Решение по дело №36/2024 на Административен съд - Кюстендил

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН и е образувано по касационна жалба от А. Е. Д. от гр. Кюстендил, ж.к. „Запад“, [адрес], срещу Решение № 318/08.12.2023 г. постановено по АНД № 563/2023 г. по описа на Районен съд – Кюстендил, с което е потвърдено НП № 23-1139-001159/22.05.2023 г., издадено от Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Кюстендил. Релевирани са касационни основания по чл. 348 ал. 1 т. 1 , вр. с ал. 2 от НПК. Твърди се, че НП е издадено в нарушение на закона и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Иска се отмяна на решението и отмяна на оспореното НП.

Касаторът е редовно призован за съдебното заседание по делото, не се явява, представлява се от адв. Д., който поддържа касационната жалба и счита, че резултатът на решението на районния съд е в следствие от неправилен анализ на събраните по делото доказателства. Иска съдът да постанови решение, с което да се отмени решението на Районен съд – Кюстендил или при преценка за сериозни процесуални нарушения делото да се върне на първоинстанционния съд за нова разглеждане от друг състав. Направено е искане за присъждане на разноските пред двете инстанции.

Ответникът по касационната жалба е редовно призован за съдебното заседание по делото, не се явява, не се представлява. Съдът е констатирал, че вх.№ 650/20.02.2024 г. е постъпила молба от ответника чрез процесуалния му представител гл.юрк. Б. Л., с която уведомява съда, че не е в състояние да присъства в съдебното заседание, но не възразява да се даде ход на делото. Заявява, че оспорва касационната жалба, като счита решението на въззивния съд за правилно и законосъобразно. Сочи, че няма доказателствени искания и излага съображения по съществото на спора. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай, че съдът уважи касационната жалба, прави възражение за прекомерност на възнаграждението за адвокат, ако такова е направено.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба, като счита, че районния съд е постановил правилно и обосновано решение.

Касационната жалба е допустима. Подадена е от страна с право на касационно оспорване по смисъла на чл. 210 ал. 1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол и в преклузивния 14 - дневен срок по чл. 211 ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Предмет на въззивно обжалване е НП № 23-1139-001159/05.05.2023 г., издадено от Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Кюстендил, с което А. Е. Д. от гр. Кюстендил, ж.к. „Запад“, [адрес], е санкционирана с административно наказание „глоба“ в размер на 2000.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца на основание чл. 174 ал. 3 пр. 1 от ЗДвП.

Районният съд е установил от фактическата страна на спора, че на 11.05.2023 г. в 22:20 часа в гр. Кюстендил, по [улица], срещу кафе „Фиона“, в посока от [улица]към [улица], А. Д. управлява лек автомобил марка и модел „Опел Астра“ с рег. № [рег. номер], собственост на „Конпакс“, Булстат *********, като при извършената проверка, предизвикана след като Д. удря страничното огледало на друг автомобил спрян за проверка, водачът е отказала категорично да бъде изпробвана с техническо средство Д. А. 7510 с фабричен номер ARDM 0265 за употреба на алкохол. На водача е издаден талон за изследване № 094946, като Д. е отказала да се подложи на вземане и изследване на биологични проби за установяване концентрацията на алкохол в кръвта.

За констатираното нарушение на А. Е. Д. е съставен АУАН серия GA № 937468 от 12.05.2023 г., като същия е предявен и връчен по надлежния ред на нарушителя. В акта не са вписани възражения от страна на нарушителя. Такива не са постъпили и в срока по чл. 44 ал. 1 от ЗАНН.

На 22.05.2023 г. е издадено атакуваното НП. В постановлението са възпроизведени фактическите констатации по АУАН, като е наложено посоченото наказание.

Въззивният съд е потвърдил НП като законосъобразно, приемайки че при издаване на АУАН и НП не е допуснато неправилно прилагане на материалния закон, както и съществени процесуални нарушения на правилата в ЗАНН.

Оспореното решение е правилно.

От събраните по въззивното дело доказателства /писмени и устни/ се установява, че извършената проверка на А. Д. е инициирана след като същата удря страничното огледало на друг автомобил, спрян за проверка, шофирайки в посока от [улица]към [улица]. Малко по - нагоре автомобилът спрял за няколко секунди, след което тръгнал отново, като завил наляво и продължил в посока кв. „Запад“. Проверяващите тръгнали със служебния автомобил след нарушителя, като не са губили зрителен контакт със същия и видели, че Д. спира автомобила пред бл. 75 в кв. „Запад“. Загасила автомобила, но оставила фаровете светнати, заключила го и изхвърлила ключа в градинката. Извикани са служители от сектор „Пътна полиция“, които са извършили проверка. Д. е отказала да бъде изследвана с техническо средство дрегер, както е отказала и да даде кръв за изследване за установяване концентрацията на алкохол в кръвта.

При извършената проверка относно приложението на материалния закон, касационният съд счита оспореното решение за правилно. Обосновани от събраните доказателства и законосъобразни с оглед правилата на ЗАНН, са констатациите на районния съд за отсъствие на съществени нарушения на формалните изисквания относно съдържанието на АУАН и на НП, вкл. при описание на релевираното деяние и на нарушената правна норма. Във връзка с последната, следва да се посочи, че структурата на чл. 174 ал. 3 от ЗДвП съдържа и трите елемента на правната норма - хипотеза, диспозиция и санкция. В нормата са уредени няколко отделни хипотези на отказ от посочените в нея лица, притежаващи качеството „водач“, свързани със задължението им да бъдат проверени за наличието и концентрацията на алкохол в кръвта, съответно с установяване наличието на наркотични вещества/аналози. Нормата предвижда две форми на изпълнителното деяние – отказ за извършване на проверка и неизпълнение на предписание на контролния орган. Нарушението е на просто, формално извършване и се явява довършено с настъпване на самия факт на обективиране на отказа и възпрепятстване на проверката. Извършената проверка на АУАН и НП в аспекта на изложеното, сочи на изводи за ясно посочване на фактическите обстоятелства относими към съставомерните елементи на нарушението по чл. 174 ал. 3 пр. 1 от ЗДвП, а обратната теза на касатора е неоснователна. Фактите са ясни и безпротиворечиви относно съставомерното поведение на водача при отказ за бъде изпробван с тест за установяване употребата на алкохол, което отговаря на дадената правна квалификация по чл. 174 ал. 3 пр. 1 от ЗДвП. Описаното нарушение съдържа посочения съставомерен за отговорността отказ от проверка с дрегер, т. е. на първата форма на изпълнителното деяние. От съдържанието на АУАН и процесното НП се извежда по безпротиворечив начин волята на органа за налагане на административно наказание поради отказ на водача да бъде проверен с дрегер за употреба на алкохол. Вписаното допълнение в НП относно неизпълнение на предписание за лабораторно изследване не се намира в кумулативна връзка с отказа за изпробване с дрегер по смисъла на приложената санкционна норма, а и АНО не е отразил факти, респ. не е направил фактически констатации за поведение на водача във връзка с издадения му талон за медицинско изследване. Обратно, отказът на нарушителя да бъде изпробван с тест е надлежно описан и квалифициран като административно нарушение по чл. 174 ал. 3 пр. 1 от ЗДвП. В случая АНО изрично е посочил, че нарушителят е отказал проверка с дрегер, поради което липсва противоречие с данните в АУАН и предявеното обвинение е ясно, а изводите на въззивния съд в изложения смисъл са обосновани и правилни.

От друга страна, анализът на събраните доказателствени средства установява извършването на релевираното административно нарушение. Касаторът А. Д. е управлявала лек автомобил, т. е. има качеството водач на МПС и при извършена проверка от контролните органи, е отказала да бъде изпробвана с дрегер за установяване употребата на алкохол. Осъществени са елементите от визирания фактически състав на деянието и правилно е ангажирана административно-наказателната отговорност на нарушителя, на който АНО е наложил предвидените административни наказания. Издаденото наказателно постановление е законосъобразно и като го е потвърдил, КРС е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила.

С оглед изхода на делото следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение на ответната страна.

 

Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Кюстендилският административен съд

 

 

 

 

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 318/08.12.2023 г. постановено по АНД № 563/2023 г. по описа на Районен съд – Кюстендил.

ОСЪЖДА А. Е. Д., с посочен по – горе адрес, да заплати на ОДМВР – Кюстендил, сумата от 80 /осемдесет/ лева дължимо юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Да се изпрати препис от решението на страните по делото.