Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№677

16.10.2019 г.  гр.Хасково

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1. ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА

                                                                                2. ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА

Секретар: Дорета Атанасова

Прокурор: Николай Трендафилов

като разгледа докладваното от съдия В.Желева КАН дело №593 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Касационното производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от А.Р.В. ***, подадена чрез пълномощника му адв.П.К.К., с посочен по делото съдебен адрес:***, офис 5, против Решение №51/05.04.2019 г., постановено по АНД №135 по описа на Свиленградския районен съд за 2019 г.

В касационната жалба се твърди, че решението на районния съд било неправилно, незаконосъобразно, постановено в нарушение на закона и при процесуални нарушения. Навеждат се доводи, че АУАН и наказателното постановление били без конкретно описание на извършените нарушения. Вмененото нарушение следвало да бъде описано ясно, конкретно, точно, и да не предизвиква никакви съмнения и объркване. Не било допустимо по пътя на формалната и правна логика да се извличат императивно заложените в чл.45 и чл.57 от ЗАНН реквизити на акта и съответно на НП. Сочи се, че липсата на описание на нарушенията и обстоятелствата по извършването им съставлявало съществено процесуално нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, водещо до отмяна на НП и по двете нарушения. Твърди се, че в настоящия случай не се доказало от страна на административно-наказващия орган, чиято била доказателствената тежест, извършването на твърдяното административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Излагат се и съображения за липса на единство между описанието на нарушението в обстоятелствената част на АУАН и НП, и в дадената правна квалификация. Във връзка с второто описано в НП нарушение се сочи, че при оценка на събрания доказателствен материал не било установено по безспорен начин жалбоподателят да е извършил нарушение по чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП. Като не отчел наличието на описаните съществени процесуални нарушения, съдът издал неправилен и незаконосъобразен акт. По подробно изложените в касационната жалба съображения се моли за отмяна на решението на районния съд и на наказателното постановление.

Ответникът, Група към ОД на МВР – Хасково, РУ – Свиленград, не ангажира становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково в съдебно заседание излага становище, че липсата на индивидуализация на моторното превозно средство, за което се твърди да е спряно от движение и да се управлява, представлява пречка както за привлечения към административнонаказателна отговорност ефективно да се защитава, така и за контролиращите инстанции да проверят законосъобразността на наложените санкции. Предлага обжалваното съдебно решение и потвърденото с него наказателно постановление да бъдат отменени.

Административен съд – Хасково, след проверка на оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна.

С проверяваното Решение №51/05.04.2019 г., постановено по АНД №135/2019 г., Свиленградският районен съд е потвърдил изцяло обжалваното пред него Наказателно постановление (НП) №18-0351-001041 от 20.12.2018 г., издадено от Началник група към ОДМВР Хасково, РУ Свиленград, с което на А.Р.В. ***, са наложени следните административни наказания: по т.1 от НП – за  нарушение на чл.140, ал.1 от Закон за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца и по т.2 от НП – за нарушение на чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП и на основание чл.177, ал.1, т.4, пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лв.

За да постанови този резултат, районният съд е приел, че при съставяне на акта и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат отмяна на последното. По същество съдът е преценил, че от събраните по делото доказателства по безспорен начин се доказва извършването на описаните в НП нарушения, а наложените наказания за всяко от нарушенията са правилно определени.

Касационната инстанция не споделя изводите на въззивния съд за липса на допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на Наказателното постановление.

Със съставения срещу А.Р.В. АУАН от 23.11.2018 г. е установено, че на същата дата около 13.40 часа в гр.Свиленград, по ул.„Г.Р.“ на кръстовището с ул.„Крайречна“ в посока „Метанстанция“, В. управлява товарен автомобил „Мерцедес“ без регистрационни табели, същият е с прекратена регистрация от 16.07.2018 г. по чл.143, ал.11 от ЗДвП. Прието е, че с това си деяние лицето виновно е нарушило чл.140, ал.1 от ЗДвП и чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП.

Първата от цитираните разпоредби, тази на чл.140, ал.1 от ЗДвП, в действащата  ѝ към 23.11.2018 г. редакция (изм.ДВ бр.2 от 2018 г., в сила от 20.05.2018 г.) гласи следното: „По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По републиканските пътища, отворени за обществено ползване, включени в трансевропейската пътна мрежа, и по такива, които са извън нея, или по техни участъци се допускат само моторни превозни средства с валиден винетен стикер, залепен по начин, възпрепятстващ повторното му ползване.”

Според втората от посочените за нарушени в АУАН норми, тази на чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП, на водача на пътно превозно средство е забранено: да управлява пътно превозно средство, спряно от движение.

При идентично възпроизведена в Наказателното постановление фактическа обстановка, на касатора са наложени две санкции. С точка 1 от НП са наложени наказания по чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП. Разпоредбата на чл.175, ал.3 от ЗДвП предвижда да се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.

С точка 2 от НП е наложено наказание глоба на основание чл.177, ал.1, т.4, пр.1 от ЗДвП, предвиждаща да се наказва се с глоба от 100 до 300 лв.: „който управлява моторно превозно средство, спряно от движение”.

Принципно няма пречка с един АУАН да бъдат установени повече от едно административно нарушение, но същите следва поотделно да са ясно индивидуализирани както по време и място на извършване, така и с всички свои  обективни белези.

В конкретния случай въззивният съд не е констатирал допуснатите при съставянето на АУАН и издаване на НП съществени нарушения на изискванията за форма и производствените правила при описанието на вменените на касатора административни нарушения, които водят до незаконосъобразност на наказателното постановление. В нарушение на изискванията на чл.42, т.4 и т.5 от ЗАНН за АУАН, съответно на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН за наказателното постановление, в тези два акта не е направено достатъчно ясно описание всяко от административните нарушения и фактическите обстоятелства, при които същите са извършени, поради което правото на защита на санкционираното лице и възможността му да организира и осъществи защитата си в пълен обем са нарушени. Не е налице и възприетото от районния съд пълно съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и законовите разпоредби, които са били нарушени.

Изложените в АУАН и НП фактически твърдения, че водачът управлява товарен автомобил „Мерцедес“ без регистрационни табели и с прекратена регистрация от 16.07.2018 г. по чл.143, ал.11 от ЗДвП, не кореспондират с правното основание, визирано в първото предложение на приложената санкционна норма на чл.175, ал.3 от ЗДвП, касаеща нерегистрирано по надлежния ред моторно превозно средство. Видно е, че санкционната норма разграничава случаите на управление на моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред, от случаите, когато се управлява регистрирано МПС без табели с регистрационен номер, като в първата от двете хипотези следва да се установи и субективното отношение на дееца именно към обстоятелството, че моторното превозно средство, което управлява, не е регистрирано по надлежния ред. В процесния случай, при така въведените в АУАН и НП факти, за наказаното лице остава неясно срещу какво вменено му административно нарушение следва да се защитава, респективно съдът е възпрепятстван на провери осъществяването на същото от обективна и субективна страна.

От друга страна, от посочването в АУАН, че В. управлява товарен автомобил, който е с прекратена регистрация от 16.07.2018 г. по чл.143, ал.11 от ЗДвП, не следва извода, че е описано нарушение на чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП. В разпоредбата на чл.143, ал.11 от ЗДвП (Нова – ДВ бр.101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) е посочено че „Служебно прекратяване на регистрацията на регистрирано пътно превозно средство се извършва с отбелязване в автоматизираната информационна система в случаите, предвидени в глава шеста. В този случай табелите с регистрационен номер и част 2 на свидетелството за регистрация на пътното превозно средство се отнемат със съставянето на акта за установяване на административното нарушение.“ Тоест от фактическото описание е видно, че на В. е вменено да извършва управление на пътно превозно средство със служебно прекратена регистрация, но не и да управлява спряно от движение такова. Подобни твърдения липсват наведени в АУАН и НП, което прави наказателното постановление немотивирано. От цялостното съдържание на същото не могат да се разграничат ясно и недвусмислено двете извършени от касатора административни нарушения, които са санкционирани с отделни наказания, което е основание за цялостна отмяна на обжалваното Наказателно постановление.

Въззивният съд неправилно е преценявал НП по същество, като е развил съображения защо приема, че управляваното МПС е със служебно прекратена регистрация, но не е изследвал дали същото е било спряно от движение, на какво основание и с какъв акт. За да бъде товарният автомобил спрян от движение, следва да има влязъл в сила административен акт за това, какъвто не е представен по делото, както и данни за подобно спиране от движение не могат да се извлекат от събраните по делото писмени доказателства.

Като е потвърдил Наказателното постановление, Свиленградският районен съд е допуснал неправилно приложение на закона – основание за касиране на решението му.

Водим от изложеното, и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение №51/05.04.2019 г., постановено по АНД №135 по описа на Свиленградския районен съд за 2019 г., вместо което

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №18-0351-001041 от 20.12.2018 г. на Началник група към ОДМВР Хасково, РУ Свиленград.

Решението е окончателно.                  

                                                             

                                    

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                     ЧЛЕНОВЕ:  1.   

 

                                                

                                                                                           2.