О П Р Е Д Е Л Е Н
И
Е № ...
гр. Враца, 15.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският
окръжен съд, Гражданско отделение, в
закрито заседание на петнадесети януари две хиляди и двадесет и първа година, в
състав:
Председател: ЕВГЕНИЯ
СИМЕОНОВА
Членове: ПЕНКА Т. ПЕТРОВА
Мл.с. МАГДАЛЕНА МЛАДЕНОВА
като разгледа докладваното от мл. съдия
Младенова в.ч.гр. дело № 6 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от "Мирослава транспорт и логистика" ЕООД, ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от С. Д. Г., чрез адв. Ц.Д., против
Определение № 260420/03.11.2020 г. по гр. д. № 1755/2020 г. на Районен съд
– Враца,
с което е прекратено производството по
делото поради недопустимост на предявените искове и исковата молба е била
върната.
В жалбата се излагат съображения
за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното определение, като се твърди, че с искова молба от 04.08.2020 г. ищецът е предявил
срещу ответника искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД. Поддържа се, че ищецът е сключил с ответното дружество договор за
консултантски услуги № 9/23.06.2017 г., съгласно който ответникът в качеството
си на изпълнител се е задължил да консултира възложителя и да изготви бизнес
план и заявление за подпомагане за проект по мярка 6.4.1 "Инвестиции в
подкрепа на неземеделски дейности" по Програма за развитие на селските
райони 2014-2020 г. с финансираща институция Държавен фонд
"Земеделие". Поддържа се, че по посочена от ответника банкова сметка ***а
1 000,00 лв. на 23.06.2017 г., а от сключване на договора до настоящия момент
от ответното дружество не е изпълнено условието на сключения договор. Посочва
се, че от страна на изпълнителя е опорочена процедурата по изпълнението на
договора, като възложителят не е информиран за невъзможност за реално
изпълнение. Твърди се, че въпреки отправените покани за доброволно връщане на
неоснователно получената от ответника сума поради неизпълнение на договора,
същата не е била възстановена на ищеца. Излагат се съображения, че неправилно
районният съд е приел, че сключеният договор за консултантски услуги не е
прекратен, поради което е счел, че е недопустимо предявяване на иск за
неоснователно обогатяване, като се поддържа, че договорът е изчерпал своето
съдържание в раздела на сроковете за изпълнение.
Иска се от въззивния
съд да отмени обжалваното определение и да върне делото на Районен съд – Враца
за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендират се и разноски.
Постъпил е отговор от
насрещната страна – "ВВВ консултинг" ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление: гр. ***, представлявано от В. В. В., с който се оспорва
основателността на подадената частна жалба. Поддържа се, че обжалваният съдебен
акт е правилен и законосъобразен. Излагат се съображения, че така предявеният
от ищеца иск е недопустим по отношение на разглеждането му в контекста на
непозволено увреждане. Твърди се, че предявеният иск не попада и в
законоустановените хипотези на неоснователно обогатяване, тъй като между ищеца
и ответника има сключен договор за консултантски услуги и изпълнението на
правата и задълженията на страните по него не може да бъде третирано като
дадено без основание, на неосъществено или отпаднало основание. Поддържа се, че
ответното дружество е изпълнило задължението си по договора за осъществяване на
консултации, преглед на техническа документация, както и съдействие за
необходимите документи за кандидатстване, като не е била изготвена необходимата
документация поради факта, че финансирането на къща за гости не е допустимо към
момента като дейност за финансиране по проекта. Твърди се и че неизпълнението е
по вина на възложителя по договора. Иска се от въззивния съд да остави без
уважение подадената частна жалба и да потвърди обжалваното определение.
Изразява се становище, че в настоящото производство не следва да се присъждат
разноски.
Частната жалба е процесуално допустима като подадена от лице с правен интерес, в рамките на законоустановения
срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт по смисъла на чл. 274,
ал. 1, т. 2 ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна по следните съображения:
Съдебното производство пред Районен съд – Враца е образувано по искова молба на "Мирослава транспорт и логистика" ЕООД,
ЕИК: ***, против "ВВВ консултинг" ЕООД, ЕИК: ***, с която е предявен иск за сумата от 1 000,00 лв. която се твърди, че е неоснователно
получена от ответника за консултантски услуги,
ведно със законната лихва за забава върху сумата в размер на 120,00 лв.,
считано от 23.06.2017 г. до датата на подаване на исковата молба в съда –
28.07.2020 г., като е посочено правно основание на предявения иск – чл. 45 ЗЗД.
В исковата молба се сочи, че на 23.06.2017 г. в гр. *** между ищеца и ответника е сключен Договор
за консултантски услуги № 9/2017 г., съгласно който ответното дружество в
качеството си на изпълнител се е задължило да консултира възложителя и да
изготви бизнес план и заявление за подпомагане за Проект по мярка 6.4.1 "Инвестиции
в подкрепа на неземеделски дейности" по Програма за развитие на селските
райони 2014-2020 г. с финансираща институция Държавен фонд
"Земеделие". Твърди се, че съгласно чл. 21, т. 1 от договора ищецът е
превел по посочена от изпълнителя /ответника/ банкова сметка ***,00 лв. на
23.06.2017 г. с фактура № 700000000823. Поддържа се, че от сключването на
договора до настоящия момент от страна на ответника не се е изпълнило условието
на сключения договор за възлагане на консултански услуги, като не е изпълнено
нищо от договореното. Сочи се, че на 12.11.2019 г. и на 07.02.2020 г. до
ответното дружество са отправени покани за връщане на преведените им суми
поради неизпълнение на договора, но неоснователно взетите суми не били възстановени.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е
депозирал писмен отговор, в който се излагат съображения, че не е ясно правното
основание на така предявения иск. Навеждат се доводи за недопустимост на
исковата претенция по чл. 45 ЗЗД. Посочва се, че процесната сума не е получена
без правно основание, а на договорно такова – въз основа на сключения договор
за консултантски услуги, като причината за неизпълнението се дължи на
поведението на ищеца.
С обжалваното Определение № 260420/03.11.2020 г. по гр. д. №
1755/2020 г. Районен съд – Враца, след анализ на твърденията на ищеца и
ответника и доказателствата по делото, е приел, че между страните е
налице валиден договор
от 23.06.2017 г., който не е прекратен, при което е недопустимо
предявяване на главен иск за неоснователно обогатяване, като това води и до
недопустимост на акцесорния такъв за лихва. С оглед на тези мотиви е прекратено
производството по делото поради недопустимост на предявените искове и исковата
молба е била върната.
Настоящият съдебен състав намира, че определението
на Районен съд – Враца е неправилно. За да бъде извършена правилна преценка от
съда за правната квалификация и за допустимостта на предявените искове, следва
на първо място исковата молба да е редовна, като в нея ясно да са изложени
обстоятелствата, на които се основава искът и в какво се състои искането на
ищеца. Настоящата инстанция намира, че така подадена исковата молба не отговаря
на посочените изисквания, тъй като наведените
в нея правопораждащи спорното материално право юридически
факти
не са конкретизирани. От съдържанието ѝ не става ясно дали ищецът
претендира връщането на предадената на ответника сума на договорно основание –
въз основа на предпоставки, предвидени в сключения между страните договор за
консултантски услуги при неизпълнение на задължение от страна на ответника, или
я претендира на извъндоговорно такова, позовавайки се на отпадане с обратна
сила на основанието, на което е предадена сумата. В тази връзка за да бъде
дадена правилна правна квалификация на предявените искове от съда, ищецът е
следвало да конкретизира и дали между него
и ответника е налице действаща облигационна връзка или правоотношението
е прекратено, респективно как е станало това. Предвид гореизложеното е следвало
първоинстанцционния съд да упражни
правомощията си по чл. 129, ал. 2 ГПК и да остави исковата молба без
движение, като на ищеца е трябвало да бъдат дадени указания да уточни
основанието, на което претендира връщане на получената от ответника сума.
Следва да бъде
отбелязано и че в случай, че след уточняване от страна на ищеца на горните
обстоятелства, районният съд приеме, че е предявен иск с правна квалификация по
чл. 55, ал. 1, предл. 3-то ЗЗД, то наличието на сключен договор между страните
не би обусловило недопустимост на така предявения иск. Въпросът дали
договорът между страните изключва отговорността на ответника за неоснователно
обогатяване, поради наличие на договорно основание за получаване на заплатените
като ц. суми, е въпрос по съществото на спора, т. е по основателността на иска,
а не по неговата допустимост.
Само
иск, предявен на основание чл. 59 ЗЗД, с оглед субсидиарния му характер, би
следвало да се остави без разглеждане, при наличие на договорно основание за
събиране на вземането – арг. от чл. 59, ал. 2 ЗЗД
и т. 8 от ППВС № 1/1979 г. /в този смисъл Определение
№ 520 от 19.11.2018 г. на ВКС по т. д. № 2345/2017 г., I т. о., ТК, Определение
№ 661 от 20.11.2018 г. на ВКС по т. д. № 2960/2017 г., II т. о., ТК/.
Поради несъвпадане на
изводите на настоящата инстанция с тези на първата, обжалваното определение
следва да бъде отменено и делото да бъде
върнато
на Районен съд – Враца за продължаване
на съдопроизводствените действия
съобразно мотивите на
настоящото определение.
Жалбоподателят "Мирослава
транспорт и логистика" ЕООД, ЕИК: ***, е
поискал присъждане на направените в настоящото производство деловодни разноски.
Настоящият съдебен състав намира искането за неоснователно. Отговорността
на страните за разноски в исковия граждански процес е обусловена от изхода на
спора. Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски при
уважаване на иска, а ответникът – при отхвърляне на иска и при прекратяване на
делото – чл. 78, ал. 2 и ал. 4 ГПК. В чл. 81 ГПК е предвидено, че
съдът се произнася по разноските във всеки акт, с който приключва делото в
съответната инстанция. Приключването на делото по смисъла на чл. 81 ГПК е несъвместимо с последваща висящност на исковия процес пред същата
или пред предходната съдебна инстанция. Настоящото производство има за
предмет обжалване на определение за прекратяване на делото поради недопустимост
на предявените искове. Сезираният с частната жалба съд е отменил
прекратителното определение и с постановяване на неговия акт разглеждането на
делото не приключва, а продължава пред първоинстанционния съд. Разпределянето
на отговорността за разноски по чл. 78 ГПК е правомощие на този съд и
се извършва в зависимост от крайния изход на спора, като се съобразяват и
разноските, направени от страните в производството по обжалване на
определението за прекратяване на производството по делото. Поради това, че с настоящото
определение не се приключва разглеждането на делото по начин, изключващ
последващата му висящност, разпоредбата на чл. 81 ГПК не намира
приложение и със същото не се присъждат разноски. В този смисъл е константната
практика на ВКС – Определение № 256/12.05.2014 г. по ч. т. д. № 1306/2015 г. на
І т. о., Определение № 311/20.05.2013 г. по ч. гр. д. № 715/2012 г. на ІV г.
о., Определение № 87/30.01.2015 г. по ч. гр. д. № 326/2015 г. на ІV г. о., Определение
№ 437/21.07.2015 г. по ч. т. д. № 1732/2015 г. на І т. о., Определение №
529/29.09.2015 г. по ч. гр. д. № 4300/2015 г. на ІІІ г. о., Определение №
50/25.01.2016 г. по ч.гр.д.№ 3600/2015 г. и др.
Мотивиран от
гореизложеното, Врачанският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Определение № 260420/03.11.2020 г. по гр. д. № 1755/2020 г. на Районен
съд – Враца, с което е прекратено производството по делото поради
недопустимост на предявените искове и исковата молба е била върната.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Враца за
продължаване на съдопроизводствените действия по гр.д. № 1755/2020 г. съобразно мотивите
на настоящото определение.
Определението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.