РЕШЕНИЕ
№ 231
гр. Пловдив, 17.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Людмила Людм. Митрева
при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева
като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело №
20225330113610 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от Д. С. А. срещу „Креди Йес“ ООД, с която е
предявен иск за прогласяване за недействителна клаузата по чл.8 за заплащане на неустойка
за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение, предвидена в
договор за паричен заем №***, поради противоречие с добрите нрави, поради заобикаляне
на законна, а именно чл.19, ал.4 ЗПК и противоречие със закона – чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК.
Твърди се, че между страните е сключен паричен заем № ***, по който ответникът е
заемодател, а ищецът заемател, в който е предвидена клауза за заплащане на неустойка за
неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, която е недействителна
поради противоречие с добрите нрави, както и заради това, че с нея се цели едно
допълнително оскъпяване на кредита и по своята същност е възнаградителна лихва и
уговарянето й като неустойка е с цел да се избегне ограничението по чл.19, ал.4 ЗПК. С
оглед изложеното е предявен иска. Претендират се разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който се оспорва исковата
молба като нередовна. Счита, че не е материално правно легитимиран да отговаря по иска
доколкото вземанията по договора за кредит са прехвърлени на трето лице поради което
ответникът вече не е страна по договора. Иска се прекратяване на производството, поради
нередовност на исковата молба, алтернативно иска отхвърляне на иска.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявен е иск за признаване за недействителна клауза за неустойка за неизпълнение
на задължение за предоставяне на обезпечение, предвидена в договора, поради
1
противоречие с добрите нрави и заобикаляне на закона – чл.26, ал.1, пр.3 и пр.2 ЗЗД и
противоречие със закона, чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД.
За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да установи, че в
договора за кредит е уговорена клауза за неустойка за неизпълнение на задължение за
предоставяне на обезпечение, твърдението си за недействителност на клаузата за неустойка.
В тежест на ответника е да докаже валидна клауза за неустойка за неизпълнение на
задължение за предоставяне на обезпечение.
С определение от 17.11.2022 г. като безспорно между страните е отделено, че са
сключили за паричен заем № *** със съдържанието, посочено от ищеца в исковата молба, в
който е уговорена неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на
обезпечение във фиксиран размер от 464.17 лева, която не формира ГПР.
Безспорно между страните е обстоятелството, че ответникът „Креди Йес“ ООД
представлява финансова институции по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ, поради което може да
отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или
други възстановими средства. Това означава, че дружеството предоставя кредити, което го
определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Безспорно между страните е обстоятелството, че ищецът е потребител по смисъла на
чл.9, ал.3 ЗПК.
Предвид изложеното сключеният между страните договор за заем по своята същност
е договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 ЗПК, спрямо който са
приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит.
Видно от договора за кредит № *** /л11/ в чл.11 е уговорено, че при неизпълнение на
задължението на длъжник ада осигури в тридневен срок от сключване на договора за заем,
предвидено в него обезпечение ще дължи неустойка във фиксиран размер от 464.17 лева.
Видно от справка /л.34/ ответникът претендира от ищеца неустойка, от което става
ясно, че не е предоставено обезпечение и са настъпили условията за дължимост на
вземането по оспорваната клауза.
Ищецът е посочил като основание за недействителност на клаузата за неустойка
противоречие с добрите нрави и заобикаляне на чл.19, ал.4 ЗПК.
Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на
неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а
именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в зависимост
от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на
примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката
задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни
способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена,
съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от
неизпълнението. В този смисъл решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г.,
II т. о./.
Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за
виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение.
Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и
неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на
договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. Съдът намира, че
2
въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават
значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се
възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за
кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави
обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с
оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена като
санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката
води до скрито оскъпяване на кредита. Неустойката по съществото си е добавък към
възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя,
която печалба би увеличила стойността на договора. Основната цел на така уговорената
неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на
заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума, поради което същата
излиза извън присъщата й обезпечителна функция и се явява нищожна, поради
противоречие с добрите нрави.
Тъй като противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още
при сключването на договора, то следва извода, че в конкретния случай не е налице валидно
неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 във вр. с ал.4 ЗЗД, в тази си
част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е
пречка за възникване на задължение за неустойка по чл. 27, ал.1 от договора.
Предвид изложеното съдът намира, че предявения иск за недействителност на клаузата
за неустойка, предвидена в чл.11 от договор за кредит № ***, поради противоречие с
добрите нрави е основателен и следва да бъде уважен.
Предвид уважаване на иска на първото посочено от ищеца основание, съдът не дължи
обсъждане на другите посочени основания за недействителност на клаузата за неустойка.
По възражението на ответника, че не е материално-правно легитимиран да
отговаря по предявения иск, доколкото вземанията по договора са прехвърлени на трето
лице, съдът намира същото за неоснователно. Предмет на настоящото производство е
прогласяване за недействителна на клауза от договор за кредит, сключен между страните,
поради което именно ответникът, като страна по този договор е материално-правно
легитимиран да отговаря по този иск, независимо, че вземанията по процесния договор са
прехвърлени на трето лице. Това трето лице не става страна по договора, поради което и
иска за прогласяване за недействителна клауза от този договор не може да се насочва срещу
него.
По отговорността за разноските:
Искане за присъждане на разноски е направено и от двете страни и при този изход на
спора право на разноски се пораждат ищеца.
Ищецът доказа разноски в размер на 50 лева – платена държавна такса /л.18/, която на
основание чл.78, ал.1 ГПК, ще се присъди изцяло.
По делото ищецът се е представлявал от адв. С. Н., която е поискала присъждане на
3
адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ЗА.
Представен договор за правна помощ и съдействие /л.16/, съгласно който на ищеца е
предоставена безплатна правна помощ по реда на чл.38 ЗА от адв. С. Н.. Съгласно чл.38,
ал.2 ЗА на адвоката се определя размер не по-малък от предвидения в Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На основание чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съдът определя адвокатско възнаграждение за адв. С. Н. в размер на 300
лева, определено въз основа на уважените претенции, което ще й се присъди.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за нищожна клаузата за неустойка за неизпълнение на задължение за
предоставяне на обезпечение, обективирана в чл.8 от договор за кредит № ***, сключен
между Д. С. А., ЕГН ********** и „Креди Йес“ ООД, ЕИК *********, като противоречаща
на добрите нрави.
ОСЪЖДА „Креди Йес“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Хасково, ул. „Лозарска“ № 12 ДА ЗАПЛАТИ НА Д. С. А., ЕГН **********, с адрес:
***, сумата в размер на 50 лева – разноски в производството.
ОСЪЖДА „Креди Йес“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Хасково, ул. „Лозарска“ № 12 ДА ЗАПЛАТИ НА адв. С. К. Н., БУЛСТАТ **********,
на основание чл.38 ЗА, сумата в размер на 300 лева - адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Пловдивския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________
4