГПК, като иска в останалата част до пълния предявен размер на:
главницата от 364,09 лева, 16,92 лева – такса за оценка на досие за периода от
15.04.2017 г. до 23.12.2017 г., 86,69 лева – такса услуга „Кредит у дома“ за
периода от 15.04.2017 г. до 23.12.2017 г.
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА
А. Н. Н. ***, ЕГН ********** да заплати на АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД със седалище и адрес на управление ********************************,
ЕИК *********, представлявано от Д.Б.Б. – изп. директор, сумата в размер на 37,48
лева - деловодни разноски в
заповедното производство, както и 47,40 лева – деловодни разноски за
настоящото производство.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен
съд-Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: