РЕШЕНИЕ №
гр. Павликени 01.08.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Павликенският
районен съд, наказателна колегия в публично заседание на осми юли хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател:
Р.Цариградска
при
секретаря Боряна Николова, като разгледа докладваното от съдията НАХдело N 154
по описа за 2019г. на Павликенския районен съд, за да се произнесе, съдът взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл.
от ЗАНН.
Жалбоподателят И.Г.Г., ЕГН ********** оспорва
наказателно постановление № ЗМВД 1 от ***2019г. на Кмета на
Община ***, с което на основание чл. 172, т.2 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност му е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 100,00 лева /сто лева/. В депозираната жалба оспорва неправилността
и незаконосъобразността на атакуваното наказателно постановление, претендират се
нарушения на материалния закон, както и съществени нарушения на административно
производствените правила, а именно: АН производство е образувано въз основа на
постановление на прокурор за отказ да образува наказателно производство, но АНО
не е направил проверка и не установил дали е извършено нарушение, НП е издадено
без подобна констатация, липсва описание на нарушението – неспазване изискването
на чл.42, т.4 от ЗАНН. В условията на евентуалност излага доводи, че към случая
е приложима разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
В съдебното заседание жалбоподателят се
представлява от пълномощника си, който поддържа оплакванията, изложени в
жалбата. Моли за отмяна на атакувания санкционен акт.
Въззиваемата
страна – Община П., редовно призована,
чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на
издаденото наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Намира изложените
съображения от жалбоподателя, за процесуални нарушения за неоснователни, тъй като
оспореното наказателно постановление е издадено при условията на чл.36, ал.2 от ЗАНН и съдържа всички, изискуеми от закона реквизити, издадено е от
компетентния административно-наказващ орган.
Съдът като разгледа жалбата и изложените
в нея твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите
и възраженията на страните по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира за установено
следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок,
от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи
нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона суспензивен
и деволутивен ефект, а разгледана по същество, същата се явява основателна.
От събраните по делото доказателства
съдът приема за установено следното:
Видно от приложеното постановление от
10.12.2018г. на прокурор при РП ***, след
запознаване с материалите по преписка №***
от 2018г. по описа на РП, същият е преценил в мотивите на постановлението, че
няма данни за извършено престъпление от общ характер, а се съдържат „данни за
административно нарушение по чл.172, т.2 от ЗВМД – неизпълнение от страна на
собственика на куче на задължението за вземане на мерки същото да не създава
опасност за хора и други животни“. В диспозитива е разпоредил отказ да образува
досъдебно производство и изпращане на препис от постановлението на Кмета на Община
П. за образуване на административно-наказателно
производство срещу лицето И.Г.Г..
В
постановлението са преразказани обясненията на лицето М.
Н., подала оплакване от кучето на съседа си И.Г.Г. с
твърдения, че на 15.07.2018г. влизало в двора й, приближавало я и лаело, както
и тези на собственика на кучето и неговата съпруга, според които кучето се
отглежда в обособено място с висока ограда, което не може да напуска, като
същевременно са заявили, че М. Н. на посочената дата е влязла в техния двор и
дразнела кучето, а тях заплашила, че ще го отрови. Липсват изводи на прокурора
кои от твърденията на двете страни в конфликта приема за достоверни и каква и
установената от проверката фактическа обстановка.
Към преписката от предварителната
проверка са налични материали, установяващи, че сигналът и оплакванията на Н. се състоят в общи твърдения, че през м. юни и юли
2018г. кучето на жалбоподателя влизало в имота й през пролуки в оградата между
двата имота и се спускало да я лае, което я плашело. Не се спори и се
установява от нотариалните актове, представени по делото, че нарушителят и Н. са собственици на съседни имоти в с.***, общ.***.
В обясненията си в хода на проверката
жалбоподателят и съпругата му заявяват, че живеят в гр.***,
но посещават имота в с.***, който е
граничен с този на Н. и признават, че
оградата между двата имота е частична. Относно вечерта на 15.07.2018г.
разказват, че около 23:30ч. кучето започнало да лае, жалбоподателят излязъл да
провери каква е причината и видял М. Н. е влязла в двора
му, застанала е до заграждението на кучето и го дразни, и на въпроса какво
прави заплашила, че ще отрови кучето.
След приключване на проверката – едва на
26.09.2018г. е съставен протокол за предупреждение на жалбоподателя на
основание чл.65 от ЗМВР да обгрижва кучето си според закона и да не го оставя
без надзор.
По данни от показанията на свидетеля –
полицейският служител, ангажиран с проверката, кучето не е пуснато свободно в
двора на жалбоподателя, а има заградено с телена ограда място, което обитава и
няма достъп до оградата и имота на Н. Самата ограда между имотите била също
телена, но липсвала на места.
При издаване на постановлението за отказ
да се образува наказателно производство препис от същото не е връчван на
жалбоподателя.
След изпращане на материалите на Община
П., въз основа на горепосоченото постановление е издадено
атакуваното наказателно постановление № ЗВМД № 1 от ***2019г.
от инж. В. И.-
*** на Община П., оправомощен със
Заповед № РД-02-11-1763/***2017г. на Кмета на
Община П., с което на основание чл. 47, ал.1, б.„а“ и чл.27,
ал.1 и 2 от ЗАНН, и във вр. с чл.172, т.2 от ЗВМД и чл.426 от същия на жалбоподателя
е наложено наказание „глоба“ в размер на 100,00 лева /сто лева/, като е посочено,
че нарушението е извършено за пръв път. Нарушението е „не изпълнява
задължението си да взема необходимите мерки, същото да не създава опасност за
други хора“.
Наказателното постановление е връчено на
жалбоподателя на 31.05.2019 г., видно от известие за доставяне с номер ИД ***. Жалбата, наречена е изпратена по пощата с клеймо
от 07.06.2019г. - в седмодневния срок по ЗАНН.
При така установената фактическа
обстановка, съдът обоснова следните правни изводи:
Съдебният контрол върху издадените от административните
органи наказателни постановления е за законосъобразност, като съдът не е обвързан
нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта, а
е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.
При служебната проверка на
законосъобразността на производството съдът констатира, че не е била налице хипотезата
на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, даваща
възможност на административно-наказващият орган да издаде НП без да е съставен
АУАН. Действително е налице прокурорско постановление за отказ да бъде
образувано наказателно производство, но същото не би могло да изиграе процесуалната
функция на акт за установяване на административно нарушение, тъй като липсва в
диспозитива му описание на нарушението, посочване на нарушителя, дата и място на нарушението. Следователно за нарушението,
за което е бил санкциониран жалбоподателя, е било необходимо съставянето на АУАН,
едва след което въз основа на последния е трябвало да се издаде обжалваното НП.
Противното би означавало да се допусне възможността за санкциониране на жалбоподателя,
без преди това да му е било повдигнато и предявено съответно административнонаказателно
обвинение. Друго грубо нарушение на правото на защита на жалбоподателя е невръчването
на препис от постановлението на прокурора, което е по същество запознаване с
обвиненията към него. Само на това основание обжалваното НП следва да бъде отменено
като незаконосъобразно.
На следващо място, при съставянето на НП
са допуснати нарушения съответно на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН - при
описване на нарушението са допуснати непълноти, които водят до неяснота на административно-наказателното
обвинение и са ограничили правото на защита на нарушителя. Не са посочени
мерките, които не е взел собственика на кучето и не е посочено каква опасност
създава то.
С оглед пълнота на изложението, съдът намира
за необходимо да отбележи, че в хода на настоящото производство не се установи по
безспорен и категоричен начин, че жалбоподателят е извършил нарушение по
смисъла на чл.172, т-2 от ЗВМД. Показанията на свидетеля и обясненията на
заинтересованите лица по преписката не съдържат данни за конкретно неглижиране
от страна на жалбоподателя на задълженията му при отглеждане на кучето да е
поставил в опасност други хора. Напротив, установи се, че животното се отглежда
при добри условия, в обособена и добре оградена част от дворното място и не се
доказаха твърденията да е напускало това място, да е влизало в двора на
съседката и да е създало опасност за нея.
Съдът намира, че така издаденото наказателно
постановление е незаконосъобразно и като такова същото следва да бъде отменено изцяло.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ЗВМД
№1 от ***2019г., издадено от инж. В.
С. И.
- *** на Община П.,
с което на основание чл.36, ал.2, чл. 53, ал.1 ЗАНН във вр. с чл.47, ал.1, б. „а“,
чл. 27, ал.1 и 2 ЗАНН и чл. 172, т-2 вр. с чл.426 от ЗМВД на И.Г.Г. с ЕГН **********
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100,00 лева /сто лева/
като незаконозъобразно.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Великотърновския административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването на страните за изготвянето му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
Й.П.